И аз бях с вас
Елито, Марулче, да са ви сърбели нослетата или ушлетата?
Сега сериозно - първо се изпълних с енергия и после я изпратих с обич към Ели и Булчето, и после към всички, които имат нужда от доза позитивизъм
За съжаление, този път в уречения час бях в центъра на София, оживени улици, дим, коли, шум, хора и т.н. градски "екстри", та не успях напълно да се "предам" на чувствата и усещанията си... Не беше същото както когато си бях у дома на 8-ми март, отворила прозореца, вдишваща чистия въздух и спокойствието на отсрещния бор, чуруликащите птички... Хубавото е, че се постарах да визуализирам, да си представя, зеленина, тишина, мир, все едно не бях в централната градска част, а в някой прекрасен парк или градина. Опитах се, но не ми се получи кой знае колко успешно. Наоколо гърмяха трамваи, започнаха да крещят някакви ученици, и едва в 15.20 часа кръгът приключи за мен. Нищо, следващият път - повече и по-красиво. Обичам ви всички!