Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Публикувай отговор
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Да станеш Мама, не означава да станеш Мамище, една добра новина за всички нови мами – да си родител и човек не са взаимно изключващи се категории :524

Изображение

Според интернет, съществуват два типа мами – първите са тези, за които да си майка е краен акт на себеактуализация, а вторите са онези, които не могат да спрат да се оплакват от новите си задължения и отговорности. Да го погледнем така: първата група това са жени, за които нищо не е по-важно от миризмата на онзи млечно-сладък аромат, които излъчва бебето, сладките му трапчинки и свръхестественото спокойствие на онези ранни утрини, в които тя, майката, се чувства така сякаш тя и бебето й са две души, сами в целия свят.

Това са майките, които обичат класовете по музика, детските декорации и приятелките им са други мами, с които са се запознали в сайтовете за мами. Това, което са били преди да станат мами, си е отишло завинаги, гардеробите им са пълни с дрехи с ликра, а интересът им към живота на другите възрастни е нулев.

У тук идват и вечно оплакващите се. Това са майките, които са "толкова, толкова, винаги толкова уморени." Те бленуват за вечер навън с приятели. Писнало им е от носенето на еластични панталони и кафтани, а пък това е единственото, което им става в момента. Техните домове са в пълен безпорядък, винаги пропускат крайните си работни срокове, а телефонът... е как да се обадя точно сега. Те не са правили секс (хммм) от много дълго време, пропуснали са рождения ти ден и честно казано не показват разкаяние за това.

С тази ротация на тежки архетипи на мами не се учудвам, че толкова много млади жени са абсолютно ужасени да станат мами, а в главите им изборът се заключва между а) да загубят себе си и б) да загубят ума си. Като човек, които е бил и от двете страни на барикадата, аз съм тук, за да ви кажа, че повечето майки не се вписват съвсем точно в нито един от горните стереотипи и да станете майка съвсем не е толкова зле.

Нека започнем с това, което е очевидно, но рядко е факт: „ да си мама“ е вид култура въпрос на избор. Напълно възможно е да си страхотна и любяща майка, но да нямаш други майки за приятелки, с които да посещаваш детските площадки и да провеждаш дълги разговори. Не е нужно да обичаш пасираш домашно приготвена храна, нито пък да споделяш на всеки час снимки във Фейсбук.

Ето и още един аспект от живота на всяка мама след появата на бебето; при някои от нас появата на едно малко дете, на един нов живот, всъщност може значително да помогне на кариерата ни ( преди да стигнем дотам позволете ми да преговорим това, което вече знаем: има страхотно несъответствие между парите за майчинство, времето, предоставено от държавата за него и възможностите за завръщане след това на работното място.

Изображение

Това не е нещо, което обаче трябва да се подминава с лека ръка и е една от активните причини за „стопа“ в раждаемостта. Да имаш дете, превръща времето в дефицитна „стока“, а много жени са принудени да променят начина, по които го прекарват, просто, за да им стига то. Не искам да кажа, че приоритетите ти задължително ще се променят, по-скоро ще си принудена вече да потърсиш истинските си такива. Налице е и фактът, че повишената чувствителност, предизвикана от родителството, прави повечето мами по-добри в това, което правят.

„ Да имате деца, не значи, че трябва да се опитвате да избягате от тях… точно обратното, вкопчете се в майчинството. Това е една огромна, стресираща, но истинска част от вашия „истински“ живот. И е постоянно, то е нещо, което ще развивате през по-голямата част от съзнателния си живот. Някои хора, аз не съм от тях, смятат, че за да си майка, трябва да промениш целия си живот. Да, вие действително трябва да направите революция, за да съумеете да го направите правилно и не само защото деца не могат да отглеждат деца, но и защото ние сме някакси деца, преди да имаме свои деца.“

Изображение

В действителност навсякъде около себе си виждам мами, които сливат с лекота, живота си преди и след бебето; да много от тях носят тесни дънки и кенгуру, вечерят с приятели на откриването на нова галерия, или обсъждат децата си по време на бизнес обяд с мъже с вратовръзки. Това само по себе си може да изглежда като един куп малки победи, но в същността си са радикални действия, които имат за цел да докажат, че майчинството вече не е нещо, което ще намали потенциала ни, ще развали живота ни, или ще провали кариерата ни.

Така, че давайте смело напред – бъдете Мами, обещавам ви, че няма да ви се наложи да сте Мамище.

Автор: Силви Стаменова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Днес сутринта си лежахме с Алекс в нашата спалня и си сравнихме ходилата. Неговите са доста по-големи от моите вече. И сега малко ме хвана яд, че нямам две снимки - от преди и от след :1062

Август 2004 - новороденото ми момченце е със стъпалце точно колкото палеца на баща му. Като си лежахме и сравнявах частите на телата ни... и си казвах - Боже, колко съм огромна :1062

Ноември 2016 - 12-годишният ми син е със стъпало, побиращо се в обувки 39-40 номер. "Клетата" му майка се носи с обувки 35-36 :1062
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Как да се грижим за детето според разположението на Луната? :222

Слънцето на детето показва същността му, но Луната на детето е най-важна за нуждите му, както показва и единият родител (най-често майката, но понякога бащата, ако той е поемал майчинската роля в по-голяма степен). Вземете и двете положения предвид, но при отглеждането на детето ви, се старайте да се съобразите на поне 70% с Лунните му нужди, пред Слънчевите.

Луна в Овен
1. Не им казвайте какво да правят. Никога. Няма. Да го направят.
2. Бъдете директни с тях, не ги бавете, обяснявайте бързо и точно мислите си и за нищо на света не ги лъжете.
3. Не се впечатлявайте много на бурните емоции, винаги ще са такива. Най-често ще почервеняват и ще се гневят, по-рядко прибягват до плач.
4. Искат от всичко по много и постоянно и след като го имат, губят интерес. Отново важи правилото – ако ги насилите да продължат, ще го зарежат още по-бързо.
5. Не се опитвайте да ги контролирате, просто ги насочвайте от време на време. Покажете им доверието си в техните възможности, вместо да ги корите за грешките им. Само така ще се постараят да го оправдаят.
6. Дадете ли им свобода да си чупят главата, те няма никога да го направят. Ограничите ли ги, ще счупят и тяхната и вашата.
7. Ученето или трябва да е стимулиращо, забавно поднесено и интересно, или няма да им се занимава въобще. Нямат търпението и нервите и това не е проблем. Не се страхувайте, че детето ви с Луна в Овен може да се „провали в живота”. Стига да вярвате в него, каквото и да става, то винаги ще намери начин да стигне целите и идеалите си.
8. Запалете го за дадена идея. Обичат каузи, най-често в защита на по-слабите (хора/животни).
9. Запознайте ги с темите свързани със секса по-рано от обикновеното, защото при тях сексуалният живот е вероятно да започне по-рано от обикновеното.

Луна в Телец
1. Инатец. Както при Овен, опитите за контрол са излишни. Работете с техните идеи, вместо срещу тях. Вие трябва да се измените, те не могат.
2. Изградете му рутина, за да се чувства комфортно. Всичко да се прави в определено време, да има ритуални неща свързани с ежедневието му. Това му създава чувство за стабилност.
3. Не правете резки промени в стила на живот, местоживеенето или дори обичайната вечеря. Ако се случи, подготвяйте го преди това, за да не го разстроите.
4. Учат бавно, но сигурно и веднъж научено, може да се използва цял живот. Слонска памет.
5. Създайте му уют. Обичат растения, животни, всичко природно. Виреят най-добре в хармонична среда.
6. Може да има таланти в изкуството, открийте дали рисува, пее, танцува или снима добре. Може да го запишете на уроци, това ще развие творческата му страна.
7. Ако не се чувства добре емоционално може да започне да яде твърде много или да започне да пие и пуши, затова го наблюдавайте.

Луна в Близнаци
1. Затрупайте го с книги, филми за гледане, научно популярни списания и всичко що е информационно - ще ви обожава.
2. Бъдете готови да отговаряте на 350 въпроса в минута. Ако не знаете отговорите, покажете им къде да ги намерят сами, това е още по-интересно за тях.
3. Не го задушавайте с грижи, по-скоро му дайте пространство и проявявайте любовта си чрез изненадващи пътувания до различни места.
4. Не им казвайте никога, че не знаят достатъчно, че са глупави или че не разбират. Говорете им като на възрастни. И не им казвайте „Млъкни”, това блокира експресивната им енергия и им създава вътрешна нервност, с която след това живеят цял живот.
5. Практикувайте заедно успокояващи практики, защото мозъкът им е твърде активен и трябва да си почива. Играйте игри, може и интелектуални, такива с думи и букви.
6. Ако не намират отдушници за неспирния си ум е вероятно рано да пропушат, в опит да се успокояват. И тъй като цигарите са един особен тип наркомания, особено при този знак, е хубаво да внимавате да не пропушат, защото трудно ще спрат.

Луна в Рак
1. Много силна връзка с майката, затова е важно да е здрава и любяща. Начинът по който то възприема майка си като малко ще бъде начинът по който ще възприема света като порасне. За предпочитане е да е любяща и опрощаваща, пред наказваща и раняваща.
2. Може да иска да живее по-дълго от обикновено в родния дом. Трудно ще се откъсне от семейството си, ако е било щастливо в него.
3. Не ги бутайте да са общителни, те са по-затворени и понякога дори нацупени и груби с другите деца, просто защото са интроверти. Чувстват се по-спокойно в познати среди с познати приятелчета.
4. Твърде чувствителни са и ще помнят всяка лоша дума, затова внимавайте с това как им говорите и как ги карате да се чувстват. Помнят за цял живот усещанията си от детството.
5. Гушкайте ги повече, целувайте ги, правете им любимите им ястия и ги глезете, те никога няма да пострадат от твърде много любов. Няма да ги направите лигльовци, а ще им изградите сигурност.
6. Както при телеца, може да има навика да преяжда заради силна емоционалност, предимно със сладко, затова ги следете.

Луна в Лъв
1. Както при Овен – много силен Аз, но този път насочен навътре. То е цар/царица в семейството, не вие, братята, сестрите или който и да е било друг.
2. Никога не го обиждайте или злепоставяйте, особено пред други хора, защото ще ви се сърди много дълго, а и това ще рани крехкото му тепърва изграждащо се самочувствие.
3. Когато го поощрявате обаче и му показвате, че се справя страхотно, ще е най-доброто дете на света и ще направи всичко за да сте щастливи. Вместо „Оправи си стаята, кочина е”, кажете „Супер горда съм с теб, всеки път когато направиш така, че стаята да блести”.
4. Имат актьорски талант, може да им купите микрофон или йоника, обичат да пеят, да творят, да рисуват. Всички да ги гледат не им е проблем въобще, дори го търсят.
5. При Лъв бащинската фигура е по-важна, защото те имат нужда да приемат лидерска позиция в света и е нужно да имат силен и явен пример за това, в лицето на бащата. Ако той отсъства им е по-трудно напред в живота.
6. Внимавайте в по-късна възраст да не започне нездравословен начин на живот. Нямат такава тенденция, защото са доста чисти по душа, но ако започнат да пушат или пият, отказването е много трудно при този знак също.

Луна в Дева
1. Както при другия земен знак, Телец, Дева също има нужда от рутина. Всичко да се прави в определен ден и час, да има ред. Първо това, после онова, в определено време, по определен начин. Хаосът ги кара да се чувстват некомфортно.
2. Обичат да подреждат и да помагат, затова най-много ще ви се обидят, ако не им дадете тази възможност.
3. Най-много от всичко имат нуждата да се чувстват нужни. Дори да сте свикнали да правите всичко сами, давайте им възможност да помагат, дори и с най-малкото нещо, ще бъдат истински щастливи.
4. В училище ще са добри, защото са старателни и усърдни. Много ще се тормозят, когато правят грешки и ще се обвиняват, затова им казвайте, че грешките ни правят всъщност по-добри, защото се учим от тях.
5. Критиката е забранена за деца с луна в Дева, защото това ги съсипва. Те са перфекционисти по природа и когато им покажете десет хубави неща и една грешка, цялото им внимание е върху грешката и ще ги накара да се чувстват като най-големия провал.
6. Внимавайте с какво ги храните, защото имат проблемен стомах. Ако са нервни също могат да имат проблеми с него. Всичко трябва да е по-обрано при тях, не харесват силни звуци, силни миризми, парфюми, ярки цветове даже. Имат крехко здраве и трябва да ги пазите повече. Но не да ги блъскате с хапчета, а да спазвате по-природосъобразен начин на живот.

Луна във Везни
1. Внимавайте с конфликтите около такива деца. Това ги кара да се чувстват като на война. Силно дискомфортно.
2. Подкрепете натуралния им интерес към изкуството и света на изящното, снабдете ги с материали за рисуване, писане, оцветяване, декориране, всичко що е арт.
3. Обичат още от малки да носят красиви дрехи и аксесоари, затова може такива сетове за правене на гривнички да са им много любими. Имат много добър усет за цвят и форма.
4. Страшно съобразителни са, затова ги научете на здравословни граници, за да не се обезличават и да не изпаднат в нездравословни взаимоотношения с хората в по-късен етап от живота си, в които да ги мачкат.
5. Когато искате да ги изненадате ги водете на културни места, цивилизовани, свързани с историята на изкуството.
6. Ще обожават да са сред хора, затова не ги изолирайте, не ги карайте да пишат домашни по цял ден, те ще спечелят в живота от връзките, които правят с хората и срещането на правилните бизнес партньори. По-добре да развият социалните си умения на първо място.
7. Когато искате нещо от тях, просто ги помолете спокойно и деликатно. Резките думи ги напрягат.

Луна в Скорпион
1.Това не са малки деца и да ги третирате като възрастни е по-добрият вариант. Те са дълбоки, проницателни, засичат всичко неказано и улавят неща, които не подозирате.
2. Имат нужда от лично пространство, защото са доста затворен знак, в смисъл на: харесват да знаят, че имат място, което е само за тях, защото само насаме със себе си си почиват.
3. Не се опитвайте да ги контролирате по никакъв начин, да им вкарате вярванията, с които вие живеете, да ги учите да бъдат това, което вие смятате, че трябва да бъдат. Те са сила, с която е по-добре да не се занимавате.
4. Не прощават лесно тежки думи или проява на измяна, както те го виждат и ще ги нараните дълбоко, ако ги пренебрегвате.
5. Може, заедно с тях, да изградите правила, които да се спазват и от двете страни. Запомнете, те не са ви деца, if anything, сте равни. Те няма да изпълняват нещо, което вие не изпълнявате.
6. Имат интензивни емоции и усещания, затова се опитвайте да ги направлявате в посока изразяването на тези емоции по хармоничен начин. Купувайте им книжки и енциклопедии свързани с предишни цивилизации, извънземни, полускъпоценни камъни и влиянието им над човека, астрология, психология и други подобни, това възбужда силно интереса им.

Луна в Стрелец
1. Направете им рано паспорт, защото ще пътуват много. Дайте им компас, карта на пътищата и раница, в която да си сложат всички нужни неща, за да обикаляте заедно.
2. Те винаги гледат голямата картинка, изпълнени са с огън, нямат време за детайли, това ги изнервя. Искат да се обогатяват чрез самия живот, чрез хората и местата, които посещават. Не чрез книгите.
3. Те имат философско мислене, винаги виждат нещата отвъд, не харесват авторитети, защото имат силна вяра в знанието, което притежават, вътрешното им усещане за нещата, което никога не бърка.
4. Подстрекавайте мечтите им, колкото и големи и нереалистични да ви се струват. Макар да не са по изпълнението, вдъхновили правилните хора, могат да постигнат всичко.
5. Не се притеснявайте, че ще се справят с парите в живота си, те са родени късметлии и дори когато имат пет стотинки в джоба, чашата им е наполовина пълна. Каквото и да се случва, те няма да мрънкат и няма да страдат. Особено пред вас.
6. Не ги карайте да показват чувствата си. Луна в Стрелец се срамува от това да плаче пред хора. Но ако се случи, не ги засрамвайте, казвайки им че сълзите им нямат смисъл, това ще ги накара да ги заключат в себе си още повече.
7. Стрелец е кентавър, затова децата с Луна в Стрелец обожават язденето и конете. Водете ги на такива уроци или ги изненадайте с това, ще ги накарате да почувстват истинска свобода.

Луна в Козирог
1. Тези деца се раждат дядовци и растат към това да станат безгрижни деца. Не ги мислете за странни за това, че винаги ще изглеждат различно от другите, защото те просто не са с детски характер.
2. Говорете им като на възрастни и не ги лигавете.
3. Може да е по-голям брат или сестра на някого, защото от ранна възраст тези деца се учат да поемат отговорност за хората около тях.
4. Обичат да работят и да спазват правила, затова ако им дадете задача, те ще я изпълнят без да се съпротивляват и ще изпипат всичко до най-малкия детайл. Затова не им давайте твърде много неща за правене, защото принципно са бавни и това ще заеме целия им ден.
5. Малко хладни и дистанцирани, тези деца не обичат много гушкането. Но поощренията и хубавите думи ценят наистина много. Особено за добре свършена работа. Ако пък започнете с малка критика, но завършите с плюсовете, това е оптималният вариант, защото те обичат да се надскачат непрекъснато.
6. Стимулирайте идеите и работата им, защото те са усърдни във всичко, което правят. Могат лесно да се обезкуражат, затова им напомняйте колко добра работа вършат.
7. Обичат спортовете, особено физическите, в които се състезават с други, затова може да ги запишете на някакъв такъв вид спорт, който на тях им харесва. Наколенките са задължителни, защото те имат проблемни колене.

Луна във Водолей
1. Не можете да го хванете това дете, нито да го сложите в кутийка.
2. Никакви правила не важат. То ще слуша вътрешната си навигация, която му говори.
3. Ще се бунтува срещу общоприетите норми и в това е мисията им, не ги спирайте в никакъв случай. Те са децата на бъдещето, които ще направят от старото – ново и то по-добро.
4. Силно интелектуални, могат да се развиват добре в математиката и другите точни науки. Имат афинитет към технологиите, затова ако ще им правите подаръци – то нека са такива. Рано им вземете телефон или компютър.
5. Не са силно емоционални, затова не очаквайте да са много топли и гушливи, те обичат дистанцията и общуването на интелектуално ниво повече отколкото на физическо.
6. Дайте им пространство. Не ги занимавайте. Те си имат свои идеи за живота, затова не се бъркайте с вашите старомодни възприятия.
7. Водолеите са демократи, затова ако ще им налагате нещо, е хубаво да имат глас в решението. Те не признават авторитети, или сте равни, или имате проблем.
8. Приемете това дете като извънземно, което случайно е попаднало на тази планета. Оставете го да си прави извънземните неща, да говори както иска, да се облича както иска и да не се съобразява със законите на този свят, защото то просто не е от него.

Луна в Риби
1. Това дете също не е от тази планета. То е от Нептун, а законите там са съвсем различни. Управляват го законите на чувствата. То попива като гъба всичко около себе си, затова е много важно в каква среда живее. Ако е хармонична, то ще е хармонично, ако има чести конфликти, то ще попие и преживее и тях като свои. Приемете го като огледало. То ще е щастливо, ако всички около него са щастливи. В противен случай ще отразява негативността, страха и отчаянието на другите.
2. Нека не стои около болни хора или такива, които говорят за болести и въобще лоши неща. Силно впечатлително е и каквото му влезе в главата, вече започва пътя си на материализация, защото са толкова силно вярващи.
3. Като много малко може да има връзка все още с невидимите светове и да ви разказва как вижда феи или други същества. Бъдете сигурни, че това е истина и не му се присмивайте, защото ще го приеме много дълбоко.
4. Най-силно емоционалното дете е, затова всяка капка негативизъм към него е океан. Бъдете меки и разбиращи.
5. Обичат водата, реките, морета, басейни, водете ги на такива места, там се зареждат. Обожават и музиката, имат много добър слух и обичат да пеят, танцуват, но и другите форми на изкуството като рисуване и писане, не са им чужди. Нептун е високата октава на Венера, затова имаме не просто изкуство, а божествено изкуство.
6. Винаги ще искат да помагат и спасяват, но истината е, че те имат най-честа нужда от спасяване. Затова ги научете, както при везни, къде са границите им и да не ги престъпват в желанието си да помогнат на някого, вредейки на себе си. В по-късен етап поговорката „с какъвто се събереш такъв ставаш” е много вярна за тях, понеже са огледало, затова внимавайте с какви хора се събират.
7. Не ги форсирайте да работят, да се занимават с материалния свят, те са дошли с духовна мисия, оставете ги да си хвърчат и се доверете, че в остатъка от картата им ще намерят баланса.
8. Ще имат суицидни мисли и това не зависи от вас, вие сте добри родители и те винаги ще ви обичат. Просто им е по-трудно понякога, затова ги щадете и ги обичайте, подкрепяйте и гушкайте повече, за да забравят усещането за самота, което ги преследва. Внимавайте да не прибегнат до наркотици и опиати в отчаян опит да се чувстват “нормални” поне за малко.


[img]http://66.media.tumblr.com/7d9995732cbf ... 8z_500.jpg[/img]
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Как разбрах, че не искам повече деца

[img]http://purvite7.bg/wp-content/uploads/2 ... 00x400.jpg[/img]

Всяка жена е различна, някои не искат деца, на други им е достатъчно едно, а трети си мечтаят са огромно семейство. За някои най-щастливи са били моментите, когато децата им са били малки сладури, а за други – това е най-кошмарният период в майчинството. Хана Майeр, която е майка на три деца, разказва за момента, в който е осъзнала, че не иска повече деца, че това не е краят на младостта ѝ и че иска пълноценно да се наслаждава на моменти с тези, които вече има:

„Миналата седмица на гости дойдоха зълва ми и нейният съпруг, заедно с тяхното първо новородено. Закъсняха с час и половина именно заради бебето. Споменавам го само защото е важна подробност за историята ми.

„Липсват ли ти тези моменти?”, попита ме съпругът й, докато обърна изморените си, натежали за сън очи към 3-седмичното бебе, което бях взела на ръце. Не мога да ви кажа дали тогава беше саркастичен въпрос или искаше да го успокоя, че след време става по-лесно. Каквито и да са били намерения му, вероятно трябваше да помисля повече от секунда и половина, преди да отговоря: „Боже господи, не! Не можеш да ми платиш достатъчно много, за да се разправям отново с всички тези простотии.” Аз се засмях, бебето повърна върху ризата ми и всички седнахме да вечеряме.

Отговорът ми на този въпрос невинаги е бил толкова категоричен. Когато бях бременна с третото ми дете, съпругът ми беше решил да ме убеди да ми вържат тръбите след раждането. Бяхме планирали цезарово сечение и аргументът му беше: „Нали ще ти правят операция така или иначе?”

Истината е, че тогава на 99,9% бях сигурна, че не искам повече деца, но все пак 0,1% от мен беше упорита кучка. За нея връзването на тръбите и категоричното решение да нямам повече деца беше все едно да тръшна вратата към младостта. Дипломиране, после работа, после брак, после деца и накрая старост. Тогава си мислех, че след като приключиш с децата единственото, което ти остава, е да чакаш да остарееш. Не бях готова за това.

Но една седмица след раждането, възможността да остана вечно млада изгуби своя блясък. Тогава осъзнах, че да имаш няколко деца не забавя стареенето, напротив – забързва го. Физически и психически бях на края на силите си, докато се опитвах да се справя с едно новородено и две малки деца. Бях на 35 г., а се чувствах на 116.

Помня, че сложих снимката й от изписването до тези на сестрите й и се почувствах завършена. Чух тъничък глас в главата ми, който нашепваше: „Така изглежда семейство ми. Това е. Приключих.” Умът ми тогава се зае да изучава друга идея – възможността най-накрая да продължа напред. Чувството, което изпитах тогава, беше съвсем ново за мен. Съвсем близко до чувството на облекчение. С всяко бебе преди това се връщах на стартова линия и за първи път се почувствах така, сякаш мога да „стартирам”. И точно тогава разбрах, че сме приключили с децата. Без въпроси, без угризения.

„Вече можеш да си запишеш час за вазектомия”, казах на съпруга си на следващата сутрин. „Вече съм съгласна.”

Той издаде звук на досада, нещо средно между въздишка и предсмъртно хъркане. „Докторът вече беше на точното място. Точно там, на сантиметри”, мърмореше си той през зъби, докато стискаше силно ножа за мазане, поглеждайки с тъга към топките си.

Най-малкото ни дете е вече на 4 г. и трябва да ви кажа, че нито веднъж не съм съжалявала за избора си. В деня, в който продадох помпата си кърма, искрено ликувах. Вместо да даваме цяло състояние за памперси и мляко, ходим на ваканции. Вече не закъсняваме с час и половина. Всеки член от семейството ни сам се бърше, след като е бил до тоалетната. А възможността да спя… ах, невероятно е!

Когато роднините ми си тръгваха онази вечер, на вратата съпругът на зълва ми отново ме попита: „С второто дете става ли по-лесно?”

Изразът на лицето ми сигурно му е подсказал, че няма да чуе отговора, който се надява да му дам. Но преди да кажа каквото и да било, той ме прекъсна и ми каза: „Нали знаеш, винаги можеш да ни излъжеш.”

Той беше прав. Осъзнах, че ако не изтрия ужасът от лицето си, докато си спомням за онези моменти, той може да се уплаши и един ден, когато е отишъл да купи мляко, може повече да не се върне.

Но тогава си спомних какво ги чака в следващата една година. Безсънни нощи. Непрестанна смяна на памперси. Неумолим рев. Ако, което е полепнало дори по гърба на бебето им. Два часа приготовления, за да излезеш. И когато най-накрая си мислиш, че можеш да си отдъхнеш, следващото ти дете е родено и трябва да се занимаваш с всичко отначало, но с добавка – едно 2-годишно зверче. Осъзнах, че му дължа жестоката истина, в която все пак се таи малко надежда:

„После става по-добре”, казах му аз, потупвайки го съчувствено по рамото. „Но първо става много по-зле.”

Хана Майер

източник: dama.bg
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Алекс тръгна тази сутрин в 7.30 ч. с много съученици, госпожи и директорката на училището. Ще ходят на 4-дневна екскурзия в Златоград, Хасково, Кърджали, ще посетят Перперикон, Каменните гъби и няколко музея в околността. Бяха ученици от 5., 6. и 7. класове, дано им е лек пътят и да си изкарат повече от добре! :954 :1216 :222
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Алекс се върна снощи от екскурзията.
С пресипнал глас. Точно като мен преди години.
Изкарал си е повече от добре.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Днес, когато се нуждаеше от МАМА...

от Силвия Дупчанова

Днес, когато се нуждаеше от мама...

Днес беше тежък ден и аз исках да те накажа... но си поех дълбок дъх и осъзнах, че не се нуждаеш от наказание. Нуждаеш се от мама.

Днес прочетох красива публикация в един блог, носеща името „Вместо това те подържах“. Това е сладко и мило напомняне да спрем и да се насладим на милите моменти с малките ни. Но като майка на две деца на 5 и 6 и половина, малките не заспиват често в ръцете ми вече и не се нуждая от напомняне да спра да чистя, когато те заспят, защото това се случва толкова рядко, че ми се струва като Божи дар.

Но когато децата ми пораснаха и се отделиха от мен, за да започнат да се превръщат в независими личности, осъзнавам, че този сантимент идва и си отива просто така...

Днес търпението ми се изчерпа, защото не бях прекарала достатъчно време сама и нямах възможност да си почина, да почета книга или просто да поседя и да не мисля за минута. И на всичкото отгоре, ти също бе имал лош ден. Затова...

Днес, когато се прибра от училище, хвърли раницата си насред кухнята и каза: „Гладна съм. Къде ми е храната?“, аз не ти казах да си събереш нещата и да си промениш тона. Наведох се, целунах те по главичката и казах, че се радвам да те видя. Ти изсумтя, но не се дръпна от целувката ми – забелязах това.

Днес, когато ми беше ядосан, защото изключих телевизора, за да ми помогнеш да подредя масата, аз не те изпратих в стаята ти, за да размислиш. Изслушах гнева ти и изчаках докато се успокоиш достатъчно, за да ме чуеш като ти казвам, че е важно да работим в екип. Още беше ядосан, но взе чиниите и бавно подреди масата. Просто казах „благодаря“. Забелязах, че продължи да идваш в кухнята, дори и като приключи с подреждането на масата.

Днес, когато затвори вратата с трясък, след като изкрещя, че ме мразиш, си поех дълбок дъх и продължих да ти приготвям вечерята. Когато се върна след няколко минути, спрях това, което правех и те погледнах, навеждайки се на твоето ниво и гледайки те в очите, просто казах: „Знам, че не ме мразиш, но когато използваш тези думи, нараняваш сърцето ми. Аз те обичам“ и те оставих да продължиш, без да те карам да се извиняваш, защото знам, че ме чу. И когато дойде и ме целуна по корема, защото само дотам стигаш и бързо си тръгна, знаех, че съжалявах.

Днес, когато продължи да говориш грубо на гостите и на мен, да нарушаваш семейните правила и да ми въртиш очи, аз не ти отнех играчките или времето пред телевизора. Нежно те помолих да дойдеш в стаята си с мен и седнах на пода като те помолих да седнеш с мен. Оказа се, че точно това си искал. Просто няколко тихи минути с мен. Просто поседяхме там и си поемахме дълбоко дъх. Понякога и на двете ни е трудно да имаме компания.

Днес, когато с татко ти се карахме и ти дойде и започна да ни прекъсваш в спешна нужда за похапване точно след вечерята, не ти се разкрещях. Спрях, погледнах баща ти със знаещ поглед и попитах дали те притеснява, че се караме. Ти каза „да“. Татко ти ме обгърна с ръка и аз се наведох, дори и да бяхме ядосани, за да може ти да видиш, че всичко е наред. Казах ти, че все още се обичаме, но понякога хората се карат. И понякога, когато се карат, ако го правят с любов, след спора се обичат още повече. Попитах те дали искаш да гледаш как ще се справим с нещото, за което се карахме. Ти искаше. Затова спорехме възможно най-зряло, надявайки се да те научим, че конфликтите се случват и че имаме право да изберем как да подходим към тях. По-късно те чух да се караш със сестричката си – беше мил, дори и да беше ядосан.

Днес, когато ми каза, че съм дебела, не ти казах, че това е грубо. Усмихнах се, казах ти, че обичам тялото си и се надявам и ти да обичаш своето. Казах ти, че няма значение какъв размер носиш, стига да се грижиш за тялото си – да се храниш здравословно, да тренираш, да взимаш безопасни избори и да правиш неща, които ти носят удоволствие.

Днес, когато дойде в стаята ми в 6:30 и ми заяви, че не искаш да ходиш на училище, аз не ти казах, че трябва. Попитах те защо. Ти ми обясни – цитирам „Неразумно да очаквате от мен да стоя на едно място в продължение на пет дни, а след това какво - да имаш само два дни почивка?! Твърде много е“. Съгласих се и ти казах, че можеш да останеш у дома, позвъних в училището и се усмихвах, докато гледах как си строиш къщичка.

Днес, когато малките ти момчешки очички попаднаха на жена по бански на корицата на списание, не ти казах да спреш да гледаш, а попитах какво мислиш. Ти каза, че се чудиш защо е по бански. Въздъхнах и дадох всичко от себе си да разбереш. Някак да ти помогна да научиш за уважението към тялото – твоето и нейното и уважението към нейния избор да бъде на корицата по бански. След това попитах теб и сестричката си дали мислите, че тя изглежда като истинска жена или мислите, че снимката е променена. И двамата бяхте сигурни, че е променена. Съгласих се и казах, че истинските тела са красиви и не се нуждаят от обработка.

Днес, когато ме събуди в 2 през нощта, казвайки, че си гладен, не те изпратих обратно в леглото ти, а станах заедно с теб и тайно си похапнахме по пижами, а лицата ни бяха озарени само от слабата светлина на печката. Бях уморена, но искам да знаеш, че и когато си на 16 ще хапвам с теб в 2 през нощта, докато ти ми споделяш това, което те тревожи или просто искаш да поседя с теб.

Днес, когато ми каза, че се нуждаеш от ден с мама, не ти обясних, че трябва да работя, а ти ще трябва да си играеш сам сутринта. Поставих имейла си на режим „Извън офиса“ и отидохме на педикюр. Малките ти пръстчета изглеждаха невероятно и забелязах, когато си играеше кротко часове след като се прибрахме, за да мога да си свърша работата.

Днес, когато каза на сестричката си, че трябва да ти даде една от нейните играчки или ще я ритнеш, не те скастрих и не ти казах, че си агресивен. Дръпнах те встрани и ти казах, че когато предлагаме на някого два лоши избора, използваме силата си, за да отнемем неговата. Два лоши избора не дават особен избор. Дадох ти втори шанс и ти каза на сестричката си, че искаш да играеш с нейните играчки и й предложи да й дадеш своите.

Днес, когато отказа да си обуеш обувките, когато стана време за тръгване, аз не ти се разкрещях и не те понесох към колата с боси крачета. Попитах какъв е проблема и ти ми каза, че аз съм виновна. Замислих се за седмицата ти и те попитах дали е била прекалено заета. Ти ми отговори положително и заяви, че искаш всички на света да изчезнат, освен аз и ти. Разбрах те и се чувствах по същия начин. Отменихме плановете си за следващия ден и го прекарахме в гледане на телевизия и гушкане.

Днес, когато ми изкрещя, че съм извън контрол, защото – нека бъдем искрени – аз наистина бях извън контрол, защото бях уморена и ядосана, някак открих дълбок дъх, понижих глас и казах, че си прав. Помолих те за кратка почивка, обяснявайки, че това ни помага да бъдем по-добри и бях сигурна, че аз се нуждая от такава. Ти ми даде и когато се успокоих, ти се извиних и те помолих за прошка. Колкото и да се опитвам, не винаги мога да взимам правилните решения, но ти обещавам, че винаги ще те моля за прошка.

Днес, когато беше трудно, направих крачка напред към правилното. Не го правя винаги, дори не и често, но днес го направих. Днес, когато беше трудно – за теб или за мен, се опитах да си спомня, че сме във всичко това заедно и се опитах да ти покажа, че те обичам. И виждам, че и ти се опитваш.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

"Родителите също са хора!" - 10 мисли от легендарния д-р Бенджамин Спок

Изображение

Децата се нуждаят от любов, разбиране, търпение, последователност, твърдост, закрила, приятелство, калории, витамини… Книги, посветени на отглеждането на деца, отдават толкова голямо значение на детските потребности, че често пъти родителите се чувстват физически и психически изтощени дори само от прочитането на това, което се очаква от тях.

Те добиват впечатлението, че нямат право на собствени нужди, не могат да се освободят от чувството, че авторът е на страната на децата и обвинява родителите, когато нещо не е в ред.

Би било редно да се посветят съответен брой страници и на реалните нужди на родителите, на техните затруднения вкъщи и навън, на тяхната умора. Факт е, че отглеждането на децата е дълга и трудна работа и че родителите са също така хора, както и децата.

Има „трудни“ и „лесни“ деца. Доказано е, че децата се раждат с различни темпераменти. Родителите не могат да си поръчват дете по свое желание, а трябва да приемат детето такова, каквото е. Но, от друга страна, характерът на родителите също така е вече формиран и не може да се промени лесно.

Едни родители могат лесно да отгледат някое мило, вежливо момиче, но да не са подготвени за едно енергично и налагащо се момче, което може да ги затруднява, озадачава и предизвиква независимо от голямата им обич към него. Други родители могат да се справят с радост и лекота с едно палаво момче и биват разочаровани от едно кротко дете. И все пак родителите правят всичко, което е по силите им, за своите деца.

И в най-добрите случаи има много работа и лишения. Отглеждането на децата е свързано с огромна по обем и трудност работа — приготвяне на подходяща храна, смяна на пелени и пране на дрехи, почистване на разсипаната от бебето храна и разтребване на разхвърляните от детето играчки, разтърваване и утешаване, изслушване на трудно разбираеми истории, участие в игри и четене на приказки, безинтересни за възрастните, посещения на зоологически градини, музеи и карнавали, помощ при домашните упражнения, посещения на родителско-учителски срещи във вечери, когато сте много уморени.

Голяма част от семейния бюджет е предназначена за децата — от по-високия наем за достатъчно голямо жилище до обувките, които бързо се скъсват или омаляват. Заради децата родителите не могат да ходят на гости, на театър, на събрания, не могат да пътуват. Това, че вие предпочитате да имате деца и за нищо на света не бихте си сменили местата с едно бездетно семейство, не изменя факта, че вие чувствате липсата на свобода.

Разбира се, родителите имат деца не защото желаят да бъдат мъченици, а защото обичат децата и желаят да имат свои собствени. Те обичат децата и затова, защото си спомнят колко много са били обичани от своите родители. Да отглеждат деца, да ги наблюдават как растат и стават прекрасни хора, доставя на повечето родители въпреки тежкия труд най-голямото удоволствие в живота.

Децата са наши създания, залог за нашето безсмъртие. В сравнение с щастието да видим как от нашите деца израстват достойни хора бледнеят всички други наши житейски постижения.

Прекалените саможертви са безполезни. Но изправени пред своите нови отговорности, някои старателни млади родители добиват чувството, че не по необходимост, а по принцип трябва да се откажат от своята свобода и от всички предишни удоволствия. Даже и да им се удаде възможност да излязат, те се чувстват твърде виновни, за да могат пълноценно да се веселят. Отчасти това е естествено в първите седмици след раждането на първото им дете — всичко е толкова ново и главозамайващо.

Но прекалената саможертва не е полезна нито за родителите, нито за детето. Детето поглъща изцяло вниманието на родителите, те са в постоянно напрежение и стават безинтересни както за околните, така и един на друг. Те са недоволни от превръщането им в затворници, въпреки че сами са си наложили това; без да искат, те започват да винят детето, въпреки че то не е поискало от тях такава преданост. В отговор на своята преданост такива родители очакват твърде много от детето.

Балансът се нарушава. Равновесие се постига, когато давате на детето това, което му е най-необходимо, и запазвате за себе си такива интереси и удоволствия, които не са в негова вреда. Така ще обичате по-пълно своето дете и ще изразявате обичта си по-непринудено, когато сте с него.

Из книгата „Грижа за бебето и детето“ на Д-р Бенджамин Спок
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

1-ви юни–денят на детето...и на неговите родители

Красивото детство, което родителите градят за децата си

Ето, вече е 1-ви юни, годината преполови, а ние дори не разбрахме къде отиде. Колко бързо мина? И все пак като погледнете назад до началото ѝ, е важно само едно – успяхте ли да създадете прекрасни спомени.

Не, не само за вас, а и за всички около вас. За вашите любими, за приятелите ви и семейството ви и вашите деца. И за вашите родители.

Защото в крайна сметка това, което си постигнал, е нищо в сравнение с това, което можеш да направиш за другия.

Нека наречем 1-ви юни ден за размисъл. Направете си чаша хубаво кафе и отделете 10 минути от забързания си ден. Спомнете си. Вашето детство. Вашите родители. Благодарете им.

Лично аз много рядко се замислям за детството си. Какво беше? Как беше? Къде отиде? И това е добре. Защото, ако мислех постоянно за него, то това би било проблем.

Изображение

За хубавите неща човек не мисли често. А само в трудни и тежки моменти, когато иска да излъже ума си, че е още там. Или да си спомни някой, който е бил само тогава с него. А пък за лошите - не спира и да мисли. Та така и с моето детство – най-хубавото, което мога да пожелая и на моите деца.

Не съм искала много, но съм получавала всичко, от което имам нужда. Разбира се, когато си дете, никога не се замисляш откъде идва това всичко.

Децата виждат избирателно и някакси иронично попиват всичко. Няма значение дали сте имали малко или много. Няма значение дали сте били в задънена улица или сте постигали само успехи. И дори няма значение къде сте живели.

Децата растат с любов и внимание. Те попиват нашето отношение към живота, а не нашето състояние в обществото.

Иска ми се да благодаря на моите родители за всеки един спомен, който са създали за мен. За съжаление човек си дава сметка колко компромиса са нужни, за да направиш детството на едно малко създание вълшебно.

Компромис да се прибереш уморен след работа и да отделиш още 5 пълноценни часа на своето бъдеще. Компромисът да не се отдадеш на умората и разочарованието, а да погалиш с обич. И да не спиш по цели нощи, защото твоята плът и кръв има температура. Дори компромис с интимния ти живот.

Знам, че понякога това изглежда много. Че всеки един от вас иска да си почине за секунда поне. Но после чувството на вина го обзема и започва да се задълбочава още повече в грижите. Искам да ви кажа едно – вие не сте лош родител. И ако сте уморени и имате нужда от малко почивка, просто го направете в първия удобен момент. Може да е за кратко. За няколко минути.

Отделете време да регенерирате себе си, за да може да дадете най-доброто на своето дете. Чистата любов и грижа, от които се нуждае. Това ви прави прекрасен родител.

Признавам, имало е моменти, когато съм си обещавала да не приличам никога на майка си или баща си. Да не взема нито едно тяхно качество. Разбира се, тези моменти бяха през ученическите ми години. И сега като се гледам отстрани как реагирам, как обичам... та аз приличам повече на тях, отколкото някога съм предполагала.

И това ме прави щастлива. Защото това ме прави достойна за себе си.

Децата ви ще бъдат като вас – искате или не. Ще вземат не само физическите, но и емоционалните ви черти. От някои от тях ще се поучат, други - ще попият като гъба.

Бъдете най-добрата версия на себе си, за да може вашето дете да отрасне правилно.

И да, днес празнуваме 1-ви юни - денят на детето, но ние от Edna искаме да поздравим всички родители. И нашите, и вашите, и всеки един родител по света, който дава всичко от себе си и учи децата си на любов. И отношение към живота.

Благодарим ви, родители! Благодарим ви, деца, че ни позволявате да открием любовта!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор