Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Публикувай отговор
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнение от Kleo »

Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота.

Карл Густав Юнг
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнение от Kleo »

„Най-добрият начин да си платиш за прекрасен момент е да му се насладиш.“

~ Ричард Бах ~

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнение от Kleo »

На теория няма разлика между теорията и практиката. Но на практика има.

Жан Л.А. ван дер Снепшот
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнение от Kleo »

"Всеки път, когато една жена защити себе си и правата си, без непременно да знае, без да го заявява, тя защитава правата на всички жени." - Мая Анджелоу :1216

"Няма по-голяма агония от това да носиш неразказана история в себе си." - Мая Анджелоу :1216

"Обичам, когато някое младо момиче сграбчи света за рогата. Животът е кучка. Трябва да излезеш и да сриташ някой задник." - Мая Анджелоу :1216
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнение от Kleo »

За разлика от Фройд, аз не вярвам, че сексът е определящ фактор в комплекса от поведения на човека. Струва ми се, че студът, гладът и позорната бедност много по-дълбоко определят неговата психология.

Чарли Чаплин
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнение от Kleo »

В капан между тигър и змия

Една стара будистка история описва по подобен начин как бихме могли да реагираме в ситуации на живот и смърт.

Един човек бил преследван от тигър в джунглата. Тигрите бягат много по-бързо от хората, освен това ги употребяват за храна. Тигърът бил гладен. Човекът бил в беда.

Малко преди тигърът да го настигне, той видял един кладенец до пътеката и в отчаянието си скочил в него. Веднага щом направил това обаче, осъзнал грешката си — кладенецът бил пресъхнал, а на дъното се виждала огромна черна змия.

Той инстинктивно протегнал ръка към стената и се хванал за корена на едно дърво. Така се избавил от падането. Когато се окопитил, човекът погледнал надолу и видял как черната змия се е надигнала и се опитва да го ухапе по крака; не й достигало малко обаче. После вдигнал поглед и видял тигъра, който, надвесен над дупката, замахвал с лапа; съвсем малко не му достигало да докопа ръката, с която мъжът се държал за корена. Докато размишлявал над бедственото си положение, видял две мишки — бяла и черна, които се показали от една дупка и започнали да гризат корена.

Тигърът, който продължавал да замахва с лапа, опрял задницата си на едно младо дърво и го разклатил. В клоните, сведени над кладенеца, имало кошер и от него закапал мед. Мъжът изплезил език и уловил няколко капки.

— Ммм! Вкусно — казал си той и се усмихнал.


В своя традиционен вариант тази история свършва тук. Ето защо тя е толкова реалистична. Животът — също като онези безкрайни сапунени опери — няма определен край. Животът винаги е в процес на завършване.

Освен това, в живота често се оказваме сякаш хванати между гладен тигър и голяма черна змия, между смъртта и нещо по-лошо, докато денят и нощта (двете мишки) прегризват несигурното въже, за което сме се вкопчили в живота. Дори при такива бедствени обстоятелства винаги отнякъде капе мед. Ако сме мъдри, ще изплезим език и ще му се насладим. Защо не? Когато няма какво да се направи, не правете нищо и се насладете на меда на живота.

Както казах, традиционно историята свършва тук. Но за да подчертая нещо, обикновено разказвам на слушателите си и истинския край. Ето какво се е случило после.

Докато мъжът се наслаждавал на меда, мишките все повече прегризвали корена; голямата черна змия се протягала все по-близо до крака на човека, а тигърът се бил надвесил още по-надолу, така че лапата му почти стигала ръката на мъжа. И тогава тигърът изгубил равновесие, претърколил се, без да закачи човека, и се стоварил върху змията, като я смазал и самият той умрял.

Защо не, възможно е! И обикновено наистина се случва нещо неочаквано. Това е животът ни. Така че защо да пилеем сладките моменти — дори в най-отчайващата ситуация? Бъдещето е неопределено. Никога не можем да сме сигурни какво ни предстои.

източникът - цък!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнение от Kleo »

От същото място - друга история:

Кравата, която заплака

Веднъж подраних за курса по медитация, който водех в затвор с лек режим. Един затворник, когото дотогава не бях виждал, чакаше да говори с мен. Беше истински великан с буйна коса, брада и татуировки по ръцете, а белезите по лицето му ми казваха, че е участвал в не едно яростно спречкване. Стори ми се толкова страшен, че се почудих защо е дошъл да се учи на медитация — не беше такъв тип. Бърках, разбира се.

Затворникът ми каза, че преди няколко дни се е случило нещо, което „му изкарало ангелите“. Когато заговори, долових очевидния северноирландски акцент. За да ме запознае с историята си, той ми каза, че е израснал по пълните с насилие улици на Белфаст. За пръв път бил намушкан с нож, когато бил на седем. Момчето, което тероризирало всички в училище, му наредило да си даде парите за обяд. Той отказал. По-голямото момче извадило дълъг нож и поискало парите втори път. Мислейки, че блъфира, той отново отказал. Побойникът не потретил, а просто забил ножа в ръката на седемгодишното момче, извадил го и се отдалечил.

Ужасен, с кървяща ръка, той побягнал от училищния двор право към бащината си къща, която била наблизо. Безработният му баща погледнал раната и го завел в кухнята, но не за да превърже ръката му — вместо това извадил от чекмеджето голям кухненски нож, дал го на сина си и му наредил да се върне в училище и да намушка другото момче.

Ето как бил възпитан. Ако не бил пораснал толкова голям и силен, отдавна щял да е мъртъв.

Обитателите на този затвор бяха с лека присъда или изтичаща дългосрочна присъда и имаха възможност да се подготвят за живота отвън, като усвоят занаят, свързан със селското стопанство. Затворът разполагаше със собствена ферма, която снабдяваше района около Пърт с евтини продукти и значително намаляваше собствените му продоволствени разходи. Австралийските ферми обикновено са смесени: в тях се отглеждат не само пшеница и зеленчуци, но и крави, овце и прасета. Такава бе и затворническата ферма. За разлика от други ферми обаче, тази имаше своя собствена кланица.

Всички затворници трябваше да работят нещо във фермата. Бях разбрал от самите тях, че най-търсените занимания са в кланицата, където обикновено работеха затворниците с тежки присъди. А работата, за която се биеха, бе на този, който убива животните. Тъкмо това работеше страховитият ирландец великан.

Той ми описа кланицата. Перилата от неръждаема стомана образуват коридор с широк отвор, който постепенно се стеснява, колкото да побере едно животно. Отстрани на издигната платформа стои той с електрически пистолет в ръка. С помощта на кучета и остени кравите, прасетата или овцете биват принуждавани да влязат в стоманения тунел. Затворникът каза, че те винаги пищят, всяко по своя начин, и се опитват да избягат. Усещат мириса, звуците, присъствието на смъртта. Когато стигне до платформата, животното се гърчи, извива и стене с пълен глас. Пистолетът може да убие голям бик с един-единствен изстрел, но животното никога не стои мирно и той не може да се прицели както трябва. Затова първият изстрел е за зашеметяване, а вторият убива. Първият зашеметява, вторият убива. Животно след животно. Ден след ден.

Стигайки до въпросното събитие отпреди няколко дни, което толкова го бе разстроило, ирландецът започна да се вълнува. От устата му заизлизаха ругатни и в последвалия разказ той повтаряше отново и отново: „Кълна се в Бог, това е ш…ната истина!“. Боеше се, че няма да му повярвам.

Въпросния ден трябвало да осигурят говеждо. Колели крава. Първият изстрел — за зашеметяване, вторият — за убиване. Вече бил „отметнал“ доста от работата за деня, когато към него се приближила крава, каквато никога дотогава не бил виждал. Тази крава не издавала и звук. С наведена глава тя вървяла бавно, доброволно и спокойно се наместила до платформата. Не се дърпала, не се мятала и не се опитвала да избяга.

Когато заела позиция, кравата вдигнала глава и вперила очи в своя екзекутор, без да помръдва.

Ирландецът не бил виждал подобно нещо в живота си. От объркване умът му сякаш отказал да действа. Не можел да вдигне пистолета, нито да свали поглед от очите на кравата. Тя гледала право в душата му.

Съзнанието му се отнесло в безвременни пространства. Той не можеше да ми каже колко време е продължило това, но докато погледът му бил прикован в кравата, забелязал нещо, което го потресло още повече. Кравите имат много големи очи. В лявото око на кравата, над долния клепач, той видял да се събира вода. Тя ставала все повече, докато накрая клепачът не бил в състояние да я удържи. Бавно сълзата закапала по бузата на кравата, оставяйки проблясваща диря. В сърцето на затворника отдавна затворени врати започнали да се отварят. Докато гледал с недоумение, в дясното око на кравата, над долния клепач, също започнала да се образува сълза, увеличавала се и когато вече не се побирала, втора струйка бавно се спуснала по страната на кравата. Мъжът не издържал.

Кравата плачела.

Той ми каза, че захвърлил пистолета и избягал. После употребил всички достъпни средства да убеди надзирателите, че могат да правят с него каквото пожелаят, НО ТАЗИ КРАВА НЯМА ДА УМРЕ!

Накрая ми каза, че е станал вегетарианец.

Историята е истинска. Други затворници, работещи във фермата, я потвърдиха пред мен. Кравата, която заплакала, научила човек като него какво е състрадание.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнение от Kleo »

"Който не задава въпроси, той не слуша лъжи." - Чарлз Дикенс
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнение от Kleo »

Винаги имай в библиотеката си нова книга, в избата – пълна бутилка, а в градината – свежо цвете.

Епикур

:954 :954 :954
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнение от Kleo »

"Младият дух спасява съсипаното тяло." - Хипократ

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

"Жените несъзнателно забелязват хиляди малки детайли, несъзнателно ги съпоставят и наричат това интуиция."

Агата Кристи

"Мъничко злословия придават на живота пикантна острота." - Агата Кристи

"Всеки убиец вероятно е нечий стар приятел." - Агата Кристи

"Няма по-голяма грешка от това да срещнеш шедьоврите на изкуството в неподходящ момент. За много хора Шекспир е загубен завинаги заради това, че са го изучавали в училище." - Агата Кристи
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнение от Kleo »

"Корабът в пристанището е в безопасност, но не за това са построени корабите!"

Беназир Бхуто,

Премиер-министър на Пакистан и първата жена, оглавила правителство в ислямска държава.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор