Детоксикация в зряла възраст

[diva]

Да опитам... но е съвсем лично и мое си възприятие на живота
---"до голяма степен истинският живот започва на 40-45 годишна възраст" -
Животът е един, но на тези години се получава едно особено осъзнаване на нещата край нас.
Ние жените навлизаме в един период, когато осъзнаваме, че посоката на живота е една и необратима. Налага се да свикнем много бързо с тази мисъл. Биологичният ни часовник непреклонно тиктака... Децата ни сякаш изведнъж пораснаха и... срещу нас имаме човек със свой характер, със свой път, със свои избори, които ние по един или друг начин сме провокирали с възпитание, с пример. Това е и гордост, но и... леко плашещо.
Та до вчера, аз този дребосък го водех за ръка на училище, бършех му сополите... а днес... тая госпожица или този дангалак... ги гледам отдолу нагоре въпреки опита ми да хитрувам и да си обувам обувките с по-високия ток
Децата са смисъла на живота ми, но сега идва осъзнаването, че ето, те са големи и ... техният път е напред. И за тяхно и наше /на родителите/ добро един ден просто излитат от семейното гнездо... Едно по едно... Вчера едно, другото днес, третото - утре...
Живот... това е... и тогава идва един въпрос: Ами аз какво ще правя?
И тук идва времето за мен. Времето, което да осмисля и да използвам за себе си. Време за моето хоби и за другото ми увлечение, дето от ученически години бях забравила. Сега е времето за новите ми интереси, за новите ми занимания...
Сега е времето да се запозная със себе си, с една зряла жена. Последното ми познанство бе с една млада, жена, която мислеше, че целия свят е пред нея /и така беше/, че всичко може да постигне, че живота е рози и любов... От онова познанство до сегашното са минали двадесетина години. Да, животът е рози и любов. Но е и бодли, и страхове, и гнойни детски ангини, падане, ставане - прохождане, домашни забравени,уроци, гимназии, изпити - ученически вълнения... - пъстра мозайка, позната на всяка от нас... В тази мозайка е и човека до нас - също променящ се... С въпросите такъв ли беше, за това ли мечтахме, това ли обещавахме...
Времето лети... все по-бързо сякаш...
Някога обичах да правя снимки... днес го правя много често, с особено вдъхновение. Направих си блог за снимките и другите ми домашни хобита... А после си направих блог за... мислите ми. Представете си- аз пиша... Не е класика разбира се, но е изненадата за мен, която в часовете по литература едва съчиняваше по страница за съчинение... И това ми носи удоволствие...
В забързаните двадесет години преди четиридесетте ми, забравих сякаш за онези дребни нещица, които са ни същността. Сега ги забелязвам и... имам време да им се усмихна...
на 40 съм по-усмихната и по-оптимистично настроена.
Но дали животът започва... Сигурно е, че не свършва!
Това е едно начало на продължението му.
А как ще продължи? Точно така както аз си го направя. Това зависи от мен.
Въпреки всичките ми знания, че щастието не е там някъде, а самия път към него, сега това не са само знания. Сега има и осъзнаване не само на думи и разум. Това е усещане. Сега усещането, че съм щастлива е много, много по-силно, откогато и да е било преди!
Ето, че се поувлякох
Нахвърлях малко мисли, дошли ми на прима виста. Но едно е сигурно - не са просто мисли, а едно осъзнаване. май, често повторих думата осъзнаване .
Наблюдаваме в децата си много етапи на осъзнаване в тяхното развитие... Може би 40-те са още едно от осъзнаванията ни...
Да не забравя... Мисля, че сега съм много по-толерантна към другите, към техните мнения, желания, действия. Не, това не е равнодушие или незаинтересованост /както някой се опита да ме убеди/. Това е по-скоро зачитане на другия. Нещо, което самите ние сме искали и търсили до сега. Е, сега е време и ние да го дадем...
Хайде, стига толкова. За сега
А детоксикацията е едно от нещата, за които съм чела и правила опити да правя понякога в една или друга форма. Ето, сега ми е дошло времето тя да стане и част от ежедневието ми

[Kleo]

Благодаря ти, дива, беше ми много приятно да те прочета, пишеш ясно и увлекателно, а и личи личният опит на една зряла жена, готова да го сподели с мечешката компания Моето дете е още на 8 години, но вече сякаш усещам какво имаш предвид, колко много неща ни предстоят, за да може като крайна цел, той да напусне семейното гнездо и да създаде свое собствено... да бъде щастлив и успешен млад мъж, човек, който тепърва да гради настояще и бъдеще... и наистина тогава оставаме в семейното уравнение само аз и съпругът, да берем плодовете от усилията ни, от годините на съвместен живот, и като партньори, и като родители... може би наистина тогава ще имам повече време за самата себе си и любимите си занимания, както и за мъжа си. Сигурно наистина ще е интересно!

[Сиренце]

Благодаря за споделените мисли, Дива! На 40 съм и усещанията ми са много подобни. Моите познати се ужасяват от тази възраст... не ги разбирам . Аз се чувствам много по-уверена, знам какво мога и имам силата да отстоявам себе си. Е, децата ми са още малки и още нямам всичкото време на света за себе си, но се научих да не се чувствам виновна, когато ги оставям на баба им, за да ида някъде и да се позабавлявам.
Има едно нещо, което обаче не ми носи много положителни емоции - започнах да анализирам хората, да ги гледам под лупа и станах абсолютно нетолерантна към пошлостта, завистта, глупостта,...все неща, които преди просто подминавах с пренебрежение.
На мен ми е трудно да пиша дълги постове, но обичам да чета , така че, пиши, споделяй, пък аз ще се включвам от време на време.

[Kleo]

Хм, Сиренце, аз пък точно обратното на теб - с всяка следваща изминала година от живота ми ставам все повече и все по-толерантна към всякакви хора и поведения! Това ми дава едно ново спокойствие и наслаждение, като че ли приемам все по-лесно и леко света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто го искам аз! По-малко съдя, по-малко критикувам, повече разбирам и прощавам. И наистина така се живее доста по-приятно и лежерно. Преди все намирах кусури и вътрешно отсъждах кой прав, кой крив, сега вече не. За протокола, аз съм на почти 35 години. И определено, откакто навърших 30, се чувствам НОВ човек, далеч по-оправен, справящ се, щастлив, способен, знаещ границите си, познаващ себе си, мечтите си, желанията си, кусурите си... Не желая да съм отново на 20 и..., не - в никакъв случай - това беше време на тотално разбиване на розовите ми илюзии за света, хората и живота като цяло, беше страшно болезнен за мен период, период на интензивно учене на уроци, период на удари на съдбата... Така че доколкото виждам как се развиват нещата лично при мен, очакването ми е, че след 40-тата година ще ми е още по-добре, ще се чувствам още по-уютно в кожата си и в околния свят, в далеч по-голяма хармония с другите хора, с отношенията, връзките и въобще всичко. Упс, доста се разпрострях и аз Съжалявам, ако съм нахлула така нахално в темата на по-възрастните дами, но все пак, вече и аз самата не съм първа младост.

[diva]

Най-сетне успях да стигна до тук
vihrogonche, всички възрасти са интересни, усещаш го и ти. Може би най-важното е да се научим да приемаме себе си. Такива каквито сме си - уникални!
Сиренце, радвам се, че и някои друг има като моите усещания. А и това с анализа на хората край нас... познато ми е. А пошлостта, завистта, глупостта - разбира се, че не заслужават толерантност. Но може би скоро отново ще ги подминаваш с пренебрежение, защото наистина не заслужават вниманието ни. Защото всяко наше внимание, дори и крайно отрицателно е храна за тях... нека не го получават. Поне така си мисля аз. Времето ни е ценно и нека е за нещо приятно, за срещи с хора, които са ни приятни, за положителни емоции...
Всичко друго - то не е нашия свят.
И както vihrogonche уточнява за протокола, нека аз да обобщя /последните мнения/ за протокола
vihrogonche -35
Сиренце -40
дива -45
Радвам се, че... се разбираме...


И vihrogonche, казваш - че след 40-тата година ще ми е още по-добре, ще се чувствам още по-уютно в кожата си и в околния свят, в далеч по-голяма хармония с другите хора - бих добавила - освен уютно в кожата си и в хармония СЪС СЕБЕ СИ

[Kleo]

Дива, супер постинг :1211
Само че се сещам, че в началото на тази тема пишеха и още дами в зряла възраст
Не зная къде се изгубиха и защо, но би било добре отново да се включат в дискусията тук , за да ги добавим и тях в списъка.

[eleen]

Явно тази темичка има нужда от побутване Аз след доста дълго отсъствие пак съм в строя . Отчитам втори ден на детокс с Гхи . Днес се чувствах гладна но мисля , че гладът е по-скоро в главата ми а не в стомаха. Позволих си 2 лъжички мед с чайчетата. Дано издържа и утре. Успех на всички!!

[Vavilonova]

Отдавна не бях влизала във форума, а вие сте писали такива хубави постове.
Аз също съм в тази групичка, та ако броите и мен ме имайте предвид - години 44. Страхотна възраст. Аз си я харесвам много.

[ТОФУ]

Даааа страхотна възраст 44г.Чувствам се поне с 14 години по млад като изключим някои болежки от времена време които не им обръщам внимание.С този акъл преди 20 години ще каже някой - ако мислех тогава както сага ееей.....
Но не, всичко с времето си бих казал, макар и на 44г. сега пак ми идват щуротии,но всичко е някак си по различно,някак си по трезво мислещ,някак си по толерантен с всичко и всички около мен.
Хубава възрасте 44г., предстои ми да стана на 45 и мисля да наваксам за изгубеното време и да "върна времето назад",да се чувствам по жив и по здрав
Усмихвайте се ,радвайте се,обичайте се,правете любов,правете добрини, наслаждавайте се на живота защото е един на земята и е една малка частица от духовното ни съществуване във вселената

[diva]

Много точно си го казал - по-толерантни...
Да, след 40 сме някак по-толерантни...
За съжаление едва ли можем "да върнем времето", но пък можем да сме по-живи и по-здрави ... за да се радваме на живота с всичките му прекрасни проявления.
Хубава и топла съботна вечер на всички

[Сиренце]

мисля да наваксам за изгубеното време и да "върна времето назад",да се чувствам по жив и по здрав

Затова съм тук - защото има по-знаещи от мен, които са изминали или вървят по пътя към здравето, защото заедно е по-лесно, пък и няма нужда да откриваме топлата вода . По ирония повечето са доста по-млади от мен, но и по тази причина много им се радвам - преди 15 години и през ум не ми е минавало, че хранейки се с неща, които днес не бих погледнала, вървя срещу себе си.

Не зная преглеждали ли сте форума , но ако не сте, погледнете - има какво да се научи!!!