Моята поезия

Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята поезия

Мнение от Kleo »

Пиша много.

Не само бял стих вече.

Прописах и проза. Но не смея да споделя все още тук.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята поезия

Мнение от Kleo »

Последните две седмици пиша ранните утрини. Сама в тихото и тъмното.
Представям си, че съм Шехерезада. И редя думи в тъмни доби.
Моят Шехриар още спи. Аз пиша. И целя да го събудя.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята поезия

Мнение от Kleo »

Пиша отскоро по много.
Пиша навсякъде.
Бял стих. Разказвам си неща на някои хора.
Пиша много.
Олеква ми след това.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята поезия

Мнение от Kleo »

... сънувах стихове.
но ги забравих.
Помня само това:

"НапрАви си го сам.
НаправИ си го сам!"

Може би ще влезе някъде?




Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята поезия

Мнение от Kleo »

Отиде си от мен също тъй внезапно ти, както се и появи!

Като светкавица, прорязала небето.
Като гръм, разтресъл тишината.
Като буря, нарушила земния покой.

Ти беше мощен зов, зноен дъх, душевен блян, полъх и копнеж...
Подновена вяра. Дишащо мълчание. Усещане за сродност.

Натъжена бивах ли - връщаше ми радостта.
Уморена и унила - в миг ми даваше живот.
Скъбта ми като вълшебник превръщаше във смях.

А сега те няма... Липсваш и болиш... Безспир се питам -
къде ли си сега, светът добър ли е със теб?

И вечно ще те нося в кипящата си кръв,
в горещите си спомени, в туптящото сърце!

Посветено на един специален за мен Боби,
тези стихове сами дойдоха при мен нощеска,
от Деси, 18.06.2014, носталгично :)
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята поезия

Мнение от Kleo »

Изображение

Моята Есен ще бъде такава:
шарена, пъстра, прекрасна!
Ще вървя през листа от жарава
и с Живота ще се срастна.


Изображение

В парка на скамейка,
ще полегна като котка, ще помъркам,
а после, подкрепена с лейка,
ще облея като с душ тревите вънка.


Изображение

Есента ми ще е топла,
като Слънце през Октомври,
като Априлска дипла,
ще се стеле.


Изображение

И натежала от наслада,
като узряла сладка диня,
душата ми пожелала пощада,
наградена ще е с бяла диря.


Изображение

Деси,
9.9.2020
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята поезия

Мнение от Kleo »

Символиката в Любовта

Малкото сладко мече*,
висящо на закачалката.
Целувката сутринта,
докато още спиш...

Защото нито една ласка не е излишна.
Защото да имаш още един дом е прекрасно!

Когато видиш познатата фигура
и познатото мило лице,
да те чакат в тъмното
на автогарата...

И да прегърнат и целунат първо детето ви,
оставяйки ласка и нежност за теб.

Да преплетеш пръсти под завивките.
Да се докосват стъпалата ви в просъница.

Това за мен е Любовта.
Дребните символи и жестове.
И не са нужни гръмки думи,
фойерверки...

А чистата вяра, че си близо до мен
и в далечните мигове!

Деси,
06.10.2020


*Забележка - ключодържателят от студиото ни в Банско е във вид на сладко кафяво мече :940

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята поезия

Мнение от Kleo »

Kleo написа: 14 Апр 2016, 09:05 Предлагам в тази тема всеки, който иска, да публикува нещо свое, някаква своя поетична, лирична творба, може да е просто бял стих или идея, вдъхновение, хрумка. Започвам първа:

ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ

Сладък ли е наистина забраненият плод
или по-скоро така тръпчиво горчи?!

Мерак, искри, желание,
пламък в душите гори...

Непозволена любов, лудост мъчителна,
ах, ти, споделена, измъчена история...

Тук е, на ръка разстояние.
Тук е, на клик разстояние.
Тук е, на закон разстояние.

Толкова малко е ... и толкова много във същност!

Виждам милата тръпчинка,
докосвам нежно скъпата буза,
и с копнеж невъзможен
продължавам деня си, продължавам нощта си...

Нивга не ще го имам за мен,
нивга не ще го имам до мен,
нивга не ще го имам със мен.

Съдба. Орисия. Така ни било писано?!

Вдишвам огън. Издишвам пепел.
Живея любов. Но с всеки миг умирам по малко.

Защо понякога е толкова трудно просто да се обичаме?!

Неизбежно е да се разминем с теб,
ти ще си останеш една мечта
да опитам сочността
и да вкуся от греха.


Автор: vihrogonche

Категория: Тя и той
18.01.2015
Прочетен: 867
Коментари: 3 Гласове: 5

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
С малка редакция от днес, подсказана ми от човека, за когото е написано:

18.01.2015 12:47 - ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ

Автор: vihrogonche Категория: Тя и той
Прочетен: 1589 Коментари: 3 Гласове: 5

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg :326

Сладък ли е наистина забраненият плод
или по-скоро така тръпчиво горчи?!
Мерак, искри, желание,
пламък в душите гори...

Непозволена любов, лудост мъчителна,
ах, ти, споделена, измъчена история...

Тук е, на ръка разстояние.
Тук е, на клик разстояние.
Тук е, на закон разстояние.

Толкова малко е ... и толкова много във същност!

Виждам милата тръпчинка,
докосвам нежно скъпата буза,
и с копнеж невъзможен
продължавам деня си, продължавам нощта си...

Нивга не ще го имам за мен,
нивга не ще го имам до мен,
нивга не ще го имам със мен.

Е, може би някога...
за един кратък миг -
ще го имам във мен.
Каква жалка утеха!

Съдба. Орисия. Така ни било писано?!

Вдишвам огън. Издишвам пепел.
Живея любов. Но с всеки миг умирам по малко.

Защо понякога е толкова трудно просто да се обичаме?!

Неизбежно е да се разминем с теб,
ти ще си останеш една мечта
да опитам сочността
и да вкуся от греха.

Забележката моя: интересно е, че все още мога да се подпиша под всяка една дума, написана от мен за този човек още преди 6 години и половина! Някои неща са постоянни в непостоянството си... хм...


Изображение

Изображение

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята поезия

Мнение от Kleo »

Ние не знаем какво ще се случи
и може би по-добре е така,
не знаем след време
кой сърцата ни ще улучи
и ще бъдат пленени без бой...

Светло е в душите ни невинни
и празничен звън звънти навред,
вярата ни е, че винаги сплотени
ще посрещаме изгревите занапред.

Занапред, докато онзи сетен залез
се процежда през прозореца отвън.
А бяхме тъй сигурни тогава, че...
един до друг ще крачим до амин.

Честита ни годишнина, любими!
Вече пълнолетие дели ни
от мига, когато взаимно "Да!"
си разменихме, от мига, във който подарихме си...

Любов, желания, мечти...
И бяхме млади и наивни,
със тази светла вяра,
че никой няма да ни раздели,
че любовта докрай ще удържи!

Честити 18 години
от сватбата ни, Хри!
Нека заедно да наситим
с щастие любовно
следващите 2х18 :)

Обичам те,
Деси.

31.05.2021
София

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята поезия

Мнение от Kleo »

Да, но след въпросния 31 май 2021 ... се случиха откровено различни неща ... и то само 23 дни по-късно :eek:

И ако си мислите, че през месеците юни, юли и август не пиша - жестоко се лъжете! Пиша. Пиша повече отвсякога, приятелки...

Доста от нещата си остават само и единствено за мое ползване. Други ги писах на листи, дето не зная точно къде се намират в момента... водена от музата и внезапното творческо вдъхновение, дори импулс за писане.

Трети са във вайбър и месинджър-чатовете ми. Четвърти смятам да пипна тук-там и скоро да издам първата си стихосбирка в живота. Защото винаги съм го искала. А пиша от около 10-годишна. На периоди.

Успоредно с поезията и белите стихове, които се раждат от душата ми, продължавам да обмислям сюжета на първия си роман, тоест първата ми проза, която също смятам скоро да издам.

Забележка: под "скоро" да се разбира в близките 2-3 години. Още не съм готова напълно с тази крачка. Но все повече се доближавам до нея.

Забележка №2: имам един-единствен читател на ръкописа ми до момента, това е настоящият ми мъж. Възхитен е от начина, по който ми тече мисълта до момента. И е заинтригуван как ще продължи историята. Още се чудя обаче дали да издавам нещата си с моите си имена или под творчески псевдоним... :1044
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята поезия

Мнение от Kleo »

Септември. Обичам те.
Октомври. Влюбена в теб ще бъда. Есенно. Оранжево някак.
Ноември. Любов ще сгрява хладките длани. И топли сълзи във вид на дъждец.
Декември. Бели снежни воали ще обримчват лицето ми. А аз ще ти пращам въздушни целувки, по студения вятър.
Януари. Ще те любя новогодишно. С фойерверки. Ще те гледам в очите и ще наливам шампанско в чашите ни.
Февруари ще ми люти от студ и мраз. Но и ти, и аз... обичаме снежната белота и покоя прекрасен на снежинките.
Март. С първомартенски кокиченца ще ме обсипеш цялата. Някак пролетно, дъхаво и празнично...
Април. Като на шега ще коленичиш пред мен и ще прошепваш тайни в ухото ми.
Май ще носи аромат. На роза. И на треви. И ще те обичам с нова вяра, в душата родена.
Юни ще дойде със звън на камбани. Романтичен. Сватбен. С годишнина.
Юлските горещници ще възпламенят не само сърцето, но и тялото. А то ще натежи. Узряло. Сладко. Женствено. Майчино. Бременно...
Август ще подканя с топла длан да пътуваме. Нанякъде. На планина, на море, на село... за отмора заслужена и сладка.
А със Септември кръгът се затваря и май че вече е време зимнина да се прави... да затворим лятото в буркани за зимата. Реколтата се прибира и приготвя, най-добре ще е в компания звънка и любяща, най-добре в селски двор, нейде там, в Якоруда.

Деси,
20.09.2021

П.П. Малко трябва да се пипне тук-там, ама като за изляло се от раз - бива.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор