Който се страхува от мечки, го е шубе!!!


    

Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Модератор: cchery

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнениеот cchery » Сря 27 Юли 2016, 13:04

Kleo написа:Чери, виж мисълта за деня, която си изтеглих току-що от сайта http://www.highviewart.com/myquote/874 :

Момчето, което се кани да стане голям мъж, трябва да се реши не само да преодолее хиляди пречки, но и да спечели, въпреки хиляди отхвърляния и поражения.

Теодор Рузвелт

Уф... ми сигурно е прав Рузвелт. Но все пак звучи тъжно.... особено в частта с "отхвърлянето" :???: .
Изображение

"Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш."

Стилиян Петров (капитан на НО по футбол на България)
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
 
Мнения: 7133
Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 11:12

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнениеот Kleo » Пон 22 Авг 2016, 14:45

От 12-ия РД на Алекс в Девин:

Изображение

Изображение

Щастието и Умиротворението не личат ли в очите, излъчването и цялостното ми присъствие?

П.П. Ако ме питате защо Алексчето изглежда така стреснат на едната снимка, не мога да ви кажа - в прекрасно настроение си беше!
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11606
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнениеот Kleo » Вто 30 Авг 2016, 18:19

Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11606
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнениеот Kleo » Сря 31 Авг 2016, 11:05

Избрано от нас, от Черни Вит, 27-28 август 2016:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11606
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнениеот Kleo » Нед 04 Сеп 2016, 12:44

Майчина молитва.
Майчина хипноза за щастие.
Майчина милувка.
Майчина сълза.
Майчин език.

... ... ...

Майце си.
Мамина рожба.
Майчини неволи.
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11606
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнениеот Kleo » Чет 08 Сеп 2016, 22:21

Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11606
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнениеот Kleo » Съб 10 Сеп 2016, 11:39

Днес ще си гушна момчето!!! :1216
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11606
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнениеот Kleo » Нед 11 Сеп 2016, 09:14

Kleo написа:Днес ще си гушна момчето!!! :1216


Гушнах си го.

Беше още по-прекрасно, отколкото го предчувствах :922
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11606
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнениеот Kleo » Нед 18 Сеп 2016, 18:12

На път съм да постигна консенсус и съгласие с Хри за нещо, свързано с Алекс и неговото физическо развитие, и не само.
Още не желая да споделя точно какво е. Само ще кажа, че веднага щом стане факт, ще се отбия отново, да се похваля.
Дай, Боже, много ще се радвам, ако се случат нещата. Алекс много отдавна иска това. Баща му досега не беше склонен да го подкрепи, но май че върви към промяна.
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11606
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнениеот Kleo » Съб 24 Сеп 2016, 18:07

Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11606
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнениеот Kleo » Чет 29 Сеп 2016, 12:22

Майчина хипноза за щастие

Всяка любяща майка може самостойтелно да „заговорничи /внуши/” на своето дете и да му помогне да се справи с всеки проблем и даже с най-тежката болест. Майката за болното дете – това е лекарство по-силно от всякакви таблетки, прахчета и сиропи.

Така смята известният детски психиатър, проф. Борис Зиновиевич Драпкин, създателят на уникалния психотерапевтичен метод за лечение на детски недъзи „МАМА ТЕРАПИЯ”.

В арсенала на детския психоневролог няма много средства за въздействие върху детето: лекарства, хипноза, семейна, групова и игрова терапия. От тези методи дълго време се е ползвал и д-р Драпкин. И в същото време е търсил и други начини за влияние върху психиката на детето – по-ефективни, безопасни, по-широки като спектър на въздействие, съчетаващи в себе си елементи и от внушението, и от семейната терапия. И го открил – внушение чрез гласът на мама!
Ето така се родил нов психотерапевтичен метод. Той е изпробван върху хиляди пациенти и е патентован още през 2001 година, признат е от Руското общество на детските психиатри, преподава се в „Катедрата по детско-юношеска психиатрия, психотерапия и клинична психология”. В разработването на метода са използвани последните достижения на всички психоаналитични направления, разпространени днес на Запад, но по ефективност, методът на Драпкин ги превъзхожда, а като приложение е прост и икономичен!

Борис Зиновиевич, излиза, че за да лекуваме детето си, е достатъчно майката просто силно да го обича. Но нима всяка нормална майка не обича своите деца? И защо въпреки това децата боледуват?
— Защото ние ги обичаме така, както ни се иска, а не както е необходимо на детето. А това е тъжно! Ние предявяваме към малкия човек твърде много претенции, дразним се, че не е такъв, какъвто на нас ни се иска... А детето е съд, който трябва постоянно да бъде пълнен с майчина любов. Майката трябва да обича детето си независимо какво е то: послушно или не, болно или здраво... Да не му поставяме условия: ще те обичам като станеш еди-какво си...

И как можем да го направим това на практика?
— Преди всичко майката до примерно две годишна възраст не бива да се разделя за дълго със своето дете. Ако през това време тя се върне на работа или води активен светски живот, а детето се оставя на баби или детегледачки, потокът на любов „майка-дете” се прекъсва.
— Трябва по-често да се гали с ръка, да се прегръща, потупва, поглажда, да се занимаваме с него, да се борим – но с мярка. Внимателният родител вижда, когато на детето са му достатъчни такива физически контакти.
— Трябва колкото се може по-често да се вглеждаме в очите на своето дете с любов и нежност, независимо то неговите прояви /особености на характера/.

Борис Зиновиевич Драпкин – един от най-известните в света детски психиатри и психотерапевти, почетен професон по психотерапия. До 1996 година е работил като главен детски психотерапевт в Министерството на здравеопазването на СССР и Русия. В същото време е бил главен детско-юношески психиатър на град Москва. Автор е на повече от 100 научни труда.

И още – огромно значение на детето /не само за бебето, но и за детето в ученическа възраст/ играе майчиният глас. Детето започва да го чува от петия месец на вътреутробното си развитие и го чува по-често от всички останали звуци. Раждайки се, той разпознава маминият глас и много емоционално реагира на него, различава всички негови интонации. Маминият глас става негов собствен, вътрешен глас. И ако той му дава чувство за спокойствие, щастие, здраве, добро развитие, то психиката на детето му се подчинява. Но също така психиката на детето се подчинява на майчиният глас, когато майката предявява към детето си много претенции, упреква го, че е такъв и такъв... По този начин майката внушава на детето си програма за неуспехи и болести.

И Вашият уникален метод помага да се борим с неудачите в живота?
— Разбира се, моят метод не е панацея за всички болести и беди, но положителните резултати в процеса на лечение се наблюдават в повечето случаи, а в същото време не настъпват никакви усложнения. Още повече, че този метод подобрява здравето не само на детето, но и на майката, а също така осигурява необходимият психологически комфорт между всички членове на семейството.

Възрастта на детето няма ли значение?
— Ние работим с деца от от 0 до 18 годишна възраст. Разбира се, най-ефективно е лечението на заболявания в ранен стадий, при деца до 12 години. До тази възраст, все още е запазена връзката „майка-дете”. След това тя започва по малко да отслабва. За работа с юноши, използваме и други методи, но „мама-терапията” е ефективна и при тях.

Значи, майката е най-добрият хипнотизатор за детето си?
— В същност - да. Нейният глас действа на детето, както нищо друго.

А бащиният глас?
— Опитах се да привлека към внушението и татковците, но се оказа неефективно. Бабите по бащина линия, даже горещо обичащи любимите си внуци, също не успяха да постигнат резултат. Такъв потресаващ хипнотичен ефект предизвиква единствено гласът на майката. И още, но в много по-малка степен, гласът на бабата по майчина линия. Към мен са се обръщали и семейства с осиновени деца. Но при тези майки моят метод не действа. Същият е резултатът и при генетична майка, която обаче по ред причини не е износила тя детето си. В дълбочина тя си остава чужда за детето, все пак майчината утроба не е такси и не е инкубатор.

Но тази „хипноза” абсолютно безопасна ли е за детето?
— Така като за него е абсолютно безопасна собствената му майка. Можем само с тъга да контатираме, че с всяка изминала година расте броят на деца с неврози, с нервно-вегетативна дистония /дистонията е заболяване, което се характеризира с нарушение на вътрешното равновение на организма – кръвообращение, топлообмен, храносмилане; проявите на дистония могат да имат постоянен или кризисен характер – панически пристъпи, припадъци и други пристъпообразни състояния/, заекване, нощно напикаване, функционални заболявания на вътрешните органи, в основата на които стоят нервни фактори /патология на сърдечно-съдовата, храносмилателната, дихателната система/. Днес много деца до ученическа възраст просто се нуждаят от консултация с психиатър, но това плаши родителите!

Сложността при лечението на съвсем малките деца се заключава и още в това, че при тях са възможни съвършено непредсказуеми, парадоксални и различаващи се от възрастните реакции на лекарства и психологически намеси. А майката като средство за лечение е абсолютно безопасна. Детето постоянно усеща общността си с майката и реагира на най-малките промени. И нерядко – именно заболяването е призив, с който детето казва: обърнете ми внимание, поправете грешката!

Препоръки за щастие

Разбирайки, колко е необходим неговият метод на хиляди деца, проф.Драпкин с готовност споделя основните положения. Базовата програма, полезна за всеки, в това число и на здравите деца, се състои от четири блока. Фразите, които трябва да се произнасят не са случайни. Всяка дума е премислена и проверена, така че заменянето разместването им в изреченията не се препоръчва.

И така, 20-30 минути след като детето ви е заспало, майката сяда на неговото креватче с тескта в ръце и чете по три пъти всяка фраза. В началото за себе си, за да се запознае с нея, после мислено. Тези фрази трябва да се четат всеки ден. Колко дълго? 1-2 месеца... Тук всичко зависи от състоянието на детето. Нито високата температура, нито каквито и да било други прояви на болестни състояния у детето не се явяват противопоказания. Но ако самата майка не е във форма – ако е болна, напрегната, раздразнена – тогава сеансът е по-добре да не се провежда. В краен случай може да се проведе от бабата по майчина страна.

1 блок. Витаминът на майчината любов.

С помощта на тези думи майката излива своята любов към детето:
•Аз много, много силно те обичам;
•Ти си най-скъпото ми и родно нещо, което имам;
•Ти си моя родна частичка, родна кръв;
•Без теб, аз не мога да живея;
•Ние с тати много силно те обичаме.

2 блок. Физическото здраве.

Майката мислено си представя идеалният образ на своето дете. Тук е събрана /заключена/ цялата педиатрия:
•Ти си силно, здраво, красиво дете, момченце/момиченце мое;
•Ти се храниш добре и затова бързо растеш и се развиваш /тази фраза работипрекрасно. У детето се появява добър апетит/;
•Ти имаш силно и здраво сърце, гърди, коремче /произтича пресичане на всички психосоматични заболявания – астма, сърдечни неврози, дискинезия на жлъчните пътища.../ ;
•Ти се движиш леко и красиво /пресича всички двигателни нарушения/;
•Ти си кален, рядко и малко боледуваш.

3 блок. Нервно-психично здраве.
•Ти си спокойно момченце/момиченце;
•Ти имаш хубави, здрави нерви;
•Ти си търпелив, ти си добър, ти си общителен;
•Ти си умно момче/момиче;
•Твоята главичка се развива отлично, всичко разбираш и запомняш;
•Ти винаги си в добро настроение и обичаш да се усмихваш /ограничаваме детските депресии и цяла група психически нарушения/;
•Ти добре спиш /това внушение много бързо започва да действа/;
•Ти заспиваш леко и бързо, ти сънуваш само хубави и добри сънища;
•Ти си почиваш добре, когато спиш;
•Говорът ти се развива добре и бързо.

4 блок. Емоционален ефект, пречистване от болестите /от народната медицина/.
•Аз вземам и изхвърлям твоята болест и твоите трудности. /По-нататък майката назовава конкретните проблеми на детето/
•Аз вземам и изхвърлям твоят лош сън /ако детето спи лошо/;
•Аз вземам и изхвърлям твоите страшни сънища;
•Аз вземам и изхвърлям твоята плачнилост;
•Аз вземам и изхвърлям твоята неохота за хранене;
•Аз много, много силно те обичам – заключителната и най-важна фраза!

Най-важното е винаги да завършваме с уверението в безграничната ни майчина любов. Обърнете внимание: цялата програма е абсолютно позитивна, няма никакво НЕ, вие просто пробуждате в детето желание да бъде добро, щастливо, здраво и затвърждавате увереността му, че това е възможно.
С тези четири блока от фрази, майките могат да внушават на своите деца, без да се боят че ще им навредят, защото в тях има само позитивна постановка за добро развитие и самочувствие. За работа с тези блокове, на майката не е нужен лекарски контрол!

По материали на http://asu.mich.ru
превод от руски: Златина Димитрова
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11606
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнениеот cchery » Чет 06 Окт 2016, 11:05

Kleo написа:На път съм да постигна консенсус и съгласие с Хри за нещо, свързано с Алекс и неговото физическо развитие, и не само.
Още не желая да споделя точно какво е. Само ще кажа, че веднага щом стане факт, ще се отбия отново, да се похваля.
Дай, Боже, много ще се радвам, ако се случат нещата. Алекс много отдавна иска това. Баща му досега не беше склонен да го подкрепи, но май че върви към промяна.

Има ли развитие по този въпрос, Деска?!
Изображение

"Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш."

Стилиян Петров (капитан на НО по футбол на България)
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
 
Мнения: 7133
Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 11:12

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнениеот Kleo » Чет 06 Окт 2016, 11:08

cchery написа:
Kleo написа:На път съм да постигна консенсус и съгласие с Хри за нещо, свързано с Алекс и неговото физическо развитие, и не само.
Още не желая да споделя точно какво е. Само ще кажа, че веднага щом стане факт, ще се отбия отново, да се похваля.
Дай, Боже, много ще се радвам, ако се случат нещата. Алекс много отдавна иска това. Баща му досега не беше склонен да го подкрепи, но май че върви към промяна.

Има ли развитие по този въпрос, Деска?!

Да, дотолкова, доколкото чакаме още малко важна информация от Алекс, който в момента разузнава нещата.
В момента, в който всичко се изясни, ще споделя точно за какво иде реч.
Но Хри продължава да ме радва, а всъщност ... ами това е важното! Защото става дума за сина ни и неговото ежедневие, развитие и самочувствие!
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11606
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнениеот Kleo » Чет 13 Окт 2016, 15:57

НИКОГА НЯМА ДА РАЗГОВАРЯМ ТАКА С ДЕЦАТА СИ

категория: Промени себе си, промени живота си
Една емоционална статия, която обяснява защо е толкова важно да се отнасяме с уважение към децата си и да ги обичаме безпрекословно.

Вчера, докато чаках влака в метрото, седях на една пейка с майка и шестгодишния й син. Майката уморено и монотонно изливаше упреци върху детето. Поучаваше го някак съвсем обикновено, без особена злоба, и беше ясно, че за тях това е в реда на нещата. А нещата изглеждаха така:

– Мамо, боли ме коремът...
– Кой ти е виновен? Казвах ти да не ядеш толкова. Нямаш никаква мярка, виж как си се подул. Аз ядох колкото трябва, а ти? Защо трябваше да се тъпчеш така? Погледни си панталоните. Целият си се оплескал, като прасе! Този панталон го прах вчера и сега пак наново. Ставай, влакът дойде. А кой ще ти вземе нещата, чичо ти Федя ли? Вечно ги зарязваш някъде...

Момченцето се обърна, взе си нещата и тръгна умърлушено към вагона. Всичко отвътре ми се сви на топка. По две причини. Първо, в детството с мен разговаряха по същия този начин. Второ, когато съм много уморена или потисната, и аз се държа така със сина ми.

Изпитах желание да седна до детето, да го погаля по корема, да го притисна до себе си, да му кажа нещо от рода на: „Не я слушай, всичко ти е наред, ти просто си дете. Нормално е да не знаеш колко да ядеш, мозъкът ти още не е съзрял, за да имаш контрол, това трябва да прави твоята майка. Нормално е да си цапаш дрехите. Ти си дете, отгоре на това и момче. Просто е задължително да си оплескан от главата до петите. Невинаги можеш да си пазиш и нещата на тази възраст, още повече, че наближава полунощ и си много уморен”. И да добавя нещо като „миличкото ми котенце, зайчето ми” – както наричам галено сина ми в минути на нежност.

Но аз се настаних в другия край на вагона, затворих очи и почувствах, че ей сега ще се разплача. В главата ми прозвуча гласът на мама, който ме мъмреше на всяка крачка. До болка (точно така – до болка) познатите фрази: „с тия две леви ръце...”, „кой ли ще те вземе ТАКАВА”, „божичко, какво ще излезе от теб”.

Пораснах и се научих да се защитавам. Вече на никого не позволявам да ми говори така. Нужни ми бяха години психотерапия, за да свикна да го правя. Да възстановя разрушените до основи граници. Да изградя наново от руините самооценката си. Да се приема такава, каквато съм. Но гласовете в главата ми са си все там. Щом се изтощя малко повече, един развален грамофон отново започва да повтаря познатите фрази.

И аз самата вече съм майка, живея на другия край на света, почти 8 хиляди километра ме делят от мама. Не се виждаме често и рядко говорим по телефона. Тя се научи, когато разговаря с мен, да запазва за себе си мнението си за моите женски, човешки и професионални качества. Дори свикна да пише есемеси с „Обичам те”! А само преди две години, макар да беше гледала предаванията с мое участие (бях поканена като консултант диетолог) по Първи канал (в координатната система на моята майка само космосът стои по-високо), ме питаше: „Кога ще си намериш свястна работа?”.

Ако двете се опитаме да прекараме заедно повече от едно денонощие, ще възкръснат картините от детството. Защото когато майка ми е била дете, с нея са се отнасяли дори много по-лошо. Тя ми е предала само 2 процента от това, което нейната майка, моята груба баба, й е давала.

През цялото детство си повтарях мантрата: „Оммм, никога няма да говоря с децата си по ТАКЪВ начин”, но когато съм ядосана, изтощена и с отслабен контрол, сякаш отстрани чувам устата ми да бълва срещу моето дете много сходни фрази, даже със същата интонация - фамилната!

Не виня майка си за това, което ми е говорила преди трийсетина години, както и за това, което изобщо не е казвала – „милото ми момиченце”, „на мама детето”, „хубавицата ми”. Вече изпитах на гърба си колко силно ни влияят стереотипите, които са ни заложени в ранното детство. И знам, че не е толкова лесно да се премахнат тези програми, нито току-така да се инсталират нови върху старите. Не ми остава нищо друго, освен да й съчувствам. А също и на нейната майка, на която, както се предполага, й е било още по-трудно в детството. И ако надникнем по-навътре в семейната история, то хаосът е такъв, че и самият дяволът няма да се оправи и ще вдигне ръце. Разкулачване, глад, война, врагове на народа – това има там.

Не ми остава нищо друго, освен да обичам всичките тези осакатени, преживели какво ли не мои предци, от които сега поемам щафетата. Остава ми само да обичам с цялото си сърце своя син, за да прекъсна тази страшна щафета.
Да се извинявам след сривове (за щастие, не толкова чести) и да обяснявам защо се случва това. По 10 пъти на ден да му засвидетелствам безусловната си любов. По 50 пъти на ден да го прегръщам. Да му пращам позитивни съобщения. Да отговарям за него, както възрастен за дете – за да се научи и той да отговаря за някого, като порасне. Правя всичко, каквото мога.

Правя всичко, за да може неговите вътрешни гласове да му казват, че той има право на живот. Има право на любов просто защото се е родил. И не трябва да доказва, че заслужава и едното, и другото. Че е красив, умен и талантлив по рождение (всичко това е вярно), че има голямо сърце и ще стане истински мъж. Той и сега вече се държи като истински мъж: винаги ми отваря вратата, взема тежките ми чанти – не съм го учила на това.

И колкото повече се старая да правя тези неща, толкова по-слаби са гласовете в главата ми. Да, те все още са там и може би винаги ще ги има. Но аз вече не ги чувам непрекъснато, също както не чувам шума от минаващите навън коли. С всичко се свиква. Все по-малко се старая да заслужа любовта и правото си на съществуване, и все повече съм си просто аз.

Разбирам добре, че тази история не е само моя. Докато не се промени ниската самооценка, нищо няма да се промени. Няма да има нито честни избори, нито чисти улици. Вместо това ще има войни със съседите, кражби, лъжи и деградация.

Нямам отговор на въпроса какво да направим. Как да помогнем на хората да се избавят от гласовете в главите си, които им казват, че са свине или дърти кранти. Гласове, които им нареждат да се напият, за да намалят звука. Или да си го изкарат на децата. Или да мразят някого.

В моята координатна система всеки започва от себе си. Обръща се за помощ към професионалисти, медитира, моли се, практикува йога – с една дума, прави това, което му помага. Старае се да обича децата и родителите си такива, каквито са – не идеални, досадни. След като се научи да прави това, започва да тренира върху съседите, колегите, случайните минувачи. Като се заемеш със себе си, желанието да превъзпитаваш другите намалява многократно.

Когато започнем наистина да се уважаваме – всеки себе си, тогава ще имаме всичко...

Източник: http://www.gnezdoto.net/promeni-sebe-si ... -decata-si
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11606
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнениеот Kleo » Пон 31 Окт 2016, 14:54

Една приятна част от това да си майка на тийн - в крак с модните, с хитовите песни си - радваш им се заедно с него... и музиката, споделеният вкус, стават добър повод да общувате... ей така, лежерно, неусетно, да разбереш някои негови тайни, да те вкара в света си, замалко, разбира се, но е толкова ценно и хубаво. Препоръчвам!
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11606
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

ПредишнаСледваща

Назад към Отглеждане и възпитание

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron