“Времето Ви е ограничено, затова не го прахосвайте, да живеете живота на другите. Не се хващайте в капана на догмата – да живееш с резултатите от мислите на другите. Не позволявайте на шума от чуждото мнение да заглушава вътрешния Ви глас. И най-важното, имайте смелостта да следвате сърцето и интуицията си. Те някак си знаят какви наистина искате да бъдете. Всичко останало е на второ място.” - Стив Джобс
"Има нещо по-неизбежно от смъртта. Това е животът. В него единствената постоянна величина е времето. То може да бъде съюзник или враг. Понякога годините се изпаряват като миг. Друг път - миговете се влачат като години... Животът е движение. Спираш, тръгваш, падаш, ставаш, продължаваш... И запълваш пространството между това, което правиш и това, което искаш, с надежда. Надеждата е обещание за предстоящо щастие. Очакване за ново начало и нов живот. Всяко ново начало изисква време. Времето е път, който двама души трябва да извървят един към друг, за да се срещнат. Да изберат посока, в която да вървят заедно, за да изпълнят празното пространство между събуждането и заспиването със смисъл и съдържание.
Учим се да живеем в ритмично повторение, за да не се разминем. Вдишваме и издишваме заедно. Едновременно... Или свикваме с безопасното разминаване. Поддържаме санитарния минимум дистанция, за да не се разочароваме - от себе си, от другия... Времето може да се превърне в затворено пространство, в което двама души се отдалечават, обичайки се по спомен. Всички опити да се сближат отново, се превръщат в поредица от празни дни, в които нищо не се случва. Зачеркнати дни! Самотни чертички в календара на живота. И тогава идва инерцията. Инерцията убива чувствата. И настъпва раздялата. Идва моментът, в който трябва да сложиш край на дългото сбогуване. Времето е възможност да се научиш да бъдеш сам. Докато свикнеш със самотата, животът изглежда жесток. Но той не е - просто следва своята логика. Не само болестите мутират. Чувствата и хората - също. Адаптираме се. Научаваме се да живеем с болката по взаимно съгласие. Накрая осъзнаваме, че... човек свиква. С всичко."
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Човекът не е нито безсмъртен, нито божествен, а роб и пленник на своето собствено мнение за себе си, изградено от собствените му постъпки. Общественото мнение е нищожен тиранин в сравнение с личното. Съдбата на човека се определя от това, което той сам мисли за себе си. - из "Уолдън" - Хенри Дейвид Торо
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
В добри отношения съм както с музиката, така и с тишината. - Андреа Бочели
За мен музиката винаги е радост и удоволствие. Много често се случва едновременно и да пея, и да слушам музика – още повече, когато става въпрос за вечери с приятели или роднини. С тишината обаче също имам доста трайни и необходими връзки, защото ме подтиква към размишления - за времето, за живота... Мисля, че точно затова я предпочитат и монасите. Да мълчиш, ти действа добре. Ако говориш с някого, половината от мозъка ти е зает в обмисляне на отговора на събеседника. - Андреа Бочели
И в най-хубавата музика има моменти без звук. За да можем да оценим важността на тишината. - Андреа Бочели
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Моля те, не ми говори за "чисто осъзнаване" или "разтваряне в Абсолюта".
Аз искам да видя как се отнасяш с партньора ти,
с децата си, с родителите си, с твоето скъпоценно тяло.
Моля те, не ми чети лекция за "илюзията за разделение"
или за това как си постигнал перманентно блаженство
само за 7 дни.
Искам да почуствам искрена топлина
да се излъчва от сърцето ти.
Искам да чуя колко добре умееш да слушаш,
как приемаш информация,
която не пасва на личната ти философия.
Искам да видя как се оправяш с хора,
които не са съгласни с теб.
Не ми казвай колко си пробуден, колко си свободен от его.
Искам да те опозная отвъд думите.
Искам да зная какъв си, когато проблемите те събарят.
Дали можеш напълно да позволиш болката,
без да претендираш, че си неуязвим.
Дали можеш да чувстваш гняв
и въпреки това да не влизаш в насилието.
Дали можеш да оставиш тъгата свободно да преминава през теб, без да ставаш неин роб.
Дали можеш да почувстваш срам
и въпреки това да не засрамваш други.
Дали можеш да се провалиш и да го признаеш.
Дали можеш да кажеш "съжалявам"
и наистина да го мислиш.
Дали можеш да бъдеш истински човечен
в своята славна божественост.
Не ми говори за своята духовност, приятелю.
Наистина не ме интересува.
Аз искам само да срещна ТЕБ.
Да опозная безценното ти сърце.
Да науча за красивото ти човешко стремление към светлината.
Преди "духовността".
Преди всички умни думи.
По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги и трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например: Какво ще кажеш да хапнем? - Мечо Пух от Алън A. Милн