Който се страхува от мечки, го е шубе!!!


    

Тема за невидимото около нас и в нас

Място за споделяне на общи страсти - цветя, коли, майсторене, изкуство, книги, кино, театър и т.н.

Тема за невидимото около нас и в нас

Мнениеот Ver » Пет 13 Дек 2013, 10:45

От известно време ми се върти в главата идеята за един под-форум свързан с езотериката.
Иска ми се да има едно място в което да се потапям в други измерения, да си сменям погледа, да намирам различни обяснения за нещата които се случват или просто да прочитам това или онова свързано с невидимия, но осезаем духовен свят.
Има много определения за това що е езотерика. Не ме интересуват толкова, колкото самите преживявания,но с поглед обърнат навътре.
В Уикипедия пише: "Езотеризъм (от гр. ἐσωτερικός т.е "вътрешен" или вътрешно познание) в най-общ смисъл се назовава всяка религиозна или окултна норма, забраняваща разкриването на дадено тайно познание за изворите на вярата или някакво учение пред непосветени. „Езотерика“ или „езотерично“ се нарича всяко учение предназначено за определен кръг хора. Такова учение изучава тайно и предавано по поколенията знание от всякакво естество. Докато знанието е по принцип философско или етическо и мистично, то може на теория да бъде разнородно. Езотеричните учения не се концентрират в някакво географско място, а по своята идейна същност представляват самото чисто ядро на дадена духовна традиция.
Езотеризмът като вътрешно познание се приема само от хора, поставили в основата на ценностната си система духовното развитие. Според тях това е познание към което всеки трябва да подходи индивидуално според степента на собственото си развитие. Според езотеризма всеки сам е отговорен за собствената си съдба."


В идеята за този форум няма нищо тайно, нито съм си поставила някаква крайна цел като просветление или влизане в Буда състояние ;)
Просто с течение на времето се докоснах до знания, които вътре в себе си винаги съм усещала, че съществуват, но не съм имала възможност да опозная. Информацията се натрупва, става интересно, появяват се връзки и обяснения защо това или онова се случва по този или онзи начин.
Може да нарече и чисто любопитство, но то си е част от мен :)

*******
Не съм изчистила идеята за заглавието още, но не мога да пусна тема без заглавие :) и за това ще напиша нещо като "работно заглавие" пък то с времето ще си дойде на мястото :)
Също така се чудех къде да пусна темата :?: , но реших, че тъй като заниманията от този сорт изискват доста време (за четене и практика) най-логичното място е тук.
Yesterday is a history, tomorrow is a mistery, today is a Gift. That's why we call it Present.

SoulArt - Изкуство от и за душата
Аватар
Ver
Свободна душа
 
Мнения: 4414
Регистриран на: Пон 30 Авг 2010, 11:43

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнениеот Ver » Пет 13 Дек 2013, 11:09

Конкретната идея ми хрумна миналата седмица, когато препрочитах части от книгата на Л. Хей "Излекувай живота си" по повод на кашлицата на малката, която се проточваше месеци без видима причина.
Да, но все пак причина има.
На мен ми се изясни, че всяко заболяване на физическото тяло е породено от деформация на енергийното тяло на човека. В повечето случай връзката е емоции - здраве. Започнах да се ровя, да мисля, да се опитвам да си обясня, защо боледуваме от това или онова. Прочетох и разни книги по въпроса (ще ги споделя конкретно за една от тях по натам).
И реших да открия темата с части от "Излекувай живота си", където Луиз Хей много ясно, точно кратко е описала връзката между Емоциите и Здравето.

Постовете може да се окажат дългички наистина, но ми се ще тази информация да се вижда и когато на човек му хрумне въпроса: "Защо ме боли гърлото?" (например) да си намери отговор :)

ГЛАВАТА - това сме ние самите. Нея погазваме на света. Чрез нея обикновено ни познават. Когато нещо не е наред в тази област, това обикновено е свързано с нашето усещане, че и нещо вътре в „нас" е много объркано.

КОСАТА представлява нашата сила. Когато сме напрегнати и ни е страх, често създаваме онези стягащи стоманени ленти, които започват от раменните мускули и достигат до върха на главата, а понякога дори се спускат и надолу до областта на очите.
Косъмът преминава през фоликула. Когато скалпът е напрегнат, косъмът може да е притиснат толкова силно, че да не е в състояние да диша, а тогава той умира и пада. Ако това напрежение е постоянно и скалпът не се отпуска, тогава фоликулите остават стегнати и нов косъм не може да премине през тях. Резултатът е плешивост. Плешивостта сред жените също се увеличава, откакто те започнаха да навлизат в „света на бизнеса", съпътстван от напрежения и разочарования. Не я осъзнаваме докрай,
понеже женските перуки са много естествени и привлекателни. За съжаление мъжките всеоще се разпознават, и то от разстояние.
Да си напрегнат не означава, че си силен. Напрегнатостта е слабост. Човек е силен и уверен, когато е спокоен и уравновесен. ви било добре да отпуснем повече телата си, а много от нас трябва да отпуснат и скалпа си
Опитайте това сега. Кажете на скалпа си да си почине и преценете дали има разлика.. Ако тя е забележима, препоръчвам ви често да правите това лесно упражнение.

УШИТЕ представляват способността ни да чуваме. Когато имате проблеми с тях, това обикновено означава, че става нещо, което не желаете да чуете. Болката в ушите показва чувство на гняв, породено от чутото.
Болките в ушите се срещат нерядко и при децата. В дома си те често трябва да слушат неща, които никак не желаят да чуят. Домашните правила често им забраняват да изразят гнева си и неспособността им да променят нещата създават болката в ушите. Глухотата представлява продължителен отказ да слушаме някого. Забележете, че когато един от партньорите има увреден слух, другият непрестанно говори.

ОЧИТЕ представляват способността ни да виждаме. Когато имаме проблем с тях, това обикновено означава, че има нещо, което не желаем да видим, отнасящо се или до нас самите, или до живота по принцип - в миналото, в настоящето или в бъдещето.
Когато видя малки деца с очила, знам, че нещо става в дома им, нещо, което те не желаят да видят. Ако не могат да го променят, те влошават зрението си, за да не го виждат толкова ясно.
При много хора излекуването става по драматичен начин, когато те действително пожелаят да се върнат към миналото си и да осъзнаят и изчистят онова, което не са искали да виждат една-две години преди да сложат очилата. Отричате ли онова, което става сега. Какво не желаете да приемете? Срах ли ви е да погледнете настоящето или бъдещето? Ако можехте да виждате ясно, какво бихте видели, което не виждате сега. Не виждате ли какво сами си причинявате? Интересно е да помислите върху тези въпроси.

ГЛАВОБОЛИЕ изпитваме, когато отричаме себе си. Следващия път, когато ви заболи глава, спрете и се запитайте в какво и по какъв начин сте сбъркали по отношение на себе си. Простете си, отпуснете се и главоболието ще се разтопи обратно в небитието, откъдето е дошло.
Мигрената съпътства хора, които желаят да бъдат съвършени и по такъв начин си причиняват голямо напрежение. В образуването й участва и голяма доза потиснат гняв. Интересно е, че мигренното главоболие може почти винаги да се облекчи чрез онаниране, ако го направите веднага, щом почувствате пристъпа. Сексуалното освобождаване разсейва напрежението и болката. Може да не сте в такова настроение в този момент, но си струва да опитате. Няма да загубите.

