Който се страхува от мечки, го е шубе!!!


    

Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Място за споделяне на общи страсти - цветя, коли, майсторене, изкуство, книги, кино, театър и т.н.

Модератор: cchery

Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнениеот Мари-Жоли » Пет 28 Яну 2011, 00:55

МАЙКА
Константин Величков

Откога ни е родила
Без умора, всеки час,
Денем-нощем майка мила
Треперяла е въз нас.

Тя с млеко ни е кърмила,
Пяла ни е да заспим,
Първа тя ни е учила
Сладки думи да мълвим.

Колко нощи не е спала,
Кога болни сме били!
Колко често е плакала
Бог към нази да смили!

С какви скърби тя посреща
Всяка наша тегоба!
Каква радост тя усеща,
Щом за нази чуй хвалба!

Толкоз мъки е теглила
И награди тя не ще;
Едно иска майка мила:
Да я любим от сърце.
Последна промяна Мари-Жоли на Чет 21 Ное 2013, 00:48, променена общо 2 пъти
Мари-Жоли
 

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнениеот Мари-Жоли » Пет 28 Яну 2011, 01:49

АКО
Джоузеф Ръдиард Киплинг

Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво,
когато всеки губи дух и теб в това вини;
Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,
но вслушваш се и в съмненията отстрани;
Ако умееш да изчакваш и да се не отегчаваш,
или, клеветен - не си служиш сам с клевети,
или пък мразен - на омразата сам ти не се поддаваш,
но не умуваш и не се държиш надменно ти;
Ако мечтаеш, без да стане господар над теб мечтата,
Ако ти мислиш, без да правиш мислите си цел;
Ако умееш да се срещнеш и с успеха, и с бедата,
и бъдеш с двамата измамници еднакво смел;
Ако останеш твърд, когато извъртени се повтарят
пред изречени от тебе искрени слова,
или, видял труда на цял живот в праха да се събаря,
наново го издигнеш с похабени сечива;
Ако ти можеш всичко, припечелено от теб изцяло,
да сложиш само на едно подхвърляне на зар и да загубиш до игла,
и да започнеш отначало
без всякакво оплакване с предишния си жар;
Ако ти можеш нерви и сърце и мишци да насилиш
на твойта цел да служат дълго и след твоя край,
и тъй да се държиш, когато вече нямаш други сили,
и само волята повтаря:"Ще държиш до край!";
Ако общуваш с тълпи и пак достоен си оставаш,
Ако дружиш с царе, оставайки народен син,
Ако ни враг, нито приятел някога те уязви
и всички те зачитат, но свръхмяра - ни един;
Ако в минутката, летяща безвъзвратно ти умееш
със шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой,
земята твоя е - ти всяко нещо в нея ще владееш,
Човек ще бъдеш, сине мой !
Последна промяна Мари-Жоли на Чет 21 Ное 2013, 00:49, променена общо 1 път
Мари-Жоли
 

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнениеот Ver » Пет 28 Яну 2011, 08:17

Само ми се щеше да пусна тук оригинала, за всеки който може да се ползва от това,защото че всеки превод отнема от призведението.




Rudyard Kipling

If

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don't deal in lies,
Or, being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise;

If you can dream - and not make dreams your master;
If you can think - and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build 'em up with wornout tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on";

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings - nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run -
Yours is the Earth and everything that's in it,
And - which is more - you'll be a Man my son!
Yesterday is a history, tomorrow is a mistery, today is a Gift. That's why we call it Present.

SoulArt - Изкуство от и за душата
Аватар
Ver
Свободна душа
 
Мнения: 4414
Регистриран на: Пон 30 Авг 2010, 11:43

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнениеот Kleo » Пет 28 Яну 2011, 13:39

Благодаря ти от сърце за прекрасната тема, Мари-Жоли! И двете творби, които си постнала тук, много ги обичам! :524

Линкът, който си дала за Константин Величков, всъщност ми отваря информация за ... Чаушеску :1062

Молитва - Екзюпери :326

Любима моя поетеса е Станка Пенчева, неведнъж ме е разплаквала и трогвала до дъното на душата ми. Ето няколко неща от нея:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=272&WorkID=10294&Level=1

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=272&WorkID=10051&Level=1

НЕЖНОСТ

Додето сме млади, додето сме хубави,
Обичта покрай нас все кръжи и кръжи...
Очите ни срещат погледи влюбени,
Ушите ни слушат мили лъжи –

И ний разцъфтяваме като горди кринове,
Къпани от ласкави дъждове,
Галени от ветрове копринени,
Блеснали в лъч мигновен...

Но когато очите ми избелеят
И по ръцете избият кафяви петна,
Когато косата ми със снега се слее
И стана просто стара жена –

От всички, които са ме любили,
Край мен ще остане само един:
И за него аз ще съм винаги хубава,
Неотделима, както преди.

Той ще милва ръката ми стара и грозна,
Ще ме води полека с усмивка добра...
Затова сега мисля със нежност за този,
Със когото ще се състаря.

Станка Пенчева

И Не мога без вас! - Дамян Дамянов

До нови срещи, приятелки :923
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11606
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнениеот Мари-Жоли » Пет 28 Яну 2011, 16:49

]
Последна промяна Мари-Жоли на Чет 21 Ное 2013, 00:50, променена общо 1 път
Мари-Жоли
 

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнениеот Kleo » Пет 28 Яну 2011, 16:57

И оригиналът, и преводите, които съм чела, много ми харесват! :524
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11606
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнениеот valrus » Пон 31 Яну 2011, 12:12

Момичета,прочетете "Моторни песни"на Вапцаров и успявайки да вникнете ,ще видите колко съвременно и актуално звучат.Вапцаров и Славейков са моите любими поети.Тривиално........,но факт :222 :) Падам си по българското. :923
Никога не забравяй, че можеш да постигнеш много от нещата, за които си мечтал.
Не спирай да мечтаеш, нищо не е толкова трудно, колкото изглежда.

[img]http://
Аватар
valrus
В началото бе словото
 
Мнения: 733
Регистриран на: Вто 24 Авг 2010, 14:37

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнениеот cchery » Пет 18 Фев 2011, 20:14

ЖЕНСКА КРЪВ

На Пейо К. Яворов

Женска кръв...
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
Езически да вярваш
и да криеш по езически
от всичко,
че обичаш...

А твойта сянка
идва и ме пита
нося ли от „болката”
в очите си.
Нали ти
на нея ме разпъна пръв!

Свещена и греховна
женска кръв.


:1105 :1105 :1105 :1105 :1105

Знаете ли на кого е това стихотворение и какво разкрива то след смъртта на автора му?!?! ....................................................

Аз не знаех, но преди малко четох една интересна статия, която ми разказа, че Дора Габе е посветила тези стихове на Яворов, когото иначе не е харесвала. И че освен посветени не него, те са признание, че той е първият й мъж в живота:

А твойта сянка
идва и ме пита
нося ли от „болката”
в очите си.
Нали ти
на нея ме разпъна пръв!
.......................
Свещена и греховна
женска кръв.


Стихотворението е публикувано едва след смъртта й по изрично нейно желание.......
Изображение

"Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш."

Стилиян Петров (капитан на НО по футбол на България)
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
 
Мнения: 7133
Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 11:12

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнениеот Сиренце » Съб 19 Фев 2011, 15:08

Днес е Денят на Левски

Над тефтерчето на Левски

"НАРОДЕ????"

...А страничката, види се, е мокра...
Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи.
Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!
Нима е носил кал - тъй чист дълбоко?
Той - чистият, с безсълзните очи?
Чия ли кал - ако е кал? - сребриста
светлее в жълтеникаво клише?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този вик, раздърпан
в шест букви с питанки накрая? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир "Народе????" И мълчат! Мълчат!
Какъв "народ"? И кой "народ"? проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единствения - него - да спаси?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи хребет
една потеря малка да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!...
За същия... Един от двайсет воден.
Един измежду цял народ "свещен"...
От четри страшни питанки прободен,
и днес кърви духът ми цял - "Народе????"
Ни глас, ни образ... Питанките - в мен!
И, грях - не грях, ги вадя и се кръстя -
под тях, прости ми, Боже, лик личи:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...
А ти, народе мой, и чист, и мръсен,
на онова въже го окачи!
Изображение
Аватар
Сиренце
Със словото напред
 
Мнения: 1595
Регистриран на: Сря 13 Окт 2010, 13:58
Местоположение: Черни Вит

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнениеот Ver » Съб 19 Фев 2011, 17:51

:326 :326 :326 Сиренце!
Поклон пред Левски...макар, че едва ли някога ще узнаем истината около събитията. Историята е толкова субективна.
А българския "народ" за съжаление наистина е такъв ...
Yesterday is a history, tomorrow is a mistery, today is a Gift. That's why we call it Present.

SoulArt - Изкуство от и за душата
Аватар
Ver
Свободна душа
 
Мнения: 4414
Регистриран на: Пон 30 Авг 2010, 11:43

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнениеот cchery » Сря 09 Мар 2011, 10:39

Нещо нежно и красиво:

В женски ден
сред женска зима
в мъжки поглед спрях очи
Боже мой, нима те има?
Чух гласа му да звъни.

Бях привикнала да бъда
по-невидима от дъх
и успешно се залъгвах,
че не ми е нужен мъж.

Бях изтрила двеста съня,
бях затрила сто мечти,
хич не мислех да ме спъват
някакви си там очи.

В женски ден
сред женска зима
Вярвайте, не се познах!
Красотата ми - незрима,
ангели - и аз сред тях.


Не е мое, да не се подлъже някой :lol: :lol: :lol: ..... аз пиша по-бунтовнически :1021 дори и когато става въпрос за лИбов :lol: :lol: .

Авторката
Изображение

"Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш."

Стилиян Петров (капитан на НО по футбол на България)
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
 
Мнения: 7133
Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 11:12

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнениеот Сиренце » Сря 09 Мар 2011, 13:44

И като стана дума за нежност и красота, за мен няма по-велики от руските поети.

Една жена - Анна Керн - остава в руската история със стихотворението, посветено на нея от Пушкин

К ***

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твой небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.

1825
Изображение
Аватар
Сиренце
Със словото напред
 
Мнения: 1595
Регистриран на: Сря 13 Окт 2010, 13:58
Местоположение: Черни Вит

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнениеот cchery » Сря 09 Мар 2011, 14:06

А я помню как учила это стихотворение и меня изпитваха ме на него :D в школе.

Да, страхотно стихотворение, още го помня...... помня и часа, в който го взехме и ни обясняваха, че е посвенето на жена.....
Изображение

"Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш."

Стилиян Петров (капитан на НО по футбол на България)
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
 
Мнения: 7133
Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 11:12

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнениеот Сиренце » Сря 09 Мар 2011, 14:24

А аз помня как разплаках учителката си по руски с изпълнението на това стихотворение

Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.

Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.


Беше времето на първата ми несподелена любов :oops:
Изображение
Аватар
Сиренце
Със словото напред
 
Мнения: 1595
Регистриран на: Сря 13 Окт 2010, 13:58
Местоположение: Черни Вит

Re: Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

Мнениеот Mrav4o » Чет 25 Авг 2011, 07:44

МНого хубави произведения :326
И аз да се запиша тук, това си ми е любимо хоби, но най - често пиша когато съм тъжна, а скоро не съм имала възможност да пиша. Ето и малко от моите тшорби :222
Приятелки

И утре е ден и може да се срещнем,
Ще седнеш до мен, а може да ме прегърнеш
Или небрежно ще ме подминеш.

Ще си помислиш колко невзрачна си
С обикновенни дрехи , без грим и очила
И с ропшава коса, като метла.

Ще се почудя как живота те промени,
Защо забрави миналото ни
Или винаги безразлична била си ти.

Ще си тръгнеш, няма да се спреш,
Дори за миг ще ме презреш
Ако с очи към теб погледна.

Но няма да те моля – не,
Нито ще ти падна на колене,
Да ми помогнеш с усмивка една.

В труден момент ме остави
И добродетелите ми забрави
Кога в богатство приятелка ми бе ти.


********************************************************************

България
(писах го, когато работих в Италия при майка, бчх само два месеца, но носталгия си имаше)

Толкова поети за тебе писаха
и своето възхищение изразиха;
толкова думи се изрекоха
и твоята красота олицетвориха.


Аз не знам какво ненаписано да напиша,
не знам какво неказано да кажа,
че и аз за тебе да разкажа,
своята любов и възхищение да изкажа.


Да пиша ли за любовта си не зная,
за красотата ти - не смея,
защото с думите си не ще съумея
възхищението си към теб да излея.


Аз на лист, с думи само мога
да напиша благодарността си за теб на Бога!
Че родила съм се на твоята Земя
и наричам се с гордост българка!!!


Защото ти, от която блика светлина,
природата ти, която дава ни топлина,
който види те не те забравя,
който в теб родил се е- не те оставя.


Ти едничка родина си,
ти - България красива.
Ах, ккво в теб така се таи,
че щом съм далеч за теб са моите сълзи!



*******************************************************

Някога
(едно от любимите ми)

Някога на колене седях и те молех аз!
Някога през сълзи умолявах те за любовта!
Някога ми каза:"Обичам те!
'и молейки с очи шептеше:"Обичай ме!.
Някога с ръце ме гали и заричаше,
че до гроб ще си до мен и ме обичаше!
Някога с любов сърцето ми живееше!
Някога за теб копнееше!
Някога ми каза:"Ще си тръгвам!!
Някога те проклех:"Ще се върнеш!!
Някога...!Някога всичко бе красиво...
А сега...!Сега е така горчиво...
Някога сама напред вървях,
някога, след като щастлива бях!
Някога нямаше смисъл да се будя-
нямаше защо,но продължих сама!
Сега щом пак съм жива
и сама щом съм щастлива
пак се връщаш при мен
и ме молиш сломен.
Но както някога ме остави ти,
както някога забрави мен и моето име,
така сега ме молиш:"Прости!",
а аз повтарям твоите думи:
"ЩЕ СИ ТРЪГВАМ!!!"


*********************************************************
Улици

Улици, улици - пълни са те
от бързи коли и скитащи души.
Дълги ивици бавно се множат
оставяйки след себе си пушек и дим.

Къде ли отиват?-сам всеки си знае,
за чуждите грижи никой не хае;
гледат към крайнта цел да се завлекат
и само прах зад гърба си оставят.

Забързан, задъхан на дивана се простира
поредният "систезател" от формула едно;
скоростно изкачил се по баира
и оставил едно същество само.

Дали ше го открият
дали сам ще си признае
или мъже в черно ще го скрият,
или сам в дупка ще се спотае.

Може би никой не иска да се спира,
там на пистата по баира...
С надежда поставят скитниците,
като послание цветята и паметниците


Искам и още да споделя, но стига за сега, да не стане много натрупано, пак ще пияа по нататък :222
Mrav4o
 

Следваща

Назад към МАЙСТОРИЦИ НА СВОБОДНОТО ВРЕМЕ - ХОБИ

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron