За книгите

[dexter]

Много хубаво написано
Аз харесвам да чета това, което пишеш.
Винаги те разбирам и чистатата мисъл ... !
Браво!

Благодаря, Вер ! Хем ми се иска да пиша и да споделям, хем ми е леко неудобно да го правя (интровертът в мен постоянно надига глава ). Благодаря за пподкрепата и насърчението .

[Kleo]

Декс, продължавай да пишеш винаги, когато поискаш и имаш какво да кажеш
Аз също винаги те чета и харесвам нещата, които пишеш, и съм съгласна с теб, в случаите, в които коментираш неща, които и аз самата съм прочела, разбира се
И естествено, винаги пускай линк към твоите неща

[Kleo]

Чете ми се нещо хубаво. Но не тежко и разтърсващо.
Така ми се иска някой от близките ми да ми подари книжка за Коледа
Напоследък чета само служебна литература и из форумите. Липсва ми точно книга, на хартия, да мирише на печат...

[dexter]

Чете ми се нещо хубаво. Но не тежко и разтърсващо.
Така ми се иска някой от близките ми да ми подари книжка за Коледа
Напоследък чета само служебна литература и из форумите. Липсва ми точно книга, на хартия, да мирише на печат...

Бих ти препоръчала тази книжка http://ciela.bg/books/book/mosju-zhan-v ... tieto/2452 (не знам защо, снимките на книги не ми се визуализират във форума, не се зареждат...) Приятно и леко четиво, с нотка на оптимизъм, без да е твърде сладникаво (е, сладичко е, но с мярка :lol: ).

Аз от снощи чета "Под пара" - последната издадена в България книга на Тери Пратчет. За съжаление тази седмица съм на работа и не мога да й се насладя пълноценно .

[cchery]

...... (не знам защо, снимките на книги не ми се визуализират във форума, не се зареждат...) .

[img]http://ciela.bg/uploaded/books/393fd8be ... 2d5c2b.jpg[/img]

Виж пак как копираш линка на снимката - за тази горе съм го взела от връзката, която ти си пуснала в поста си.

"За мишките и хората" - Джон Стайнбек - последното, което прочетох предната вечер. Какво да кажа?! Усещането ми за нея е като за искра - лумнала ярко, силно, впечатляващо и.... мигновено угаснала..... Действието в тази книга е като един малък, мъничък отрязък от филмова лента. Четейки си представям живота преди този отрязък, а след края му - как лентата (респ. животът) си продължава.... А може и друга асоциация..... Тъмна, много тъмна нощ. Поле. Влакови релси. Монотонност.... И изведнъж..... много бързо от тъмата се задава ярко осветен нощен влак, вагоните му се изреждат пред погледа ми един по един, бързи и последователни и във всеки от тях се развива по една житейска история, от която можеш да научиш нещо, да се впечатлиш, да цъкнеш с език едни-два пъти и... докато го направиш, ето че и последният вагон е отминал и отнесъл със себе си светлината. Така бързо, както и дойде, със затихването на грохота от колелата на вагоните, влакът отнася своите истории и живинката в тази нощ. И тя пак се възцарява - тъмна, много тъмна. Монотонна и глуха.....

[Kleo]

Имам няколко великолепни подаръка-книги за четене, които получих по празниците:

1. Енциклопедия на Астрологията - Джуди Хол /огромен труд, луксозно издание, с илюстрации, близо 400 страници/

2. По-добре ми е без брак - Дий Ърнст /художествена литература, имам нужда и от романи точно сега, след толкова много прочетена научна литература/

3. Дневник на Необикновената Жена - Моника Василева /подаръкът, който си направих сама, от Коледния базар на книгата в НДК, тази жена пише много поетично, топло и романтично/

4. Неочаквано едно лято... - Джули Джеймс /любовен роман, подарък ми е от майката на близка приятелка, заедно участвахме в един книжен експеримент във Фейсбук, и аз й се паднах да ми подарява на мен книга, а пък аз подарих любима своя книжка на друг човек/

[cchery]

"Съжалявам, чакат ме..." - Анес Мартен-Люган

Книгата разнищва проблема с т.нар. "burn out". Признавам, че... книгата ми хареса отчасти, защото е с вид "хепи енд". От време на време си мислех, че в реалния живот хората, навлезли в порочния кръг "работата е моя живот", не се променят и че нещата тук са малко изкуствени..... От друга страна - особено последните 100 страници от книгата ме караха да я чета неистово. Дори снощи четох до 1,30 часа (да не забравяме, че днес не се става рано като за у-ще и затова си позволих този късен час :!: ). Малко или много... стилът на писане на авторката е привлекателен. Макар, според мен, преводачът има какво да оправя........

[Kleo]

"Съжалявам, чакат ме..." - Анес Мартен-Люган

Книгата разнищва проблема с т.нар. "burn out". Признавам, че... книгата ми хареса отчасти, защото е с вид "хепи енд". От време на време си мислех, че в реалния живот хората, навлезли в порочния кръг "работата е моя живот", не се променят и че нещата тук са малко изкуствени..... От друга страна - особено последните 100 страници от книгата ме караха да я чета неистово. Дори снощи четох до 1,30 часа (да не забравяме, че днес не се става рано като за у-ще и затова си позволих този късен час :!: ). Малко или много... стилът на писане на авторката е привлекателен. Макар, според мен, преводачът има какво да оправя........

Чери, книгата художествен роман ли е или психологическа литература?

[dexter]

Понеже днес съм си вкъщи и не правя нищо (е, поизчистих два шкафа, но това не е нищо особено ), прочетох цяла книга. Ето тази:

[img]http://hermesbooks.com/media/catalog/pr ... _hrm_1.jpg[/img]

Чудесна, наистина чудесна книжка за тийнове, а и за възрастни, разбира се. Амбицирана съм да намеря и другите на Юлка (Юлия Спиридонова) - оказва се, че героите са свързани - "Тина и половина", "Графиня Батори" и "Макс, всичко на макс".

[Нели]

Аз тези дни преоткрих Любен Дилов (да не се бърка с Любен Дилов-син ).
Преди няколко дена си купих от книжарница "Сиела" негова книга, която се оказа том III на събрани съчинения, в която са поместени "Тежестта на скафандъра" и "Да избереш себе си". Днес дочетох "Тежестта на скафандъра" и мога да кажа, че тази книга ми донесе истинско удоволствие. Почувствах се отново 15-годишна, когато поглъщах Айзък Азимов, четях "Соларис" и "Дюн"... Много отдавна не бях чела фантастика, а аз сякаш я харесвам повече от т.нар. фентъзи.

[cchery]

"Съжалявам, чакат ме..." - Анес Мартен-Люган

Книгата разнищва проблема с т.нар. "burn out". Признавам, че... книгата ми хареса отчасти, защото е с вид "хепи енд". От време на време си мислех, че в реалния живот хората, навлезли в порочния кръг "работата е моя живот", не се променят и че нещата тук са малко изкуствени..... От друга страна - особено последните 100 страници от книгата ме караха да я чета неистово. Дори снощи четох до 1,30 часа (да не забравяме, че днес не се става рано като за у-ще и затова си позволих този късен час :!: ). Малко или много... стилът на писане на авторката е привлекателен. Макар, според мен, преводачът има какво да оправя........

Чери, книгата художествен роман ли е или психологическа литература?

Художествен роман е, Деска. Но авторката му е клиничен психолог със 7-годишна практика, така че има преплетени и професионални виждания и отношения към героите и тяхното поведение.

Аз тези дни преоткрих Любен Дилов (да не се бърка с Любен Дилов-син ).
Преди няколко дена си купих от книжарница "Сиела" негова книга, която се оказа том III на събрани съчинения, в която са поместени "Тежестта на скафандъра" и "Да избереш себе си". Днес дочетох "Тежестта на скафандъра" и мога да кажа, че тази книга ми донесе истинско удоволствие. Почувствах се отново 15-годишна, когато поглъщах Айзък Азимов, четях "Соларис" и "Дюн"... Много отдавна не бях чела фантастика, а аз сякаш я харесвам повече от т.нар. фентъзи.

Нелка, заинтригува ме - не съм чела нищо от Любен Дилов, че и от неговия син . Аз не обичам нито фантастика, нито фентъзи..., но кой знае.

Сега почвам една от книгите на Николай Овчаров - нямам очаквания към нея, дано да се изненадам приятно.