Страница 7 от 8

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Публикувано на: 03 Май 2017, 15:35
от Kleo
Енодия Джудит: Чакрите и техните демони

[img]http://espirited.com/wp-content/uploads ... 13x300.jpg[/img]

Преди време, когато по-активно проучвах всички въпроси, свързани със събуждането на кундалини и отражението им в тялото и психиката на човека, попаднах на един текст от книга на Енодия Джудит, който много ми хареса. Въпросната книга се казваше „Източно тяло. Западен ум. Психология и система на чакрите като път към Аза“ и се оказа, че дори беше преведена на български език, но за съжаление вече изчерпана в книжарниците. Аз обаче си запазих въпросния текст и се приготвих да го преведа някой ден, когато имам повече време. Харесваше ми това, че различните нива на съзнание, което представляват чакрите, бяха представени от авторката на много хубав психологически език. Но още повече ми харесваше, че начинът й на мислене беше алхимичен. Това за мен означава, че предложения начин за справяне с неизбежната дуалност в човешкия живот се основава на трансцендиране на противоположностите чрез осъзнаване и разбиране; че негативното се разглежда не като враг и противник, а като съюзник и учител.

Време все не оставаше, но затова пък се намери човек, който да направи това. Тя се казва Мария Дончева и сега искам да й благодаря от името на всички, които се интересуват от феноменологията на събудената кундалини! Смятам, че за тях ще бъде ценно да разбират какво представляват „демоните“, т.е. блокажите, във всяка една от седемте енергийни центъра в човешкото тяло – чакрите, както и да използват подобно знание като средство за осъзнаване и създаване на „третата субстанция“ отвъд дуалността, т.е. в алхимичното злато. Приятно четене! (за да прочетете за основните понятия, с които чакрата се описва – цел, основно право, архетип и др., кликнете върху нейното име).

„Всяка от чакрите има и това, което аз наричам специфичен демон. Той влияе на правилното функциониране на чакрата и подкопава идентичността ѝ. Използвам думата „демон” не за да обознача някакъв вид зло същество, а като начин да назова противоположната сила, която изглежда е в противовес на естествената активност на чакрата. Причината да употребя думата „изглежда” е, че демоните се появяват, за да ни научат на нещо. Резултатът от действието на противоположната сила обикновено е засилване на това, на което се противопоставя. Присъствието на демона пречи на чакрата да си върши работата, но това предизвикателство ни принуждава да сме по-съзнателни за тази работа, така че евентуално да я вършим по-добре.

Когато не сме съзнателни за тях, демоните задържат нашето развитие. Те фиксират енергията ни на определено ниво на чакрата като блокират нашите действия и проявления, както и намирането на решение. Ако осъзнаем демона и анализираме причините да бъде тук, ние достигаме до едно по-дълбоко разбиране за самите себе си. Да признаем, че ни е страх например, ни помага да се изправим лице в лице срещу този страх, да разберем неговия произход, което евентуално би ни направило по-уверени. Да осъзнаем тъгата прави възможно излекуването и на сърцето ни става по-леко и ведро.“

Енодия Джудит, „Източно тяло, западен ум“

ПЪРВА ЧАКРА

ДЕМОН: Страх

Когато съществуването ни е застрашено, ние се страхуваме. Страхът повишава нашата осъзнатост и предизвиква прилив на естествени химикали в тялото (като адреналин например), за да го енергизира и подготви за действие. Страхът насочва вниманието ни към „тук и сега”, но го концентрира навън и нагоре към чакрите на възприятие и ментална активност. Ние ставаме много бдителни, неспокойни, тревожни. Не можем да се укротим или да намерим покой. Като че ли всеки момент ще излезем от кожата си.

Въпреки, че страхът е демонът на първа чакра, той е един свещен враг, чието присъствие ни учи на много неща. Страхът присъства като съюзник на самосъхранението, учейки ни колко важни сме самите ние и че имаме нужда да се погрижим за себе си. Само когато осъзнаем този демон като наш съюзник, ще можем наистина да го победим.

Ърнест Хоулмс, който е основоположник на науката за философията на ума, описва двете качества – страх и вяра – като подобни. Страхът е вярване, че нещо ужасно може да се случи, докато вярата е вярване, че нещо добро ще се случи. Въпреки, че резултатите са различни, причините са едни и същи – и двете са вярвания, които ръководят поведението ни и влияят на начина, по който се чувстваме. Ако можем да заменим неразумния страх с разумна вяра, то тогава имаме естествен антидот за демона на нашата първа чакра.

ВТОРА ЧАКРА

ДЕМОН: Вина

Вината значително съкращава свободния поток на движение като премахва удоволствието от него. Ако се чувствам виновен за това, което правя, аз не му се наслаждавам напълно. Не мога да усетя изцяло преживяването понеже една част от мен е скована, ограничаваща или се опитва да контролира действията ми.

Вината поляризира личността. Тя противопоставя светлината на мрака, доброто на лошото. Днес ние сме прекрасни, на другия ден ужасни само защото сме направили нещо. Колкото по-ярка е светлината, толкова по-тъмна е сянката. Колкото вината е по-голяма, толкова повече се опитваме да се дистанцираме чрез безупречно поведение. Безупречното поведение засилва движението на естествения енергиен поток от долните чакри нагоре и има свойството да поляризира ума и тялото. Поляризираната личност се характеризира с „или-или” тип мислене. Без многообразието на дъгата ние сме заключени между избори в черно и бяло.

Разбира се има здравословен аспект на вината: тя е чувство, позволяващо ни да анализираме поведението си преди, по време на или след действията ни. Когато не е изкривена, вината ни посочва къде са границите и къде трябва да променим нещо. В ролята си на обратна връзка вината не е демон, а водач. Само когато вината стане прекомерна, навик, субективизирана и вредна, тя влияе на свободния поток на движението и пълното чувствено усещане на живота, които са толкова необходими на втора чакра. Вината е учител, когато ни води, но е демон, когато се привържем към нея.

ТРЕТА ЧАКРА

ДЕМОН: Срам

Срамът е обратнопопорционален на личната сила – колкото повече се срамуваме, толкова по-малко силни се чувстваме и толкова по-трудно е за егото да се формира. Срамът блокира освобождаващия енергиен поток и пречи на енергията, издигаща се от долните чакри, да се преобразува в ефективно действие. Ние се срамуваме от себе си и се противопоставяме на първичните си инстинкти, които в такъв случай трябва да се контролират от ума. В резултат на това личностите, привързани към срама, се чувстват като в капан и могат да изградят поведение на принудително повторение и пристрастеност.

Когато възходящият освобождаващ поток се блокира в трета чакра, тогава се засилва низходящият проявяващ поток на съзнанието. Тогава умът управлява, обвързвайки биологичната енергия с контролирани модели, създавайки понятието „привързан към срама”. Хората, привързани към срама, отдават по-голямо значение на мислите си отколкото на инстинктите си, особено на вътрешните гласове, които постоянно им казват колко лишени от стойност и нисши са те. Спонтанността е ограничена от вътрешен критичен анализ, който идентифицира и обезсилва волята.

Тъй като естествените инстинкти не могат да бъдат напълно подтиснати, те периодично избухват в тъмни форми, които само засилват чувството на срам и неадекватност. Когато се държим лошо, губим самообладание, проваляме се или имаме пропуски в бдителния контрол над себе си, ние се засрамваме все повече. Например човек на диета или употребяващ определени вещества, който често гуляе и прекалява или предприемач, който саботира работата и успеха чрез отлагане и пасивно-агресивно поведение. Блокажът на волята не позволява низходящият ток да влезе във втора чакра с нейната ориентация към удоволствието, така че тези дейности рядко им носят истинско удоволствие. Наказанието за срама е страданието, а нуждата да се повторят злощастието и провала ни държи в едно много нещастно, фалшиво състояние на баланс.

ЧЕТВЪРТА ЧАКРА

ДЕМОН: Скръб

Демонът на скръбта тежи на сърдечната чакра като камък. Когато сърцето ни е натежало от мъка, е трудно да го отворим, дори ни е трудно да дишаме. Когато отричаме скръбта ние не усещаме чувствата си и нашата жизненост. Ставаме твърди и студени, сурови и дистанцирани. Можем да се чувстваме мъртви отвътре. Когато скръбта се осъзнае и изрази, намираме живия ключ за отваряне на сърцето. Проливаме сълзи, казваме истината и на сърцето му олеква. Дишането става по-дълбоко. Появява се чувство за повече свобода, което осигурява повече пространство за нашия дух. Надеждата се възражда. Справянето с нашата собствена скръб ни води до състрадание към другите.

Когато се влюбим, ние се лишаваме от защитите си. Отваряме се за другия и за света. Разширяваме съзнанието си и растем. Когато сме наранени в любовта, тогава са наранени нашите най-уязвими аспекти и доверието ни. Наранена е най-чистата ни форма. Вече не изглежда безопасно да бъдем себе си. Нашата система – наранена в самото ѝ ядро – изключва и ние губим не само любимия си, но и себе си. Това е най-голямата загуба.

Ако приемаме, че любовта наистина може да е най-важният елемент на нашето благополучие и духовен растеж, тогава всяко накърняване на способността ни да намерим любов, е сериозна рана. Когато смятаме, че това накърняване влияе на начина, по който се отнасяме един с друг в по-широката социална сфера, то ние имаме не само личен проблем, но и сериозна колективна ситуация. Там където скръбта наранява, състраданието лекува.

ПЕТА ЧАКРА

ДЕМОН: Лъжи

Лъжите могат да се изрекат с думи, но могат да се изразят и с действия или с езика на тялото. Когато се страхувам да покажа на някого колко съм развълнуван, аз ограничавам мускулите на лицето си или държа ръцете си надолу встрани до тялото. Тогава аз лъжа с тялото си и не съм в резсонанс със собственото си поле. Естественият ми процес е блокиран.

Когато живеем според нашата истина, тогава има резонансна връзка между нас и другите. Когато този резонанс се прекъсне, ние не се чувстваме отделени. Постоянната отделеност подкопава здравето ни. Така както моторът има нужда всичките му вибриращи части да се сработят гладко, така и нашият основен резонанс се нуждае от същото. Това позволява напредването ни да се случва по един прекрасен начин.

ШЕСТА ЧАКРА

ДЕМОН: Илюзия

Илюзията изтръгва съзнанието ни от възприятието с отворен ум като го фиксира в неподвижен образ. Илюзията е статичен образ, който бива изместен с течение на времето и по тази причина е нереален. Илюзията, която имам за това как нещата би трябвало да бъдат обичайно, е образ за това, което в момента не е. Моята привързаност към него ме изважда от настоящето, където бих могъл да виждам реалистично. Моята фиксация върху тялото ми, което тежи 5 кг. по-малко, проваля оценяването на тялото ми каквото е сега. Моята илюзия за това каква трябва да бъде една връзка ме кара да критикувам всички аспекти, в които връзката ми се отклонява от този образ и аз не откривам значението, което те биха имали за мен.

Илюзиите се поддържат чрез влагане на духовна енергия. Когато се фиксираме върху образ, всичко се превръща в гориво за постигането му. Ако мислим, че някой не ни харесва, ние възприемаме и най-малкото несъответствие като доказателство. Хипохондрикът приема и най-малката болка като доказателство за болест. Когато инвестираме в илюзия, тя блокира енергията ни и засилва привързването. Разбира се, колкото повече сме привързани, толкова повече енергия трябва да вложим и тук вече сме в опасност от обсебване. Тъй като илюзията не ни връща обратно енергията, която влагаме в нея, тя не ни носи удовлетворение или цялостност и както при пристрастяването продължава да ни примамва с фалшивите си обещания.

Когато илюзията се подхранва от свръхфункция на шеста чакра, тя се превръща в пристрастяване или делюзия. Пристрастяванията фиксират необичайно количество енергия върху определен въпрос; делюзиите събират множество илюзии около определена основна тема. Далеч от заземената връзка с първа чакра горните чакри се въртят лудо като двигател с разглобен съединител – много работа без напредък. Колкото повече влагаме в илюзията, толкова по-трудно ни е да я изоставим. Затворени в нея ние сме закотвени в повтарящи се цикли, които ни пречат да изградим истинско разбиране.

СЕДМА ЧАКРА

ДЕМОН: Привързаност

Когато привързаността е необходима за създаване и поддържане на отношения, които са от съществено значение за по-ниските чакри, това засилва нашата способност да разширим съзнанието си в коронната чакра. Привързаността отрича постоянно променящата се същност на вселената. Тя ни държи закотвени във времето, неспособни да напреднем, затворени в ограничено пространство и без възможност да прегърнем по-обширното измерение. В източните религии привързаността е считана за основа на страданието.

За някои да се освободим от привързаностите означава да се освободим от отговорност. Това може да се превърне в начин на бягство. Когато пътят ни стане тежък, ние предпочитаме просто да се откажем от свързаността си, отколкото да работим по трудните въпроси. Действайки по този начин ние постигаме мир, но жертваме израстването си.

По-вярното тълкувание е, че освобождаването от привързаностите показва как насочваме духовната си енергия. Да се освободим от привързаност означава да се освободим от фиксация към нещо външно, да се откажем от нуждата да контролираме, от нашето желание за определен изход. Привързаността е нашият начин да не се доверим на мъдростта на вселената докато всъщност тя се опитва да ни научи на нещо. Ние се привързваме защото се защитаваме от страданието, а не виждаме страданието като урок. Привързването означава, че ние сме сигурни, знаем кое е най-доброто. То не позволява проявление на смирението, което отваря духа ни за нещо по-голямо.

Превод – Мария Дончева, The Chakras – Anodea Judith

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Публикувано на: 26 Май 2017, 13:25
от Kleo
Божествено безгрижие

[img]http://espirited.com/wp-content/uploads ... eb6bcc.jpg[/img]

„Духовността е нищо друго, освен простота и лекота. Тя е в това да се чувстваш така, както се чувстват децата – без да мислиш за утре, а да се наслаждаваш на настоящето и да правиш това, което усещаш, че ти се прави… Истинската творческа сила винаги идва от състояние на простота и лекота. Именно когато си тотално релаксиран и божествено безгрижен за нещата, без да се притискаш да правиш или да бъдеш нещо, ти привличаш най-позитивните промени в живота си. Ако просто прегърнеш своите мечти и желания, а след това ги пуснеш и позволиш на нещата да следват своя курс, твоето доверие ще ги привлече към теб. Ти дори не трябва да чакаш да се случат, защото ще бъдеш много зает с това да се забавляваш в настоящето.

Животът е изключително прост…“

Памела Крибе, „HEART CENTERED LIVING“, с. 174

Разбира се, обратното също толкова е вярно, а именно, че животът е и изключително сложен. Справедливото Слънце на мъдростта, което огрява и двете посоки на дуалния свят в материята, винаги настоява да включим в истината за това какво е да си човек, и другата страна на медала – сложността, объркаността, тежестта, сериозността и страха, усилието и амбицията, стреса и напрежението…

Въпреки това, ако това послание сега идва сега при вас по принципа на случайността, проверете дали не е, за да ви обърне погледа към леката и безгрижната страна от „уравнението за човека“. Както и да напомни, че духовният опит не е преживявания от света на архетипите, изпълнени с екстаз и мистични откровения (защото това е висше отклонение). Нито е нещо, което е безкрайно отдалечено и трудно постижимо, както изглежда просветлението. Духовната нагласа е качеството на връзката с Живота, тук и сега, основана на тотално приемане и доверие в смисъла на това, което е. Такова, каквото е. Без излишни драми.

Безгрижието, което следва от подобна нагласа, е наистина Божествено :954

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Публикувано на: 26 Май 2017, 13:28
от Kleo
Материалът е взет оттук:
Kleo написа:Енодия Джудит: Чакрите и техните демони

[img]http://espirited.com/wp-content/uploads ... 13x300.jpg[/img]

Преди време, когато по-активно проучвах всички въпроси, свързани със събуждането на кундалини и отражението им в тялото и психиката на човека, попаднах на един текст от книга на Енодия Джудит, който много ми хареса. Въпросната книга се казваше „Източно тяло. Западен ум. Психология и система на чакрите като път към Аза“ и се оказа, че дори беше преведена на български език, но за съжаление вече изчерпана в книжарниците. Аз обаче си запазих въпросния текст и се приготвих да го преведа някой ден, когато имам повече време. Харесваше ми това, че различните нива на съзнание, което представляват чакрите, бяха представени от авторката на много хубав психологически език. Но още повече ми харесваше, че начинът й на мислене беше алхимичен. Това за мен означава, че предложения начин за справяне с неизбежната дуалност в човешкия живот се основава на трансцендиране на противоположностите чрез осъзнаване и разбиране; че негативното се разглежда не като враг и противник, а като съюзник и учител.

Време все не оставаше, но затова пък се намери човек, който да направи това. Тя се казва Мария Дончева и сега искам да й благодаря от името на всички, които се интересуват от феноменологията на събудената кундалини! Смятам, че за тях ще бъде ценно да разбират какво представляват „демоните“, т.е. блокажите, във всяка една от седемте енергийни центъра в човешкото тяло – чакрите, както и да използват подобно знание като средство за осъзнаване и създаване на „третата субстанция“ отвъд дуалността, т.е. в алхимичното злато. Приятно четене! (за да прочетете за основните понятия, с които чакрата се описва – цел, основно право, архетип и др., кликнете върху нейното име).

„Всяка от чакрите има и това, което аз наричам специфичен демон. Той влияе на правилното функциониране на чакрата и подкопава идентичността ѝ. Използвам думата „демон” не за да обознача някакъв вид зло същество, а като начин да назова противоположната сила, която изглежда е в противовес на естествената активност на чакрата. Причината да употребя думата „изглежда” е, че демоните се появяват, за да ни научат на нещо. Резултатът от действието на противоположната сила обикновено е засилване на това, на което се противопоставя. Присъствието на демона пречи на чакрата да си върши работата, но това предизвикателство ни принуждава да сме по-съзнателни за тази работа, така че евентуално да я вършим по-добре.

Когато не сме съзнателни за тях, демоните задържат нашето развитие. Те фиксират енергията ни на определено ниво на чакрата като блокират нашите действия и проявления, както и намирането на решение. Ако осъзнаем демона и анализираме причините да бъде тук, ние достигаме до едно по-дълбоко разбиране за самите себе си. Да признаем, че ни е страх например, ни помага да се изправим лице в лице срещу този страх, да разберем неговия произход, което евентуално би ни направило по-уверени. Да осъзнаем тъгата прави възможно излекуването и на сърцето ни става по-леко и ведро.“

Енодия Джудит, „Източно тяло, западен ум“

ПЪРВА ЧАКРА

ДЕМОН: Страх

Когато съществуването ни е застрашено, ние се страхуваме. Страхът повишава нашата осъзнатост и предизвиква прилив на естествени химикали в тялото (като адреналин например), за да го енергизира и подготви за действие. Страхът насочва вниманието ни към „тук и сега”, но го концентрира навън и нагоре към чакрите на възприятие и ментална активност. Ние ставаме много бдителни, неспокойни, тревожни. Не можем да се укротим или да намерим покой. Като че ли всеки момент ще излезем от кожата си.

Въпреки, че страхът е демонът на първа чакра, той е един свещен враг, чието присъствие ни учи на много неща. Страхът присъства като съюзник на самосъхранението, учейки ни колко важни сме самите ние и че имаме нужда да се погрижим за себе си. Само когато осъзнаем този демон като наш съюзник, ще можем наистина да го победим.

Ърнест Хоулмс, който е основоположник на науката за философията на ума, описва двете качества – страх и вяра – като подобни. Страхът е вярване, че нещо ужасно може да се случи, докато вярата е вярване, че нещо добро ще се случи. Въпреки, че резултатите са различни, причините са едни и същи – и двете са вярвания, които ръководят поведението ни и влияят на начина, по който се чувстваме. Ако можем да заменим неразумния страх с разумна вяра, то тогава имаме естествен антидот за демона на нашата първа чакра.

ВТОРА ЧАКРА

ДЕМОН: Вина

Вината значително съкращава свободния поток на движение като премахва удоволствието от него. Ако се чувствам виновен за това, което правя, аз не му се наслаждавам напълно. Не мога да усетя изцяло преживяването понеже една част от мен е скована, ограничаваща или се опитва да контролира действията ми.

Вината поляризира личността. Тя противопоставя светлината на мрака, доброто на лошото. Днес ние сме прекрасни, на другия ден ужасни само защото сме направили нещо. Колкото по-ярка е светлината, толкова по-тъмна е сянката. Колкото вината е по-голяма, толкова повече се опитваме да се дистанцираме чрез безупречно поведение. Безупречното поведение засилва движението на естествения енергиен поток от долните чакри нагоре и има свойството да поляризира ума и тялото. Поляризираната личност се характеризира с „или-или” тип мислене. Без многообразието на дъгата ние сме заключени между избори в черно и бяло.

Разбира се има здравословен аспект на вината: тя е чувство, позволяващо ни да анализираме поведението си преди, по време на или след действията ни. Когато не е изкривена, вината ни посочва къде са границите и къде трябва да променим нещо. В ролята си на обратна връзка вината не е демон, а водач. Само когато вината стане прекомерна, навик, субективизирана и вредна, тя влияе на свободния поток на движението и пълното чувствено усещане на живота, които са толкова необходими на втора чакра. Вината е учител, когато ни води, но е демон, когато се привържем към нея.

ТРЕТА ЧАКРА

ДЕМОН: Срам

Срамът е обратнопопорционален на личната сила – колкото повече се срамуваме, толкова по-малко силни се чувстваме и толкова по-трудно е за егото да се формира. Срамът блокира освобождаващия енергиен поток и пречи на енергията, издигаща се от долните чакри, да се преобразува в ефективно действие. Ние се срамуваме от себе си и се противопоставяме на първичните си инстинкти, които в такъв случай трябва да се контролират от ума. В резултат на това личностите, привързани към срама, се чувстват като в капан и могат да изградят поведение на принудително повторение и пристрастеност.

Когато възходящият освобождаващ поток се блокира в трета чакра, тогава се засилва низходящият проявяващ поток на съзнанието. Тогава умът управлява, обвързвайки биологичната енергия с контролирани модели, създавайки понятието „привързан към срама”. Хората, привързани към срама, отдават по-голямо значение на мислите си отколкото на инстинктите си, особено на вътрешните гласове, които постоянно им казват колко лишени от стойност и нисши са те. Спонтанността е ограничена от вътрешен критичен анализ, който идентифицира и обезсилва волята.

Тъй като естествените инстинкти не могат да бъдат напълно подтиснати, те периодично избухват в тъмни форми, които само засилват чувството на срам и неадекватност. Когато се държим лошо, губим самообладание, проваляме се или имаме пропуски в бдителния контрол над себе си, ние се засрамваме все повече. Например човек на диета или употребяващ определени вещества, който често гуляе и прекалява или предприемач, който саботира работата и успеха чрез отлагане и пасивно-агресивно поведение. Блокажът на волята не позволява низходящият ток да влезе във втора чакра с нейната ориентация към удоволствието, така че тези дейности рядко им носят истинско удоволствие. Наказанието за срама е страданието, а нуждата да се повторят злощастието и провала ни държи в едно много нещастно, фалшиво състояние на баланс.

ЧЕТВЪРТА ЧАКРА

ДЕМОН: Скръб

Демонът на скръбта тежи на сърдечната чакра като камък. Когато сърцето ни е натежало от мъка, е трудно да го отворим, дори ни е трудно да дишаме. Когато отричаме скръбта ние не усещаме чувствата си и нашата жизненост. Ставаме твърди и студени, сурови и дистанцирани. Можем да се чувстваме мъртви отвътре. Когато скръбта се осъзнае и изрази, намираме живия ключ за отваряне на сърцето. Проливаме сълзи, казваме истината и на сърцето му олеква. Дишането става по-дълбоко. Появява се чувство за повече свобода, което осигурява повече пространство за нашия дух. Надеждата се възражда. Справянето с нашата собствена скръб ни води до състрадание към другите.

Когато се влюбим, ние се лишаваме от защитите си. Отваряме се за другия и за света. Разширяваме съзнанието си и растем. Когато сме наранени в любовта, тогава са наранени нашите най-уязвими аспекти и доверието ни. Наранена е най-чистата ни форма. Вече не изглежда безопасно да бъдем себе си. Нашата система – наранена в самото ѝ ядро – изключва и ние губим не само любимия си, но и себе си. Това е най-голямата загуба.

Ако приемаме, че любовта наистина може да е най-важният елемент на нашето благополучие и духовен растеж, тогава всяко накърняване на способността ни да намерим любов, е сериозна рана. Когато смятаме, че това накърняване влияе на начина, по който се отнасяме един с друг в по-широката социална сфера, то ние имаме не само личен проблем, но и сериозна колективна ситуация. Там където скръбта наранява, състраданието лекува.

ПЕТА ЧАКРА

ДЕМОН: Лъжи

Лъжите могат да се изрекат с думи, но могат да се изразят и с действия или с езика на тялото. Когато се страхувам да покажа на някого колко съм развълнуван, аз ограничавам мускулите на лицето си или държа ръцете си надолу встрани до тялото. Тогава аз лъжа с тялото си и не съм в резсонанс със собственото си поле. Естественият ми процес е блокиран.

Когато живеем според нашата истина, тогава има резонансна връзка между нас и другите. Когато този резонанс се прекъсне, ние не се чувстваме отделени. Постоянната отделеност подкопава здравето ни. Така както моторът има нужда всичките му вибриращи части да се сработят гладко, така и нашият основен резонанс се нуждае от същото. Това позволява напредването ни да се случва по един прекрасен начин.

ШЕСТА ЧАКРА

ДЕМОН: Илюзия

Илюзията изтръгва съзнанието ни от възприятието с отворен ум като го фиксира в неподвижен образ. Илюзията е статичен образ, който бива изместен с течение на времето и по тази причина е нереален. Илюзията, която имам за това как нещата би трябвало да бъдат обичайно, е образ за това, което в момента не е. Моята привързаност към него ме изважда от настоящето, където бих могъл да виждам реалистично. Моята фиксация върху тялото ми, което тежи 5 кг. по-малко, проваля оценяването на тялото ми каквото е сега. Моята илюзия за това каква трябва да бъде една връзка ме кара да критикувам всички аспекти, в които връзката ми се отклонява от този образ и аз не откривам значението, което те биха имали за мен.

Илюзиите се поддържат чрез влагане на духовна енергия. Когато се фиксираме върху образ, всичко се превръща в гориво за постигането му. Ако мислим, че някой не ни харесва, ние възприемаме и най-малкото несъответствие като доказателство. Хипохондрикът приема и най-малката болка като доказателство за болест. Когато инвестираме в илюзия, тя блокира енергията ни и засилва привързването. Разбира се, колкото повече сме привързани, толкова повече енергия трябва да вложим и тук вече сме в опасност от обсебване. Тъй като илюзията не ни връща обратно енергията, която влагаме в нея, тя не ни носи удовлетворение или цялостност и както при пристрастяването продължава да ни примамва с фалшивите си обещания.

Когато илюзията се подхранва от свръхфункция на шеста чакра, тя се превръща в пристрастяване или делюзия. Пристрастяванията фиксират необичайно количество енергия върху определен въпрос; делюзиите събират множество илюзии около определена основна тема. Далеч от заземената връзка с първа чакра горните чакри се въртят лудо като двигател с разглобен съединител – много работа без напредък. Колкото повече влагаме в илюзията, толкова по-трудно ни е да я изоставим. Затворени в нея ние сме закотвени в повтарящи се цикли, които ни пречат да изградим истинско разбиране.

СЕДМА ЧАКРА

ДЕМОН: Привързаност

Когато привързаността е необходима за създаване и поддържане на отношения, които са от съществено значение за по-ниските чакри, това засилва нашата способност да разширим съзнанието си в коронната чакра. Привързаността отрича постоянно променящата се същност на вселената. Тя ни държи закотвени във времето, неспособни да напреднем, затворени в ограничено пространство и без възможност да прегърнем по-обширното измерение. В източните религии привързаността е считана за основа на страданието.

За някои да се освободим от привързаностите означава да се освободим от отговорност. Това може да се превърне в начин на бягство. Когато пътят ни стане тежък, ние предпочитаме просто да се откажем от свързаността си, отколкото да работим по трудните въпроси. Действайки по този начин ние постигаме мир, но жертваме израстването си.

По-вярното тълкувание е, че освобождаването от привързаностите показва как насочваме духовната си енергия. Да се освободим от привързаност означава да се освободим от фиксация към нещо външно, да се откажем от нуждата да контролираме, от нашето желание за определен изход. Привързаността е нашият начин да не се доверим на мъдростта на вселената докато всъщност тя се опитва да ни научи на нещо. Ние се привързваме защото се защитаваме от страданието, а не виждаме страданието като урок. Привързването означава, че ние сме сигурни, знаем кое е най-доброто. То не позволява проявление на смирението, което отваря духа ни за нещо по-голямо.

Превод – Мария Дончева, The Chakras – Anodea Judith
Страх - Вина - Срам - Скръб - Лъжи - Илюзия - Привързаност

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Публикувано на: 20 Авг 2017, 12:31
от Kleo
Ащар Шеран - Процесът на възход в пето измерение се ускорява

14 август 2017

Скъпи наши земни хора!
Радвам се на възможността да ви приветствам от името на Галактическата Федерация на Светлината. Днес имаме важно съобщение за вас.
Скоро завършва преминаването на Земята на поредния фотонен пояс, а това събитие ще повлече след себе си ускорение на процеса на навлизането ѝ в пространството на пето измерение.
Както знаете, вече е преминала напълно с фините си тела, остава само да "придърпа" там и физическото си тяло.
Как ще стане на практика?
Първо, природните катаклизми, набиращи обороти, ще започнат да се ускоряват многократно в сравнение с миналата година. Трябва да сте готови за това.
Второ, социалните вълнения също ще надминат допустимото, понеже в много страни по света, ситуацията е достигнала пределно напрежение.
Трето, става рязко разслояване на хората, на такива, които в кратки срокове могат да променят съзнанието си, за да успеят заедно със Земята, и на такива, които не са готови да променят живота си и съзнанието им е изцяло в дуалния свят и в програмите, заложени в тях от рептилоидите.
Четвърто, вашата реалност буквално ще започне да се променя пред очите ви, понеже завесата между трето и пето измерение изтънява максимално и мнозина ще "плават" между измеренията.
Може да се каже, че част от населението, за съжаление, много малка част, ще живее вече в четвърто измерение.
В какво ще се прояви?
В някакъв момент, особено след медитация, ще усетите, че вече сте в друг свят: цветовете стават по-ярки и наситени, предметите са по-обемни, понеже ще ги виждате заедно с аурата им.
Някои могат да усетят, че за миг "пропадат" в друг свят - все едно спите наяве.
Други могат да усетят тялото си да вибрира, да се активират органите за общуване с финия свят: можете да усещате затопляне или пулсации на епифизата, да усещате горните си чакри.
Ще ви се струва, че сте едно с природата - дотолкова явно ще се отразява на Небесата, ставащото с вас на Земята.
Ще можете да управлявате природните стихии, ако се научите да влизате в единно вибрационно пространство с тях.
И ви препоръчваме да провеждате сега такива медитации. Това ще ви помогне да ги усмирите в момент на опасност, което ще спаси хиляди животи.
Това, което се случва с вас, скъпи наши, е следствие на единството ви с Земята.
И тези от вас, които са успели да "разпрограмират" своето съзнание, ще започнат да се "притеглят" заедно с нея в новата реалност, премествайки там не само фините си тела, но и физическото, което също ще започне забележимо да се променя.
Вие сте на прага на уникален експеримент, когато при хора във въплъщение се променя ДНК, което предизвиква постепенна трансформация на телата ви в светлинно-кристални.
И много се радваме за тези от вас, които са успели да преживеят това чудесно превръщане.
Молим ви, спокойно - без страх и паника - приемайте всичко, което става около вас.
Помнете, че не сте сами. Вашите галактически братя и небесните ви покровители, внимателно следят за случващото се на Земята и в необходимия момент ще ви се притекат на помощ.
Искрено обичащия ви Ащар Шеран, говори с вас.
Приела Марта, 14 август 2017 г.
Превод: Йосиф Йоргов

http://vozrojdeniesveta.com/process-vkh ... toe-izmer/" onclick="window.open(this.href);return false;
http://yosifyorgov.eu/articles.php?lng=bg&pg=11098" onclick="window.open(this.href);return false;


[img]http://s018.radikal.ru/i521/1708/01/11a2b21e8adf.jpg[/img]

:954 :954 :954 :954 :954 :954 :954 :954 :954 :954 :954

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Публикувано на: 26 Авг 2017, 16:24
от Kleo
Плеади - Заключителна фаза на земното очистване

23 август 2017

Здравейте скъпи наши земни хора!
И така, продължаваме разказа си за последните земни събития, както и в околоземното пространство, на които сме били свидетели.
Както вече знаете, Земята премина през още един фотонен пояс, който в сравнение с предишните, оказа най-голямо влияние.
Работата е там, че този път през него премина само земното физическо тяло, понеже с фините си тела, Земята е вече в пето измерение.
На фино ниво изглеждаше като «издърпване» на физическото тяло, пропускайки го през многоцветен фотонен «пръстен».
Какво означава всичко това за нея и вас, скъпи наши?
Вашата Земя навлезе в последния, заключителен етап от очистването си – освобождаване от енергийните «шлаки», които отравяха тялото ѝ и не ѝ позволяваха да диша свободно.
И тази фаза ще се отбележи с увеличение на природните катаклизми, които са неизбежни, понеже вулканичното изригване е «освобождение от вътрешната горещина», дъждовете и наводненията са «освобождаване на организма от излишната течност», урагани и смерчове ѝ «позволяват да се изкашля», а земетресенията чрез неизбежната «треска» водят до окончателно оздравяване.
Ние опитваме да направим аналогия с човешкия организъм, но нали сте единно цяло с нея, затова случващото се със Земята, толкова много прилича на ваше най-силно натравяне.
А нали именно такова е земното състояние, подложено не само на химически, но и на енергийни атаки от ваша страна.
Тя е уморена от очакването да се осъзнаете и е решила да ускори излекуването си, едновременно с прозрението ви, понеже ви е необходимо не по-малко от на нея.
Вашето спасение се състои в самоочистването ви, подобно на земното. Само в такъв случай ще можете да се преместите заедно с нея в новото енергийно пространство, чисто и свободно от всякакъв енергиен боклук, който буквално ви погребва.
И за да се случи, колкото се може по-бързо, е необходимо всеки ден, всяка свободна минута да работите за захвърлянето на тежките тримерни «одеяния».
Трябва, колкото се може по-бързо да се избавите от плътно прилепналите към тялото ви тримерни «слоеве», всеки от които носи енергията на дуалния свят, която отравя съзнанието ви, аурата ви, фините ви тела и не ви позволява да напредвате към новото ниво на духовно развитие.
Може да се сравни с премахването, едно след друго, листата на зелето, за да достигнете до най-вътрешната и най-сладка част.
Така и душата ви се крие под наслоени вековни стереотипи, изкуствено внедрени в живота ви.
И сега, трябва да освободите душата си, давайки пример на другите, че при желание, човека може да се изскубне от условностите, от гнета на натрапени лъжливи ценности, да намери истинска свобода, без да се страхува да изглежда смешен, да започне да живее чрез сърцето, а не чрез разума, единствено способно да напълни живота на всички със светлина и любов.
И ние помагахме на всеки от вас да поеме по този път. Някои са усетили присъствието и подкрепата ни, някои не, но повярвайте, скъпи наши, беше доста съществена и се състои в изолирането ви от тъмните сили, в очистване на енергийното ви пространство, поддържане на вибрациите ви до ниво, което ви позволява да напредвате.
Диктувахме чрез надеждни контактьори послания, които ви дават надежда и увереност, че не сте сами, че галактическото ви семейство е винаги редом и няма да ви остави в беда.
А сега ще удвоим усилията си в помощта при преодоляването на последната бариера, която ви дели от заветната цел – прехода заедно със Земята в пето измерение.
Искрено обичащите ви представители на съзвездие Плеади, говориха с вас.

[img]http://s018.radikal.ru/i508/1708/c4/a2f786277d14.jpg[/img]

Приела Марта, 23 август 2017 г.
Превод: Йосиф Йоргов

http://vozrojdeniesveta.com/zaklyuchite ... iya-zemli/" onclick="window.open(this.href);return false;

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Публикувано на: 22 Дек 2017, 14:40
от Kleo
Отец Абсолют-Майката на Света - Второто пришествие на Христос (Първи крачки)
2 октомври 2017

Здравейте, наши любими деца!
И така, да продължим разказа си за младежките години на Иешуа.
Той е прекарал в комуната на есеите доста дълго - до 18 години. За тези четири години не само е натрупал голям обем от духовни знания, но също е усвоил и няколко професии, които по-късно са му помагали да се изхранва.
Така се е научил на дърводелство, на грънчарство, станал е прекрасен градинар и дори на бедна камениста почва е успявал да сътвори истински чудеса, понеже, всичко, което е докосвал е давало удивителни плодове.
Овладял е също така и ораторското изкуство, което му е позволявало ясно и кратко да излага мислите си и в такава форма, че да проникнат в човешката душа и да заседнат в паметта.
Но най-главното, което е постигнал за тези четири години, е БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ, която щедро е споделял със света и цялото човечество.
Иешуа винаги е вземал участие в съвместните медитации и все повече и повече е усещал, каква необикновена сила и мощ придобива човека, приемайки Божествената енергия на светлината и любовта.
Научил се е да предизвиква в себе си състояние на благост и изпълненост с любов, всеки път, когато му става тъжно, когато е бил уморен или недоволен.
Усещал е енергиите с различни вибрации като живи, все едно жонглира с тях и се е учил да преобразува ниските енергии във високи.
Това му е помагало много после в живота, когато е попадал в сложни ситуации. Това умение му давало възможност да остава спокоен, невъзмутим, любещ и състрадателен при всякакви обстоятелства - дори и при най-трагичните.
Трудно му било да напусне комуната на есеите, която му станала истинско семейство, към която се е превързал с цялата си душа, и където се е чувствал в пълна безопасност.
Но е разбирал, че е настанало време за самостоятелен живот, че мисията му, за разлика от учителите му, е била различна: трябва да разнесе получените знания сред народа, разкривайки истинските Божествени закони, да разясни, до какво духовно падение може да доведе живот по дуалните закони.
Трябвало да разнася на хората светлина и любов, които толкова щедро са споделяли с него есеите и всички висши сили, чието присъствие винаги е усещал.
И, получил благословията на родители и учители, е поел самостоятелния си път, въоръжен с вяра, че всички светли сили са с него и ще му помогнат в трудна минута.
Но, навлизайки във водовъртежа на градския живот и общувайки с хората, е осъзнал, каква дълбока пропаст лежи между духовната чистота, към която е привикнал при есеите и начина на живот при повечето хора, с които се е сблъскал.
Неговите опити да заговори с тях за нематериални неща са предизвиквали неразбиране, недоверие и насмешки.
Този младеж им изглеждал странен и неразбираем, чужд и загадъчен.
Имало и своето значение, че бил прекалено млад, а почитането на възрастните било прекалено силно по тези времена и се смятало за главна добродетел.
По този начи, първите опити на Иешуа да предаде духовни знания, завършили с неуспех. И не му останало нищо друго, освен да започне да живее в това общество, опитвайки да разбере по-дълбоки човешката психология, необходимостите и потребностите им.
С други думи, трябвало да се научи да намира към тях подход, да говори на техния език, да използва познати им понятия - да стане свой сред тях, като запази чистотата си и не разпилее духовния потенциал, с който е дошъл на Земята, и който още повече са затвърдили учителите му.
Започнала нова страница в живота му - навлизане сред народа.
Но за това ще поговорим в следващи послания.
Обичащите ви безкрайно, Отец-Абсолют и Майката на Света говориха с вас.

[img]http://s41.radikal.ru/i094/1710/41/81667c15178a.jpg[/img]

http://vozrojdeniesveta.com/vtoroe-pris ... vye-shagi/" onclick="window.open(this.href);return false;
http://yosifyorgov.eu/articles.php?lng=bg&pg=11254" onclick="window.open(this.href);return false;
http://dreamland-bg.com/index.php?topic=6873.500" onclick="window.open(this.href);return false;

Re: Тема за невидимото около нас и в нас

Публикувано на: 28 Май 2021, 10:34
от Kleo
Деца, които помнят предишни свои животи - цък! :524

Изображение

Малко истории на такива деца, които помнят свои предишни животи...