І-а част/17 май 2012 - СПАНАК, ЛОПУШ, КИСЕЛЕЦ, ГЛАВЕСТА САЛАТА, МАРУЛЯ
ІІ-а част/5 април 2013 - КОПРИВА, ЛЕВУРДА, ЗЕЛЕН ЧЕСЪН, ЗЕЛЕН ЛУК
СПАНАК
[img]http://cucinamargarita.com/images/Cucin ... spanak.jpg[/img]
Растение, типично за пролетната трапеза. Със спанака е свързан митът, че е много богат на желязо. В интерес на истината, това се дължи на човешка грешка. През 1870 г. д-р Е. фон Волф прави изследване на съдържанието на желязо в спанака, но при записването на резултатите поставя десетичната запетая един знак по-назад. Т.е. увеличава погрешка съдържанието на желязо цели 10 пъти. В интерес на истината в 60 г сварен спанак има 1,9 мг желязо. През 1937 г. немски химици откриват грешката, но митът се оказва поразително устойчив. Истината излиза наяве официално чак през 1981 г., когато Т. Дж. Хамблин публикува реалните резултати за желязото в престижния Британски медицински журнал.
ОТГЛЕЖДАНЕ - добре е мястото, на което ще се отглежда спанак, който ще презимува, да бъде запазено от силните студени ветрове и добре огрявано от слънцето. На такова място спанакът расте непрекъснато, по-малко пострадва от ниски температури и може да се прибира още през зимата и много рано през пролетта. За прибиране на реколта през зимата и рано през пролетта спанакът трябва да се сее през втората половина на септември, не по-късно от 10 октомври, особено за по-северните райони. Спанакът от много късните есенни посеви не се вкоренява добре, поради което по-лесно измръзва.
Пролетните посеви от спанак се извършват колкото е възможно по-рано - при първа възможност за работа на открито, към края на февруари или в началото на март. Колкото по-късно се засява през пролетта, толкова по-ниски са добивите и толкова по-голяма е опасността от преждевременно стрелкуване.
Засетият в края на лятото спанак се прибира в началото или към средата на октомври, но може да се прибира постепенно и до края на октомври - началото на ноември. Презимувалият спанак се бере през февруари - март, засетият през пролетта - през април и в началото на май.
Растенията се отрязват под най-долните розетни листа. Прибраният спанак се почиства от повредените и засъхнали листа и от кал. Ако е изкалян много, се измива. За пазара спанакът се поставя в кафези, без да се уплътнява. Трябва да се има предвид, че влажният спанак се запарва бързо и загнива.
ХРАНИТЕЛЕН СЪСТАВ - по съдържание на хранителни вещества и особено минерални соли, спанакът е изключително полезен. В 100 г спанак се съдържат около 25 калории.
Този зеленчук е богат на белтъчини, въглехидрати, витамините А (около 4 мг/100г), В1, В2, В6, РР, С (32-72 мг/100 г) и в по-малко количество витамин К. Установено е, че 80 г пресен и 200 г сготвен спанак покриват половината от дневната нужда от витамин С. От друга страна, изключително високо е съдържанието на фолиева киселина, която е особено важна за плода и майката, както и минерални вещества (натрий, калий, магнезий, желязо, фосфор, калций, йод, манган и мед). Не съдържа мазнини и холестерол.
Хранителна стойност за 100 г спанак:
Калории - 97 kJ (23 kcal)
Въглехидрати - 3.6 g
Захари - 0.4 g
Фибри - 2.2 g
Мазнини - 0.4 g
Протеини - 2.2 g
Витамин A 9400 IU
- Бета-каротен 5626 μg (52%)
- лутеин и зеаксантин 12198 μg
Фолиева киселина - 194 μg (49%)
Витамин C - 28 mg (34%)
Витамин E - 2 mg (13%)
Витамин K - 483 μg (460%)
Калций - 99 mg (10%)
Желязо - 2.7 mg (21%)
Завишеното съдържание на желязо в спанака, не означава, че консумирайки го ние си набавяме от този елемент. Напротив - наличието на оксилат в зеленчука, възпрепятства в голяма степен този процес, т.к. той се свърза с желязото и така го извежда от организма. Този е и принципът на действие на оксилата спрямо калция в спанака! При това положение, най-голямата полза от химичния състав на спанака идва от съдържанието му на витамини. :!: За да не бъдат те изгубени в процеса на преработка, то варенето не трябва да е повече от 4 минути!!! :!:
ДЕЙСТВИЕ:
- възбужда дейността на храносмилателните жлези и перисталтиката на червата;
- срещу запек;
- като профилактика срещу скорбут;
- засилва имунната система;
- подобрява хемоглобина;
- подходящ при анемии и туберкулоза;
- за диетично хранене.
ЛОПУШ, ЛАПАД
[img]http://haresvai.com/ufiles/2012-05/n/lapad-s-oriz.jpg[/img]
В моя край (Горна Оряховица) на това буренче му викаме лопуш. Така и ще го наричам в инфото за него по-долу, но да се има предвид, че става въпрос за ЛАПАД!
Лопушът (на латински: Rumex patientia) или обикновен лапад, е вид многогодишно тревисто растение от семейство Лападови, растящо в изобилие по поляните в по-голямата част от Европа и отглеждано като листен зеленчук. Има около 150 - 200 вида лапад. Среща се най-често в области с умерен климат. В България има около 20 вида.
Лападът е бил познат още в Античността и за него се носят цели легенди. Този зеленчук бил предпочитан от римските войници, тъй като намалявал чувството им за жажда по време на военни походи. Хораций заявява, че лападът е отлично слабително средство, а Вергилий го споменава като задължително растение за градината на всеки порядъчен селянин. През Средновековието лападът постепенно навлиза във всички аристократични готварски рецепти. В Западна Европа листният зеленчук успява да намери място в различни супи, докато по-късно с негова помощ започват да приготвят специален зелен сос, който е отлична подправка към редица меса и риби.
Решите ли да отглеждате ЛОПУШ, обърнете внимание на почвата. Тя трябва да е добре обработена, богата на хранителни вещества и да има достатъчно влага. Лападът и киселецът обичат засенчени места, където влажността на почвата се поддържа продължително време. В градината ги засадете покрай вади и алеи. За по- големи насаждения е необходимо мястото да бъде предварително направено на лехи и фитарии, за да може редовно да ги поливате през летния сезон.
Размножават се чрез засяване на семена на постоянно място. Най-подходящо време е през март и април. Сеитба може и през лятото най-късно до август, но е необходимо мястото да полеете предварително, ако е сухо. За улеснение на по-нататъшните грижи, като плевене, окопаване, торене, поливане, е добре сеитбата на киселеца да направите редово на разстояние 25 см между редовете. Листата на лапада са по- големи, то сеитбата му се извършва на 25-30 см. Поникването започва след 5- 6 дни след сеитбата. Растенията се прореждат на разстояние 20 см. едно от друго.
ХРАНИТЕЛЕН СЪСТАВ - По количествено съдържание на витамини, минерали, белтъчини и въглехидрати, както и без никакво наличие на мазнини, лападът заедно с копривата и спанака са едно от най-здравословните зеленчуци. :!: Редица специалисти препоръчват консумирането на лапад от хората, практикуващи вегетарианство, тъй като той успешно може да замести месото на тяхната трапеза. :!:
Хранителна стойност за 100 г лопуш:
Калории - 28 kcal
Витамин А - 12,900 IU
Белтъчини - 2 г
Витамин С - 119 мг
Целулоза
Дъбилни вещества
Яблъчна, оксалова и лимонена киселина.
:idea: Лопушът е богат на фибри и витамин А. В 100 г лопуш има повече фибри и вит. А, отколкото в същото количество моркови! Сравнен със спанака, лопушът съдържа 1/3 повече белтъчини, желязо, калций, калий, бета каротин и фосфор, а витамин С е два пъти повече! :idea:
ДЕЙСТВИЕ:
- Подходящ при анемии заради съдържанието на желязо.
- Антрахиноновите съединения оказват благоприятно действие при лениви черва.
- Богатото съдържание на хлорофил превръща лапада в универсално средство в борбата с рака.
- В народната медицина листният зеленчук намира приложение като лечебно и профилактично средство при диабет, заболявания на черния дроб, жлъчката и при затлъстяване.
- Повишава апетита и подобрява храносмилането.
- Понижава кръвното налягане.
- Отвара от лапад помага при възпалителни процеси в устаната кухина, но действа добре и при колити. Неговите корени, счукани и наложени върху проблемното място, лекуват обриви, лимфни отоци и циреи - спомагат и при кървящи рани.
- Наличието на оксалова киселина, която е причината за тръпчивия вкус особено на по-старите листа, е неблагоприятно и може да доведе до дразнене на уритарния тракт и появата на камъни в бъбреците, ако се прекали с консумацията на пресен лапад. Оксаловата киселина се премахва при сваряването на зеленчука.
КИСЕЛЕЦ
[img]http://lekuva.net/wp-content/uploads/20 ... elec-1.jpg[/img]
Киселецът (Rumex acetosa) е пренесен в Европа от Азия. Отглежда се във всички страни на Европа и Северна Америка. Има селекционирани много сортове. Киселецът е стройно растение, високо около 60 см, със сочни стъбла и листa. Има кръгово разположени класове от червеникаво-зелени цветове, които цъфтят през юни и юли. Листата са продълговати, като по-ниските са дълги 7-15 см, донакъде стреловидни в основата, с много дълги дръжки. Горните листа са без дръжки и често са тъмночервени.
Киселецът е отглеждан културно в продължение на векове, въпреки че с времето популярността му е намаляла. :!: Годните за ядене листа имат вкус, много близък до този на кивито или на кисели ягоди. :!: Поради слабокиселия си вкус, се твърди, че гаси жаждата и се смята за полезен за повишаване на апетита. Листата могат да се добавят в салати за подсилване на вкуса. Често се пюрират в супи и сосове и са основна съставка в супа от киселец.
ХРАНИТЕЛЕН СЪСТАВ - Киселецът е един от най-ранните пролетни листни зеленчуци. Пресният киселец съдържа много вода, белтъчини, въглехидрати, хранителни влакна, калий, натрий, калций, магнезий, фосфор, желязо, провитамин А, витамини В-1, В2, РР, каротин, минерални соли, ябълчена, лимонена, янтарна и оксалова киселини.
Листата са богати с витамини (С, В1, В2, РР, каротин), белтъчни вещества, минерални соли на калия, желязото и фосфора, ябълчена, лимонена и янтарна киселини.
Хранителна стойност за 100 г киселец:
Калории - 350 Кcal
Водно съдържание - 87.47 %
Суров протеин - 3.70 %
Сурови мазнини - 9.78 %
Сурови фибри - 12.53
Въглехидрати - 63.81 %
Kалий 2132.85 мг
Na 28.61 мг
Ca 53.25 мг
P (фосфор) 7.73 мг
Mg 73.56 мг
Cu 0.85 мг
Fe 10.81 мг
Mn 13.59 мг
Zn 2.66 мг
ДЕЙСТВИЕ:
В стари времена считали, че той подобрява храносмилането и служи като добро противоскорбутно средство. В народната медицина отварата от листа на киселец се приемала при разстройства на стомаха и като жлъчкогонно средство при жълтеница и друзи заболявания на черния дроб.
Киселецът не се препоръчва при нарушение на солевия обмен, при възпаление на червата и туберкулоза. В храната се употребяват листата във варен и суров вид (салати). Може да се консервира.
ГЛАВЕСТА САЛАТА
[img]http://agronet.bg/images/stories/zelenc ... a-1029.jpg[/img]
Салатата (Lactuca sativa) е едногодишно растение с много бърз растеж. Със съдържанието си на белтъчни вещества, витамини и минерални соли салатата е ценна зеленчукова храна, особено през пролетта.
ХРАНИТЕЛЕН СЪСТАВ - главестата салата е добър източник на вит. А и калий - при нея съдържанието на вит. А е по-високо от тъмните сортове салата. Съдържа фибри, въглехидрати, протеини и малко количество мазнини. С изключение на салатата айберг, всички сортове Lactuca sativa съдържат вит. С, Са, желязо и мед.
Хранителна стойност за 1 листо (6 г) главеста салата:
Калории - 4.2 kJ
Въглехидрати - 0,2 г
Мазнини - 0 г
Мастни киселини -
Omega-3 - 6.8 мг
Omega-6 - 2.8 мг
Протеини - 0,1 г
Витамини:
Vitamin A - 523 IU 10%
Vitamin C - 1.4 mg 2%
Vitamin D - ~ ~
Vitamin E (Alpha Tocopherol) - 0.0mg 0%
Vitamin K - 6.2 mcg 8%
Тиамин - 0.0 mg 0%
Рибофлавин - 0.0 mg 0%
Ниацин - 0.0 mg 0%
Vitamin B6 - 0.0 mg 0%
Фолиева киселина - 8.2 mcg 2%
Vitamin B12 - 0.0 mcg 0%
Пантоненова киселина - 0.0 mg 0%
Холин - 0.6mg
Минерали
Калций - 2.0 mg 0%
Желязо - 0.1 mg 0%
Магнезий - 0.8 mg 0%
Фосфор - 1.8 mg 0%
Калий - 14.8 mg 0%
Натрий - 0.5 mg 0%
Цинк - 0.0 mg 0%
Мед - 0.0 mg 0%
Манган - 0.0 mg 0%
Селен - 0.0 mcg 0%
Fluoride
МАРУЛЯ /Lactuca sativa/
[img]http://www.roceco.co.uk/images/lettuce%20cos.jpg[/img]
Пролетта е времето, през което марулите могат да бъдат най-полезни за човешкия организъм, особено ако са отгледани по екологичен начин.
Мнозина уеднаквяват понятията „маруля” и „салата”, когато става дума за листни зеленчуци, но това не е толкова фатално.
Повечето сортове градинска салата имат леко закръглена форма, :!: докато марулите са с по-издължени, а при някои сортове и с по-плътни листа :!: . По-важно, че тези листни зеленчуци са с много полезен за организма ни състав и ползването им в ежедневното хранене през пролетта може да помогне на човек да се освободи от някои излишен килограм. Тъй като съдържат известно количество въглехидрати, целулоза, макар и малко белтъчини, марулите насищат и могат да се прилагат успешно при диета за отслабване.
ХРАНИТЕЛЕН СЪСТАВ - богати са на микроелементите калций, фосфор, желязо, калий, което ги прави полезни за всяка възраст. Витамин С в листата може да достигне до 20-25 мг в зависимост от сорта и условията, при които се отглеждат листните зеленчуци. Наличието на витамините Е, В1, В2, Р, както и на каротин прави марулите една наистина витаминозна храна. Витамин С и каротин има в най-голямо количество във външните тъмнозелени листа, които за жалост най-често се изхвърлят при почистването, но от друга страна в тях често е наличен лактуцин – вещество, което им предава горчив вкус, особено при по-едри марули. Марулите освен като храна имат приложение и като лечебни средство при задържане на вода в организма, при лениви черва. Пресният сок от марули успешно се прилага при физическо изтощение, нервна преумора, водна задръжка и отоци.
Хранителна стойност за 100 г маруля:
Калории - 15 Kcal
Въглехидрати - 2.79 g
Протеини - 1.36 g
Мазнини - 0.15 g
Холестерол - 0 g
фибри - 1.3 g
Витамини
Фолиева киселина - 38 mg 9.5%
Ниацин - 0.375 mg 2%
Пантотенова киселина 0.134 mg 2.5%
Пиридоксин - 0.090 mg 7%
Рибофлавин - 0.080 mg 6 %
Тиамин - 0.070 mg 6%
Vitamin A 7405 IU 247%
Vitamin C 18 mg 30%
Vitamin E-α 0.29 mg 2%
Vitamin K 173.6 mcg 145%
Минерали
Натрий - 28 mg 2%
Калий - 194 mg 4%
Калций - 36 mg 3.5%
Мед - 0.029 mg 3%
Желязо - 0.86 mg 10%
Магнезий - 13 mg 3%
Манган - 0.250 mg 11%
Фосфор - 29 mg 4%
Цинк - 0.18 mg 1.5%
Фитонутриенти
Бетакаротен - 4443 mcg --
лутеин и зеаксантин 1730 mcg --
В диети за отслабване е препоръчително да се консумират сортове с по-твърди листа, тъй като те се обработват по-бавно от организмът и съдържат повече целулоза. На практика засищането е удължено.
И така - след този неособено кратък преглед на зеленийките, налични по нашите географски ширини, с удоволствие ще ви чакам да споделите любимите си рецепти с тях в постинги към тази тема! И ако разбира се ползвате каквито и да било други зелении, сте добре дошли с вашите материали за тях - нека допълним темата!
Източник на част от материалите - http://www.bb-team.org/" onclick="window.open(this.href);return false;