Да възпитаме децата си на труд

Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от Kleo »

Вчера се случи тъй, че вкъщи останахме съвсем БЕЗ храна. Хубаво, обаче мъжът ми на тийм-билдинг за през уикенда и го очакваме с детето чак в неделя вечерта. Та трябваше да изляза в дъжда и да напазарувам някои основни продукти. Съвсем съзнателно обаче реших да взема и 8-годишния си син с мен. Приготвих общо 6 платнени торби от вкъщи и се запътихме за към магазина. Той носеше 2, аз останалите 4. Мисля, че постъпих правилно, вие какво мислите - трябваше ли да го оставя вкъщи на топло да си играе или направих добре, че го взех с мен и че и той участваше в пазаруването и в носенето на храните до вкъщи наравно с мен? Все пак ще става МЪЖ един ден, мисля, че е добре отрано да свикне да бъде кавалер и да взема участие в домакинската работа. Но едно малко трепетливо гласче дълбоко в мен ми шепти, че бъркам, че ненужно го товаря със задължения, че го уморявам и че съм прекалено строга с него... :1044
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от Kleo »



Днес навсякъде се срещат съвети как да развием уменията си да работим в екип, да повишим съсредоточеността си, да оптимизираме времето си, да увеличим доходите си... Това са чудесни умения, но те се въртят основно около това да бъдем добри служители и не ни помагат особено да се оправяме сами в света, не ни вършат и голяма работа в ежедневието. Разбира се, заради това, което работим, мнозина от нас сме изгубили възможността да участваме в създаването на някакъв живот извън службата и сме го поверили на съответните звена за обслужване – за създаване на храна, дрехи, домове, удобства... Напредък на цивилизацията, какво да го правиш.

Обаче има някои неща, които, независимо от напредъка на технологиите, от по-бързия живот и ежеминутната промяна на света, е добре да бъдат предавани от поколение на поколение. Говорим за прости умения, които са много полезни, ако някога ни се наложи да се оправим сами в живота, без да бъдем зависими от магазините, машините и индустриите. Има инструменти и машини за всичко. Но друго е, ако можем ние лично да направим нещо – сами, с двете си ръце.

Не са умения, които бих разделила на мъжки и женски, в днешно време такова разделение вече почти няма. Но все пак – някои от тях ще научим от бабите, а други – от дядовците.

От бабите:

- Омесване на хляб – да си направиш сам насъщния. В магазина има десетки видове, но нито един няма да е същият като този, който е излязъл изпод собствените ти ръце. Това умение е безценно. Всяка баба го може. Тя прави хляб от пшенично, ръжено, царевично и дори нахутено брашно. При това, използвайки свой, собственоръчно направен квас, а не маята от магазина. Оказва се, че не става въобще въпрос за някаква хамалогия. Брашно, вода и време са всичко, което ви трябват – и за кваса, и за хляба. Останалото ще ви го каже вашата баба. Добре е нейните тайни да не умират с нейното поколение. Добре е да се предадат нататък. Да можеш да си направиш хляба сам е едно наистина вълшебно умение.

[img]http://assets.bg-damma.com/content/_original/m.tea.jpg[/img]

- Плетене и шиене – да си направиш сам постелята, покривката, одеялото и дрехата. Едно умение, което никога не е излишно. Куките, иглите и преждата могат да ви влязат в употреба в много ситуации. Представете си, съвсем сами да можете да ушиете рокля като от последната корица на Vogue? Да, онази същата, от новата колекция на Versace – съвсем сами да си я ушиете, вместо да въздишате по нея и да скривате с ръка срамно високата цена? Не е зле, нали?

- Засаждане и отглеждане на храна – полезно е, безспорно. Да разчитаме на пазара и магазина за всички е практично, но не и задължително. И все повече хора започват да мислят в тази насока – предпочитат истинските пред пластмасовите зеленчуци например. Тези, които са успели да си отгледат сами.

[img]http://assets.bg-damma.com/content/Pink_Sherbet.jpg[/img]

- Приготвяне на зимнина – едно изключително мамино умение. Да си направиш краставички, компоти, туршии, да изсушиш или замразиш различни плодове и зеленчуци, така че да са съвсем годни за употреба и след месеци, и да се запазят максимално, е наистина незаменимо. Като бонус бабите споделят и познанията си за приготвяне на конфитюри – това си заслужава да се знае дори и само заради едните палачинки!

[img]http://assets.bg-damma.com/content/c.flisen.jpeg[/img]

- Бране на билки – с тези умения можем прекрасно да заместим цяла една индустрия, която доста успешно ни източва – фармацевтичната. Малцина са онези, които днес разпознават билките, знаят коя кога и как се бере, знаят технологията на сушене и съхранение. Те са идеалният помощник за всякакви неразположения, а в зимните дни – незаменими в борбата срещу настинките. Най-добре щеше да бъде, ако това умение се унаследяваше генетично!

[img]http://assets.bg-damma.com/content/herbs_drying.jpg[/img]

Бонус за усвояване от бабите: Уроци по сдържаност – умението да не прекаляваш. В нищо. Тук сигурно ви изненадвам, но това е умение, което нашите баби притежават до съвършенство, а при новите поколения някак липсва.

От дядовците:

- Палене на огън – да създадеш топлина и светлина. Не е като да пуснеш парното или да го чакаш да дойде (когато вече е студено, но още не са се сетили да го пуснат), или да включиш в контакта духалката или климатика. И да се молиш да не спре токът. Е, да, огън насред вкъщи няма да запалим. Но това умение е наистина полезно.

[img]http://assets.bg-damma.com/content/hlanchas.jpg[/img]

- Елементарно строителство - да създадеш нещо със собствените си ръце. Не е речено да е къща (макар че никак не е лошо и това да го можете). Става въпрос за елементарно строителство – да можеш да заковеш пирон за стена или да съединиш две дъски една за друга.

[img]http://assets.bg-damma.com/content/TruSu.jpg[/img]

- Цепене на дърва – дори и само заради идеята да го можеш. Но и заради друго – не е толкова невероятно и ти, като в онези романтични филми, да се окажеш в някоя прекрасна малка затънтена хижа, затрупана със сняг, която притежава страхотна камина и има само един недостатък – дървата са на привършване. Друго си е да можеш да понацепиш едно-две. Ей така, за спорта.

[img]http://assets.bg-damma.com/content/Auntie_P.jpg[/img]

- Косене на трева – съвременните косачки са прекрасен напредък на технологиите. Когато ги има, нищо друго не ни трябва, за да имаме прекрасна подравнена тревичка на семейната вила. Обаче не е зле да можем да се оправяме и с коса в ръка, пък дори и да не ни се наложи.

[img]http://assets.bg-damma.com/content/circulating.jpg[/img]

Всички тези умения днес съвсем успешно са заместени от машини.
Но наистина ли искаме да сме напълно зависими от тях? Въпроси за размисъл.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от cchery »

Деси, много ми допадна тази статия. :954 Особено онова, върху което мисля от известно време - увеличила съм размера:
Kleo написа:Днес навсякъде се срещат съвети как да развием уменията си да работим в екип, да повишим съсредоточеността си, да оптимизираме времето си, да увеличим доходите си... Това са чудесни умения, но те се въртят основно около това да бъдем добри служители и не ни помагат особено да се оправяме сами в света, не ни вършат и голяма работа в ежедневието. Разбира се, заради това, което работим, мнозина от нас сме изгубили възможността да участваме в създаването на някакъв живот извън службата и сме го поверили на съответните звена за обслужване – за създаване на храна, дрехи, домове, удобства... Напредък на цивилизацията, какво да го правиш.


Мечтая си за това да организирам лагери за деца и възрастни, в които да си припомняме именно тези "смешни" от днешна гледна точка умения.... Аз поне имам нужда да бъда много близо до природата. Повече отколкото до цивилизацията. Може би защото съм... в цивилизацията с двата крака и компютъра, от който пиша това :1069 :1069 ....... Не знам...... какво ми става днес, но малко съм шокирана от случката в двора на училището на децата от тази сутрин ииии това ме накара да се размисля както никога.

Ще пиша малко по-късно по въпроса.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от Kleo »

Разкажи ни за случката в двора на училището на децата.
И на мен статията ми хареса. И се замислих аз самата колко от изброените неща мога да направя сама, ако ми се наложи.
Далеч не всички, да си призная. Особено тези, които трябва да научим и "да си вземем" от дядовците :1062
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от Kleo »

Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката "малък коментар" - дечица отговарят на въпрос. Тези наши внучета ме интересуват силно - на тях оставяме света. Този път въпросът е: "Какво е селянин?"

Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните.

Момченце: Те са, които отиват в затвора.

Те са глупави, мръсни - продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари.

Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това. Аз пък поглеждам към масата.
Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук. Мисля си откъде иде всичко това

Опитвам се да не се гневя. Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) - виждам диканята, с която вършеехме житото на хармана при дядо ми. Чувам: "Жетва е сега, пейте робини." С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача. Тринайсетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края - режат лицето ми и потта силно люти.

Порасъл съм под една картина у дома, наречена "Градушка". Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва бялата си риза - моли се на Бога да пощади хляба за челядта. Край тази картина баща ми обичаше да рецитира "Градушка" на Яворов.

Виждам лелки, стринки, каки - наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце. Кърмещи като във великото платно "На нивата". Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките - като в картините на Майстора.

Тук се пие глътка ракия. Сещам се и тя откъде иде. И се питам откъде дойдоха отговорите на децата, които до едно обясняваха, че селянинът е нещо отвратително. Ами от родителите им - откъде другаде? Родителите български, от които нито един не е роден в наследствения си средновековен замък. Родители, които с необяснима злоба секат собствените си корени. Всъщност на паразита за какво му е корен?

Ни новините ме интересуват сега, ни дори спортните. Просто зяпам как гори камината и размишлявам. Те и дървата идат от селяните, които ги секат, режат, цепят, товарят и разтоварват, докато ни ги докарат у дома.
И тръгна ято въпроси - от мен към мен - като например защо Толстой си я караше в Ясна поляна, а не в Москва и Париж.
Защо Уилям Фокнър гледа в ранчото си толкова крави, след като беше носител на Нобелова награда и вече имаше пари за три живота?
Защо англичаните напират напоследък у дома - да си купуват къщи по селцата?

Не знам. Предавам се. Малко кафенце за ободряване. И то не расте по тротоара. Една цигара. Сега пък тютюнът. Низите, абичките, момите - пак наведени над каменистата почва под южното балканско слънце. Бедността, пендарките, носиите и песните - все по наследството от вековете.
Така съм задрямал. И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата.

Автор: Дончо Цончев

Петя Петрова Василева коментира във Фейсбук горната статия с:

Поклон към онези, които продължават да обработват българската плодородна земя и не знаят студ и пек!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от Kleo »

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от Kleo »

Какво вършат вкъщи децата ви? От коя възраст нататък? И с лекота ли се включват в домакински дейности? Ето това ми се иска да обсъдим сега. Защото е лято. Защото нашите деца в ученическа възраст са във ваканция. Дали освен игри, пътешествия и приключения е редно в ежедневието им да присъстват четене на книги, учене във вид на преговор по дадени предмети и домашен труд... Вие как мислите, приятелки? Аз смятам, че ДА, хубаво е да има баланс между почивка и работа, дори по време на лятната ваканция. Ще се радвам да прочета и вас, като предварително благодаря на всички, които ще се включат по темата! :923
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от Kleo »

Основните домакински умения, на които трябва да научим децата си преди да навършват 18

Все си мислим, че децата ни са малки да правят нещо – когато са на две, ги смятаме за малки да помагат в сервирането на масата.

Когато са на 5, им прибираме дрехите от земята, защото някак си не смятаме, че могат да сгъват правилно една тениска и две чорапчета.

А когато са на 12, ги оставяме на домашните, приятелите и телефоните им защото „то детето си има други интереси“.

Важният въпрос обаче е, че „то, детето“, вече навлязло в тийнейджърска възраст, само след година-две ще стане съвсем официално възрастен човек.

Въпросният възрастен човек, особено ако реши да следва в университет, т.е да живее сам, ще трябва да владее минимум житейски умения, с които ежедневието му да протича по-лесно.

Ако успеете да ги научите да вършат тези домакински задачи и по-рано, ежедневието на цялото ви семейство ще е по-леко:

Домакински задължения: Да знаят как се ползва микровълнова, кои храни и съдове не могат да се слагат вътре (яйца, съдове с метални декорации); Да могат да напазаруват; Да знаят основното за вредните и полезните храни; Да могат да приготвят лесно ястие; Да познават кухненските прибори и уреди, и да могат да работят с тях.

Финансови умения: Да могат да пестят; Да знаят как се ползва банкомат; Да могат да управляват свой седмичен бюджет; Да се отнасят отговорно към фактури и бележки за платени суми (например да платят тока и да не забравят да запазят касовата бележка).

Домашни задължения: Да ползват правилно миялната машина; Да знаят къде са водомерите, бушоните; Да могат да дадат първа помощ при порязване, изгаряне; Да знаят къде е спирателният кран на водата, в случай на наводнение.

Грижа за дрехите: Да могат да гладят; Да знаят как се зашива копче и малка дупчица на дрехата; Да пускат пералня, да простират правилно и да сгъват дрехите; Да могат да перат на ръка; Да знаят с какво се премахват най-често срещаните петна; Да могат сами да си приготвят багажа за пътуване, като предвидят дрехи за всяка ситуация.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнение от Kleo »

* * *

Ами ... така е било едно време, щерко, така са се учели децата. От раждането до задомяването, неделима част от труда на възрастните били са, нищо толкова отделно не им се е приготвяло. В живия живот цялото научаване си е ставало, от люлката още. Тъничка е била нишката от играта до реалното. Така, играейки, са усвоявали всичките трудови и обредни задължения на възрастните. Е, за всяко нещо възраст си има, ама не се е толкова крило от тях ... Не като сега ..това не става за деца, онова не става... Опит първо с гледане и изживяване, щерко, се краде ... па после се истински предава... Как момчето на гайда да се научи да свири или пък момичето чорапи да плете? Гледат, слушат, ама трябва и да пипнат ... И при специалната опитност пак така е ... Трябва хубаво да се слуша, ама и да се пипне здраво ... Сега ще ти кажа как стара баячка може, баенето си на млада да предаде. След залез слънце отиват двете при върба, която над реката клони навежда. Избират два здрави клона, ама трябва допрени един в друг да са и да скърцат като вятър ги люлее. Новата баячка на скърцащите клони, щерко, се покачва и специално заклинание три пъти на глас изрича. След това на друг клон отива и пак така прави, а после на трети, отново три пъти тоя текст продумва. Така общо заклинанието девет пъти, на глас се казва. Много важно е други хора наоколо да няма, това тайнство отделно и скришно се извършва....

* * *
снимка от ФБ профил Атанас Мария Караиванови
описание на предаване на баене при река от "Обредното лечение чрез баене в българската народна медицина" А.Гоев, Етнографски проблеми на народната култура, т.1, 1989
източник - https://www.facebook.com/Слушай-щерко-и ... 927298859/

* * *

Изображение

* * *
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор