Който се страхува от мечки, го е шубе!!!


    

Тинейджърите и проблемите с тях

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот Kleo » Нед 26 Мар 2017, 16:39

[url=http://mamaninja.bg/семейство/отношения/item/541-otselyavane-sred-tiyneydzhari-kafe,-kafe-i-pak-kafe]Оцеляване сред тийнейджъри - кафе, кафе и пак кафе[/url] :lol:

Пубертетът - неизбежното зло :lol:

Житие и страдание на тийнейджърския гардероб :lol:
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11057
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот zdravez » Пет 31 Мар 2017, 08:50

Здравейте,
От доооооста отдавна не съм се включвала, но от време на време " хвърлям по едно око".
От снощи ме мъчи един "проблем". Синът ми е на 12 год.. За 2 седмици 2 пъти го хващам , че крие и лъже за контролни. Уж госпожата още не ги е проверила, в понеделник ще го върне, в сряда ще го върне и така всеки ден...., докато не се оказа, че контролното е в него от 1 седмица.Не ме е яд , че е изкарал ниска оценка (4), яд ме е че всеки ден го питам и той ме гледа в очите и ме лъже. След първият такъв случай имахме дълъг разговор.Той уж разбра за грешката си, обеща че няма да се повтори.... и след 1 седмица същото. :126 . Първият път успях да се овладея, но втория... :1058
Ще се радвам ако и други родители споделят ..
zdravez
Постописец на месеца
 
Мнения: 67
Регистриран на: Съб 11 Фев 2012, 18:46

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот Kleo » Пет 31 Мар 2017, 09:05

За мен оценка 4 е оценка "добър". И въпреки че самата аз винаги съм била отличничка, отдавна не товаря с очаквания 12-годишния си син и той също да получава предимно шестици и петици. Не искам да давам непоискан съвет, но наистина не мога да се въздържа в случая, заради тълкуванието на четворката като ниска оценка. Според мен двойката и тройката са ниски оценки, и наистина се опитвам да внуша на детето си да избягва да ги получава, но всичко от 4 нагоре лично за мен е окей.

Колкото до твоя син, дали не те е излъгал от страх, че:
- ще го сметнеш за глупав;
- ще му се караш за четворката;
- ще има реални санкции за него;
- от срам и вина, че не е оправдал очакванията ти...

Тоест, на твое място, вместо да се съсредоточа върху лъженето, бих се концентрирала върху причините да го прави. Мисля, че това е по-важното в случая - защо го прави, а не че го прави. Ако лъжите не секнат за оценките, то е съвсем възможно после да бъдат пренесени и върху други полета: относно приятелства, купони, хобита, ... А съм повече от сигурна, че искаш честно и доверително общуване със сина си! Желая ти спокойствие, търпение и успех с твоя тийнейджър! :524 И пиши пак!
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11057
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот zdravez » Пет 31 Мар 2017, 09:50

Здравей,
В случая оценката не е важна.И миналия път му казах, че макар и 2 да има нека дойде и каже: Мамо имам двойка. Голяма работа...дали е двойка, тройка и т.н.
Защо го прави? Това е въпроса, на който се опитвам да си отговоря от снощи... Оценките, които получават днешните ученици , в повечето случай са субективни. Например: говори в часа и за наказание госпожата решава че ще го изпита ,защото й пречи и му пише двойка.И такива оценки има...но какво от това.
Искам да го науча, че всичко зависи от него.Че с мързел нищо няма да постигне, защото и това го има. Не е глупав в никакъв случай, по-скоро е мързелив.
Доказах му , че може да изкара шестица на контролно по математика, но това ми костваше 2 дена решаване на задачи с него. Защото той все повтаря "На мен математиката не ми върви". Не му върви , защото не си прави труда да седне и да порешава задачи, а преписва отговорите.Хитрува- ходи без домашно. Трябва ли всяка вечер да го проверявам дали е написал всички домашни, дали е научил... Вече е в шести клас и трябва да бъде по- самостоятелен.
Не мога да изисквам от него по цял ден да учи, да чете, да носи само шестици....но поне малко усилие да положи и най-вече да не ме лъже. Е това най-много ме заболя: лъжата. От нищо не сме го лишили, каквото е поискал от нас го е имал, но нека положи и той малко усилие, да се научи че като се дава обещание трябва да се изпълнява.
zdravez
Постописец на месеца
 
Мнения: 67
Регистриран на: Съб 11 Фев 2012, 18:46

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот Kleo » Пет 31 Мар 2017, 10:49

Здравец, мерси за поясненията! Сега виждам с кристална яснота, че явно проблемът му е в мързела и липсата на мотивация да учи и да постига по-добри резултати. Виж, тук и аз удрям на камък с моя Алекс - мързи го страшно много, не иска да учи и да чете, не желае да се упражнява, не е мотивиран да даде всичко от себе си, много ме е яд, признавам си! А колкото до математиката, системно уча заедно с него, решаваме задачи заедно доста, защото иначе изкарва двойки и тройки по математика, а аз държа точно по този предмет да не губи нишката и доста го юркам :1044 Ето, втори срок почна с двойка по математика на теста за Ръбести тела, обаче след доста зор и учене с мен изкара петица на теста за Валчести тела. Сега усърдно учим за третия тест, за Пропорции. Какво да се прави? Главно си зависи от самото дете. А ние родителите трябва да се съобразяваме и да "мушкаме", когато трябва.
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11057
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот Kleo » Нед 26 Ное 2017, 14:39

6 неща, които тийнейджърът няма да ви каже

КОЛКОТО И ВРЪЗКАТА С ВАШИЯ ТИЙНЕЙДЖЪР ДА ИЗГЛЕЖДА КАТО НЕВЪЗМОЖНА МИСИЯ, ВСЕ ПАК ИМА НАЧИНИ ТЯ ДА СЕ ПОДОБРИ.

Припомнете си времето, когато бяхте на тяхната възраст и влезте в положението на децата си.

„Малки деца – малки проблеми, големи деца – големи проблеми“. Когато хората ви казват това, докато търчите след малкия си син или дъщеря, най-вероятно с иронично изражение си мислите, че не знаят какво говорят. Но когато малкото ви дете се превърне в тийнейджър, вече ви става кристално ясно какво са имали предвид околните, когато са ви казвали, че големите деца носят големи проблеми.
Годините между 13 и 19 не се тежки само за тийнейджърите, но и за техните родители. Все пак те са тези, на които се налага всеки ден да се сблъскват с екстремните емоции, бунтовническия дух и поведението тип „нямате представа за какво става въпрос, само аз знам какво е най-добро за мен”.

Комуникацията родител-тийнейджър често се свежда само до кавги, които обикновено завършват с блъскане на вратите. Но колкото и връзката с вашето дете да изгледа като невъзможна мисия, все пак има начини тя да се подобри.

Първото нещо, което родителите трябва да направят е да се опитат да проникнат в главата на своя тийнейджър и да открият колкото се може повече неща за детето си, които то никога няма да каже на глас. В края на краищата и вие някога сте били на неговите години, така че имате добра основа, от която да започнете.

Ето и кои са нещата, които най-вероятно се случват в живота на вашия тийнейджър, но той никога няма да ви ги каже:

„Не съм толкова примерен ученик“
Голяма рядкост е да срещнеш дете, което да не е скрило поне една оценка или инцидент в училище от родителите си. Така че е много възможно и вашето да не е съвършеният ученик. Ако става въпрос за няколко по-ниски оценки, не е нужно да се тревожите. Но няма да е зле от време на време да се заинтересувате повече от успеха му, за да не изпаднете в ситуацията да останете шокирани, когато разберете, че положението е доста по-сериозно.

„Искам повече лично пространство“
Тийнейджърите искат да прекарват голяма част от времето си сами, особено когато са у дома. Когато детето ви се затвори в стаята си, не влизайте без да почукате и не му досаждайте с реплики като „Цял ден си тук, излез за малко, за да те видим”. Оставете му неговото лично пространство и време. Никога не пипайте личните му вещи, които са поставени на бюрото или в шкафчето му. Освен ако не се съмнявате, че крие нещо много сериозно, никога не трябва да се ровите в неговите неща, защото ако разбере, че го правите, със сигурност ще избухне война.

„Любопитен съм за някои неща, свързани с противоположния пол и искам да знам нещо повече за секса, но ми е трудно да говоря за любовния ми живот с теб“
Когато хормоните на вашия тийнейджър започнат да бушуват, той или тя със сигурност ще започне да се интересува повече от секса. В такива моменти се помъчете да инициирате разговори на тази тема, за да го образовате, но не принуждавайте детето да ви разказва за неговия любовен живот. Информирайте го за болестите, които се пренасят по полов път и за предпазните средства, но не очаквайте да ви каже дали планира да изгуби скоро девствеността си. Можете и да използвате истории за чужди преживявания, за да го съветвате, като например „Когато моята приятелка от детството ходеше с Х, й се случи...”.

„Понякога лъжа само и само да не слушам твоите лекции“
„Чии се цигарите в чантата ти?“, „Пил/а ли си тази вечер?“, „Кога се прибра вчера?“. Голяма е вероятността да получите неверни отговори на всички тези въпроси. Защо? Защото вашият тийнейджър не иска още веднъж да слуша за вредата от цигарите, колко е лошо да се пие на тази възраст или как не спазва правилата ви за вечерното излизане.

„Мразя, когато използваш годините ми в твоя полза“
Много родители използват годините на детето си като коз в споровете и разправиите. Един ден употребяват реплики като „Вече си на 16 години, престани да се държиш като дете“, а на следващия казват „Само на 16 си, не си достатъчно голям/а, за да правиш това“. Такива изказвания разочароват и изнервят детето ви.

„Покрай строгите забележки, искам да чувам и похвали, когато постъпя правилно“
Тийнейджърите обикновено имат ниско самочувствие и най-много от всички имат нужда да получават комплименти и похвали. Затова не бъдете само строг родител, който винаги има подготвена нова лекция. Бъдете родител, който знае как да похвали детето си, а не само да го критикува. Тийнейджърът ще се съобрази със забележките ви, но само ако освен тях получава и положителни оценки, а защо не и прегръдки.
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11057
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот Kleo » Нед 26 Ное 2017, 14:42

Светът на тийнейджърите – свят на взаимоотношения онлайн и офлайн

Тийнейджърите са потопени ежедневно в буквално непрекъснато общуване с връстниците си благодарение на социалните мрежи. За Вашия тийнейджър това общуване е много важно за изграждането на принадлежност, самочувствие и самостоятелност. Както и при възрастните общуването може да бъде съпътствано с позитивни или негативни емоции. Младежите се сблъскват с различни форми на лошо отношение или пък самите те проявяват такова към другите. За да разбираме по-добре поотрасналите си деца, е добре да познаваме взаимоотношенията им със света, включително онлайн.

Но в какви отношения се въвличат тийнейджърите?

На първо място не бива да забравяме, че повечето тийнейджъри в повечето случаи са ангажирани в позитивно общуване помежду си, дори когато използват новите технологии. Именно такива примери могат да насочат родителите към силните страни на развиващия се човек – чувство за хумор, създаване на отношения на доверие, даване и приемане на помощ, споделяне на важните моменти, добро самочувствие. Често обръщаме обаче повече внимание на негативните примери, защото те ни плашат и объркват.

Интересно е да се види, че там, където възрастните виждат само тормоз, тийнейджърите виждат и нещо друго. Днес много се говори за явлението онлайн тормоз. Важно е да обръщаме внимание на трудните теми, но също така е важно да правим разлика между различните феномени от света на тийнейджърите, защото не всяка проява на грубост в интернет и реалността е тормоз. Генерализирането може да подкопае сериозно доверието с тийнейджъра. Младежите най-често признават, че се чувстват демотивирани да споделят с възрастните, защото очакват прекомерна реакция от тяхна страна, „правейки от мухата слон“, без да разберат същността на отношенията им с връстниците. Често младежите не могат да се припознаят в коментарите на родителите си спрямо Мрежата, тяхната компания или начина на живот на „днешната младеж“ и затова предпочитат да заемат обратната позиция, за да балансират. Това създава изкуствена пропаст между поколенията там, където трябва да има заслужено доверие – че младежът може да се справи и че родителят може да разбере.

Тормозът се състои в продължителни и постоянни действия, оказващи физическа или психическа вреда на човек, който не е в позицията да се защити. Тормозът не се е променил със социалните мрежи, но е факт, че те му позволяват да се разгърне в по-голям мащаб – далеч извън рамките на училището и непосредственото обкръжение. Размяната на обиди или груби и злобни атаки е междуличностен конфликт, въвличащ много и различни участници в различни роли. Той е неприятно и болезнено преживяване, но не винаги има участник, който да се възползва от позиция на доминиране над друг, който не може да се защити. Често първата обида предизвиква отвръщане на удара за възстановяване на справедливостта, но всъщност води до лавина от нови груби действия и от двете страни.

Тийнейджърите публикуват обидни коментари, подигравки и злобни клюки по няколко причини, различни от желанието за тормоз. Едната е разиграването на конфликта пред публика - явление популярно като филмарство или филмиране. Филмарството може да има няколко цели, които са особено важни за тази възраст. Първата е създаването на чувство за престиж и приемане. В този случай често няма жертва и насилник, а става дума за конкуренция между тийнейджъри. Това обаче не означава, че младежите знаят как да се справят успешно в тази ситуация така, че да не им повлияе негативно по-нататък. Втората причина е забавлението. Част от младежите си признават, че понякога пускат клюки и коментари, за да видят какво ще стане и да гледат „сеир“.

Това води и към втората форма на обиди, която се различава от тормоза – майтапа. Майтапите също са имидж, но и осигуряват всеобщо забавление, което служи като универсално оправдание за всяка нанесена обида. Обидите болят, но не се приемат дълбоко, защото майтапчия и майтапен се разменят непрекъснато. Ако ролите са все същите обаче, вече не може да се говори за „шеги“ и е важно да се разбере за какво става дума и как могат да се намалят последствията за участниците.

Конфликтите са свързани не с технологиите, а с взаимоотношенията, а за добрите взаимоотношения трябват умения.

Всеки родител показва на детето си какво представляват взаимоотношенията с хората в света – партньор в живота, членове на семейството, приятели, познати, непознати. Тийнейджърите имат много умения, но все още им трябва подкрепа в житейските ситуации и избори. Те трябва да имат пространство да обмислят критично поведението си и как то се отразява върху другите. Също така трябва да имат отработени модели за справяне с лошото отношение по добър начин – спорт, разговор с приятел, поезия, разходка, хоби. Важно е в трудни ситуации да се опираме на силните страни на младежите като възможности за възстановяване дори след тежки преживявания.

Независимо дали избират да бъдат приятели на децата си в мрежата, или не, родителите могат да се възползват от възможността да говорят за важните неща от живота през Интернет поведението им, което си остава тяхното поведение и в повечето житейски ситуации.
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11057
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот Kleo » Пон 04 Дек 2017, 16:18

Ако не следваме призванието си, плащаме висока цена! - оттук - цък

Изображение

October 24, 2017

Стоя пред аудитория от близо 50 момичета и момчета на възраст 17-18 години. Притеснена съм и развълнувана, защото никога не съм говорила пред толкова млади хора – техният свободолюбив и бунтарски дух малко ме плаши. Току що съм ги попитала какво ще кандидатстват и съм любопитна да чуя отговорите. Спомням си себе си на тяхната възраст и колко много исках да кандидатствам медицина – лечителят в мен зовеше от ранна детска възраст, когато превързвах куклите и ги бодях с игли. Но тогава бях отклонена от пътя си „за мое добро“, защото на пазара се търсеха други специалности. С огромна изненада установявам, че нищо не се е променило за толкова години – икономика, ИТ и компютри, мениджмънт, право, финанси – същото, което беше актуално и преди 20 години. Нима никой от тях не е призван да рисува, да пее, да лекува, да бъде писател, фризьор, ветеринар, учител, спортист?

Колебая се дали да задам следващия въпрос – моята обичайна аудитория от дами на средна възраст реагира много положително на този въпрос, но тук е различно. Затаявам дъх, защото за миг пред очите ми проблясва видение – много безизразни лица, които ме гледат неразбиращо – кошмарът на всеки лектор. Все пак се решавам:

– Вярвате ли, че всеки от нас е тук, на тази земя, с конкретна задача? Вярвате ли, че всеки има призвание?

За миг кошмарът се сбъдва, но после в дъното на залата смело се вдига ръка – момчето, което очаквах да проявява интерес към спорта, а той заяви, че ще кандидатства ИТ. След това се вдига втора ръка, а после трета, четвърта… – две трети от децата вдигат ръка, след като някой се е осмелил да е първи. Отдъхвам си и се усмихвам, а после продължавам с онази любима моя част – да си спомним какви са били любимите ни занимания като деца и какви сме мечтаели да станем като пораснем. Разпределям ги по двойки и те започват да правят упражнението. Наблюдавам ги как весело бъбрят, как се смеят и въодушевяват. Атмосферата в залата вече е съвсем различна. Приповдигнатото настроение продължава и докато споделят мечтите си с мен – фризьорка, пътешественик изследовател, психолог, писател, фитнес инструктор – същото момче, което бях сигурна, че обича спорта, полицай, танцьорка… За разлика от избраните специалности, мечтите им са толкова пъстри и толкова различни – също като тях самите. Това, което ме докосва много силно – мечтите им още живеят в тях, макар и вече лишени от детския идеализъм и наивитет, те са там и носят златното зрънце истина за пътя в живота на тези деца.

Питам всеки, който се е осмелил да сподели детската си мечта, защо не я последва, защо не избере тази професия. Тогава лицата им помръкват, от весели деца се превръщат в тъжни възрастни. Отговорите са половинчати: „Майка каза..“, „Татко каза…“, „Няма как…“, „Вече е решено…“. Никой не застава с твърдост и с радост зад решението си. Някои звучат по-категорично, дори вероятно вярват, че този избор е техен и е най-добър за тях, други усещат огорчението си, но нямат кураж да се разбунтуват и да се опълчат на родителите си.

Поглеждам ги отново и си ги представям след 20-30 години – отново седящи в семинарна зала и слушащи някой като мен. Мисля си за моята обичайна аудитория – те вече са следвали чужди мечти, живели са, гонейки чужди идеали, опитвали са се да се впишат в обществото, да постигнат, да са успешни, да са радост за близките си. Те вече са изпитали болката от всичко това, вече са разбрали, че нищо от това не ги прави щастливи, вече са на дъното и вътрешно крещят: „Не мога повече!“. Погрешно се страхувах от свободата на духа и непокорството на младите, всъщност зрелите, големите хора са тези с непокорния дух. Окованият дух най-много копнее за свобода и е най-див, ако се освободи. Истината е, че са малцина, но са щастливци – хората, които стигат до мястото на гнева, на бунта, на неистовото желание да бъдат себе си. Не всеки стига до там…

Тъжно ми е, че младите са толкова покорни и смирени, и са готови да се откажат от себе си… Но още по-тъжно ми е, че родителите искат да направят от децата си нещо, което те не са, че искат от децата си да живеят, преследвайки успех, чиито критерии не са определили сами…, дори не са казали, че искат успех! Драмата на цялото общество е, че опитваме да живеем в тясна клетка, опитваме да натикаме и децата си там, а после се чудим защо сме нещастни, болни, депресирани, защо връзките ни се провалят или тънем в бедност. Отказваме се от силата си, от потенциала си, от възможностите си, от ярката си индивидуалност, за да получим етикета „образцов гражданин“.

Ежедневно виждам до какво води отказа да следваш призванието си. Този отказ съвсем не е безплатен – цената, която плащаме е много висока. Талантите, дарбите и уменията, които са ни дадени, за да служим на света викат и се бунтуват вътре в нас и се опитват да привлекат вниманието ни по всякакъв начин – чрез несполуки в работата и любовта, чрез болести, инциденти, липса на пари. Да бъдем себе си и точно чрез това себе си да правим света по-хубаво и по-добро място, е смисълът на човешкия живот.

• Какво обичаше да правиш като дете, кои бяха любимите ти занимания и игри?
• Кои са любимите ти занимания днес? Кое те кара да забравиш за времето?
• Какво би правил дори без да ти плащат?
• За какво те търсят най-често хората, за какво те молят, какво искат от теб?

Това са няколко въпроса, които да те насочат към Пътя ти, има още много упражнения и начини, стига да поискаш да разбереш. Моето призвание е да помагам да хората да станат себе си, затова правя семинари и курсове- онлайн и на живо. Ако усещаш нужда от помощ в тази или друга сфера от живота – добре си дошъл!

Ваша,
Ирина

Изображение

https://www.irinakrasteva.com/
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11057
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Предишна

Назад към Отглеждане и възпитание

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта