Молитва
на Бистра Александрова -
за всичко...
Налива залезът своето вино
и пълни вечерната бъчва.
Привечер мъжете униват.
Привечер мъжете
имат нужда
от кръчма.
Имат нужда да вампирясат,
да смучат кръвта на гроздето,
да литнат с крилете
на страстта му разпасана,
да литнат,
да стигнат
до Господ.
Да седнат до него, да се разпсуват
за всичко, дето душите им мъчи.
Един
по
един
Господ ги чува
сред кръчмарската глъчка.
Господ, разбира се, много не пита.
Знае,
че нещо отдавна е сбъркал.
Знае,
че всяка псувня е молитва,
знае,
че кръчмата всъщност е църква.
Тежко е виното,
а душата
олеква.
Даже олеква някак без мярка.
И тръгват мъжете с крака омекнали
сред рой ангели
и мухи-винарки...
Кръстьо Раленков