Slow Food в България
2004 – 2009
Организацията Slow Food – кратко представяне
Slow Food възниква през 1989 г. в гр. Бра, Италия като контрапункт на веригите за бързо хранене и тяхното унищожително влияние върху местните традиции и култура, свързани със селското стопанство и храните. Понастоящем организацията има над 100 000 членове в над 130 страни от цял свят, които са обединени в над 1000 местни структури (конвивиуми). Философията на Slow Food е заключена в следните три думи: Good, Clean and Fair, т.е.
Храната трябва да е вкусна и от качествени продукти
Храната трябва да е произведена по природосъобразен начин, не увреждащ околната среда
Храната трябва да се произвежда по социално отговорен начин, т.е. производителите трябва да получават справедливо възнаграждение за своя труд
Фондация на Slow Food за опазване на биоразнообразието - инструменти
Съкровищница на вкусове (Ark of Taste) – каталог на традиционни храни с икономически потенциал за техните производители, застрашени от изчезване. От 2007 г. има създадена Българска Комисия за оценка на продукти за включване в Съкровищницата на вкусове (Bulgarian Ark Commission)
Президиуми на Slow Food (Slow Food presidia) - механизъм за опазване и икономическо стимулиране на общности от местни производители с цел популяризиране на техните продукти, стабилизиране на традиционни начини на производство, установяване на стриктни производствени стандарти и осигуряване на бъдеще за съответния продукт и икономическа стабилност на общността, която го произвежда.
Пазари на земята (Earth Markets) – регулярни пазари на местни храни, чрез които от една страна се постига по-добра реализация на продукцията на селскостопанските производители в даден район, а от друга потребителят има възможността да се сдобие с качествена храна на по-ниска цена, тъй като веригата от производителя до крайния потребител се скъсява значително. У нас все още няма такъв пазар, но през 2010 г. с помощта на Slow Food ще бъде поставено началото на създаването на такива пазари и у нас.
Тера Мадре представлява световен форум на местните общности, производители на храни, учени, готвачи и изобщо хора, ангажирани в устойчивото производство на храни.
Изложение на сирена в гр. Бра (Slow Cheese) –световна среща на производителите на традиционни млечни продукти. Всяко сирени има своята дълга история, своя идентичност и специфики. Запознаването на посетителите на изложението с тези истории прави възможно тяхното запазване.
Изложение на морски продукти (Slow Fish) –световен форум на представителите на устойчивото рибарство, консумирането на риба, които гарантират запазването на морските и сладководни екосистеми. В тях участват учени, членове на рибарски ощности, представители на държавната власт и просто любители-гастрономи. Организират се срещи, конференции, семинари, дегустации.
Основни постижения на Slow Food в България
Организационни постижения
Регистрирани 8 конвивиума в България. У нас има вече 8 конвивиума (местните общности от членове на Slow Food), които се намират в различни части на страната – Родопите (с. Смилян и с. Момчиловци), Западен Балкан, Тетевенско, с. Влахи, с. Ракита, Троян и София.
Над 85 члена
3 президиума
Зелено сирене Черни Вит – с. Черни Вит, община Тетевен
Президиум на каракачанските овце – с. Влахи, Южен Пирин
Президиум „Смилянски фасул” – с. Смилян, общ. Смолян
Регистрирана Българска комисия за оценка на продукти за Съкровищницата на вкусове.
Създадена е “Асоциация на конвивиумите на Слоу Фуд в България”.
Участие на български производители в три поредни издания на световния форум Тера Мадре през 2004, 2006 и 2008 г.
Смилянски фасул, Родопско бито сирене, местни сортове овощни дървета - с. Смилян
Троянска сливова ракия, мед и кисело мляко от Троянския регион
Вина от традиционни български сортове – Керацуда, Мавруд, Широка Мелнишка лоза - в процес на проучване
Мед в „капи”
Еленски бут
Млечни продукти от Каракачански овце от Родопите и Южен Пирин
Сусамов тахан и козе сирене от Хасковския регион
Зелено сирене от с. Черни Вит
Крокмач от с. Ракита
Традиционни български наденици - в процес на проучване
Традиционни печива на Тетевенските помаци – с. Глогово
Участие на български производители в две поредни издания на световното изложение на сирена в гр. Бра, Италия, през 2007 и 2009 г.
Представени са продуктите на двата български президиума - зеленото сирене от Черни Вит и разнообразни сирена от мляко от каракачански овце, отглеждани в с. Влахи, Южен Пирин, както и продукти, с които българинът е свикнал, но италианският любител на сирена опита за първи път: бяло саламурено сирене от овче, краве и козе мляко, овче и краве кисело мляко и мед от Западен Балкан; крокмач от с. Ракита; овче кисело мляко и мяхово сирене от с. Момчиловци в Родопите; Родопско бито сирене, сирене „Родопи”, пекорино, пармезан, както и български кашкавал от с. Смилян. Това, което обединява всички тези продукти е от една страна техните превъзходни вкусови качества и от друга – това че всички те са произведени в различни ферми в страната по традиционни български рецепти и отговарят на концепцията „Good, Clean and Fair”.
Участие в коалиция „Чиста храна, честен поминък”.
Коалицията включва няколко български неправителствени организации (WWF - Дунавско-Карпатска програма, Българско дружество за защита на птиците, Фондация Биоселена, Българска национална асоциация на потребителите, Сдружение Биопродукт БГ, Асоциация на овцевъдите от Западен Балкан и Асоциацията на конвивиумите на Slow Food в България - Slow Food България), които обединиха усилията си в подкрепа на българските фермери, които да получат правото да произвеждат и директно да доставят на българския потребител храни от животински произход. Това до този момент не беше възможно у нас, за разлика от останалите 26 страни членки на ЕС. В резултат на усилията на Коалицията и разбирането и подкрепата от институциите, отговорни за разработването на такава наредба тя вече е факт.
Работа с деца
През 2009 г. стартира проект за подобряване на храната в училищните столове и повишаване на културата на хранене на децата в две български училища (55 СОУ в София и Основно музикално училище в с. Черни Вит). Проектът цели създаването на европейска мрежа, в която участват училища от Италия, Белгия, Латвия, Ирландия и др.
Български продукти в Съкровищницата на вкусове
Три продукта са включени в Съкровищницата на вкусове: родопско бито сирене от с. Смилян, зелено сирене от с. Черни Вит, млечни продукти от каракачански овце. Българската комисия за номиниране на такива продукти е предложила българския винен сорт „Керацуда” и още няколко продукта за включване в Съкровищницата. Откриването на тези храни е голямо предизвикателство, тъй като за съжаление голяма част от българските кулинарни традиции са изгубени безвъзвратно.
Работа с хотели и ресторанти за популяризиране на наши продукти
В Slow Food членуват няколко български шеф-готвача, които имат смелостта да експериментират с открити от нас продукти и да създават невероятни ястия. Наши готвачи бяха поканени през 2007 г. да приготвят дегустационно меню с български продукти в елитен италиански ресторант. С шеф-готвач Валери Нешов имаме организирани няколко дегустационни събития, на които той превръща традиционните български продукти в съвременни ястия. В ресторант „Смолена” и комплекс „Млечен дом” в с. Смилян могат да се опитат уникални храни от Горното поречие на р. Арда. Техните собственици са членове на Slow Food и популяризират философията на организацията.
Бъдещи стъпки
Институционално укрепване на Slow Food България
Търсене на възможности за финансиране на различни дейности на Slow Food в България – разработване на проекти, търсене на спонсорства, дарения, стопанска дейност, свързана с популяризирането на философията на организацията – организиране на дегустационни вечери, пазари и др.
Развитие и обогатяване на партньорствата с университети, училища, местна власт, НПО.
Откриване на нови продукти и включването им в Съкровищницата на вкусове или създаване на президиуми
Теренни проучвания – съсредоточаване на усилията в планинските и полупланинските райони, където местните общности са по-запазени и кулинарните традиции са живи – Родопи, Стара планина, Рила, Странджа.
Записване на рецепти и адаптирането им запредлагането им в ресторанти и други места за обществено хранене
Популяризиране на традиционни български храни на местни събори, фестивали и др. – напр. Празник на Смилянския фасул, Фолклорен фестивал „От Тимок до Вит” в с. Черни Вит, Празник на сливата в с. Шипково и т.н.
Популяризиране на етническите кулинарни традиции като инструмент за опознаване и сближаване на отделните общности в райони със смесено население
Обмяна на групи от производители между отделните страни
Развитие на българските президиуми
Българските президиуми са част от международната мрежа от малки проекти, които се подпомагат финансово от Фондацията на Slow Food за опазване на биоразнообразието. С тези средства се осигурява специализирана експертна консултация, промоция на продуктите на президиумите, различни дейности на президиумите, участие на президиумите на международни събития на Slow Food.
Има различни начини за подкрепа на президиумите чрез финансово подпомагане на Фондацията на Slow Food за опазване на биоразнообразието:
„Осиновяване” на президиум;
Партньорство на географски или продукт принцип;
Финансово подпомагане.
Финансовото подпомагане на Фондацията на Slow Food за опазване на биоразнообразието може да стане на адрес:
http://www.slowfoodfoundation.com/eng/contributo.lasso
Работа с млади хора
Работа с деца – създаване на мрежа от училища, в които се популяризират принципите на Slow Food и се цели възпитанието на информиран избор на храни у децата. Разкриване пред децата на връзката между отделните храни, техния произход и хората които я произвеждат. Разработване на курсови работи по конкретни теми, свързани с философията на Slow Food в специализирани училища по готварство.
Работа със студенти – създаване на връзки между Университета по хранителни технологии в Пловдив и отделни конвивиуми за проучване и развитие на традиционни български храни. Разработване на дипломни работи и докторски дисертации.
Пазари на земята
Пазарите на земята са модели на развитие, чиято цел е да подпомага местната общност, да осигури устойчива околна среда и запазване на културните традиции. Целта е да се създаде световна мрежа от такива пазари.
Пазарите на земята се организират регулярно и дават възможност на потребителите да се снабдяват с местни храни директно от производителите.
На тези пазари се предлагат само местни и сезонни храни. Така се съкращава веригата на снабдяване и се подкрепя производството на храни на дадена територия. Пазарите на земята са и мощно средство за повишаване на знанието за храните.