Страница 1 от 3

Моята поезия

Публикувано на: 14 Апр 2016, 09:05
от Kleo
Предлагам в тази тема всеки, който иска, да публикува нещо свое, някаква своя поетична, лирична творба, може да е просто бял стих или идея, вдъхновение, хрумка. Започвам първа:

ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ

Сладък ли е наистина забраненият плод
или по-скоро така тръпчиво горчи?!

Мерак, искри, желание,
пламък в душите гори...

Непозволена любов, лудост мъчителна,
ах, ти, споделена, измъчена история...

Тук е, на ръка разстояние.
Тук е, на клик разстояние.
Тук е, на закон разстояние.

Толкова малко е ... и толкова много във същност!

Виждам милата тръпчинка,
докосвам нежно скъпата буза,
и с копнеж невъзможен
продължавам деня си, продължавам нощта си...

Нивга не ще го имам за мен,
нивга не ще го имам до мен,
нивга не ще го имам със мен.

Съдба. Орисия. Така ни било писано?!

Вдишвам огън. Издишвам пепел.
Живея любов. Но с всеки миг умирам по малко.

Защо понякога е толкова трудно просто да се обичаме?!

Неизбежно е да се разминем с теб,
ти ще си останеш една мечта
да опитам сочността
и да вкуся от греха.


Автор: vihrogonche

Категория: Тя и той
18.01.2015
Прочетен: 867
Коментари: 3 Гласове: 5

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Re: Моята поезия

Публикувано на: 14 Апр 2016, 12:05
от Kleo
Д Е Н

Сънливо и бавно изпивам кафето;
припряно и нервно приготвям детето...

Трамвай шестица, слушалките в ушите,
Хриси от "Енерджи", любимото радио -
вторникът ми ей го, току започна!

Разходка по обяд, поглъщам светлина и топлина,
разглеждам цветни фотографии при НДК.

После пак документация и бързане,
и пак кафе, колеги, шеф, работа и смях,
и откраднати мигове с приятели във скайп...

И отново шестицата,
и отново глъчка, хора,
столичните шумове;
момчето ми ме чака вече,
ще пазаруваме.

У дома - шетня!
(като всяка Божа вечер)
И умора, от детски игри секната!

Съпруг до мен,
с когото да се видя,
когото да докосна,
на когото да разкажа.

Сериал. Вечеря. И пак шетня.
"Шшшшт, детето е заспало!" -
изважда ме от унеса мъжа...

А аз си мисля: това ли е днес животът ми?!?!?!?


28.09.2010

Автор: vihrogonche

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1182
Коментари: 4 Гласове: 9

Re: Моята поезия

Публикувано на: 17 Апр 2016, 10:43
от Kleo
ЛЮБОВ МУ Е ПОТРЕБНА

Автор: vihrogonche
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2322 Коментари: 9 Гласове: 10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

посветено на всички малки хора по света
с много обич
и на техните майки
с голямо разбиране

Бебе. Плаче. Страх в голямото легло!
Само е в този странен свят.
Странен, но и страшен, непознат...

Спомени се движат бързо -
за друго място, друго време -
там се чувства безопасно,
но къде е То сега?!

"Боже! Идвай, утеши ме!" ...

В безпомощност голяма
бебето изревава -
усеща, че вече се прощава,
с онази своя мощ,
с онази безусловна обич,
с онзи близък свят... :-(

Кое е туй, което тук ще го окриля?!
Ще намери ли заместник
на Онази топлина и светлина?!

Едва ли :-(
Пусто е сега сърцето,
самотно бие то в телцето...

Но не! - всъщност тук има Нещо!
Нещо меко, топло и уханно,
нещо непознато и все пак тъй познато,
нещо любящо, мило и изящно,
нещо щедро и туптящо...

"Какво си ти?" - шепот в тъмнината.
"Спи, мъниче. Аз съм МАМА.
Тук, до теб съм.
И безкрайно много те обичам!"

Ш-ш-т, детето се унася, даже вече спи -
кротко и блажено, в своя Рай.

"Мамо, аз не спя! Будно съм и осъзнах -
ти ще бъдеш моя ангел на Земята!
Знай, любов ми е потребна;
помни - тук не е като Там.
Толкова имам да ти казвам..."

"О, не! - детето пак проплака!
Какво ли му е пък сега?"
С тревога майчина тя преговаря:
разходка, къпане, храна,
прегръдка нежна, песен и игра,
биберон, вода, чист въздух -
уж всичко е наред, а не е!
Да не би температура или запек?

"Ох, как искам то да е доволно!"
"Спокойно, мамо.
Ти се справяш, даже превъзходно!
Аз обаче нещо не успявам
да вляза в крачка с тук, сега..."

И пак рев безутешен, и безпокойство майчино.
Тя не чува посланието на Духа му,
тя чува само едно: плача му.
И бърза нещата да оправи.
И чуди се и мае що да стори!
Иска й се неговите нужди да отгатва,
та тоз-час да им се отзовава.

А то сякаш не разбира
колко много я стресира;
и през минута-две, най-много пет
пробужда се, измрънква, пъшка, вика
... и така без чет ... :-(

Тя се люшка - изтощена, изцедена -
между щастие безмерно
и ужас в душата стаен,
че нещо нередно се случва,
че на Майка явно детето никак не случи!

Мъчителни дни!
И такива нощи!
Обляна в пот - тя мисли.
Преживява.
Сълзи парят чаршафа.
Това ли е да се окажеш "мама"?!
Да се опитваш всяка минута,
а все да не се получава...

Копнеж в очите й се чете!
По предното битие...

За радост нейна
бебето расте
и хармония все по-голяма
между тях се възцарява!

Усмивки, обич и доверие,
позната ласка и търпение.
Внимание, учене на всяка крачка...

И тъкмо с малкото човече
са изградили свой свят,
хубав и интимен,
идва време за раздяла -
яслата, децата, правилата -
светът навън го чака!

Пълен с изненади,
чуден, шарен и голям,
примамва го,
зове го, търси го...

Мама с трепет го предава
в чуждите ръце
и се надява
че грижа и добро
ще срещне то!

За нея също време е
да продължи напред -
безспорно по-мъдра,
по-знаеща,
но и все нащрек,
все боляща...

Уроци предадени и взети.
Благодарност и признателност.
Майчина любов и гордост.
И горест.

"Мамо, не плачи! Защо пак рониш сълзи?"
"Бебето ми - ДЕТЕ е вече то!
А наесен - и звън училищен ще го повика..."

Майка и Дете
Стрес и Смисъл...
Безвремие и Светлина!


[img]http://blog.bg/photos/profile/106612.jpg[/img]

Re: Моята поезия

Публикувано на: 22 Апр 2016, 17:17
от Kleo
БЕЗГЛАГОЛНО

26.11.2015

Порив. Предколеден.
Очакване. Трепетно.

Украса. Ранна.
Подаръци. Желани.

Музика. Чудна.
Звънлива.

Уют. Домашен.
Кекс. Мед. И канела.

Борови клонки. Шишарки.
Билки. Чай. Греяно вино.

Маслини. Зехтин.
Кафе. Следобедно.

Сумрак. Облаци. Мъгла.
Сняг. Декемврийски.

Деца. Шейни.
Смях. Червени носове. Курабийки.

Големият празник - ето го!

Re: Моята поезия

Публикувано на: 01 Яну 2017, 00:52
от Kleo
НОВОГОДИШНО

Бенгалски огньове.
Фойерверки. Заря.
Някой точи ножове.
Семеен скандал назря.

"Точно сега ли? - помисли си той.
И въздъхна. Но си премълча...
"Точно сега ли?" - запита се тя.
Но сълзата горчива преглътна...

Двамата. На дивана. Потушават пожара от гняв.
Полунощ. Шампанското гръмна. Наздравица.
Отпиха. И стана им сладко-горчиво.
Като залп ги застигнаха спомени.

От минали Нови години.
Бъдни вечери, Коледи...
Имени и рождени дни.
Празници на тях и децата...

Впиха поглед и сред шума от бомбички и пиратки
в техния панелен комплекс
разбраха с кристална яснота /колкото кристални са техните чаши/,
че конфликтът ще им донесе единствено стрес.

Неслучайно не са на 20.
Вече не са и на 30+.
40-те бяха скоро,
но и те се изнизаха.

Среброто в косите издава,
пътечките по лицата им също.
Мъдрост, ново разбиране, приемане.
Спокойствие. Търпение. Въпреки и напук.

И пак се спогледаха.
Този път не отрониха въздишки.
Не приплакаха скришом. Нищо не скриха.

Взряха се дълбоко
един във друг.
И видяха любовта.
И видяха споделената грижа.

Миналото. Настоящето. Бъдното.

И се прегърнаха.

01.01.2017
Деси,
София

Публикувах си го и в блога, заповядайте: http://vihrogonche.blog.bg/tq-i-toi/2017/01/03/.1500428 :524

Re: Моята поезия

Публикувано на: 04 Юни 2017, 13:43
от Kleo
Ах, как ми се иска да надзърна
понякога...
какво се случва при другите хора
в техните домове,
в неделя.

Говорят ли си?
А слушат ли се?
Кой готви
и кой пере?
Заедно ли седят на масата?

... ... ...

Майката. Бащата. Детето / Децата.
Дали отиват на гости
или гости посрещат?
/или това са спомени от соц.-миналото ни, уви!/

Разпределят ли задачи
или домакинята върши всичко сама?
Излизат ли на разходка навън
или предпочитат домашния уют?
Всеки си е сам за себе си, със своите хобита
или задружно се понасят нанякъде?

Изчезна ли споделеността?
Взе ли връх индивидуалността?
Съвместните дейности
повече ли са или са по-малко
от самостоятелните такива?

... ... ...

Ще кажете - любопитство е.
И сте прави - такова е.
Любопитна съм.
Точно сега,
точно в този миг,
там зад съседските стени,
кой какво прави в този момент.

... ... ...

Да, гледам себе си.
Да, наблюдавам своя дом.
И да, грижа се за моите си работи.
С три думи - гледам си работата,
но ми се ще да знам с какво са заети другите.

от Деси,
4 юни 2017 г.,
гр. София :954

Re: Моята поезия

Публикувано на: 28 Ное 2017, 09:43
от Kleo
Около мен мърморят...
Кишаво било и мокро!
Кално, мръсно, неудобно.
Мрънкат, а не виждат:

Белия разкош.
Приказката чудна.
Зимна прелест е навън!
Снежинките се стелят тихо...

А на мен ми е красиво.
Чисто, хладно и прекрасно.
Вечер е уютно,
а пък сутрин - празнично!

Аз,
от ... току-що :1028

[youtube]_0vQIb7mim0[/youtube]

Re: Моята поезия

Публикувано на: 29 Ное 2017, 12:34
от Kleo
И пак от мен, от тази сутрин:

Изображение

Цветя от скреж,
Оранжево Слънце,
Трамваят пълзи,
Усмихва се Утрото.


Зимата така ме вдъхновява!!!

Изображение

Re: Моята поезия

Публикувано на: 25 Юни 2018, 12:14
от Kleo
БЕЗИМЕННО

Отиде си от мен също тъй внезапно ти, както се и появи!
Като светкавица, прорязала небето.
Като гръм, разтресъл тишината.
Като буря, нарушила земния покой.

Ти беше мощен зов, зноен дъх, душевен блян, полъх и копнеж...
Подновена вяра. Дишащо мълчание. Усещане за сродност.

Натъжена бивах ли - връщаше ми радостта.
Уморена и унила - в миг ми даваше живот.
Скъбта ми като вълшебник превръщаше във смях.

А сега те няма... Липсваш и болиш... Безспир се питам -
къде ли си сега, светът добър ли е със теб?

И вечно ще те нося в кипящата си кръв,
в горещите си спомени, в туптящото сърце!

Посветено на един специален за мен Боби,

тези стихове сами дойдоха при мен нощеска,
от Деси, 18.06.2014, носталгично...


[youtube]tvvrWQvZ6ig[/youtube]

Re: Моята поезия

Публикувано на: 04 Юли 2018, 15:41
от Kleo
От темата в бг-мамма за седмокласните вълнения: мен Алекс ще ме води утре сутринта до 140 СУ /там му беше изпитът за проверка на способностите по изобразително изкуство и знае къде точно се намира/ да подадем заявлението за второ класиране, което днес ще попълня и изпринтя, да ни е готово. Чета и пак да питам: нищо освен самото заявление и ученикът с мен, така ли? Да не ни върнат за нещо? Изкукуригвам вече. Честно ви казвам! Но поне си свиркам - не съм сама. Като виждам в темата прописаха и майки за първи път чак сега. Искрено съжалявам за неподредените правилно желания, за непресметнатите правилно балове. Тъкмо вчера вечерта се ожалих на моята майка, че с тези два справочника, заповеди и тем подобни, родителите съвсем изтрещяхме и се побъркахме от мислене, ако ни пука и ако искаме всичко да е наред с документите на децата ни, две висши трябва да сме завършили егати... Хубав, спокоен и ползотворен ден на всички от мен! А тези, които днес ще подават, моля ви минете след това в темата, и кажете със сигурност какво искат в училищата! Благодаря предварително. И за да не се цепя от колектива, всички прописахте в поезия вече, затова ето нещо скромно и от мен:

Бала хубаво си пресметнете,
чак тогава здраво подскокнете!
А за да се напълно подковете,
сроковете си вий следете!

Татковци и майки изтрещели,
по нощите пият обезумели.
Бащите се разсейват със световното,
а родителките - с обществото, форумното :)

Без вас щях да изтрещя
и да започна да пищя!
Без вина виновна за кой ли път,
да кривна щях от правий път!

Не знам какви ги мъдри МОН,
там, високо, от своя трон,
но е факт това, че класирането първо
щеше да ни умори изпърво...

Кой на мента, кой на бЕло,
то отсега се е видело,
че юли докато не привърши,
ний с вас все ще кършим пръсти.

Re: Моята поезия

Публикувано на: 13 Юли 2018, 09:54
от Kleo
Зорница ще орисам и ще пея.
15-ти юли ще е ден, във който
ще се престоря аз на фея
и племенницата ми ще ме сгрее :954