[img]
http://www.aquamat2000.com/pictures/thu ... endula.jpg[/img]
ГЛАВА 1
НЕЛИ или сюита в оранжево и зелено
Започвам с Нели, защото ми е най-пресен спомена. Още ме държи хубавата енергия, която тя донесе в дома ми в момент, когато имах нужда от такава.
Нели, благодаря ти!
Февруари е. Децата пак са болни. Вече на знам за кой път тази година. Аз ходя нервно и обезверено от едната стая в друга. Чувствам се, като тигъра в зоологическата градина.
Хей така, за да уплътня времето поглеждам в „Мецата”. Ха! Нелката ще идва в София. Сега ли точно?! Не можеше ли поне да е по-топло за да бъдем навън, не можеше ли поне момичетата да са здрави за да се зарадвам ?!.
Оптвам си да си спомня как започна привличането...
..... Не знам кое забелязах първо: чистата мисъл, свободо-мислието, желанието да се излезне от руслото, отвореността, любовта към „моята” музика, разните му там „случйни” съвпадения на неща които са станали част от мен - „Коса”, Фреди, „My way”, "Pink Floyd", „Пътеводителя на галактическия стопаджия”, йогата, детето в мен, класическата музика, а вчера дори чух, че телефона й звъни с любимите ми индиански ритми (а съм сигурна, че има и още за които не знам)......, а ето , че всички тези неща са част и от друг човек, когото не съм виждала никога през живота си (или поне не с очите си). Как да не се почувстваш близък с някой, който обича неща, които обичаш и ти? Нормално, логично, приятно, сплотяващо.
Явно ми е писано да посрещам скъпи на сърцето ми хора на подлеза на метро- станция „Надежда”. Ето ги и тях: Нели и Ани.
Нелката изглежда много по-добре на живо отколкото на снимки. Забелязала съм тази корелация и преди: хората със силно присъствие не изглеждат добре през фотообектива и обратното. Нямам трепет като при първо запознанство. Срещата сякаш не е първа. Прегръдката е топла и силна. Спокойно ми е.
Часовете в сладки приказки минават неусетно. Децата играят, ние си пием кафето. Бутилката вино на вечеря допълнително развърза езиците. Един и половина минава, а ние сякаш не искаме да си легнем, „защото ще свърши”, казва Нели. Може и така да е, „но по скоро не” - казвам аз – нали все обичам да съм наопаки
За мен това е началото или както се казваше в един култов филм:
„This is the beginning of a beautiful friendship!” and so be it!
Седя пред листа и искам да обрисувам всичко. С думи обаче не мога да го направя. Усещанията за
ЕДИНСТВО, ТОПЛИНА и ЛЮБОВ са отвъд думите . След подобни срещи (а такива съм имала с някои други „мецанки”) чувствам благодарност, че мога усетя всичко това.
Нели, обичам те! Благодаря!
„На теб не ти трябва стадо, трябва ти общтност.” Може и така да е и ако е така Нели ти си част от нея.
***
Много е интимно да се пише по този начин. Много е разголващо, открито .... и затова толкова много ми харесва.
Не съм сигурна дали написах всичко, което ми се въртеше в главата.
Не знам, какво ще донесе това на „засегнатите”
Усещам, че в момента откривам част от магията. Тя всъщност започна да се разкрива в момента на виждането. Много е странно: хем съм щастлива, хем малко тъжна, че „загадката” е разбулена.
Долното е за фон.
Слушайте докато четете