Виждам, че темичката от доста време е позамряла. Вярно, че повечето от основните неща са казани, но защото обещах на Mam4eto31, ще споделя и моя скромен опит.
Всичко започна, когато прочетох тази вече доста поизтъркана(но съвсем нова за мен) статия за термофилните дрожди в маята за хляб. Научих за кваса и се амбицирах да си захвана. Трябва ти пълнозарнесто(о пшеница, лимец, ръж, нахут, просо) брашно и вода( по предписания от нета - не от чешмата) Аз ползвах трапезна, която се оказа получена от обратна осмоза (пък за тази вода какви неща прочетох...УЖАС, но това е друга тема). Не те съветвам да купуваш готови пълнозърнести брашна, защото в голяма част, а вероятно и в почти всички има различни добавки като аскорбинова киселина, ензими и не знам какво си. Освен това някои са приготвени от смесването на бяло брашно с трици. За това моят съвет е купи си зърна (в биомагазините има голям избор, а така ще можеш да си направиш и многозърнесто брашно) и си ги смели (аз го правя в обикновена кафемелачка). В магазина, от който купувам зърната имат каменна мелничка и мелят безплатно, но последно беше на ремонт та се наложи да ползвам кафемелачката. Най-добре е брашното да е непосредствено смелено преди замесването на хляба. Но ето, че пак се отплеснах, а ние още не сме направили квас.
За кваса използвах стъклен буркан от компот, на който надупчих капачката. В буркана сложих около 2-3 пръста брашно и добавих топла (но не гореща)вода - толкова, че да се получи каша с гъстотата на кексово тесто или малко по-рядко. Бъркам само с дървена лъжица. По препоръки от нета не се използват метални прибори и съдове. Оставя се в отопляема стая. На мен това ми създаде проблем, защото се захванах да въдя квас в най-големия студ. И като ни няма по цял ден вкъщи температурата падаше доста. Това просто удължи времето, за което квасът стана активен -10-11 дни. Беше голям смях като се сетя само си го разнасях този буркан от стая в стая, прегръщах го да му е топло ....След като забърках прословутата кашичка, всеки ден го захранвах по три пъти(сутрин, след работа и преди да си легна) като добавях по супена лъжица брашно и ако е нужно малко вода, за да стане със същата гъстота. Първо започват да се виждат малки балончета, а с времето направо шупва като мая и мирише на кисело. Меси се, когато квасът е най-активен. Ако се изпусне момента много силно замирисва на вкиснато.(Единия ми квас вкисна, защото реших да го сгрея до камината, но го забравих).
В някои от препоъките се изхвърля част от сместа, когато захранваш, аз не го правя, защото забърквам по- малко количество и не ми се пълни буркана.
Четох за различни похвати - първоначално се забърква вместо с вода, с чай от хмел(но нямах хмелни шишарки), някои слагат щипка захар първоначално във водата(прочетох го късно), или няколко стафидки, други - филия ръжен хляб. От това последното категорично се отказах, защото не знаех на какъв хляб ще попадна. Та си го хванах просто с вода и пълнозърнесто пшенично брашно. Сега си набавих и други зърна, но все още си поддържам от първоначалния квас. Стига толкова за сега, че стана късно. За хляба ще разкажа съвсем скоро.