Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Публикувай отговор
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

9 неща, които майките не казват на дъщерите си (но аз няма да бъда такава майка)

автор: Моника Василева

Майката е духовен водач, пазител и земен ангел за своето дете. От векове жените са предавали на своите дъщери тайните женски повели и са споделяли с тях частица от себе си, най–мъдрата частица от себе си, опитвайки се да им предадат истините, до които сами са достигнали през житейския си път. Дали през 21 век тази древна традиция не започна да се изличава? Дали дъщерите ни не започнаха да прекарват повече време пред лаптопа, отколкото в скута ни? Дали не забравихме по–често да изключваме звука на мобилния си телефон и да поговорим с малките си момичета, да поговорим с тях открито и от сърце?

Дъщеря ми ме научи на много повече неща, отколкото аз успях да науча нея (поне в живота ни заедно досега). Затова най–малкото, което й дължа в знак на благодарност, е да бъда честна и да й кажа всичко онова, което сърцето ми нашепва. Ето 9-те неща, които няма да забравя да споделя с детето си, пък макар и някои от тях да са от онези, "забранените" за казване неща...

1. Мила моя дъще, по пътя си ще срещнеш не само радост и веселие; по пътя си ще срещнеш също болка и тъга. Майките обикновено не искат да говорят на децата си за тъмната страна на живота, но само като знаеш за мрака, ще можеш да си подготвена за това как да си запалиш огън и да преминеш нататък по своя светъл път. Когато ти четях приказки, в които имаше зли вещици и лоши магьосници, аз вече бях започнала да те подготвям за това да осъзнаеш, че колкото и да ти желая от цялото си сърце да си най–щастливата, то ще имаш моменти, в които тъгата ще е по–силна от теб. Не се плаши от скръбта и препятствията по пътя си! Срещай страховете и болките си с вдигната глава! И продължавай да вървиш... докато не излезеш от омагьосаната гора. Няма да бъда от майките, които за да не натъжат децата си, ще кажат, че всичко в този живот е прекрасно. Казвам ти, дъще: животът има своите върхове и падини. А когато си в някое от черните му свлачища, спомни си думите ми, че и това ще мине, почувствай майчината ми любов, и тръгни нагоре.

2. Някога те учих да отстъпваш винаги играчките си на другите деца. Сега ти казвам, дете мое – обичай хората, но обичай и себе си. Ако в сърцето си чувстваш, че не искаш да отстъпиш от своето, недей! Играчката си е твоя, животът – също! Отстоявай съкровеното за теб. Нека силата и увереността бъдат твоят жезъл, който брани самоуважението ти. Няма да бъда от майките, които учат единствено на отстъпване; аз искам да ти разкажа и за отстояването. Казвам ти, дъще: когато силата е подплатена от нежна любов, пътят пред теб става по–обширен и красив!

3. Няма да бъда от майките, които не понасят плача или твърде шумния смях на децата си. Щом сълзите парят в красивите ти очи – плачи; щом смехът гръмко кънти в гърдите ти – смей се на воля! Казвам ти, дъще: осъзнавай, приемай, изразявай своите истински емоции. Жените сме емоционални създания, не се срамувай от многото лица на емоциите вътре в теб.

4. Може би от мен се иска да те науча да виждаш мъжа и жената като равни. Но аз искам да съм от майките, които ще ти разкажат приказка за твоята могъща женска сила. Жената е красиво тайнство, земна богиня. Обичай своята женска природа, осъзнай силата, която се крие зад това да си жена. Казвам ти, дъще: в теб има мощ безгранична да рушиш и да съграждаш. Нека ти разкажа за малките женски тайни, за ритуалите на красотата, за силата да си жена...

5. Майките не казват на дъщерите си за страстта, за силата на желанието (та нали са вече зрели жени, та нали пред децата не се говори за "„тези неща"), но аз искам да ти разкажа за това, през което съм преминала досега в живота си. Нека ти разкажа не за любовниците и любимите, които съм имала, а за трепетите, за безсънните нощи, за изгарящата страст, която ме е правила щастлива и толкова жива. И когато някой ден и ти преминаваш през своите трепети и първи увлечения, спомни си за моите думи и не затваряй душата си за мен, не се отдръпвай, а знай, че и аз някога съм обичала безрaсъдно.

6. Няма да съм от майките, които мълчат за истинските отношения в семейството, защото знам, дъще, че децата са най–добрите детективи по отношение на случващото се между родителите. Казвам ти, дъще: семейството не е вечна идилия – гради се върху много компромиси и голямо търпение. Но стига в основата да има силна любов, семейството е свещено. И няма да съм от майките, които остават със съпрузите си само заради децата, защото така ще стоваря огромна вина върху нежните ти плещи. Знай, че ако съм до баща ти, то е защото много го обичам и искам да споделям живота си с него. Някой ден и ти ще направиш свое семейство – гради го с много любов, търпение, нежност, но ако някога усетиш, че усмивката ти е погребана месец след месец, а душата ти кърви – тръгни си, без да се чувстваш виновна.

7. Много майки скриват от децата си тъмните участъци от своето минало, но аз искам да знаеш не само моите победи, но и моите падения. Защото само така бих могла да те науча как да се бориш и да градиш личността си отново и отново. Допускала съм много грешки, дъще, но аз ще ти говоря и за това, защото не искам в теб да заложа представата, че трябва да си съвършена; всички ние сме човеши същества и понякога падаме на пътя. И нека майчината ми честност е като ръка, която ти се подава в такива моменти, за да се изправиш и да продължиш в друга посока. Казвам ти, дъще: не очаквам от теб да не грешиш, но нека виждаш своите грешки като скъпоценни камъни, които очертават правилната за теб посока и ти показват как да промениш курса на живота си, за да не повтаряш едни и същи грешки.

8. Майките често говорят на децата си за значението на добрите оценки и важността на реалното; аз искам да ти кажа и още нещо, което често забравяме да казваме на своите деца: да следваш мечтите си е много по–важно от това да доказваш себе си пред някого (пък било то и пред собствените си родители). Нека ти разкажа, дъще, за вълшебния свят на мечтанията и за реалния път към реализирането им. Всяка жена трябва да знае как да сънува своите мечти, но и как да тръгне през деня по техните следи, издърпвайки мечтата от съня в реалността. Казвам ти, дъще: този живот става чудесен, ако имаш голяма мечта! И ако мога да ти вдъхна истинска вяра, че ти заслужаваш и можеш да сбъднеш съкровените си мечти, то аз ще съм удовлетворена.

9. И накрая, искам да ти кажа онова, което повечето майки никога нямат смелостта да кажат на своите деца. Понякога, мило мое, не обръщай внимание на онова, което ти казвам! Всяка майка иска най–доброто за своето дете, всяка майка има най-изострената интуиция по отношение на чедото си, но майчиното сърце (единствено поради силна любов) се опитва твърде много да предпазва, да отстранява всички евентуални спънки и болки по пътя на детето. Моите майчини страхове могат да се превърнат вместо в спасителна мрежа, в паяжина, в която би могла да се оплетеш. Бъди свободна да летиш, да дерзаеш, да живееш с леко сърце. Казвам ти, дъще: понякога може и да не обръщаш внимание на моите думи, но винаги се вслушвай в посланията, които изпраща сърцето ти!

Моника Василева е автор на книгите "Подари си желаното тяло" и "Дневник на необикновената жена". Новата й книга "Когато Ина срещна Ян" е на пазара от април 2015 г. Присъединете се към нейната facebook група: Дневник на необикновената жена. Вижте още нейни статии и допълнителна информация за нея ...

Вижте още: Писмото на един баща до сина му заради единствената причина, заради която си струва да се ожениш

КНИГИТЕ НА МОНИКА ВАСИЛЕВА МОЖЕ ДА РАЗГЛЕДАТЕ И ДА ПОРЪЧАТЕ В КНИЖАРНИЦА ГНЕЗДОТО
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Седем родителски грешки, които пречат на децата

В стремежа си да помагат на децата си, родителите често допускат едни и същи грешки. Те могат да повлияят негативно на тяхната самоувереност още в ранната им възраст и по този начин да ограничат възможностите има за успех през младежките години и добра реализация и кариера в зряла възраст.

Ето кои са основните седем грешки, които можем да си спестим при възпитанието на децата.

1. На всяка цена се опитваме да предпазим децата си от рискове и опасности

Съвременното семейство живее под натиска на преинформираност и непрекъснат негативен поток от новини, свързани основно с опасностите, които дебнат на всяка крачка. Родителските притеснения, че „нещо лошо може да се случи на децата ни“ поставя на първо място тяхната безопасност. Това е и най-честата причина да ги поставяме в изолация и да ги учим да не поемат излишни рискове. Този подход, според психолозите, има неблагоприятен ефект за децата. Специалистите посочват като вреда за развитието на детето забраната да не излиза навън, детето да играе само в градинката пред блока. По този начин децата развиват различни страхове, когато пораснат. Понякога обаче те имат нужда да си ожулят коленете, да си изгорят пръстите. Като тийнейджъри би било полезно да се разочароват от приятел или приятелка, за да израснат емоционално, така че в зряла възраст да могат да градят стабилни взаимоотношения.
Ако родителите непрекъснато вървят пред децата си, за да разчистват препятствията по пътя им, вероятно те ще израснат неуверени, с ниско самочувствие, неблагодарни и арогантни.

2. Взимаме бързи решения вместо децата си

Съвременните деца са лишени от възможността да развиват чувството си за самосъхранение и отговорност. Това е така, защото ние поемаме изцяло грижата за тях, решаваме всички техни проблеми и задачи, а когато това стане твърде бързо лишаваме децата си от възможността да се израждат като самостоятелни личности с лидерски качества. Децата се научават да чакат някой друг да взема решения вместо тях и този модел понякога остава устойчив през целия живот. Подобно поведение би изкривило детската представа за начина, по който света функционира, а децата биват лишени от възможността да трупат опит и компетенции.

3. Твърде лесно раздаваме похвали

Днешните деца често живеят с чувството, че единствените хора, които им се възхищават са мама и татко, тъй като рядко чуват похвали от други хора. Това поражда съмнения у децата относно обективността на родителското възхищение и дори да ги накараме да се чувстват добре за един определен момент, те не свързват тези похвали с реалните си възможности.
В стремежа ни да повдигнем самочувствието им, често се случва така, че без да искаме поощряваме децата да ни мамят, само и само, за да получат похвала от нас, но и да преодолеят определени трудности.

4. Поставяме децата си под общ знаменател

Децата трябва да са наясно, че понякога ще им се налага да приемат отговори като „не“ и „не сега“. И за да променят това, ще трябва да положат усилия. Като родители, ние често сме склонни да им дадем онова, което искат и очакват от нас. Когато децата са две или повече е много важно да похвалим детето, което реално ги е заслужило, не да даваме обобщаваща оценка за всички, тъй като това би демотивирало по-старателното дете.
Връзката ни с децата не бива да е основана на материални награди. Те не биха предизвикали любовта им към нас, нито ще възбудят тяхната вътрешна мотивация.

5. Не споделяме собствения си опит с децата

Тийнейджърите мразят да бъдат съветвани и с цялото си същество искат да ги оставим на свобода, за да разперят свободно крила. В тази възраст децата ни се превръщат в истински егоисти, искат да получават всичко на мига и единствено за себе си.
Като родители ние трябва да им се доверим и да ги оставим да опитват и грешат, разбира се под дискретния, но зорък наш поглед.
Споделяйки с децата ни нашите грешки, които сме правили на тяхната възраст може и да не им помогне в конкретна ситуация, но може би ще разшири периметъра на техния избор.
Идеята да споделяме обаче не бива да преминава отвъд определени граници, така че е по-добре да премълчим факти за това кога сме пропушили и кога за първи път сме пили алкохол, защото този подход би подал сигнал към детето ни, че това не е особено осъдително.
Като родители ние не трябва да сме единственият пример за децата ни, но е добре да бъдем един от най-добрите.

6. Бъркаме интелигентността и таланта на детето със емоционална зрялост

Често нивото на интелигентност и някои творчески заложби у детето е родителският критерий, по който съдим за зрелостта на детето. Поради тази причина често родителите погрешно решават, че то е достатъчно добре подготвено за предизвикателствата в живота. Това обаче съвсем не е така, защото ако детето е даровито в една област, това не означава, че се отнася изцяло за личността му. Затова е от полза да наблюдаваме как се развиват връстниците на нашето дете и ако забележим, че те се справят като цяло по-добре, да предприемем мерки за преодоляване на изоставането по отношение на емоционалната му зрялост и адаптивност.

7. Не правим това, което проповядваме

Родителите носят изцяло отговорността за моделирането на живота, които бихме искали децата ни да живеят. За да им помогнем да постигнат това, на първо място трябва да научим децата си да носят отговорност за собствените си думи и действия, да ги научим да са честни и откровени и да внимаваме, когато ги учим на всичко това да не изпадаме в противоречия с нашите собствени действия и лични избори.
Ако ние не спазваме правилата, на които се опитваме да научим децата си, това няма как да остане незабелязано от децата ни. Когато ние сме позитивни и отговорни, нашите деца също ще пораснат такива.

По материали от brightside.me
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Малко момче отишло една вечер при майка си в кухнята, докато тя приготвяла вечерята и малко притеснено й подало лист хартия, на който старателно било написало няколко реда. След като майка му си подсушила ръцете с кърпата, тя го прочела. На него пишело:
За подрязването на храстите в двора – 5 долара;
За това, че съм си почистил стаята тази седмица – 1 долар;
За ходенето ми до магазина вместо теб – 50 цента;
За наглеждането на малкото ми братче, докато ти пазаруваше – 25 цента;
За изхвърлянето на боклука – 1 долар;
За окосяването на поляната пред къщата – 5 долара;
Общо: 12.75 долара
След като го прочела, тя го гледала продължително време без да каже нито дума. Момчето можело да види как спомени преминават бързо през съзнанието й! Тя взела химикал, обърнала листа на другата страна и написала следното:
За деветте месеца, през които беше в мен, растейки – не ми дължиш нищо!
За всичките нощи, през които съм бдяла над теб, лекувайки те и молейки се за теб – не ми дължиш нищо!
За всички сълзи, които си ми причинил през годините – не ми дължиш нищо!
За всички нощи, изпълнени с ужас и притеснения, които знам, че ми предстоят – не ми дължиш нищо!
За всички играчки, дрехи, храна и дори за издухването на носа ти – не ми дължиш нищо!
И така, когато събереш всичко, получаваш цената на моята любов. Тя е безплатна!
Когато момчето прочело това, което майка му била написала огромни сълзи изпълнили очите му. То погледнало право към майка си и й казало:
“Мамо, сигурен съм, че те обичам много!”
След което взел химикала и с големи букви написал: Всичко е напълно изплатено!!!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор