Кой рисува?

[valrus]

Уау,това ми е любимо!Искам ги

[Ver]

Кое по-точно ти е любимо, Вале ? (въпреки, че мога да предположа кое )
Много ме кефи детския ентусиазъм, с който посрещаш нещата
Ако ви се разглежда, Тук има и стари неща и по-нови

[valrus]

Кое ли,кое? Ами сети се де,първите 3 в розовата гама.Ауууу,божествени са!А онази със слънцето си ми краси коридора/сети ли се/и който дойде вкъщи ме пита аз ли съм я сътварила1но им казвам,че с тея леви ръце не бих могла да съм аз.
Гледа ли ги от някъде,малеее,ама какви цветове си използвала.........
Не знам защо,но розовата гама ми е повече от любима,сега още повече,като разбрах,че и второто ще ми е момче....

[Ver]

Кое ли,кое?

Мисля, че "пеперуденото" е най-като за теб
Позяпах това-онова, все пак човек трябва да вдъхне от някъде. Много хубава дума .... ВдъхНовение - Да вдъхнеш и да сътвориш нещо ново ....

[droidd]

Надявам се скоро някои от тях да се превърнат в картини

Верка, ами те са си картини

[Ver]

Тъй като споменах вече, че с Диди (droidd) бяхме на един Арт семинар организиран от Антропософското движение (за което продължавам да знам почти нищо), под името Социална Атр Терапия.
Думата терапия не ме стресна много, защото бях отишла там да рисувам, но признавам си ме озадачи. Бързичко обаче нещата ми се изясниха.
В двата дни се редуваха занятия с пастел, акварел, въглен и глина. Картините, които се родиха за мен нямат художествена стойност (за това и няма да ги показвам). Те имат съвсем друго значение.
А имено: всеки материал има своите качества (например акварела е нежен, плавен, лесно променящ (се), воден, подвижен; пастела е мек и жив, но по-статичен; въгленът е черен и твърд и за мен неподаващ се на промяна )
Това разбира се, са моите определения. Друг човек може да каже нещо различно.
Целата на заниманието е да свържем нашите качества от характера с качествата на материалите и цветовете. Въпроси като: "Как се чувствате в жълтото/светлото/тъмното/синьото" ме изненадаха само първия път
После схванах задачата.
И качествата започнаха да излизат и да говорят за себе си.
Аз подредих материалите в следния ред, като започвам от този, който най - много ми допадна:
1. Акварел
2. Пастел
3. Глина (слагам я на трето място, защото изобщо не можах д се свържа с нея).
4. И без да се замисля последен остава Въгленът, който със своята чернота ме отблъсна тотално. Оказва се, че мога да разказвам много
Диди, ако ти се иска можеш и ти да споделиш
Марианче, тези семинари се провеждат през 3 месеца за по 2 дни (съб/нед). Предвидени са за хора, които не живеят в София и бих добавила специално за тези, които си мислят, че не могат да рисуват. :!: В този ред на мисли ще ми е любопитно да те видя (някой ден) там Защото няма човек, който да не може да рисува! Както няма и "грозна" рисунка

[droidd]

Верка,чудесно си го казала, защото е трудно да се разкажат нещата, тъй като чувствата които изпитах, за мен са извън думите.
Иначе Глината бих я поставила на 2-ро място, като материал променящ се без "усилия".
А за въглена съм напълно съгласна с теб, като усещане, но сега като се замисля, последната задача с него ми даде много.Това спокойствие, което трябваше да отработим още ме държи.От както съм се прибрала, гледам някакси с лекота на нещата.
Всъщност не ми се разказва, защото имам чувството, че ще разваля магията, а още я чувствам много крехка.
И не можеш да си представиш колко съм ти благодарна, че ми помогна да осъществя това

[Kleo]

Аз не рисувам сега.
Но преди обичах да го правя.
Както и да е, включих се в темичката, провокирана от последното изречение на Вер.
Позволете ми да ви разкажа какво се случи наскоро на моя син, първолак:
Той ходи на занималня. Г-н Кехайов е отличен педагог и много добър човек, личи си от пръв поглед. Но за няколко дни го нямаше в училище, първо беше болен, после починал някакъв негов близък. Заместваше го една госпожа, която казала на децата в занималнята да рисуват. После започнала да обикаля и да разглежда рисунките им. На първото дете казала, че рисунката му е грозна (представяте ли си?, ей така в прав текст, горкото дете!). Като стигнала до Алекс, синът ми, хванала картинката му с два пръста, все едно пипа гнусна жаба, показала я на целия клас, размахвайки я, и попитала на висок глас: "И какво сега, тази рисунка харесва ли ви?" с интонация, подразбираща се, че тя самата не я одобрява, и всички деца извикали в хор - Нееееее. Алекс естествено се разплакал .
Добре, че явно не е толкова чувствителен и обидчив, защото за няколко минути му минало. А и вкъщи не ми го разказа случая чак толкова емоционално, колкото очаквах предвид станалото в училище. За мен такова поведение от възпитател-педагог е НЕДОПУСТИМО, бях бясна и разтревожена. Но не повдигнах въпроса, първо защото на Алекс не му пукаше вече и все така усърдно продължаваше да си рисува, и то с кеф, и второ - защото тази госпоДЖа не му е никаква, само по заместване беше, закратко.
Та твоето "Както няма и "грозна" рисунка!", Верче, ми се струва, че трябва да бъде написано със ЗЛАТНИ БУКВИ като основно правило, което учителите по рисуване трябва да научат :128
Извинете за лиричното отклонение
Момичета, правите много хубави рисунки и картини, приемете искрените ми поздравления!!!

[Kleo]

Кое ли,кое?

Мисля, че "пеперуденото" е най-като за теб
Позяпах това-онова, все пак човек трябва да вдъхне от някъде. Много хубава дума .... ВдъхНовение - Да вдъхнеш и да сътвориш нещо ново ....

Много хубава дума, а никога не бях я разчленявала така като теб

На мен пеперудките много, много ми харесаха, Вер! Както и Сърцето, бълващо Любов (аз така го почувствах)

[Ver]

Деси, това което се случва в училищата и в частност в часовете по Творчество, няма да го коментирам Само ще кажа, че от хора, които непрекъснато си поставят граници, не може да се очаква друго. Жалко.
Това, което аз правя е да показвам моята Истина на децата ивиждам, че те я разбират. Деси, помниш ли преди време (знам, че помниш ), когато ти казах, че те знаят по-добре от нас. Сега ме разбираш, нали?
Дидка, знам, че за някои неща не е нужно да се говори Разбирам те. На мен ми достави удоволствие да отговоря на Марико

.От както съм се прибрала, гледам някакси с лекота на нещата.
.....И не можеш да си представиш колко съм ти благодарна, че ми помогна да осъществя това

Радвам се, че така се чувстваш.
Ако ти не ми беше казала, аз едва ли щях да отида

[Ver]

Рисувам .... на стена.