Конкретната идея ми хрумна миналата седмица, когато препрочитах части от книгата на
Л. Хей "Излекувай живота си" по повод на кашлицата на малката, която се проточваше месеци без видима причина.
Да, но все пак причина има.
На мен ми се изясни, че всяко заболяване на физическото тяло е породено от деформация на енергийното тяло на човека. В повечето случай връзката е емоции - здраве. Започнах да се ровя, да мисля, да се опитвам да си обясня, защо боледуваме от това или онова. Прочетох и разни книги по въпроса (ще ги споделя конкретно за една от тях по натам).
И реших да открия темата с части от
"Излекувай живота си", където Луиз Хей много ясно, точно кратко е описала връзката между Емоциите и Здравето.
Постовете може да се окажат дългички наистина, но ми се ще тази информация да се вижда и когато на човек му хрумне въпроса: "Защо ме боли гърлото?" (например) да си намери отговор
ГЛАВАТА - това сме ние самите. Нея погазваме на света. Чрез нея обикновено ни познават. Когато нещо не е наред в тази област, това обикновено е свързано с нашето усещане, че и нещо вътре в „нас" е много объркано.
КОСАТА представлява нашата сила. Когато сме напрегнати и ни е страх, често създаваме онези стягащи стоманени ленти, които започват от раменните мускули и достигат до върха на главата, а понякога дори се спускат и надолу до областта на очите.
Косъмът преминава през фоликула. Когато скалпът е напрегнат, косъмът може да е притиснат толкова силно, че да не е в състояние да диша, а тогава той умира и пада. Ако това напрежение е постоянно и скалпът не се отпуска, тогава фоликулите остават стегнати и нов косъм не може да премине през тях. Резултатът е плешивост. Плешивостта сред жените също се увеличава, откакто те започнаха да навлизат в „света на бизнеса", съпътстван от напрежения и разочарования. Не я осъзнаваме докрай,
понеже женските перуки са много естествени и привлекателни. За съжаление мъжките всеоще се разпознават, и то от разстояние.
Да си напрегнат не означава, че си силен. Напрегнатостта е слабост. Човек е силен и уверен, когато е спокоен и уравновесен. ви било добре да отпуснем повече телата си, а много от нас трябва да отпуснат и скалпа си
Опитайте това сега. Кажете на скалпа си да си почине и преценете дали има разлика.. Ако тя е забележима, препоръчвам ви често да правите това лесно упражнение.
УШИТЕ представляват способността ни да чуваме. Когато имате проблеми с тях, това обикновено означава, че става нещо, което не желаете да чуете. Болката в ушите показва чувство на гняв, породено от чутото.
Болките в ушите се срещат нерядко и при децата. В дома си те често трябва да слушат неща, които никак не желаят да чуят. Домашните правила често им забраняват да изразят гнева си и неспособността им да променят нещата създават болката в ушите. Глухотата представлява продължителен отказ да слушаме някого. Забележете, че когато един от партньорите има увреден слух, другият непрестанно говори.
ОЧИТЕ представляват способността ни да виждаме. Когато имаме проблем с тях, това обикновено означава, че има нещо, което не желаем да видим, отнасящо се или до нас самите, или до живота по принцип - в миналото, в настоящето или в бъдещето.
Когато видя малки деца с очила, знам, че нещо става в дома им, нещо, което те не желаят да видят. Ако не могат да го променят, те влошават зрението си, за да не го виждат толкова ясно.
При много хора излекуването става по драматичен начин, когато те действително пожелаят да се върнат към миналото си и да осъзнаят и изчистят онова, което не са искали да виждат една-две години преди да сложат очилата. Отричате ли онова, което става сега. Какво не желаете да приемете? Срах ли ви е да погледнете настоящето или бъдещето? Ако можехте да виждате ясно, какво бихте видели, което не виждате сега. Не виждате ли какво сами си причинявате? Интересно е да помислите върху тези въпроси.
ГЛАВОБОЛИЕ изпитваме, когато отричаме себе си. Следващия път, когато ви заболи глава, спрете и се запитайте в какво и по какъв начин сте сбъркали по отношение на себе си. Простете си, отпуснете се и главоболието ще се разтопи обратно в небитието, откъдето е дошло.
Мигрената съпътства хора, които желаят да бъдат съвършени и по такъв начин си причиняват голямо напрежение. В образуването й участва и голяма доза потиснат гняв. Интересно е, че мигренното главоболие може почти винаги да се облекчи чрез онаниране, ако го направите веднага, щом почувствате пристъпа. Сексуалното освобождаване разсейва напрежението и болката. Може да не сте в такова настроение в този момент, но си струва да опитате. Няма да загубите.
Проблеми със
СИНУСИТЕ, усещани в средата на лицето и в близост до носа, показват, че някой ви дразни, някой, който е близо до вас. Можете дори да усещате, че този човек упражнява натиск върху вас.
Ние забравяме, че сами създаваме ситуациите, а след това се отказваме от силата си, като обвиняваме някой друг за разочарованието си. Никой човек, никое място и никоя вещ нямат никаква власт над нас, тъй като „ние" сме единствените мислещи вътре в нашия ум.
Ние създаваме преживяванията си, действителността около нас и хората в нея. Когато постигнем мир, хармония и равновесие в ума си, ще ги открием и в живота си.
ВРАТЪТ и ГЪРЛОТО са от особена важност, тъй като там стават много неща. Вратът представлява способността да бъдем гъвкави в мисленето си, да виждаме и другата страна на нещата и да вземем предвид гледната точка на другия човек. Когато имаме проблеми с врата си, това обикновено означава, че сме непреклонни в своята представа за дадена ситуация.
Когато видя някой с една от онези „яки", зная, че той е от хората, които са уверени в собствените си принципи и не желаят да видят и другата страна на въпроса.
ГЪРЛОТО представлява способността ни да се „застъпваме" за себе си, да си „поискаме, каквото желаем", да кажем „аз съм" и т.н. Когато са налице проблемите с гърлото, това обикновено означава, че смятате, че нямаме право да правим тези неща. Чувстваме се неспособни да се застъпим за себе си.
Възпаленото гърло винаги означава гняв. А ако е придружено от настинка, това значи,че и умът е объркан.
ЛАРИНГИТЪТ обикновено означава, че сте толкова ядосан, че не
можете да говорите. Гърлото представлява също така и творческия поток в тялото. Там изразяваме съзидателността си и когато тя е потисната и осуетена, често се появяват проблеми в тази област. Всички познаваме много хора, които живеят целия си живот за другите. Никога не
успяват да правят това, което им се иска. Те все угаждат на майки / бащи / брачни партньори / любовници / шефове.
ВЪЗПАЛЕНИТЕ СЛИВИЦИ и проблемите с ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА са просто осуетена градивност, която не е успяла да се прояви.
Енергийният център в гърлото, петата чакра, е мястото в тялото, в което се
осъществяват промените. Когато им се противопоставяме, или пък в случаите, когато сме в процес на промяна или се опитваме да я осъществим, често гърлото ни оживено функционира. Забележете, когато кашляте или когато някой друг кашля. Какво е било казано току-що? На какво реагираме? Дали това е съпротива или непреклонност, или
процес на протичаща промяна? По време на семинар използвам кашлицата като средство за опознаване на себе си. Всеки път, когато някой се изкашля, казвам на този човек да докосне гърлото си и да каже на глас: „Желая да се променя" или „Аз се променям".
РЪЦЕТЕ, в частта им от китките до раменете, представляват способността и умението ни да прегърнем и да оползотворим събитията в живота. Ръката над лакътя е свързана с възможностите ни, а долната й част - с уменията. В ставите си съхраняваме стари емоции, а лактите представляват гъвкавостта ни в различни посоки.
Гъвкав ли сте, когато някоя насока в живота ви се променя или старите ви емоции ви задържат на едно място?
РЪЦЕТЕ надолу от китките хващат, държат, стискат. Оставяме някой неща да се изплъзнат от пръстите ни. Понякога задържаме прекалено дълго. Може да сме сръчни или несръчни, стиснати, щедри или скъперници. Даваме подаяния. Някой се държат здраво в ръце, други с нищо не могат да се заловят. Слагаме тук-там дръжки за удобство. Понякога побеждаваме леко, „без ръце". Казват ни „не пипай". В трудни моменти „подаваме ръка", вървим „ръка за ръка", вземаме „в ръка",
изплъзва ни се от ръцете, подаваме „от ръка на ръка", попадаме в „ръцете на някого", държим се за нечия ръка. Някой пипат с „желязна ръка", други „вдигат ръка", трети „ядат от нечия ръка", а има и такива, на които им „иде отръки".
Ръцете могат да бъдат нежни, могат да бъдат и твърди, с възлести стави на пръстите -от прекалено много мислене, или пък обезформени от склонност към критиката, причиняваща артрит.
Ръцете, които вместо да вземат, сякаш сграбчват, са такива поради страх - страх от загуба, страх, че никога няма да имат достатъчно, страх, че притежанието ще им се изплъзне, ако не го стискат здраво.
Връзките, при които един от партньорите „държи здраво", могат само да доведат до отчаяното бягство на другия. Силно стиснатите
ръце не могат да възприемат нищо ново.
Свободното ръкостискане с движение от китката придава усещането за лекота и откритост.
Това, което ви принадлежи, не може да ви бъде отнето, така че отпуснете се.
Очаквайте продължение ....