Който се страхува от мечки, го е шубе!!!


    

Да спасим традиционните храни на България

Представяне на организацията контрапункт на нездравословното хранене; инициативи; съвети; идеи

Модератор: Сиренце

Да спасим традиционните храни на България

Мнениеот Сиренце » Нед 13 Ное 2011, 11:41

Спешно трябва да се създаде закон за традиционните храни в България

Изображение

Пиеро Сардо е един от основателите на движението Slow Food и през годините е допринесъл много за развитието и разширяването на влиянието на философията на движението. През 1996 година участва в създаването на Съкровищницата на вкусове (Ark of Taste), каталог на традиционни храни и продукти, застрашени от изчезване вследствие на глобализацията и индустриализацията на селското стопанство. Бил е вицепрезидент на SlowFood, както и президент на Научната комисия на Съкровищницата на вкусове (Scientific Ark Commission), която установява критериите за селектиране и включване на храни в каталога, в който вече има вписани над 800 храни от целия свят. През 2003 година Пиеро Сардо става председател на Фондацията на Slow Food за опазване на биологичното разнообразие, чиято цел е набирането на средства за подпомагане и координиране на проекти в защита на агро-биоразнообразието на международно ниво. Пиеро Сардо гостува в България по покана на Slow Food в България на международното изложение Interfood & Drink 2011.

В рамките на работна среща за "Наредбата за директни доставки на храни от животински произход – предизвикателства и възможности" на международното изложение Interfood & Drink 2011, Пиеро Сардо представи опита на Италия в съхраняването и развиването на специфични храни и традиционни производства и ангажимента на италианската държава при регламентирането на този процес. Препоръките на Slow Food по темата са свързани с една нова обща селскостопанска политика, която според организацията трябва в бъдеще да притежава социална, икономическа и екологична устойчивост и ново разбиране за селските райони. Пиеро Сардо описа четири фундаментални промени, за да може да се случи това – насърчаване на дребните и средномащабни производства, подкрепа за местните продукти, прилагане на местни селскостопански практики и насърчаване на екологосъобразно производство на продуктите. "Регал" се обърна към него за повече подробности.

В кои сегменти са основно са храните, регистрирани като традиционни в Италия?

Всички. Хляб, колбаси, вино, сладкиши, зеленчуци, зърнени храни... Общо са над 4 500 продукта. При колбасите и сирената видовете горе долу се запазиха. При плодовете и зеленчуците обаче много от сортовете изчезнаха. Макар че и животинските породи, традиционни за нашите земи, са в голяма криза, при плодовете и зеленчуците ситуацията е трагична. Изгубено е 60-70% от разнообразието.

На какво се дължи това?

Те са регистрирани, но това са сортове, които нямат голямо производство. Именно затова големите производители в света вече на произвеждат семена и разсад за тях. Освен това обменът на семена и разсад между самите селяни от години наред е забранен. Това е много сложен проблем, защото крайният потребител няма представа за този процес, той не познава семената и сортовете. При сирената е по-друго – потребителите ги познават и разграничават видовете един от друг.

Защо е забранен обменът на семена и разсад?

В момента се появяват възможности за такъв обмен. Доскоро аргументът беше, че по този начин се обменят и заболявания. Този мотив пасна много добре на големите производители на семена и разсади, които по този начин могат да продават необезпокоявано своята продукция. Но пък и е вярно това, че наистина има риск от пренасяне на болести.

Може ли да каже какъв дял от потреблението на сирена в Италия идва от традиционни сирена?

Много малък. Като изключим два вида сирене, които в Италия се конумират в много големи количества,
дялът на останалите традиционни сирена не би трябвало да надвишава 3%.

Колко като брой са регистрираните традиционни сирена в Италия?

Над 600. Но много от тях вече са изчезнали, останало е само името. Около 400 са още живи. В цял свят има 2 хиляди вида сирена. Франция и Италия произвеждат 1 000. Така че имат огромно разнообразие. Потреблението на сирена в Италия е 23 кг годишно на глава от населението. И не сме първите в класацията. На първо място са гърците, с около 26 кг, след това Франция с 24 кг годишно са глава от населението.

Възможно ли е индустриални сирена да се произвеждат от непреработено мляко?

Не. При индустриалното производство във вече пастьоризираното мляко се вкарват подбрани бактерии. Ако сирената се правят с натурални бактери, процентът на бракувани пити е много висок. Освен това индустриалният производител трябва да добавя бактерии и заради начина на хранене на кравите в индустриалния процес. При него животните се хранят с различни индустриални смески, които дават възможност за високи, неестествени добиви на прясно мляко – например до 40 л млеконадой на ден от една крава. В тези смески има опасни ферменти. Така че това трябва да се неутрализира, като се обработи млякото и се добавят други ферменти.

Какви са шансовете на традиционните производители да продават продуктите си в супермаркети и има ли смисъл това?

В супермаркети се продават само скромни количества. И то защото малките производители не могат да осигуряват големи доставки. За нашите президиуми (б.р. регистрирани продукти) в Италия осъществяваме един проект, който обхваща производството на 240 специални и традиционни храни. Една от големите вериги в Италия – Кооп, дори спонсорира този проект и започна да предлага такива стоки в магазините. С прекалено високите си изисквания обаче Кооп поставяше под стрес производителите. Те не бяха свикнали на толкова голямо потребление. Така че супермаркетите не са най-подходящият канал за реализация на такива продукти.

А кой е подходящият канал?

Ние вече опитваме с пазари, наричаме ги "Пазари на земята", организирани и гарантирани от Slow Food. До тях имат достъп само дребни производители на традиционни храни, които произвеждат в максимален радиус от 40 км. Тези пазари имат огромен успех, за 2 часа се продава всичко. Има такива например в Милано и много други градове, случват се регулярно, някои всяка седмица, други на две седмици, зависи от мястото. Организирането им обаче е много трудно. Не знаехме, че ще е толкова сложно, когато започвахме.

Друг канал, по-прост за организиране, са т.нар. групи на купувачи. Например 150 семейства се обединяват и купуват един контейнер портокали от Сицилия, 50 кг сирена и след това си ги разпределят. Те купуват изключително от дребни производители. И техният брой нараства.

Друг канал са бутиковите магазини. Но ние (б.р. Slow Food) много не ги харесваме. Те продават стоки на дребни производители, но на много високи цени. Тогава този местен типичен продукт придобива съвсем друг облик, на много луксозна стока.

Един път, по който правим първи стипки от една година насам, е през ресторантите. Сключихме споразумение между ресторантьори и дребни производители. Имаме 250 ресторанта в Италия, които се ангажираха в менюто им да присъства ежедневно поне по три продукта, произведени от нашите президиуми. Засега тази практика функционира добре.

Така или иначе, макар че е сложно за организиране, в България, в с. Черни вит ще бъде открит един такъв "Пазар на земята".

Каква подкрепа получават от държавата традиционните производители в Италия ?

Имаме по-скоро регионално финансиране. Националните програми винаги са насочени към фирми – малки, средни, големи, но винаги фирми. А традиционните са обикновени селскостопански производители, те не разработват проекти, по които да получават субсидии.

Т.е. държавата няма политика на субсидиране развитието на тези продукти, чрез изложения и други?

Всичко зависи много от дадения регион. Има региони, които направиха много усилия и направо са възстановили дори стари обори от едно време. Ако например си собственик на малка мандра, ти дават пари, ако се ангажираш да си я реновираш. Да, има политики, но съвсем дребните така или иначе не влизат в техния обхват.

Може би имате поглед и върху българския пазар, има ли шанс за българските сирена да се развиват в тази насока?

Да, ако не ги заличат. Вие имате ужасяващо законодателство за санитарно-хигиенни изисквания.

В какъв смисъл?

В смисъл, че е много строго. Защото със сегашното ви законодателство всички малки ще затворят и ще останат само големите. Спешно трябва да има в България такъв закон за типичните храни. Дори в Мароко вече има такъв. Трябва да си направите списък на типичните регионални продукти, както е в Италия, и оттам на нататък да има дерогации точно за тези специфични продукти.

Бихте ли изброили основните черти, които подобно законодателство трябва да притежава, за да е работещо?

На първо място трябва да се дефинира на понятието "типичност". Закон трябва да постанови какво е типично за България. После трябва страната да се раздели на значими територии от гледна точка на селско-стопански продукти, гастрономия и т.н. Не е задължително те да съвпадат с административното разделение. След като се определя и дефинира "типичността", трябва да се направи опис. Но изготвянето му да не се възложи на ветеринарно-хигиенните служби. Това е задача, която може например да се възложи на селско-стопанските университети. И след като всичко е описано, въз основа на постановеното в закона, се казва, че единствено тези продукти могат да се ползват от дерогация.

Това ще подтикне и други производители да излязат от аноннимност и също да заявят желание да се включат в този списък. Дерогациите могат да са много, например използването на сурово необработено мляко, или например дребните производители да не бъдат задължени навсякъде да имат облицовки от плочки. Да имат правото сирената има да отлежават в избите, както са ги правили по традиция, а не в специални климатизирани помещения, и други. Това са стъпките и те са задължтилени. Но първо трябва да се изработи законът. Представителите на Slow Food в България от достав време настояват за това. Министерството на земеделието и храните много трудно би се наело да промотира такъв закон, защото ще им усложни съществуването. На тях им е много по-лесно да контролират 50 големи производителя, отколкото 5 хил. "досадни" дребни производители.


Slow Food в България вече има 10 конвивиума (местните общности от членове на Slow Food), които се намират в различни части на страната – Родопите (с. Смилян и с. Момчиловци), Западен Балкан, Тетевенско, с. Влахи, Троян и София. Организацията има над 200 членове и 3 президиума: Зелено сирене Черни Вит – с. Черни Вит, община Тетевен; Президиум на каракачанските овце – с. Влахи, Южен Пирин; Президиум "Смилянски фасул" – с. Смилян, общ. Смолян. През 2010 г. по инициатива на Slow Food в България беше организирана първата регионална среща на производители на традиционни храни – Тера Мадре Балкани.


Източник
Изображение
Аватар
Сиренце
Със словото напред
 
Мнения: 1591
Регистриран на: Сря 13 Окт 2010, 13:58
Местоположение: Черни Вит

Re: Да спасим традиционните храни на България

Мнениеот tita » Сря 03 Юли 2013, 08:59

Случайно попаднахме вчера на едно интервю на Цецо, публикувано през ноември 2012 в списание АгроКомпас. Цели 4 страници са отделени на зеленото сирене. За съжаление форума така ограничава размера на снимките, че едва ли ще можете да ги прочетете, затова ги качвам като thumbnails, кликнете върху тях, за да се отворят по-големите файлове.


Изображение

Изображение

Изображение
Изображение

It's not important if the way's long and hard. It's important what lies at the end.
To reach your goal, never mind the road, but the means to move to the finish.
Аватар
tita
От писане глава не боли
 
Мнения: 901
Регистриран на: Вто 28 Фев 2012, 14:41

Re: Да спасим традиционните храни на България

Мнениеот Kleo » Съб 24 Окт 2015, 18:44

Цони, зачетох се и се замислих по въпроса от колко години се борите да постигнете целите си! Жалко, че държавата ни не се грижи за такива важни неща! И обрича труда ви на страшно много и излишни трудности, неясноти, неизрядности не по ваша вина... мъка... Темата ти е от ноември 2011, сега е почти ноември 2015. Нещо ново към по-добро има ли за тези 4 години време?
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София


Назад към Организация "Slow Food"

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта