Декс, днес видях ето това и се сетих за теб и този твой пост:dexter написа:Най-после събрах сили и започнах тази книга (напоследък имам проблем със съсредоточаването)
Със смесени чувства съм. Не знам и аз какво съм очаквала да прочета вътре. От една страна ми харесва, защото описва интровертните като "хубави" хора :lol: и по този начин се чувствам добре. Все едно някой ми потвърждава, че всичко ми е наред. Че даже притежаваните от мен качества, които съм си мислела, че ми пречат, могат да са ми полезни. Че не само аз съм такава, а има много хора като мен. Че не е нужно да се правя на нещо, което не съм и никога няма да стана.
От друга страна книгата е много американска - с примери от американската култура. Разказват се много истории, споменават се Стив Возняк, Уорън Бъфет, Тони Робинс, Ал Гор (видни интроверти ), Харвардската бизнес школа и пр. Примерите са главно от бизнес сферата, доста е наблегнато на различните начини да правиш бизнес, да представяш себе си в американската корпоративната култура. А тази култура е изключително екстравертно ориентирана и поради тази причина се търси мястото на интовертите в нея. Също така са цитирани доста изследвания в областта на психологията, изследвания на мозъка и съответните изводи. Т.е. интровертността е обяснена от гледна точка и на физиологията.
Общо взето ми харесва, защото харесвам подобен подход към даден "проблем" . Но като че ли ми идва леко недостатъчна и повърхностна. Не мога да го обясня съвсем добре.... Най-вече ми допада постоянното наблягане на факта, че да си интроверт е нещо много, много хубаво и интровертите не бива да се крият и да се прествруват на други. Е, трябва да се стремят да станат по-социални, но не на всяка цена .
Чудя се от къде идва това - хм - чувсто, че интровертите мразят хората? Звучи ми като класическо изказване на естраверт, който си мисли, че това, което той вижда, е всичко, което е (цитирам "Мисленетто" на Даниел канеман - книга за мозъка, която сега чета ). Като признат (най-вече от мене си) интроверт, мога да кажа, че изобщо не мразя хората, но наистина никак ме няма с обичайната социализация. Наблюдавам как хората с лекота водят разговор за ежедневието си и виждам как това помага за социализацията, но на мен просто не ми се отдава . В подобни ситуации винаги се чувствам не на място и леко фалшива . Дефект, какво да го правиш ?Kleo написа:Декс, днес видях ето това и се сетих за теб и този твой пост:dexter написа:Най-после събрах сили и започнах тази книга (напоследък имам проблем със съсредоточаването)
Със смесени чувства съм. Не знам и аз какво съм очаквала да прочета вътре. От една страна ми харесва, защото описва интровертните като "хубави" хора :lol: и по този начин се чувствам добре. Все едно някой ми потвърждава, че всичко ми е наред. Че даже притежаваните от мен качества, които съм си мислела, че ми пречат, могат да са ми полезни. Че не само аз съм такава, а има много хора като мен. Че не е нужно да се правя на нещо, което не съм и никога няма да стана.
От друга страна книгата е много американска - с примери от американската култура. Разказват се много истории, споменават се Стив Возняк, Уорън Бъфет, Тони Робинс, Ал Гор (видни интроверти ), Харвардската бизнес школа и пр. Примерите са главно от бизнес сферата, доста е наблегнато на различните начини да правиш бизнес, да представяш себе си в американската корпоративната култура. А тази култура е изключително екстравертно ориентирана и поради тази причина се търси мястото на интовертите в нея. Също така са цитирани доста изследвания в областта на психологията, изследвания на мозъка и съответните изводи. Т.е. интровертността е обяснена от гледна точка и на физиологията.
Общо взето ми харесва, защото харесвам подобен подход към даден "проблем" . Но като че ли ми идва леко недостатъчна и повърхностна. Не мога да го обясня съвсем добре.... Най-вече ми допада постоянното наблягане на факта, че да си интроверт е нещо много, много хубаво и интровертите не бива да се крият и да се прествруват на други. Е, трябва да се стремят да станат по-социални, но не на всяка цена .
В превод: Интровертите не мразят хората, те мразят плитките разговори.
Съгласна ли си с това?
dexter написа:За нула време прочетох тази книга
Направи ми голямо впечатление, отговаря на моите меми :lol: . Ето и не толкова кратко ревю, тъй като реших да препича част от книгата
https://www.goodreads.com/review/show/2050019315