Който се страхува от мечки, го е шубе!!!


    

Моята поезия

Място за споделяне на общи страсти - цветя, коли, майсторене, изкуство, книги, кино, театър и т.н.

Модератор: cchery

Моята поезия

Мнениеот Kleo » Чет 14 Апр 2016, 09:05

Предлагам в тази тема всеки, който иска, да публикува нещо свое, някаква своя поетична, лирична творба, може да е просто бял стих или идея, вдъхновение, хрумка. Започвам първа:

ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ

Сладък ли е наистина забраненият плод
или по-скоро така тръпчиво горчи?!

Мерак, искри, желание,
пламък в душите гори...

Непозволена любов, лудост мъчителна,
ах, ти, споделена, измъчена история...

Тук е, на ръка разстояние.
Тук е, на клик разстояние.
Тук е, на закон разстояние.

Толкова малко е ... и толкова много във същност!

Виждам милата тръпчинка,
докосвам нежно скъпата буза,
и с копнеж невъзможен
продължавам деня си, продължавам нощта си...

Нивга не ще го имам за мен,
нивга не ще го имам до мен,
нивга не ще го имам със мен.

Съдба. Орисия. Така ни било писано?!

Вдишвам огън. Издишвам пепел.
Живея любов. Но с всеки миг умирам по малко.

Защо понякога е толкова трудно просто да се обичаме?!

Неизбежно е да се разминем с теб,
ти ще си останеш една мечта
да опитам сочността
и да вкуся от греха.


Автор: vihrogonche

Категория: Тя и той
18.01.2015
Прочетен: 867
Коментари: 3 Гласове: 5

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11605
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята поезия

Мнениеот Kleo » Чет 14 Апр 2016, 12:05

Д Е Н

Сънливо и бавно изпивам кафето;
припряно и нервно приготвям детето...

Трамвай шестица, слушалките в ушите,
Хриси от "Енерджи", любимото радио -
вторникът ми ей го, току започна!

Разходка по обяд, поглъщам светлина и топлина,
разглеждам цветни фотографии при НДК.

После пак документация и бързане,
и пак кафе, колеги, шеф, работа и смях,
и откраднати мигове с приятели във скайп...

И отново шестицата,
и отново глъчка, хора,
столичните шумове;
момчето ми ме чака вече,
ще пазаруваме.

У дома - шетня!
(като всяка Божа вечер)
И умора, от детски игри секната!

Съпруг до мен,
с когото да се видя,
когото да докосна,
на когото да разкажа.

Сериал. Вечеря. И пак шетня.
"Шшшшт, детето е заспало!" -
изважда ме от унеса мъжа...

А аз си мисля: това ли е днес животът ми?!?!?!?


28.09.2010

Автор: vihrogonche

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1182
Коментари: 4 Гласове: 9
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11605
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята поезия

Мнениеот Kleo » Нед 17 Апр 2016, 10:43

ЛЮБОВ МУ Е ПОТРЕБНА

Автор: vihrogonche
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2322 Коментари: 9 Гласове: 10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

посветено на всички малки хора по света
с много обич
и на техните майки
с голямо разбиране

Бебе. Плаче. Страх в голямото легло!
Само е в този странен свят.
Странен, но и страшен, непознат...

Спомени се движат бързо -
за друго място, друго време -
там се чувства безопасно,
но къде е То сега?!

"Боже! Идвай, утеши ме!" ...

В безпомощност голяма
бебето изревава -
усеща, че вече се прощава,
с онази своя мощ,
с онази безусловна обич,
с онзи близък свят... :-(

Кое е туй, което тук ще го окриля?!
Ще намери ли заместник
на Онази топлина и светлина?!

Едва ли :-(
Пусто е сега сърцето,
самотно бие то в телцето...

Но не! - всъщност тук има Нещо!
Нещо меко, топло и уханно,
нещо непознато и все пак тъй познато,
нещо любящо, мило и изящно,
нещо щедро и туптящо...

"Какво си ти?" - шепот в тъмнината.
"Спи, мъниче. Аз съм МАМА.
Тук, до теб съм.
И безкрайно много те обичам!"

Ш-ш-т, детето се унася, даже вече спи -
кротко и блажено, в своя Рай.

"Мамо, аз не спя! Будно съм и осъзнах -
ти ще бъдеш моя ангел на Земята!
Знай, любов ми е потребна;
помни - тук не е като Там.
Толкова имам да ти казвам..."

"О, не! - детето пак проплака!
Какво ли му е пък сега?"
С тревога майчина тя преговаря:
разходка, къпане, храна,
прегръдка нежна, песен и игра,
биберон, вода, чист въздух -
уж всичко е наред, а не е!
Да не би температура или запек?

"Ох, как искам то да е доволно!"
"Спокойно, мамо.
Ти се справяш, даже превъзходно!
Аз обаче нещо не успявам
да вляза в крачка с тук, сега..."

И пак рев безутешен, и безпокойство майчино.
Тя не чува посланието на Духа му,
тя чува само едно: плача му.
И бърза нещата да оправи.
И чуди се и мае що да стори!
Иска й се неговите нужди да отгатва,
та тоз-час да им се отзовава.

А то сякаш не разбира
колко много я стресира;
и през минута-две, най-много пет
пробужда се, измрънква, пъшка, вика
... и така без чет ... :-(

Тя се люшка - изтощена, изцедена -
между щастие безмерно
и ужас в душата стаен,
че нещо нередно се случва,
че на Майка явно детето никак не случи!

Мъчителни дни!
И такива нощи!
Обляна в пот - тя мисли.
Преживява.
Сълзи парят чаршафа.
Това ли е да се окажеш "мама"?!
Да се опитваш всяка минута,
а все да не се получава...

Копнеж в очите й се чете!
По предното битие...

За радост нейна
бебето расте
и хармония все по-голяма
между тях се възцарява!

Усмивки, обич и доверие,
позната ласка и търпение.
Внимание, учене на всяка крачка...

И тъкмо с малкото човече
са изградили свой свят,
хубав и интимен,
идва време за раздяла -
яслата, децата, правилата -
светът навън го чака!

Пълен с изненади,
чуден, шарен и голям,
примамва го,
зове го, търси го...

Мама с трепет го предава
в чуждите ръце
и се надява
че грижа и добро
ще срещне то!

За нея също време е
да продължи напред -
безспорно по-мъдра,
по-знаеща,
но и все нащрек,
все боляща...

Уроци предадени и взети.
Благодарност и признателност.
Майчина любов и гордост.
И горест.

"Мамо, не плачи! Защо пак рониш сълзи?"
"Бебето ми - ДЕТЕ е вече то!
А наесен - и звън училищен ще го повика..."

Майка и Дете
Стрес и Смисъл...
Безвремие и Светлина!


Изображение
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11605
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята поезия

Мнениеот Kleo » Пет 22 Апр 2016, 17:17

БЕЗГЛАГОЛНО

26.11.2015

Порив. Предколеден.
Очакване. Трепетно.

Украса. Ранна.
Подаръци. Желани.

Музика. Чудна.
Звънлива.

Уют. Домашен.
Кекс. Мед. И канела.

Борови клонки. Шишарки.
Билки. Чай. Греяно вино.

Маслини. Зехтин.
Кафе. Следобедно.

Сумрак. Облаци. Мъгла.
Сняг. Декемврийски.

Деца. Шейни.
Смях. Червени носове. Курабийки.

Големият празник - ето го!
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11605
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята поезия

Мнениеот Kleo » Нед 01 Яну 2017, 00:52

НОВОГОДИШНО

Бенгалски огньове.
Фойерверки. Заря.
Някой точи ножове.
Семеен скандал назря.

"Точно сега ли? - помисли си той.
И въздъхна. Но си премълча...
"Точно сега ли?" - запита се тя.
Но сълзата горчива преглътна...

Двамата. На дивана. Потушават пожара от гняв.
Полунощ. Шампанското гръмна. Наздравица.
Отпиха. И стана им сладко-горчиво.
Като залп ги застигнаха спомени.

От минали Нови години.
Бъдни вечери, Коледи...
Имени и рождени дни.
Празници на тях и децата...

Впиха поглед и сред шума от бомбички и пиратки
в техния панелен комплекс
разбраха с кристална яснота /колкото кристални са техните чаши/,
че конфликтът ще им донесе единствено стрес.

Неслучайно не са на 20.
Вече не са и на 30+.
40-те бяха скоро,
но и те се изнизаха.

Среброто в косите издава,
пътечките по лицата им също.
Мъдрост, ново разбиране, приемане.
Спокойствие. Търпение. Въпреки и напук.

И пак се спогледаха.
Този път не отрониха въздишки.
Не приплакаха скришом. Нищо не скриха.

Взряха се дълбоко
един във друг.
И видяха любовта.
И видяха споделената грижа.

Миналото. Настоящето. Бъдното.

И се прегърнаха.

01.01.2017
Деси,
София

Публикувах си го и в блога, заповядайте: http://vihrogonche.blog.bg/tq-i-toi/2017/01/03/.1500428 :524
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11605
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята поезия

Мнениеот Kleo » Нед 04 Юни 2017, 13:43

Ах, как ми се иска да надзърна
понякога...
какво се случва при другите хора
в техните домове,
в неделя.

Говорят ли си?
А слушат ли се?
Кой готви
и кой пере?
Заедно ли седят на масата?

... ... ...

Майката. Бащата. Детето / Децата.
Дали отиват на гости
или гости посрещат?
/или това са спомени от соц.-миналото ни, уви!/

Разпределят ли задачи
или домакинята върши всичко сама?
Излизат ли на разходка навън
или предпочитат домашния уют?
Всеки си е сам за себе си, със своите хобита
или задружно се понасят нанякъде?

Изчезна ли споделеността?
Взе ли връх индивидуалността?
Съвместните дейности
повече ли са или са по-малко
от самостоятелните такива?

... ... ...

Ще кажете - любопитство е.
И сте прави - такова е.
Любопитна съм.
Точно сега,
точно в този миг,
там зад съседските стени,
кой какво прави в този момент.

... ... ...

Да, гледам себе си.
Да, наблюдавам своя дом.
И да, грижа се за моите си работи.
С три думи - гледам си работата,
но ми се ще да знам с какво са заети другите.

от Деси,
4 юни 2017 г.,
гр. София :954
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11605
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята поезия

Мнениеот Kleo » Вто 28 Ное 2017, 09:43

Около мен мърморят...
Кишаво било и мокро!
Кално, мръсно, неудобно.
Мрънкат, а не виждат:

Белия разкош.
Приказката чудна.
Зимна прелест е навън!
Снежинките се стелят тихо...

А на мен ми е красиво.
Чисто, хладно и прекрасно.
Вечер е уютно,
а пък сутрин - празнично!

Аз,
от ... току-що :1028

Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11605
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята поезия

Мнениеот Kleo » Сря 29 Ное 2017, 12:34

И пак от мен, от тази сутрин:

Изображение

Цветя от скреж,
Оранжево Слънце,
Трамваят пълзи,
Усмихва се Утрото.


Зимата така ме вдъхновява!!!

Изображение
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11605
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София


Назад към МАЙСТОРИЦИ НА СВОБОДНОТО ВРЕМЕ - ХОБИ

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта