Момичета, писали сме за тази книга. "Баба праща поздрави и се извинява", Фредерик Бакман. Причината да я споменавам отново, след като я прочетох есента, е, че... от няколко дена я чета отново, но този път на глас на Ани. Още преди си мислех, че има нещо в тази книга, което ме кара да мисля, че това дете ще я възприеме, ако не бъде оставено с книгата само, а я получи от мен, през мен, чрез мен, със мен. Прочела съм й около 80 страници вече и тя много я харева, буквално я поглъща. Дано не натоварвам много детето си, но мисля, че не. Тя не само се справя, ами истински се вълнува и нама търпение да четем още.
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Отново съм във възторг от Карл Сейгън - най-вече от ентусиазма му да образова хората, заради вярата му, че всеки човек има право да знае и всеки човек е способен да се научи. Заради смирението и благостта, за пълната липса на снизхождение и надменност, което се усеща на всяка страница от тази книга - така, както и във всички останали негови, които съм чела (всичко, преведено на български .
"Пиер и Люс" на Ромен Ролан. Дълги години, докато растях в Горна, гледах една книга, която си стоеше чинно на библиотеката у дома: "Кола Брьонон" на Ромен Ролан. Аз не стигнах дотам да посегна към нея и да я зачета. Не че се е свършило, де. Но..... на миналогодишния панаир на книгата в НДК, виждайки познато име на автор, реших, че ще си купя книжлето, за да си създам поне представа за този писател. Ако трябва да бъда съвсем точна..... самото повествование на "Пиер и Люс"... не впечатли толкова колкото предговора към изданието. В момента не мога да си спомня автора на предговора, но така добре беше поднесъл информацията за Ролан, за оформянето на неговите възгледи, които повлияват цялостното му творчество, и в същото време давайки информация за периода, в който е живял и творил, че.... да.... Ролан ме заинтригува. Може би следващия път ще си взема "Кола Брьонон" със себе си. Но това "следващия" път трябва да е по време на почивка...., защото така както чета аз в момента, а именно - преди сън, ако книгата не е с бързо развиващото се и интригуващо действие, рискувам да заспя. И по-лошото - да не разбера нищо от идеите на автора. "Таен свидетел" на Джон Гришам. Жестоко много ми хареса. Начина на водене на повествованието и фабулата бяха абсолютна и много добре забъркана сплав, смес от Джефри Арчър и Данчо Кафевия . Книгата ми хареса. Научих интересни факти за индианските резервати в щатите, за опита на правителствата там да "измият" лицето си относно всичките грешки и геноцида, на който индианците са били подложени. А също така си дадох сметка и за размерите, до които корупционната практика може да достигне..... И все пак - хубавото в книгата за мен се дължи на хепи енда ѝ....
С Момчил подехме една дискусия относно "Таен свидетел" и самия Гришам и реших да не споря излишно. Питах Иво (Иванов) какво мнение има за автора. Ето го:
"Анче, Гришам е един от най-продаваните автори през последните 25 години. Много приятен за четене - с увлекателни фабули и юридическа фактология. Книгите му следват горе-долу една и съща формула - като бивш юрист всичките му истории са свързани с правото. Също почти винаги става дума за идеалистичен млад юрист изправен срещу някаква могъща система (мафия, корпорация, голяма правна фирма, индустрия и т.н.) Краят е предсказуем но радващ читателя хепиенд. В такъв аспект Момчи е прав. От друга страна Гришам пише увлекателно и с много висока експертиза по темата. Пише по една-две книги на година - понякога повече. Заглавията му почти винаги се състоят от една -единствена членувана дума ("Клиентът", "Фирмата", и т.н.) Напоследък са малко по-дълги......"
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
cchery написа:С Момчил подехме една дискусия относно "Таен свидетел" и самия Гришам и реших да не споря излишно. Питах Иво (Иванов) какво мнение има за автора. Ето го:
"Анче, Гришам е един от най-продаваните автори през последните 25 години. Много приятен за четене - с увлекателни фабули и юридическа фактология. Книгите му следват горе-долу една и съща формула - като бивш юрист всичките му истории са свързани с правото. Също почти винаги става дума за идеалистичен млад юрист изправен срещу някаква могъща система (мафия, корпорация, голяма правна фирма, индустрия и т.н.) Краят е предсказуем но радващ читателя хепиенд. В такъв аспект Момчи е прав. От друга страна Гришам пише увлекателно и с много висока експертиза по темата. Пише по една-две книги на година - понякога повече. Заглавията му почти винаги се състоят от една -единствена членувана дума ("Клиентът", "Фирмата", и т.н.) Напоследък са малко по-дълги......"
Аз съм от умерените фенове на Гришъм. Винаги ми е приятно да го чета, но гледам да е през по-дълги периоди от време, например 2-3-4 години, защото хващам модела на писане, а това почти винаги ме дразни. Преди няколко месеца прочетох "Камерата" (не помня тук писах ли за нея) и много ми хареса. Не беше с щастлив край обаче, макар че не знам кой край изобщо би бил щастлив в подобна история. И аз мисля, че Гришъм е доста комерсиален, но понеже има доста фактология, не е пълна загуба на време .
Чета ето това не лошо фентъзи - третата последна част.
С лявото око виждала само назад, в миналото, а с дясното - единствено онова, което имало да става в бъдещето. И макар двете й очи да били отворени като на всички зрящи, Вайша все едно била сляпа. Сляпата Вайша й викали всички. Рядко излизала от къщи, а в двора ходела с протегнати ръце, блъскала се в черешата, деряла се из къпините и събаряла грънците под сайванта. Черешата, къпините и грънците не съществували за нея, така както не съществувал и днешният ден. За лявото й око те още не били дошли от пръстта, за дясното й били вече повехнали или станали на пръст.
Докато Вайша била още малка, майка й първа забелязала странната й слепота. Откъде да знаела, че за лявото око на Вайша жената, надвесена над нея, е току-що проходило момиченце, а за дясното - грозна, изкривена старица.
Когато Вайша проговорила и започнала несвързано да обяснява какво вижда, решили, че на очите й е направена черна магия. Проточила се една върволица бабички, плюели през рамо, дърпали си ушите и цъкали с език.
Да пие божурово семе преди изгрев слънце 40 дни секи ден...
От ястреб жлъчка да сгори и да я наложи на окото, дорде е топла още...
От черна кокошка воденицата да обелиш, сал кожата, люспата, и я тури на очите...
Само една от бабите седяла отстрани, клатела костенурчата си глава и нищо не казвала. Накрая, като станала да си ходи подир всички, рекла тихо, че от нищо файда няма да има, докато не се намери нещо, което да й събере очите и да я върне на тоя свят.
Расла, порасла Вайша, станала хубава млада жена. Дори това, че лявото й око било кафяво, а дясното зелено, само удвоявало хубостта й.
Дошъл един ден млад мъж да я иска за жена, застанал пред Вайша, а тя гледала към него и го виждала така:
Ляво:
Боже, това ли сополиво момченце
дошло да ме иска, милото, ризката му отвънка, коленцата ожулени, че аз на него майка мога да съм му, а те го пратили да ме иска за булка, шега да си бият, боже...
Дясно:
Ръцете му треперят, космите му побелели, грехота е, боже, ама на пръст мирише, за път му е дошло времето, а той булка иска, как да си легна с него, с какви очи да го гледам, боже...
И тъй се повтаряла историята с всеки, който идвал. Не се намерил оня, дето да й събере очите.
Минали години, хубавата Вайша все така продължавала да живее с едното око в миналото, а с другото далеч в дните, които предстояли. Понякога границите, в които виждала, се свивали съвсем, аха да се съберат в днескашното. Но докато за дясното око слънцето току изгрявало, за лявото вече се обелвала месечината. Друг път обаче разстоянието между минало и бъдеще бясно се удължавало и Вайша шепнела как според лявото й око земята е още пуста и неустроена, тъмнина покрива бездната и нещо (нямала дума за него) се носело над водата. А в същото време пред дясното око се явявал четвъртит град с дължина, равна на широчината му, а градските стени били украсени с всякакви скъпоценни камъни - първият камък бил яспис, вторият сапфир, третият халкидон, четвъртият смарагд, петият сардоникс и т.н.
И вечер, като си легнела Вайша, пак нямало покой за очите й. Сънищата й се раздвоявали като змийски език и докато в съня на едното око гонела пеперудите, а божурите вече били високи колкото нея, то в съня на другото божурите били откъснати и покривали цялото й вкочанено тяло, а над лицето й се гонели други пеперуди.
Дотегнало й на Вайша така да живее. Намислила веднъж сама да си изчегърта едното око, с пръсти да го отскубне. Добре, ама кое да бъде окото. Ако извадела лявото, все едно да живее само в онова, което идва, а то никак не се задавало добро. И с кого щяла да живее в идното, кого щяла да познава. Ами да извади тогава дясното. Миналите дни винаги са по-уютни, по-сигурни. Ама пък как ще гледа майка си и баща си като сополиви дечица, как ще им вика, как ще живее с тях. Нямало спасение за Вайша ни в миналото, ни в бъдещето.
Няма край тази история. Защото не се намерило нищо на тоя свят, което да събере очите на Вайша, да бъде еднакво както за лявото, така и за дясното й око.
А ако и ти, четящи, като си затвориш дясното око и прочетеш тази история само с лявото, не видиш никакви букви и никаква история, а само чист лист отпреди историята, или пък и лист не видиш, а видиш дървото, от което е направен, тежко ти.
Ако пък си затвориш лявото око и прочетеш всичко с дясното, и пак не видиш буквите, защото са се изличили вече, а хартията се е спрашила на бяла пепел, тежко ми. Или четеш с очите на сляпата Вайша, или тази история е толкова нетрайна, колкото е нетрайно това парче хартия и този увехващ свят.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Прочетох на един дъх "Зовът на предците. Семейна астрология" - Ерих Бауер - и научих много нови неща. Книгата е астрологическа, за рода, корена, семейните отношения. И тъй като авторът е и психолог, и астролог /колега / , имаше доста психология в написаното, както и изведени случаи от неговата терапевтична практика, и по-конкретно - от фамилните констелации, които провежда.
Преди няколко дни започнах да чета "Време разделно" - Антон Дончев - за първи път ще я чета въпреки че съм гледала филма неведнъж. Приготвила съм си няколко пакетчета носни кърпички, защото предчувствам, че ще бъде доста тежка, трудна и тъжна за четене и осмисляне
А вие какво си четете, дами?
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.