Денят TERRA MADRE в България? Как ще протече тази година?

Представяне на организацията контрапункт на нездравословното хранене; инициативи; съвети; идеи
Аватар
Мърмори
Философска система
Мнения: 1304
Регистриран на: 19 Авг 2010, 21:51

Re: Денят TERRA MADRE в България? Как ще протече тази година

Мнение от Мърмори »

Не знам дали тук е мястото на това,което ми се иска да споделя,но рано сутринта попаднах на него и някак ми се прииска да го споделя с много хора,защото за всички нас нещата са ясни,но защо ли толкова често ги забравяме?!


Екомания|Есета
22.06.2011


Можеше...

Александра Дапкова, 22 г.

Ирина се събуди, цялата плувнала в студена пот. В стаята температурата доближаваше 40 градуса по Целзий, а тя беше бяла като лист и трепереше. Всъщност не й оставаше много живот. Тя го знаеше, но изобщо не съжаляваше и не се страхуваше - нищо не й бе останало на този проклет свят. Бяха минали едва няколко дни, откакто почина сестра й Надя и отнесе заедно със себе си спомените за миналите дни и последната надежда за спасение . Тялото й бе хвърлено в ямата и изгорено заедно с другите щастливци, отървали се от мъките през този ден. Един по един всички отиваха в ямата. Отдавна не погребваха мъртвите - земята се беше превърнала в камък. Ето защо огнената паст работеше на пълни обороти. „Хранеха" я всеки ден и тя пушеше доволна - огромен облак се стелеше над града, но никога от него не валеше дъжд, само малки прашинки, носещи в себе си хиляди изгубени души.

Ирина лежеше, втренчена в тавана и се опитваше да си спомни аромата на дъжда. Ето че се появиха Михаил и Ангел. Мишо е на девет а Ангелчо е още съвсем мъничък - на три. Гонят се под дъжда, а въздухът ухае на цъфнал кестен и акация. Тя се усмихва от вратата на своите ангелчета и скоро излиза да се гони с тях. Чувства, че е жива. Дъждовни капки, зелена трева, детски смях...вода...Ирина се опита да преглътне, но не успя, а само усети пареща болка в гърлото си. Не беше пила вода от...не си спомняше откога. Вече нямаше какво да продаде, за да си я купи. Последователно се беше разделила с всички сантиментални вещи - бижута, криещи историята на нейния род, колекцията от картини на дядо й, на която бе посветил целия си живот, сервизи, мебели, дрехи. Къщата в покрайнините на града, в която живееха с децата и любимия й мъж, също бе продадена, а всички се преместиха в апартамента на родителите й. Апартаментът, в който сега лежеше съвсем сама. Усети, че се просълзява, но уви, сълзи не потекоха по бледите й страни. Стана и като насън отиде до прозореца. Омразното слънце се прокрадваше там горе над пластовете дим. А долу на улицата не се виждаше жива душа. Хората, които имаха пари, отдавна бяха избягали, а тези, които нямаха падаха в ямата един след друг. Пейзаж в кафяво, сиво и черно се очертаваше на хоризонта. Единственото нещо, което се движеше, бе маранята, издигаща се над горещия асфалт.

Всичко бе изгубено и нямаше какво да се направи. Алчността и егоизмът бяха превърнали Земята в пустиня. Човекът дълги години бе живял със заблудата, че е специален, че е на върха на пирамидата, че превъзхожда всички живи същества. Мислеше само за себе си, искаше да постига целите си с цената на всичко. Ето как рушеше света около себе си - със своите смели и безнаказани постъпки. Земята се опитваше по всякакъв начин да му подскаже, че не е прав. Вулкани, цунамита, земетресения, пожари, наводнения - природата показваше гнева си срещу самозабравилия се човек. Но той се правеше на разсеян и продължаваше да граби с пълни шепи без да дава нищо в замяна и без да мисли за последствията.

Стаята започна да се върти. Ирина гледаше невиждащо с безумна усмивка на лице. Скоро всички щяха да са мъртви. Световните запаси от вода, намиращи се в ръцете на шепа големи корпорации, бяха на привършване. „Те са виновни, тези алчни негодници!" - Ирина усети как кръвта бавно нахлува в главата й. „Или може би всички сме допринесли за своето настояще". Мислите бушуваха като море, което вече не съществуваше. Вярно светът винаги се е ръководил от големи играчи, но истината е, че всеки един човек е от значение. Със своите решения и действия, той гради или руши - изборът е само негов. Понесени в сивия кръговрат на ежедневието, хората все повече се отдалечават от своето начало - природата. Повечето са „слепи" за нещата, които се случват около тях. Не им прави впечатление цъфналото кокиче в градинката пред жилищния блок, нито пък найлоновата торба, пълна с боклуци, просната до кокиченцето. Не бива така! Ако всеки спира водата, докато си мие зъбите, ако всеки гаси лампите и компютъра, когато не ги ползва, ако всеки изхвърля отпадъците, там където е необходимо, светът може да просъществува за по-дълго.

"Можеше" - помисли си Ирина и се свлече на прашния под. Имаше усещането, че пада в ямата. Отвори очи и усети солената вода. Носеше се по вълните, плуваше заедно с рибите и водораслите в морето...което отдавна не съществуваше.
Аватар
Сиренце
Със словото напред
Мнения: 1652
Регистриран на: 13 Окт 2010, 13:58
Местоположение: Черни Вит

Re: Денят TERRA MADRE в България? Как ще протече тази година

Мнение от Сиренце »

Зори, благодаря, че го сподели, мисля, че мястото му е точно тук.
Наистина, рядко се замисляме всъщност колко много имаме.

За нас това
images4.jpg
(6.1 KiB) Свалено 998 пъти
е нещо напълно естествено, но е факт, че ДНЕС в много краища на света хората умират от жажда!

Като видим това
images1.jpg
(9.51 KiB) Свалено 998 пъти
усещаме физически дъжда по лицето си, дори до преди 10 дни му бяхме бесни.

Но някъде с месеци пейзажът е такъв
images.jpg
(14.55 KiB) Свалено 998 пъти
и тези места заемат все по-големи територии.

Можете ли да се представите напролет вместо
images2.jpg
(4.11 KiB) Свалено 998 пъти
да виждаме
166_1.jpg
(14.59 KiB) Свалено 998 пъти
Аз не! И ще направя всичко, което зависи от мен да не го допусна!
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Денят TERRA MADRE в България? Как ще протече тази година

Мнение от Kleo »

Зори, мерси, че сподели с нас!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор