По всичко личи,
че нещо стаили сме някъде в нас.
И ето без глас
сега стоим двама.
Стаените истини
сякаш притискат ни -
свита без власт.
Вярата, вярата ни я няма.
В безбройни посоки
загубени търсим път един към друг,
а сякаш, сякаш въртим се във кръг.
Но ако успеем да върнем утре пак вярата в нас,
ще прогоним всички грешни мисли и сивата им
свита без власт.
И пак двама с теб един към друг ще вървим.
И ще казваме всичко без да мълчим.
Дори да грешим.
Дори да мълчим
тъгата в очите ни крещи вместо нас.
И пита без глас:
„Защо не ти вярвам?“
Маскирани истини
залъгват душите ни,
скрита без власт,
вярата, вярата ни я няма.
В безбройни посоки
загубени търсим път един към друг,
а сякаш, сякаш въртим се във кръг.
Но ако успеем да върнем утре пак вярата в нас,
ще прогоним всички грешни мисли и сивата им
свита без власт.
И пак двама с теб един към друг ще вървим.
И ще казваме всичко без да мълчим.
Дори да грешим.
from Безвремиe, released January 26, 2018
музика: Боби Иванчев
текст: Заки Соколов
аранжимент: Боби Иванчев / Васил Иванов - The Editor
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Къде остана, защо те няма - треперещи от студ стоим. Къде остана, уж бяхме двама - невидим път ни раздели. Виновен съм! Виновна съм! Разплакани на сън крещим. Виновен съм! Виновна съм! Прости...
Някъде там, само със теб исках времето да спре. Скрити мечти, разбити съдби - несбъдване ми подари. Обречени дни, горчиви сълзи - черен облак ни покри. Път без следа остана за нас - несбъдване ми подари.
Защо те няма, аз чакам там - в сянка от мъгла съм скрита. Защо остана, там обич няма. Жадуван миг зад мен се спря. Загубих се, изгубих се в безброй лъжи оплетени. Изгубих се, загубих се, прости... Някъде там, само със теб исках времето да спре. Скрити мечти, разбити съдби - несбъдване ми подари.
Потъна в мрак душата ми, но аз се моля и ще се моля! Не чувам и не виждам нищо, но аз се моля... Аз се моля... Някъде там, само със теб исках времето да спре. Скрити мечти, разбити съдби - несбъдване ми подари. Обречени дни, горчиви сълзи - черен облак ни покри. Път без следа, остана за нас - несбъдване ми подари.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Тишина,
притихнал и студен
събужда се градът,
но песента на тишината
е във мен.
Объркан и смутен,
аз не знам сега дали
ще спра за миг дори
този шумен град
и забързан свят
да прогонят от душата ми
спомена за тишината.
Всеки звук,
всеки вик и шепот
напомнят ми, че светът
навън поел по своя път е.
Чувам, още чувам
песента на тишината,
приказна и непозната.
Чувам, още чувам.
Суетата на тълпата
ще оставя зад стената там.
Но светът,
добър или пък лош,
ми дава миг покой,
когато падне тиха нощ.
И пак аз чувам
полъха в листата,
когато в мен звучи отново
само тишината.
Чувам, още чувам
песента на тишината,
приказна и непозната.
Чувам, още чувам.
from Безвремиe, released January 26, 2018
музика: Боби Иванчев
текст: Заки Соколов
аранжимент: Боби Иванчев / Васил Иванов - The Editor
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Pavell & Venci Venc' - Без религия / Bez religiya (Official Video)
Virginia Records
Published on 25 Dec 2018
Без религия
О, Господи, ако те има някъде там
О, Господи, ако те има някъде там
О, Господи, ако те има някъде там
Значи някой чува моя глас
Все пак не съм сам
Дай ми сили, нито грам повече от колкото ми трябват
За да мога да съм там, където честни хора твърде грешно страдат
Дори товарът да тежи като бетонна сграда
Ще те върна в сърцата от забрава
'Щото ни липсва вяра
Дай ми сили да помагам, справедливост да раздам
Когато се налага, защото просто я няма там
Дай ми сили да решавам кой да ходи в рая
'Щот познавам хора, дето бих ги пратил в ада
Пази мама и тате, пази баба и дядо
Семейство е истинската ни награда
Целувам дъщеря си
Следтсвие любов на двама
Бог е един - религия няма!
Удряй, удряй, бузата ми ще остане здрава
Дисвай, дисвай, но с любов ти отговарям
Бутай, бутай, още малко ни остана
Дай си всичко - последният костюм джобове няма
О, Господи, ако те има някъде там
О, Господи, ако те има някъде там
О, Господи, ако те има някъде там
Значи някой чува моя глас
Все пак не съм сам
Т'ва не може да е истина, не ми звучи реално
Всички доктори казват, че е напълно нормално
Че след толкова сложна мозъчна операция
Е напълно възможна говорна деформация
Загуба на моменти и откъслечни спомени
И говорят с проценти и изтъкват ни доводи
Но това там е татко! Не е папка и файл
И не можеш да изтриеш някъв малък детайл
Без да счупиш човека и всичко, к'вото е бил
И после 'що съм пропушил
И после 'що съм пропил
И после 'що съм се сбил
И после що съм изгнил
Всички тези неща - отдавна друг е решил
О, Господи, ако те има някъде там
О, Господи, ако те има някъде там
О, Господи, ако те има някъде там
Значи някой чува моя глас
Все пак не съм сам
О, Господи.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.