Проблеми със СИНУСИТЕ, усещани в средата на лицето и в близост до носа, показват, че някой ви дразни, някой, който е близо до вас. Можете дори да усещате, че този човек упражнява натиск върху вас.
Ние забравяме, че сами създаваме ситуациите, а след това се отказваме от силата си, като обвиняваме някой друг за разочарованието си. Никой човек, никое място и никоя вещ нямат никаква власт над нас, тъй като „ние" сме единствените мислещи вътре в нашия ум.
Ние създаваме преживяванията си, действителността около нас и хората в нея. Когато постигнем мир, хармония и равновесие в ума си, ще ги открием и в живота си.


ВРАТЪТ и ГЪРЛОТО са от особена важност, тъй като там стават много неща. Вратът представлява способността да бъдем гъвкави в мисленето си, да виждаме и другата страна на нещата и да вземем предвид гледната точка на другия човек. Когато имаме проблеми с врата си, това обикновено означава, че сме непреклонни в своята представа за дадена ситуация.
Когато видя някой с една от онези „яки", зная, че той е от хората, които са уверени в собствените си принципи и не желаят да видят и другата страна на въпроса.

ГЪРЛОТО представлява способността ни да се „застъпваме" за себе си, да си „поискаме, каквото желаем", да кажем „аз съм" и т.н. Когато са налице проблемите с гърлото, това обикновено означава, че смятате, че нямаме право да правим тези неща. Чувстваме се неспособни да се застъпим за себе си.
Възпаленото гърло винаги означава гняв. А ако е придружено от настинка, това значи,че и умът е объркан.

ЛАРИНГИТЪТ обикновено означава, че сте толкова ядосан, че не
можете да говорите. Гърлото представлява също така и творческия поток в тялото. Там изразяваме съзидателността си и когато тя е потисната и осуетена, често се появяват проблеми в тази област. Всички познаваме много хора, които живеят целия си живот за другите. Никога не
успяват да правят това, което им се иска. Те все угаждат на майки / бащи / брачни партньори / любовници / шефове.

ВЪЗПАЛЕНИТЕ СЛИВИЦИ и проблемите с ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА са просто осуетена градивност, която не е успяла да се прояви.
Енергийният център в гърлото, петата чакра, е мястото в тялото, в което се
осъществяват промените. Когато им се противопоставяме, или пък в случаите, когато сме в процес на промяна или се опитваме да я осъществим, често гърлото ни оживено функционира. Забележете, когато кашляте или когато някой друг кашля. Какво е било казано току-що? На какво реагираме? Дали това е съпротива или непреклонност, или
процес на протичаща промяна? По време на семинар използвам кашлицата като средство за опознаване на себе си. Всеки път, когато някой се изкашля, казвам на този човек да докосне гърлото си и да каже на глас: „Желая да се променя" или „Аз се променям".


РЪЦЕТЕ, в частта им от китките до раменете, представляват способността и умението ни да прегърнем и да оползотворим събитията в живота. Ръката над лакътя е свързана с възможностите ни, а долната й част - с уменията. В ставите си съхраняваме стари емоции, а лактите представляват гъвкавостта ни в различни посоки.
Гъвкав ли сте, когато някоя насока в живота ви се променя или старите ви емоции ви задържат на едно място?

РЪЦЕТЕ надолу от китките хващат, държат, стискат. Оставяме някой неща да се изплъзнат от пръстите ни. Понякога задържаме прекалено дълго. Може да сме сръчни или несръчни, стиснати, щедри или скъперници. Даваме подаяния. Някой се държат здраво в ръце, други с нищо не могат да се заловят. Слагаме тук-там дръжки за удобство. Понякога побеждаваме леко, „без ръце". Казват ни „не пипай". В трудни моменти „подаваме ръка", вървим „ръка за ръка", вземаме „в ръка",
изплъзва ни се от ръцете, подаваме „от ръка на ръка", попадаме в „ръцете на някого", държим се за нечия ръка. Някой пипат с „желязна ръка", други „вдигат ръка", трети „ядат от нечия ръка", а има и такива, на които им „иде отръки".
Ръцете могат да бъдат нежни, могат да бъдат и твърди, с възлести стави на пръстите -от прекалено много мислене, или пък обезформени от склонност към критиката, причиняваща артрит.
Ръцете, които вместо да вземат, сякаш сграбчват, са такива поради страх - страх от загуба, страх, че никога няма да имат достатъчно, страх, че притежанието ще им се изплъзне, ако не го стискат здраво.
Връзките, при които един от партньорите „държи здраво", могат само да доведат до отчаяното бягство на другия. Силно стиснатите
ръце не могат да възприемат нищо ново.
Свободното ръкостискане с движение от китката придава усещането за лекота и откритост.
Това, което ви принадлежи, не може да ви бъде отнето, така че отпуснете се.

Очаквайте продължение ....
Yesterday is a history, tomorrow is a mistery, today is a Gift. That's why we call it Present.

SoulArt - Изкуство от и за душата
Аватар
Ver
Свободна душа
 
Мнения: 4414
Регистриран на: Пон 30 Авг 2010, 11:43

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнениеот Ver » Пет 13 Дек 2013, 11:39

ПРЪСТИТЕ имат различно значение. Проблемите в тях показват къде трябва да се отпуснем.
Ако порежете палеца си, вероятно съществува гняв или страх, свързан с вашето его в дадена ситуация.
Палецът олицетворява менталното и означава безпокойство.
Показалецът - егото и страха.
Средният пръст е свързан със секса и с гнева. Когато сте ядосан, хванете средния си пръст и наблюдавайте как гневът изчезва. Ако сте ядосан на мъж, хванете средния пръст на дясната ръка, а ако ви е ядосала жена -на лявата.
Безименният пръст е и съюз, и тъга.
Малкият пръст е свързан със семейството и преструвките.

ГЪРБЪТ представлява опорната ни система. Проблемите в тази област обикновено означават, че чувстваме отсъствие на подкрепа. Прекалено често си мислим, че ни поддържа единствено работата ,семейството или брачният партньор. В действителност истинската ни опора е Вселената, самият живот.
Горната част от гърба е свързана с чувството, че ни липсва емоционална подкрепа. Моят съпруг / съпруга / любовник / приятел / шеф не ме разбира или не ме подкрепя.

Средната част на гърба е свързана с чувството за вина, с всичко, което е зад нас. Страх ли ви е да погледнете назад или криете онова, което се намира там? Чувствате ли се като намушкан в гърба? Чувствате ли се наистина „Сринат до основи"? Объркани ли са финансите ви или може ви се тревожите прекалено много за тях? Тогава долната част на гърба може да ви безпокои. Липсата на пари или страхът от тях правят това. Колко
притежавате в случая не е от значение. Толкова много от нас смятат, че парите са най-важното нещо в живота ни и че не можем да живеем без тях. Това не е вярно. Има нещо много по-важно и ценно за нас, без което не
можем. Какво е то? Това е нашият дъх. Дъхът ни е най-ценното нещо в живота ни, но ние приемаме като даденост, че щом издишаме, ще следва ново вдишване. Ако не поемахме дъх отново, не бихме издържали
повече от три минути. Вижте, ако силата, която ни е сътворила, ни е дала достатъчно дъх, с който да разполагаме през целия си живот, не можем ли да й се доверим, че и всичко останало, от което се нуждаем, също няма да ни липсва.

БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ представляват способността ни да поемаме и да излъчваме живота. Проблемите с дробовете обикновено означават, че ни е страх да приемем живота или може ви смятаме, че нямаме право да го изживеем пълноценно.
Поначало жените дишат доста плитко и често смятат себе си за хора втора категория. Които нямат правото да заемат пространство, а понякога - дори и да живеят. Днес всичко това се променя. Жените заемат мястото си като пълноценни членове на обществото и дишат дълбоко и пълно.
За мен е удоволствие да наблюдавам жените спортистки. Жените открай време са работили по полето, но сега за първи път в историята, доколкото ми е известно, те навлизат пълноценно в спорта. Прекрасно е да гледаш великолепните им тела. Емфиземът и усиленото тютюнопушене са начин да се отрече животът. Те прикриват дълбокото усещане, че не сме заслужили съществуването си. Упреците няма да променят навика за пушене. Първо трябва да се промени основното убеждение.


ГЪРДИТЕ представляват майчинското начало. Когато имаме проблеми с тях, обикновено това означава, че прекаляваме с грижите си към някой човек, място, вещ или преживяване.
Важна част от майчинството е да се позволи на детето да „порасне". Трябва да знаем кога да се отдръпнем, кога да го освободим и да го оставим да се оправя само. Когато покровителстваме някого прекалено много, не му даваме възможност да се научи сам да се справя със собствените си преживявания. Понякога „командаджийското" отношение
буквално „прегаря бушоните" в дадени ситуации.
Ако става дума за рак, значи има дълбоко негодувание. Освободете се от страха и знайте, че вселенският разум живее във всеки от нас.


СЪРЦЕТО, разбира се, представлява любовта, а кръвта ни - радостта. Сърцата ни любящо захранват телата ни с радост. Когато лишаваме себе си от радостта и любовта, сърцето се свива и става студено. В резултат на това кръвоснабдяването е затруднява и постепенно се приближаваме до анемия, гръдна жаба и сърдечни кризи.
Сърцето не ни „атакува". Ние така се оплитаме в сапунените опери и драмите, които сами създаваме, че често забравяме да забележим малките радости, които ни заобикалят.
Години наред изстискваме цялата радост от сърцето си и то буквално се сгромолясва от болка. Хората, получили сърдечни кризи, никога не са весели хора. Ако те не отделят време да оценят радостите на живота, след време ще си навлекат нова сърдечна криза.
Златно сърце, студено сърце, чисто сърце, кораво сърце, любящо сърце, отзивчиво сърце - вашето какво е?


СТОМАХЪТ смила всички нови идеи и преживявания, през които преминаваме. Кого или какво не можете „да преглътнете"? Какво приемате като „удар в корема"? Когато имате проблеми със стомаха, това обикновено означава, че не можете да възприемете новото преживяване. Страх ли ви е?
Много от нас помнят времето, когато започнахме да летим със самолети. Идеята да влезем в голямата метална тръба и да се понесем из въздуха бе „трудносмилаема" за повечето от нас.
Мястото на всеки пътник бе снабдено с торбичка за повръщане и повечето от нас ги използваха. Повръщахме в тези пликове, колкото е възможно по-тайно, загъвахме ги и ги
подавахме на стюардесата, която отделяше доста време да тича напред-назад по пътеката, за да ги събира.
Много години изминаха оттогава и въпреки че торбичките все още могат да се намерят до всяка седалка, те рядко се използват. Вече свикнахме с идеята за летенето.

ЯЗВИТЕ не са нищо друго освен страх, огромен страх, че „не ни бива достатъчно". Страхуваме се, че не сме достатъчно добри родители, опасяваме се, че не сме достатъчно способни като ръководители. Не можем да приемем това, което сме. Разкъсваме се, за да угодим на другите. Няма значение колко важна е работата, която вършим, мнението, което
имаме за себе си, е лошо. Опасяваме се, че „Те" ще разберат какво всъщност представляваме.
Любовта е разрешението в този случай. Хората, които обичат себе си и одобряват постъпките си, никога не страдат от язва. Бъдете нежен и любящ към детето във вас и го подкрепяйте и насърчавайте по начина, по който сте искали да се отнасят към вас, когато сте били малки.
Yesterday is a history, tomorrow is a mistery, today is a Gift. That's why we call it Present.

SoulArt - Изкуство от и за душата
Аватар
Ver
Свободна душа
 
Мнения: 4414
Регистриран на: Пон 30 Авг 2010, 11:43

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнениеот Ver » Пет 13 Дек 2013, 11:42

ПОЛОВИТЕ ОРГАНИ представляват най-женската част у жената, нейната женственост, и най-мъжката част у мъжа, неговата мъжественост, мъжкото или женското начало у нас.
Когато не се чувстваме добре заради това, че сме мъж или жена, когато отхвърляме сексуалността си, когато отхвърляме телата си, защото ги считаме за мръсни или греховни, тогава имаме проблеми с половите органи.
Много рядко срещам човек, който е бил отгледан в семейство, в което половите органи и техните функции са били наричане с истинските им имена. Всички сме били възпитани да заменяме „неподходящите" думи и изрази с едни или други благоприятни съответствия.
Помните ли кои се използваха във вашето семейство? Може да е било нещо от рода на „онова там долу", или пък думи, които са ви карали да смятате, че половите органи са мръсни и отвратителни. Да, всички сме израснали с убеждението, че нещо между краката ни не е съвсем наред.
Смятам, че сексуалната революция, която нашумя преди години, от една страна бе хубаво нещо. Отдръпнахме се от викторианското лицемерие. Изведнъж се оказа, че е нещо нормално да имаш много партньори. И жените, както и мъжете, вече си позволяваха афери за по една нощ. Размяната на брачни партньори ставаше по-открито. Много от нас започнаха да се радват на насладата и на свободата на своите тела по един нов и открит начин. Малцина обаче се сетиха, че трябва да обърнат внимание на онова, което Роза Ламонт, основателна на института за общуване със себе си, нарича „маминия Бог". Това, което вашата майка ви е говорила за Бога, когато сте били на тригодишна възраст, все още съществува в подсъзнанието би, ОСВЕН ако сте положили съзнателно грижи да се освободите от него. Този Бог гневен и отмъстителен ли беше? Какво бе неговото отношение към секса? Ако все още носим в себе си тези ранни чувства на вина за своята сексуалност и своето тяло, тогава несъмнено сами ще си създадем наказанията.

Проблемите с ПИКОЧНИЯ МЕХУР, АНУСА, ВЛАГАЛИЩЕТО, ПРОСТАТАТА и ПЕНИСА са все в една област. Те произлизат от изкривените убеждения за телата ни и за функциите, които те трябва да изпълняват.
Всеки орган в тялото е едно великолепно проявление на живота и има свои собствени специални функции. Не смятаме, че черният ни дроб или очите са мръсни и греховни. Тогава защо сме предпочели да смятаме, че гениталиите ни са?

АНУСЪТ е толкова прекрасен, колкото и ухото. Без него нямаше да можем да се освободим от онова, от което тялото ни не се нуждае вече, и скоро бихме умрели. Всяка част от тялото ни и всяка негова функция е съвършена, нормална, естествена и красива.
Подканвам клиентите си, които имат сексуални проблеми, да започнат да се отнасят към правото си черво, ПЕНИСА или ВЛАГАЛИЩЕТО си с чувство на любов и признателност за тяхната дейност и тяхната красота. Ако тези редове ви ядосват или ви карат да се свивате от неудобство, попитайте се защо? Кой ви каза да се отречете от която и да е част от тялото си? Определено Бог не е направил това. Половите ни органи са
създадени, за да ни дават наслада. Да отречем това означава да си причиним болка и наказание. Сексът не само че не е нещо лошо, той е великолепен и прекрасен. Съвсем нормално е да водим полов живот, както е нормално да дишаме и да се храним. За момент се опитайте да си представите огромните размери на Вселената. Тя излиза извън нашите представи. Дори и най-големите ни учени, с най-модерните си съоръжения,
не могат да обхванат размерите й. В тази Вселена съществуват много галактики.
В една от по-малките галактики, далеч от центъра й, има едно малко слънце. Около него обикалят няколко точици, една от които е наречена планета Земя. Трудно ми е да повярвам, че необятният и невероятен разум, създал цялата тази Вселена, е просто един старец, седнал на облак над земята и... наблюдаващ моите гениталии!
Все пак точно така са били възпитани много от нас. Жизненоважно е да се освободим от глуповатите, остарели идеи, които не ни помагат.
Решително смятам, че дори представата ни за Бога трябва да е полезна за нас, а не против нас. Съществуват толкова много религии, от които можем да избираме. Ако сегашната ви казва, че сте грешник и смирен червей, сменете я. Не призовавам всички да се втурнат да водят свободен полов живот по всяко време. Искам да кажа, че някои от правилата ни са безсмислени и по тази причина много хора ги нарушават и се държат двулично. Когато човек се освободи от чувството за вина, свързано със сексуалните му убеждения, той автоматично ще се отнася и към себе си, и към другите по начин, водещ към най-висшето добро и най-голямата радост. Причината да имаме толкова проблеми със своята сексуалност е в това, че много от нас хранят омраза и отвращение към себе си и поради това отношението ни към себе си и към другите е лошо.
Не е достатъчно да преподаваме на децата в училище само как се извършва половият акт. Необходимо е на едно много дълбоко ниво да им позволим да запомнят, че телата им, половите им органи и сексуалността им са нещо, на което те трябва да се радват. Искрено вярвам, че хора, които обичат себе си и телата си, не биха злоупотребили и със себе си, и с другите.

Намирам, че повечето проблеми, свързани с ПИКОЧНИЯ МЕХУР, произлизат от чувството на раздразнение, обикновено предизвикано от партньора. Нещо, свързано с женствеността ни или мъжествеността ни, ни нервира. Жените са по-предразположени към заболяванията на пикочния мехур, понеже те са по-склонни да крият мъката си.


Възпалението на ВЛАГАЛИЩЕТО също обикновено е свързано с усещането, че любовните чувства са засегнати от партньора. Проблемите с ПРОСТАТАТА при мъжете се обуславя от чувството за собствено достойнство и от убеждението, че колкото повече се трупат години,
толкова повече намалява мъжествеността.
При ИМПОТЕНТНОСТТА се прибавя и страхът,а понякога и злоба от предишен партньор. ФРИГИДНОСТТА произлиза от страх или от убеждението, че е грешно тялото да носи наслада. Друга причина е отвращение от себе си и тя може да се усили от нечувствителен партньор.

ПРЕДМЕНСТРУАЛНИЯТ СИНДРОМ, който се разпространява едва ли не като епидемия, по своята популярност вече напълно съответства на рекламите в средствата за масова информация. Те непрестанно ни набиват в главите представата, че женското тяло трябва да се пръсва, парфюмира, къпе и промива по безброй начини, за да бъде донякъде приемливо, в същото време, в което жените осъзнават себе си като равноправни създания, те са атакувани от отрицателната идея, че женските процеси не са съвсем приемливи. Когато към това се прибавят и огромните количества захар, които се консумират в днешно време, става ясно как е създадена благоприятна почва за П.М.С.
Всички процеси в женското тяло, включително и менструацията, и менопаузата, са нормални, естествени процеси. И трябва да ги приемем като такива. Телата ни са прекрасни, изящни и изумителни. Според мен венерическите болести почти винаги са причинени от чувството за вина в сексуалната област. То произлиза от усещането, често пъти подсъзнателно, че не е редно да даваме израз на сексуалните си желания. Някой носител на венерическо заболяване може да има много партньори, но ще се заразят само онези, на които умствената и физическата имунна система са слаби.
В добавка към старите болести, напоследък сред хетеросексуалното население се наблюдава увеличаване на случаите на ХЕРПЕС.
Това е болест, която се повтаря отново и отново, „за да ни накаже" за убеждението, че „сме лоши". Тя обикновено се появява, когато сме емоционално разстроени. Това само по себе си е много показателно.
ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО представлява способността ни да се отпускаме, да освобождаваме онова, от което не се нуждаем вече. Нашето тяло, което се намира в синхрон със съвършения ритъм и с потока на живота, се нуждае от равновесие при протичането на храносмилателните процеси - поглъщане, усвояване и изхвърляне на храната. Само страховете ни пречат да се освободим от старото. Дори и когато хората, страдащи от констипация, не са стиснати, в повечето случаи те не вярват, че ще има достатъчно. Те се придържат към старите познанства, които им носят болка. Страх ги е да изхвърлят дрехите, намиращи се в килера им от години, защото смятат, че някога може да им потрябват. Остават с години на работно място, което ги потиска и не ги удовлетворява, защото трябва да пестят за черни дни. Не се ровим в боклука от снощи, за да намерим храна за днес, нали? Научете се да имате доверие, че животът винаги ще ви даде онова, от което имате нужда.
Yesterday is a history, tomorrow is a mistery, today is a Gift. That's why we call it Present.

SoulArt - Изкуство от и за душата
Аватар
Ver
Свободна душа
 
Мнения: 4414
Регистриран на: Пон 30 Авг 2010, 11:43

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнениеот dexter » Пет 13 Дек 2013, 11:43

Аз си знам, че не вярвам в тези неща, но все пак искам да споделя нещо, което ми хрумна като четях за болестите в гърлото. Миналата седмица Яна си беше 2 дни в къщи, защото гърлото й беше червено и се оплака, че я боли. Точно по това време, няколко дни преди, може би тя ми разказа за проблем с Меги (детенце от градината). А и майката на Меги ми се обади да каже, че Яна удряла Меги :1215 . Всъщност се оказа, че Меги прегръщала толкова силно Яна, че Яна се чуствала безпомощна и блъскала Меги, за да се освободи. Та се замислям - да не би това чуство на безпомощност да е причинител на болките в гърлото :)? Определено ми се стори объркана - хем да не наранява Маги, хем да се защити от нещо, което на нея й причинява болка и дискомфорт. Кой знае... Тя много рядко боледува от гърло, не съм обръщала внимание.
Аватар
dexter
Философска система
 
Мнения: 1340
Регистриран на: Вто 19 Окт 2010, 12:14

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнениеот Ver » Пет 13 Дек 2013, 11:46

КРАКАТА ни водят напред в живота. Проблемите в тази област често са показателни за наличието на страх от движението напред или неохота да вървим в дадена посока. С краката си тичаме, влачим ги, вървим накриво и имаме големи, дебели, разгневени бедра, натъпкани с възмущенията и обидите, които сме натрупали през детството. Когато не желаем да направим нещо, това може да допринесе за смущения в тази област.

РАЗШИРЕНИТЕ ВЕНИ означават, че сме се застояли на работа или на някое място, което мразим. Вените губят способността си да пренасят радостта.Вие вървите ли в посоката, в която бихте желали?

КОЛЕНАТА, както и вратът, са свързани с гъвкавостта но те са по-скоро проявление на смирението и гордостта, егото и упоритостта. Често, докато вървим напред, изпитваме страх да сменим посоката и по този начин губим своята гъвкавост. Това сковава ставите.
Искаме да напредваме, но нямаме желание да се променяме. Ето защо за лечението на колената се изисква повече време - защото тук е замесено и егото ни. Глезенът също е става, но в случай на нараняване се оправя доста бързо. За колената е необходимо повече време, защото тук се намесват гордостта и самоувереността ни.
Следващият път, когато имате проблеми с колената, запитайте се в какво отношение сте прекалено уверен в своите убеждения, къде отказвате да направите завой. Откажете се от ината си и се отпуснете. Животът е течение, животът е движение и за да се чувстваме удобно, трябва да сме гъвкави и да се движим заедно с него. Върбата се накланя, олюлява и поклаща заедно с вятъра и винаги е грациозна и животът не я тревожи.


ХОДИЛАТА ни са свързани с нашите разбирания, разбиранията ни за самите себе си и за живота - за миналото, настоящето и бъдещето. Много възрастни хора имат затруднения при ходене. Техните разбирания са деформирани и често те чувстват, че няма къде да отидат. Малките деца се движат радостно и направо танцуват. Възрастните често си влачат краката, като че ли вървят без желание.

КОЖАТА ни представлява нашата личност. Проблемите тук обикновено означават, че усещаме заплаха за индивидуалността си. Смятаме, че другите ни управляват. Някои са дебелокожи, а други „с нежна кожа" понякога другите ни „влизат под кожата", друг път се чувстваме като „одрани живи", нервите ни се намират точно под кожата.
Един от най-бързите начини за лечение на кожните проблеми е да се погрижите за себе си, казвайки си наум „одобрявам себе си" по неколкостотин пъти на ден. Вземете обратно силата си.


НЕЩАСТНИТЕ СЛУЧАИ не са случайност. Както и всичко останало в живота ни, ние сами си ги създаваме. Не непременно, като казваме „Искам злополука", но има такива психически нагласи, които могат да привлекат нещастния случай към нас. Някои хора са „предразположени" към премеждия и все им се случва нещо, а на други целият живот минава без драскотина.
Злополуките са проявление на гняв. Те означават натрупана неудовлетвореност от това, че не се чувстваме свободни да се застъпим за себе си. Те също погазват бунт срещу властта. До такава степен се разгневяваме, че ни идва да удряме хората, а вместо това ние сме ударените.
Когато сме ядосани на себе си, когато се чувстваме виновни, когато усещаме нужда от наказание, нещастният случай идва като по поръчва. Привидно като че ли вината за злополуката не е наша и ние сме безпомощна жертва на едно хрумване на съдбата. Нещастието ни дава възможност да се обърнем към другите за съчувствие и внимание. Те се грижат за раните ни. Често получаваме правото да си починем, пазейки леглото, като в някои случаи това трае дълго. И ни боли. Мястото, където се появява болката, сочи в коя област на живота чувстваме вина.
Степента на физическите увреждания ни показва колко строго сме смятали, че трябва да бъдем наказани и колко дълго трябва да трае присъдата ни

.
ЛИПСАТА НА АПЕТИТ и НЕНАСИТНИЯТ ГЛАД са отричане от живота, трайна форма на омраза към себе си.
Храната поддържа съществуването ни. Защо се отказвате от нея? Защо искате да умрете? Кое в живота ви е толкова ужасно, че искате да го напуснете завинаги? Омразата към себе си е просто омраза към някоя мисъл която имате за себе си. Мислите могат да бъдат променени. Какво толкова ужасно има у вас? Да не ви да сте отгледан в семейство, в което хората постоянно са се упреквали един друг? Учителите ви ли бяха критични? Да не ви ранното ви религиозно обучение да ви е внушавало, че „не сте достатъчно добър" такъв, какъвто сте? Толкова често се опитваме да открием „истинските" причини, поради които не ни обичат и не ни приемат такива, каквито сме.
Поради манията на модните списания за стройна фигура много жени, чието мислене е съсредоточено върху идеята: „Не ме бива достатъчно. Няма смисъл.", използват телата си като обект, върху който да съсредоточават омразата към себе си. На едно ниво те си казват: „Само да бях малко по-слаба, тогава щяха да ме обичат". Но нещата не стават по този начин.
Нищо не се задейства отвън. Одобрението към себе си и приемането на себе си са ключът.

АРТРИТЪТ е болест, която възниква поради неизменната нагласа да критикуваме. Първо себе си, а след това и другите хора. Страдащите от артрит често привличат доста критики, понеже те самите имат склонност да критикуват. Те са наказани с „перфекционизъм", нуждата да бъдат съвършени по всяко време и във всяка ситуация.
Познавате ли някой на тази планета, който е „съвършен"? Аз не познавам такъв. Защо да въвеждаме критерии, според които трябва да сме „свръхчовеци", за да ни приемат околните? Изразът „Не ме бива достатъчно" е прекалено силен, а товарът, който той ни носи - непоносимо тежък.

АСТМАТА наричаме „задушаваща любов". Обзема ви чувство, че нямате право да дишате за себе си. Децата, боледуващи от тази болест, често са „прекалено съвестни". Те се чувстват виновни за всичко, което не е наред около тях. Смятат, че „не заслужават", защото са виновни, и следователно трябва да се самонакажат.
Понякога смяната на климата помага, особено в случаите, когато останалите членове на семейството не придружават болното дете.
Обикновено тези деца „надрастват" болестта си. В действителност това означава, че те отиват някъде да учат, женят се или по някакъв друг начин напускат дома си и болестта им изчезва. Често по-нататък в живота им може да се появи някое преживяване, което да задейства някой стар механизъм в тях, и отново да получат пристъп. Когато това се случи, то не е реакция спрямо обстоятелствата в момента, а по-скоро към онова, което е ставало в детството им.

ЦИРЕИТЕ и ИЗГАРЯНИЯТА, ПОРЯЗВАНИЯТА, ВИСОКАТА ТЕМПЕРАТУРА, РАНИТЕ и ВЪЗПАЛЕНИЯТА са показателни за гняв, проявяващ се чрез тялото. Той намира начин да се изрази, без значение колко се стараем да го потиснем. Натрупаната „пара" трябва да намери своя отдушник. Страхуваме се от гнева си, за да не развалим всичко около себе си, но той може да се освободи по един съвсем прост начин, като кажем: „ядосан съм на еди- какво си." Наистина не можем винаги да казваме така на шефовете си. Можем обаче да удряме по леглото, да крещим в колата или да играем тенис. Това са безобидни начини да се освободим физически от гнева.
Хората с духовна нагласа често смятат, че „Не трябва" да се ядосват. Вярно е, че всички стремим да приближим времето, когато вече няма да обвиняваме другите за чувствата си, но докато стигнем дотам, по-здравословно е да приемем онова, което усещаме в момента.
РАКЪТ е болест, причинена от дълбоко възмущение, което изпитваме продължително време, докато то буквално разяде тялото ни. Нещо, случило се в детството ни, унищожава чувството ни за доверие. Това преживяване никога не се забравя, човек живее, съжалявайки себе си, и му е трудно да установи и поддържа дълготрайни, съдържателни взаимоотношения. Поради тази система от убеждения животът изглежда като една поредица от разочарования. Усещането за безнадеждност, безпомощност и загуба прониква в мисленето и става много лесно да обвиняваме другите за всичките си проблеми. Заболелите от рак също са и много самокритични. Според мен тайната на лечението на рака се крие в това да се научим да обичаме и да приемаме себе си.


НАДНОРМЕНОТО ТЕГЛО представлява нужда от защита. Търсим закрила отнаранявания, пренебрежение, критика, обиди, от нечии сексуални желания и сексуални подмятания, необходима ни е закрила поради страх от живота - изобщо или в конкретни случаи. Направете своя избор.
Теглото ми не е над нормата, но с течение на времето разбрах, че когато се чувствам несигурна и се тревожа, наддавам няколко килограма. Когато опасността премине, излишното тегло се стопява от само себе си.
Борбата с пълнотата е загуба на време и енергия. Диетите не са ефикасни. Щом ги прекратите, теглото ви отново се увеличава. Любовта и одобрението към себе си, доверието в процесите на живота и чувството за сигурност, породено от познаването на собствения ви ум, са най-добрата диета, която зная.
Преминете на диета, ограничаваща отрицателните мисли, и теглото ви само ще се погрижи за себе си. Прекалено много родители тъпчат храна в устата на бебето без значение какъв е проблемът. След това, като пораснат, при появата на някакъв проблем, тези бебета застават пред отворения хладилник и си казват: „Не зная какво искам."

БОЛКАТА от всякакъв вид е показател за чувство за вина. То винаги търси наказание, а това води до болка. Хроничните болки произлизат от хронично чувство за вина, която често пъти е така добре скрита, че вече въобще не я помним.
Чувството за вина е една абсолютно безполезна емоция. Тя никога не помага на никого, нито променя ситуацията. „Присъдата" ви вече е излежана, така че излезте от затвора. За прошката е необходимо само да отстъпите и да се отпуснете.


МОЗЪЧНИЯТ УДАР е кръвен съсирек, който прекъсва снабдяването с кръв на някоя част от мозъка, тъй като спира потока кръв и му пречи да стигне до тази област. Мозъкът е компютърът на тялото. Кръвта е радост. Вените и артериите са каналите на тази радост. Всичко се извършва според закона и въздействието на любовта. Тя съществува във всяка частица разум във Вселената. Невъзможно е да се работи и действа добре, без да се изпита любов и радост.
Отрицателното мислене задръства мозъка и не оставя място за свободното и открито протичане на любовта и радостта. Не можем да се смеем истински, ако не си позволим свобода и малко безумие. Същото е и с любовта и радостта. Животът не е мрачен, освен когато ние го направим такъв, ако самите ние не предпочетем да гледаме на него по този начин. Можем да видим абсолютен провал и в най-малкия неуспех, но можем да открием някаква искрица радост и в най- голямата трагедия. От нас зависи.
Понякога се стараем да насилим живота си да протече по определен начин, който не е в съответствие с най-висшето ни добро. Понякога си нанасяме удари и по този начин принуждаваме себе си да поемем, в нова посока и да преоценим начина си на живот.


СКОВАНОСТТА в тялото показва скованост в ума. Страхът ни кара да се придържаме към старото и да чувстваме, че ни е трудно да бъдем гъвкави. Ако сме убедени, че има „само един начин" да се прави нещо, ще открием, че често се сковаваме. Винаги е възможно да се намери и друг начин да се свърши нещо..
Забележете коя част на тялото е скована, направете справка с приложения списък на мисловните модели и нагласи и ще видите коя част на ума ви също е скована и инертна.

ХИРУРГИЧЕСКАТА НАМЕСА има своето място. Тя е от полза при счупени кости, при злополуки и при такива обстоятелства, за премахването на които способностите на начинаещия са недостатъчни. При тези условия може ви е по-лесно да се извърши операцията и после да съсредоточим усилията си за умствено лечение, така че състоянието да се повтори.
С всеки изминат ден нараства броят на онези прекрасни хора, практикуващи лекарската професия, които искрено се посвещават на призванието да помогнат на човечеството. Все повече доктори се обръщат към холистичния подход при лечението, който се занимава с човека като цяло. Но все още повечето лекари не се насочват към причината за заболяването, те се съсредоточават само върху симптомите, върху следствията.
Те избират едно от двете - или отравят, или предизвикват мутации. Хирурзите режат и ако отидете при тях, те обикновено точно това и ще ви препоръчат -рязане. Ако обаче сте решили да се оперирате, подгответе се за това преживяване по такъв начин, че то да протече възможно най-леко и след това да се възстановите колкото се може по-бързо.
Помолете хирурга и персонала да ви съдействат за това. Хората, работещи в операционната, често не съзнават, че дори когато пациентът е в безсъзнание, на подсъзнателно ниво той все още чува и възприема всичко казано.
Чух как една от ръководителките на движението Нова Епоха (New Age) разказваше, че й се наложила някаква спешна операция и преди провеждането й тя разговаряла с хирурга и с анестезиолога. Помолила ги по време на операцията да пуснат лека музика и непрекъснато да говорят и на нея, и помежду си с положителни твърдения. Обърнала се със същата молба и към сестрата в реанимацията. Операцията протекла гладко и тя бързо и спокойно се възстановила.
Винаги предлагам на своите клиенти да повтарят твърдението, че „Всяка ръка, която ме докосва в болницата, въздейства лечебно и изразява само любов" и „Операцията преминава бързо, леко и съвършено". А може и „Чувствам се добре по всяко време." След операцията колкото е възможно по-дълго слушайте лека и приятна музика и си повтаряйте: „Здравето ми се възвръща по бърз, приятен и съвършен начин." казвайте си: „С всеки изминат ден се чувствам все по-добре."
Ако имате тази възможност, направете си запис с поредица от положителни твърдения. Вземете си касетофона в болницата и си го пускайте, докато си почивате и оздравявате. Забелязвайте усещанията, а не болката. Представете си как любовта протича от сърцето ви през ръцете към дланите. Поставете ги върху онази част от тялото, която се възстановява, и й кажете: „Обичам те и ти помагам да оздравееш."


ОТОЦИТЕ по тялото представляват задръстване и застой в емоционалното мислене. Създаваме ситуации, в които получаваме „рани", и след това не изоставяме тези спомени. Подуванията често означават потиснати сълзи, чувството, че сме попаднали в капан, или обвинения към другите за собствените ни ограничения.
Освободете се от миналото, оставете го да ви напусне. Вземете обратно собствените си сили. Не мислете непрекъснато за това, което не желаете да се случи. Използвайте ума си, за да създадете онова, което действително искате. Оставете се на „прилива" на живота.

ТУМОРИТЕ са неестествени образувания. Стридата поема една малка песъчинка и за да се предпази, изгражда твърда и лъскава обвивка около нея. Наричаме я перла и смятаме, че е красива.
Ние пък вземаме някоя стара рана, постоянно я дразним, като винаги махаме образувалата се коричка, и така след време се оказва, че имаме тумор. Аз наричам това „гледане на стар филм" смятам, че причината, поради която жените имат толкова често тумори в областта на матката, е, че те вземат някоя емоционална рана, някой удар по тяхната женственост и започват да се грижат за него и да го отглеждат. Това съм нарекла синдрома „Той ми причини болка"
Когато приключваме някаква връзка, това не означава, че нещо с нас не е наред, нито пък трябва да седнем да се упрекваме.
По-важното е не онова, което се случва, а нашата реакция спрямо него. Всеки от нас носи 100-процентова отговорност за всички свои преживявания. Кои ваши убеждения за себе си трябва да промените, за да привлечете към себе си наситено с повече любов поведение?
Yesterday is a history, tomorrow is a mistery, today is a Gift. That's why we call it Present.

SoulArt - Изкуство от и за душата
Аватар
Ver
Свободна душа
 
Мнения: 4414
Регистриран на: Пон 30 Авг 2010, 11:43

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнениеот Ver » Пет 13 Дек 2013, 12:16

dexter написа:Аз си знам, че не вярвам в тези неща, но все пак искам да споделя нещо, което ми хрумна като четях за болестите в гърлото. Миналата седмица Яна си беше 2 дни в къщи, защото гърлото й беше червено и се оплака, че я боли. Точно по това време, няколко дни преди, може би тя ми разказа за проблем с Меги (детенце от градината). А и майката на Меги ми се обади да каже, че Яна удряла Меги :1215 . Всъщност се оказа, че Меги прегръщала толкова силно Яна, че Яна се чуствала безпомощна и блъскала Меги, за да се освободи. Та се замислям ...

Винаги има над какво човек да се замисли :)
От както се срещнах с това "тайно" знание наблюдавам.
Оказва се, че зад всяка конкретна болежка стои конкретна емоция и познай .... "съвпаденията" са поразителни :)
Вече не смятам, че са съвпадения,нито се изненадвам.
Всъщност, сериозната работа предстои, когато човек разбере причината.
Тогава пада голямата борба с егото, с предрасъдъците, с мисловните модели, с възпитанието, с предубежденията и пр.
Мисля да пускам и новите мисловни модели, но леко по леко :)

Конкретно за гърлото:
"Разтварям сърцето си и възпявам радостта на любовта. Може да се вдига шум. Изразявам се свободно и с радост. С лекота се застъпвам за себе си. Проявявам творческите си способности.Склонен съм да се променя."
Това е мисловният модел на Л. Хей. Важното е не да повтаряме думите дословно, а да вникнем в смисъла им. И после да разнищим ситуацията породила конкретната емоция, което да доведе до освобождаване на емоцията и така енергията вече може да тече безпрепятствено.
Казват, че болестно състояние се случва тогава, когато има застой на енергията.
Yesterday is a history, tomorrow is a mistery, today is a Gift. That's why we call it Present.

SoulArt - Изкуство от и за душата
Аватар
Ver
Свободна душа
 
Мнения: 4414
Регистриран на: Пон 30 Авг 2010, 11:43

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнениеот Kleo » Пон 16 Дек 2013, 17:06

Засега просто се записвам в темата, че много бързам.
Обещавам да прочета, помисля и да пиша, ако има какво да кажа по въпросите.
Иначе нали знаете? - Същественото е НЕВИДИМО за очите, то се усеща само чрез сърцето! - Екзюпери, Малкият принц.
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11277
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнениеот Ver » Пон 16 Дек 2013, 17:35

Деси, и не всичко което е видимо за очите е съществено, да знаеш :1062 :222
Yesterday is a history, tomorrow is a mistery, today is a Gift. That's why we call it Present.

SoulArt - Изкуство от и за душата
Аватар
Ver
Свободна душа
 
Мнения: 4414
Регистриран на: Пон 30 Авг 2010, 11:43

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнениеот Kleo » Вто 17 Дек 2013, 13:30

Естествено, Верче :954 Не всичко, което блести, е злато. Нали така?
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11277
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнениеот Kleo » Нед 19 Яну 2014, 11:42

"В живота не всичко е любов и забава. Мнозина смятат, че отношенията винаги трябва да са идеални, пълни с хармония и любов. Всъщност, много е вероятно отношенията с духовния партньор да са истинско предизвикателство! Смисъла на появата на духовен партньор в живота ви е да се огледате в него и да научите уроците, които е дошъл да ви предаде."

"Пчелата" - Оура Лов
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11277
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнениеот Сиренце » Сря 22 Яну 2014, 14:59

Ван Хелсинг застъпва същата теория в "Децата на новото хилядолетие" :
Болестите наистина не падат от небето и не са никакви „божии наказания“. Със сигурност има вируси и вредители, които биха могли да предизвикат безредици в тялото ни, но само при наличие на подходяща среда: т.е., ако имунната система е отслабнала или е налице благоприятна духовна почва. Бог никога не наказва. Всичко, което ни се случва, е следствие от предишни действия.

„Каквото горе, такова и долу“: тялото би трябвало да е отражение на душата. Ако сме в душевна дисхармония, тялото също е в дисхармония. Ако изпитваме яд, то също започва да се „ядосва“ и ни го показва с болести.

Следователно те не могат да бъдат победени с външни средства; те са наши приятели, които искат да насочат вниманието ни към нещо конкретно. Отново действа Принципът на засмукването: колкото повече се страхуваме от дадена болест, толкова по-често ще се разболяваме от нея. Колкото повече се борим с някоя болест, толкова повече тя се засилва. Колкото повече искаме да я премахнем, толкова по-дълго остава при нас. Ако разберем нейните душевни послания, тя си отива от само себе си, защото не е дошла да вреди, а така да се каже — по „приятелска линия“ — и като наш добър приятел иска да ни каже, че трябва да се променим, че душата ни е спряла развитието си. Болестите не са врагове, а посланици. Дори не съществуват „болести“, а само болни хора!

И още един цитат, който ме впечатли:

Нека не забравяме, че понякога вземаме определена болест в живота си, за да научим нещо определено. Болестта би могла да се разглежда като „термометър“ за живота, като указател.
Нека вземем за пример невродермитите, от които днес страда всяко четвърто дете в Германия. Нека първо се спрем на психологическата страна на нещата. Болестта е позната и като ендогенна (свързана с вътрешни причини) екзема. Тя е органично кожно заболяване, чиято най-характерна особеност е сърбежът.
..............................................................................................................................................................

Нека погледнем на същата болест от спиритуална гледна точка: защо при инкарнация душата взема със себе си невродермит?

За да учи по-бързо от другите — най-вече духовно. Страдащите са принудени да живеят различно от останалите, защото реагират и на най-малкото вълнение с кожата си. С годините те не само се учат да разпознават храната и строго да спазват дисциплина при най-различни обстоятелства, но обръщат голямо внимание на чувствата си. Така автоматично стават по-осъзнати от тези, които не боледуват често. Страдащите от невродермит хора са надарени с много по-голяма чувствителност. Те имат рядкото качество да чувстват, да се вслушват дълбоко в себе си и да усещат другите.

Следователно невродермитът би могъл да се окаже проклятие за тези, които не желаят да се развиват духовно. За търсача-спиритуалист обаче, е благословия, защото във всеки момент той разбира къде се намира, осъзнава каква е конституцията му, къде го сърби, какво става под кожата му, какво би могъл да научи от нея и какво изобщо не го засяга. Невродермитът действително е нещо като „термометър“ за този, който може да чете какво става в душата му. С възрастта такива хора започват да се отнасят все по-съзнателно със своя приятел, кожата, и печелят все повече от това. Те се приучват да се вслушват във вътрешния си глас, в интуицията, да следват чувствата си и това автоматично означава, че не се отклоняват от жизнения си план.

Разбирате ли подобна интерпретация на болестите?
Изображение
Аватар
Сиренце
Със словото напред
 
Мнения: 1591
Регистриран на: Сря 13 Окт 2010, 13:58
Местоположение: Черни Вит

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнениеот Ver » Сря 22 Яну 2014, 16:13

Сиренце написа:Следователно те не могат да бъдат победени с външни средства; те са наши приятели, които искат да насочат вниманието ни към нещо конкретно. Отново действа Принципът на засмукването: колкото повече се страхуваме от дадена болест, толкова по-често ще се разболяваме от нея. Колкото повече се борим с някоя болест, толкова повече тя се засилва. Колкото повече искаме да я премахнем, толкова по-дълго остава при нас. Ако разберем нейните душевни послания, тя си отива от само себе си, защото не е дошла да вреди, а така да се каже — по „приятелска линия“ — и като наш добър приятел иска да ни каже, че трябва да се променим, че душата ни е спряла развитието си. Болестите не са врагове, а посланици. Дори не съществуват „болести“, а само болни хора!

Това до тук ми е ясно :)
Това е обяснено и в една друга книга, където се казваше, че товарим ситуацията с излишен потенциал ("Пространство на варианти" от Вадим Зеланд, книги които са ми в списъка).

Сиренце написа:.........................................................
Нека погледнем на същата болест от спиритуална гледна точка: защо при инкарнация душата взема със себе си невродермит?.....
Разбирате ли подобна интерпретация на болестите?

Тази работа с прераждането ми е мътна.
Не съм убедена, че има такова нещо.
За това и не разбирам добре това обяснение.
На мен определено ми е по-лесно да си обяснявам нещата с настоящия ни (единствен? ) живот, в който ние бихме могли да променяме случките (болести, емоции и пр.).
Ако не ни е дадена силата да си спомняме предишни животи и изводите от тях, тогава те очевидно, че не ни касаят в "този "
Живот според мен.
За това предпочитам да се средоточа върху нещата които знам за себе си (и околните). И тук идва големия въпрос за мен:
какво съм забравила и защо?
Много се ровя, много мисля по разни въпроси от детството ми и виждам, че си спомням толкова малко.
Колко събития (които може би имат значение) са изтикани навътре в подсъзнанието и колко бели петна имам ....
Yesterday is a history, tomorrow is a mistery, today is a Gift. That's why we call it Present.

SoulArt - Изкуство от и за душата
Аватар
Ver
Свободна душа
 
Мнения: 4414
Регистриран на: Пон 30 Авг 2010, 11:43

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнениеот Ver » Сря 22 Яну 2014, 16:24

Книга за която отдавна се каня да напиша нещо и която дава много интересна информация за това, което споменах по-горе е "Петте травми" Луиз Бурбо.
За сега само я споменавам, ако ви се стори интересна може да я прегледате.
Когато ми остане време ще напиша едно резюме за нещата, които смятам за интересни и важни от там :)
Yesterday is a history, tomorrow is a mistery, today is a Gift. That's why we call it Present.

SoulArt - Изкуство от и за душата
Аватар
Ver
Свободна душа
 
Мнения: 4414
Регистриран на: Пон 30 Авг 2010, 11:43

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Мнениеот Ver » Чет 23 Яну 2014, 09:11

Ще се опитам съвсем накратко да ви разкажа за какво иде реч в така препоръчваната от мен :1062 книга за травмите.
Идеята както аз я схващам е, че всички идваме на тази земя с желанието да ПРИЕМЕМ различните СИ опитности (душата ни иска ние сами да се приемем с нашите успехи, недостатъци, сили, слабости, желания ... )
Раждаме се ние весели и щастливи, обаче с времето забелязваме, че не можем да бъдем такива каквито сме. Парадоксално и гадно, а?! "...когато сме такива каквито сме, това притеснява света. И тогава си правим заключението, че да си естествен не е правилно" - казва авторката. Или в много от случите боли. И за да не боли толкова, още от малки ние се учим да си слагаме МАСКИ. Тези маски (нови самоличности) променят нашето поведение според ситуацията, като основната цел е да ни предпазват от болката, която вече познаваме.
Според Л. Бурбо има 5 основни травми и съответно 5 маски:
Травма ОТХВЪРЛЯНЕ - маска БЯГАЩ
Травма ИЗОСТАВЯНЕ - маска ЗАВИСИМ
Травма УНИЖЕНИЕ - маска МАЗОХИСТ
Травма ПРЕДАТЕЛСТВО - маска КОНТРОЛИРАЩ
Травма НЕСПРАВЕДЛИВОСТ - маска СКОВАН

Всяка маска въздейства на външния вид, на физическото тяло на човека, като го оформя по определен начин. За това от пръв поглед можем да познаем коя е най-дълбоката травма на един човек само като го погледнем. "Тялото не лъже".
След като определим травмите (обикновено 2-3) идва ...интересното :1062
Трябва да си ги спомним!
Най-дълбоките травми са получени най-рано ...и се започва едно ровене .... Но поздравление за всеки който стигне до този етап :326 , без значение какво точно ще изрови :)
Много интересни неща срещнах в книгата!
Защо има родове хипертоници, такива с бъбречни заболявани или сърдечни или "бичът на съвремието" прочее.
Да! Това е епидемия, само че заразата не трябва да я търсим отвън, а вътре в главите и душите си. И лекувайки себе си, непременно ще започнем да лекуваме и близките си, защото травмите се предават от поколение на поколение, от родители на деца....
Yesterday is a history, tomorrow is a mistery, today is a Gift. That's why we call it Present.

SoulArt - Изкуство от и за душата
Аватар
Ver
Свободна душа
 
Мнения: 4414
Регистриран на: Пон 30 Авг 2010, 11:43

Следваща

Назад към МАЙСТОРИЦИ НА СВОБОДНОТО ВРЕМЕ - ХОБИ

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта