МОРСКО СЪРЦЕ
Години сърцето ми стъклено беше,
безмилостно на парчета бе потрошено,
но една - едничка мисъл ме крепеше,
че събера ли ги, ще стане съвършено!
ЗаблудЕна бях и наивно повярвах,
че белези след счупването няма,
и дълго сетне сърцето уговарях,
да повярва, че не всичко е измама!
То не ми повярва и желязно стана,
а студено не можеха да го разбият,
клетото от кЪрвите си ръжда хвана,
забравено успя в тъгата да се скрие!
Сега имам огромно сърце като море,
и чувствата бушуват там като вълните,
ту гневни и пенливи, брега щом ги зове,
ту тихи и спокойни с цвета на висините!
Любовта в морското сърце сега палува,
всяка болка и тъга в миналото то остави,
безкрайна е за този, който умее да плува,
а който не може, няма шанс, направо се дави!
КАЛИНА ВЛАДИ LE SOLEIL 06.08.2017