Който се страхува от мечки, го е шубе!!!


    

Да възпитаме децата си на труд

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнениеот Kleo » Пон 03 Дек 2012, 14:22

Вчера се случи тъй, че вкъщи останахме съвсем БЕЗ храна. Хубаво, обаче мъжът ми на тийм-билдинг за през уикенда и го очакваме с детето чак в неделя вечерта. Та трябваше да изляза в дъжда и да напазарувам някои основни продукти. Съвсем съзнателно обаче реших да взема и 8-годишния си син с мен. Приготвих общо 6 платнени торби от вкъщи и се запътихме за към магазина. Той носеше 2, аз останалите 4. Мисля, че постъпих правилно, вие какво мислите - трябваше ли да го оставя вкъщи на топло да си играе или направих добре, че го взех с мен и че и той участваше в пазаруването и в носенето на храните до вкъщи наравно с мен? Все пак ще става МЪЖ един ден, мисля, че е добре отрано да свикне да бъде кавалер и да взема участие в домакинската работа. Но едно малко трепетливо гласче дълбоко в мен ми шепти, че бъркам, че ненужно го товаря със задължения, че го уморявам и че съм прекалено строга с него... :1044
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11287
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнениеот Kleo » Сря 10 Фев 2016, 10:23



Днес навсякъде се срещат съвети как да развием уменията си да работим в екип, да повишим съсредоточеността си, да оптимизираме времето си, да увеличим доходите си... Това са чудесни умения, но те се въртят основно около това да бъдем добри служители и не ни помагат особено да се оправяме сами в света, не ни вършат и голяма работа в ежедневието. Разбира се, заради това, което работим, мнозина от нас сме изгубили възможността да участваме в създаването на някакъв живот извън службата и сме го поверили на съответните звена за обслужване – за създаване на храна, дрехи, домове, удобства... Напредък на цивилизацията, какво да го правиш.

Обаче има някои неща, които, независимо от напредъка на технологиите, от по-бързия живот и ежеминутната промяна на света, е добре да бъдат предавани от поколение на поколение. Говорим за прости умения, които са много полезни, ако някога ни се наложи да се оправим сами в живота, без да бъдем зависими от магазините, машините и индустриите. Има инструменти и машини за всичко. Но друго е, ако можем ние лично да направим нещо – сами, с двете си ръце.

Не са умения, които бих разделила на мъжки и женски, в днешно време такова разделение вече почти няма. Но все пак – някои от тях ще научим от бабите, а други – от дядовците.

От бабите:

- Омесване на хляб – да си направиш сам насъщния. В магазина има десетки видове, но нито един няма да е същият като този, който е излязъл изпод собствените ти ръце. Това умение е безценно. Всяка баба го може. Тя прави хляб от пшенично, ръжено, царевично и дори нахутено брашно. При това, използвайки свой, собственоръчно направен квас, а не маята от магазина. Оказва се, че не става въобще въпрос за някаква хамалогия. Брашно, вода и време са всичко, което ви трябват – и за кваса, и за хляба. Останалото ще ви го каже вашата баба. Добре е нейните тайни да не умират с нейното поколение. Добре е да се предадат нататък. Да можеш да си направиш хляба сам е едно наистина вълшебно умение.

Изображение

- Плетене и шиене – да си направиш сам постелята, покривката, одеялото и дрехата. Едно умение, което никога не е излишно. Куките, иглите и преждата могат да ви влязат в употреба в много ситуации. Представете си, съвсем сами да можете да ушиете рокля като от последната корица на Vogue? Да, онази същата, от новата колекция на Versace – съвсем сами да си я ушиете, вместо да въздишате по нея и да скривате с ръка срамно високата цена? Не е зле, нали?

- Засаждане и отглеждане на храна – полезно е, безспорно. Да разчитаме на пазара и магазина за всички е практично, но не и задължително. И все повече хора започват да мислят в тази насока – предпочитат истинските пред пластмасовите зеленчуци например. Тези, които са успели да си отгледат сами.

Изображение

- Приготвяне на зимнина – едно изключително мамино умение. Да си направиш краставички, компоти, туршии, да изсушиш или замразиш различни плодове и зеленчуци, така че да са съвсем годни за употреба и след месеци, и да се запазят максимално, е наистина незаменимо. Като бонус бабите споделят и познанията си за приготвяне на конфитюри – това си заслужава да се знае дори и само заради едните палачинки!

Изображение

- Бране на билки – с тези умения можем прекрасно да заместим цяла една индустрия, която доста успешно ни източва – фармацевтичната. Малцина са онези, които днес разпознават билките, знаят коя кога и как се бере, знаят технологията на сушене и съхранение. Те са идеалният помощник за всякакви неразположения, а в зимните дни – незаменими в борбата срещу настинките. Най-добре щеше да бъде, ако това умение се унаследяваше генетично!

Изображение

Бонус за усвояване от бабите: Уроци по сдържаност – умението да не прекаляваш. В нищо. Тук сигурно ви изненадвам, но това е умение, което нашите баби притежават до съвършенство, а при новите поколения някак липсва.

От дядовците:

- Палене на огън – да създадеш топлина и светлина. Не е като да пуснеш парното или да го чакаш да дойде (когато вече е студено, но още не са се сетили да го пуснат), или да включиш в контакта духалката или климатика. И да се молиш да не спре токът. Е, да, огън насред вкъщи няма да запалим. Но това умение е наистина полезно.

Изображение

- Елементарно строителство - да създадеш нещо със собствените си ръце. Не е речено да е къща (макар че никак не е лошо и това да го можете). Става въпрос за елементарно строителство – да можеш да заковеш пирон за стена или да съединиш две дъски една за друга.

Изображение

- Цепене на дърва – дори и само заради идеята да го можеш. Но и заради друго – не е толкова невероятно и ти, като в онези романтични филми, да се окажеш в някоя прекрасна малка затънтена хижа, затрупана със сняг, която притежава страхотна камина и има само един недостатък – дървата са на привършване. Друго си е да можеш да понацепиш едно-две. Ей така, за спорта.

Изображение

- Косене на трева – съвременните косачки са прекрасен напредък на технологиите. Когато ги има, нищо друго не ни трябва, за да имаме прекрасна подравнена тревичка на семейната вила. Обаче не е зле да можем да се оправяме и с коса в ръка, пък дори и да не ни се наложи.

Изображение

Всички тези умения днес съвсем успешно са заместени от машини.
Но наистина ли искаме да сме напълно зависими от тях? Въпроси за размисъл.
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11287
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнениеот cchery » Чет 11 Фев 2016, 13:11

Деси, много ми допадна тази статия. :954 Особено онова, върху което мисля от известно време - увеличила съм размера:

Kleo написа:[b]Днес навсякъде се срещат съвети как да развием уменията си да работим в екип, да повишим съсредоточеността си, да оптимизираме времето си, да увеличим доходите си... Това са чудесни умения, но те се въртят основно около това да бъдем добри служители и не ни помагат особено да се оправяме сами в света, не ни вършат и голяма работа в ежедневието. Разбира се, заради това, което работим, мнозина от нас сме изгубили възможността да участваме в създаването на някакъв живот извън службата и сме го поверили на съответните звена за обслужване – за създаване на храна, дрехи, домове, удобства... Напредък на цивилизацията, какво да го правиш.


Мечтая си за това да организирам лагери за деца и възрастни, в които да си припомняме именно тези "смешни" от днешна гледна точка умения.... Аз поне имам нужда да бъда много близо до природата. Повече отколкото до цивилизацията. Може би защото съм... в цивилизацията с двата крака и компютъра, от който пиша това :1069 :1069 ....... Не знам...... какво ми става днес, но малко съм шокирана от случката в двора на училището на децата от тази сутрин ииии това ме накара да се размисля както никога.

Ще пиша малко по-късно по въпроса.
Изображение

"Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш."

Стилиян Петров (капитан на НО по футбол на България)
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
 
Мнения: 7059
Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 11:12

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнениеот Kleo » Съб 13 Фев 2016, 15:29

Разкажи ни за случката в двора на училището на децата.
И на мен статията ми хареса. И се замислих аз самата колко от изброените неща мога да направя сама, ако ми се наложи.
Далеч не всички, да си призная. Особено тези, които трябва да научим и "да си вземем" от дядовците :1062
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11287
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнениеот Kleo » Пон 20 Юни 2016, 12:19

Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката "малък коментар" - дечица отговарят на въпрос. Тези наши внучета ме интересуват силно - на тях оставяме света. Този път въпросът е: "Какво е селянин?"

Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните.

Момченце: Те са, които отиват в затвора.

Те са глупави, мръсни - продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари.

Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това. Аз пък поглеждам към масата.
Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук. Мисля си откъде иде всичко това

Опитвам се да не се гневя. Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) - виждам диканята, с която вършеехме житото на хармана при дядо ми. Чувам: "Жетва е сега, пейте робини." С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача. Тринайсетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края - режат лицето ми и потта силно люти.

Порасъл съм под една картина у дома, наречена "Градушка". Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва бялата си риза - моли се на Бога да пощади хляба за челядта. Край тази картина баща ми обичаше да рецитира "Градушка" на Яворов.

Виждам лелки, стринки, каки - наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце. Кърмещи като във великото платно "На нивата". Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките - като в картините на Майстора.

Тук се пие глътка ракия. Сещам се и тя откъде иде. И се питам откъде дойдоха отговорите на децата, които до едно обясняваха, че селянинът е нещо отвратително. Ами от родителите им - откъде другаде? Родителите български, от които нито един не е роден в наследствения си средновековен замък. Родители, които с необяснима злоба секат собствените си корени. Всъщност на паразита за какво му е корен?

Ни новините ме интересуват сега, ни дори спортните. Просто зяпам как гори камината и размишлявам. Те и дървата идат от селяните, които ги секат, режат, цепят, товарят и разтоварват, докато ни ги докарат у дома.
И тръгна ято въпроси - от мен към мен - като например защо Толстой си я караше в Ясна поляна, а не в Москва и Париж.
Защо Уилям Фокнър гледа в ранчото си толкова крави, след като беше носител на Нобелова награда и вече имаше пари за три живота?
Защо англичаните напират напоследък у дома - да си купуват къщи по селцата?

Не знам. Предавам се. Малко кафенце за ободряване. И то не расте по тротоара. Една цигара. Сега пък тютюнът. Низите, абичките, момите - пак наведени над каменистата почва под южното балканско слънце. Бедността, пендарките, носиите и песните - все по наследството от вековете.
Така съм задрямал. И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата.

Автор: Дончо Цончев

Петя Петрова Василева коментира във Фейсбук горната статия с:

Поклон към онези, които продължават да обработват българската плодородна земя и не знаят студ и пек!
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11287
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнениеот Kleo » Пон 20 Юни 2016, 23:01

Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11287
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнениеот Kleo » Пон 18 Юли 2016, 13:47

Изображение
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11287
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнениеот Kleo » Съб 30 Юли 2016, 08:27

Какво вършат вкъщи децата ви? От коя възраст нататък? И с лекота ли се включват в домакински дейности? Ето това ми се иска да обсъдим сега. Защото е лято. Защото нашите деца в ученическа възраст са във ваканция. Дали освен игри, пътешествия и приключения е редно в ежедневието им да присъстват четене на книги, учене във вид на преговор по дадени предмети и домашен труд... Вие как мислите, приятелки? Аз смятам, че ДА, хубаво е да има баланс между почивка и работа, дори по време на лятната ваканция. Ще се радвам да прочета и вас, като предварително благодаря на всички, които ще се включат по темата! :923
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11287
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Да възпитаме децата си на труд

Мнениеот Kleo » Чет 18 Яну 2018, 10:58

Основните домакински умения, на които трябва да научим децата си преди да навършват 18

Все си мислим, че децата ни са малки да правят нещо – когато са на две, ги смятаме за малки да помагат в сервирането на масата.

Когато са на 5, им прибираме дрехите от земята, защото някак си не смятаме, че могат да сгъват правилно една тениска и две чорапчета.

А когато са на 12, ги оставяме на домашните, приятелите и телефоните им защото „то детето си има други интереси“.

Важният въпрос обаче е, че „то, детето“, вече навлязло в тийнейджърска възраст, само след година-две ще стане съвсем официално възрастен човек.

Въпросният възрастен човек, особено ако реши да следва в университет, т.е да живее сам, ще трябва да владее минимум житейски умения, с които ежедневието му да протича по-лесно.

Ако успеете да ги научите да вършат тези домакински задачи и по-рано, ежедневието на цялото ви семейство ще е по-леко:

Домакински задължения: Да знаят как се ползва микровълнова, кои храни и съдове не могат да се слагат вътре (яйца, съдове с метални декорации); Да могат да напазаруват; Да знаят основното за вредните и полезните храни; Да могат да приготвят лесно ястие; Да познават кухненските прибори и уреди, и да могат да работят с тях.

Финансови умения: Да могат да пестят; Да знаят как се ползва банкомат; Да могат да управляват свой седмичен бюджет; Да се отнасят отговорно към фактури и бележки за платени суми (например да платят тока и да не забравят да запазят касовата бележка).

Домашни задължения: Да ползват правилно миялната машина; Да знаят къде са водомерите, бушоните; Да могат да дадат първа помощ при порязване, изгаряне; Да знаят къде е спирателният кран на водата, в случай на наводнение.

Грижа за дрехите: Да могат да гладят; Да знаят как се зашива копче и малка дупчица на дрехата; Да пускат пералня, да простират правилно и да сгъват дрехите; Да могат да перат на ръка; Да знаят с какво се премахват най-често срещаните петна; Да могат сами да си приготвят багажа за пътуване, като предвидят дрехи за всяка ситуация.
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11287
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Предишна

Назад към Отглеждане и възпитание

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта