Тинейджърите и проблемите с тях

Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнение от Kleo »

Достатъчно голям ли е 14-годишният човек, за да реши самостоятелно къде да учи?
Достатъчно зрялост и опит ли има, за да носи отговорност за своите избори?
Достатъчно възрастен и способен ли е, за да разчитаме, че след време няма да съжалява за направения избор какво да учи през следващите пет години?

И още:
Какво правим, ако майката мисли за правилно и подходящо едно училище, бащата е убеден, че друга гимназия е подходяща и точният избор за детето, а то самото също си има свое лично убеждение?
Къде в крайна сметка записваме въпросното "дете"? Всъщност - тийнейджър.

Как различните мнения и позиции относно това къде точно да продължи образованието си да не прераснат във военен семеен конфликт? Изобщо, как се справихте вие? Аз и Хри почтииии сме намерили нашия си начин да реагираме и действаме, без да се избием помежду си и без да вгорчим живота на Алекс заради това, но ще съм благодарна и на вашите мнения!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнение от Kleo »

Приказка за всички настоящи и бъдещи принцеси

Автор: Росен Карамфилов

Позволете да ви разкажа една съвременна приказка:

Имало едно време една жена. Тя си имала всичко – богат мъж, къща в Гърция, две деца, скъпа кола, лабрадор, яхта, скъпи бижута и каквото още си пожелаела. Нямало вещ, която да не можела да си позволи. Не на последно място – имала и последен модел смартфон. Пазела го като очите си. Бдяла над тъчскрийна му като над малко бебе. Ако случайно се одраскал – изпадала в истерия. Всъщност – за вещите ѝ пукало много повече, отколкото за мъжа ѝ.

Както и да е. Една вечер открила страхотна функция в своя смартфон – отключване с лице! Чудесно! Гримирала се едно хубаво – така де, няма да я гледа ненаправена! – и запаметила данните си. На другата сутрин последвал ужасът. Жената била без грим, рошава, със сънища под клепачите още, нервна, не пила кафе, не пушила цигара. Ад! Посегнала към телефона, за да пусне любимото си парче – онова на Тита, дето се пее за дисплея и панела. Хитът на хитовете! Антилопа!

Посегнала нашата героиня да си отключи клавиатурата и – о, небеса! – той не я разпознал! Била толкова различна, без всичкия макиаж по-себе си, че дори клетото телефонче се объркало! Казало си: „Това не може да е моята собственичка, тя беше тъй разкошна снощи, а днес прилича на Голямото Пиле от улица „Сезам“! И блокирало. Софтуерът му отказал, а господарката му пощуряла. Била бясна! Нима някаква си джаджа може да ѝ се подиграва?! Та тя е принцеса! Та тя направо ги убива! Като Гери-Никол в другия ѝ така любим клип...

Как смее някакъв си там андроид да ѝ намеква, че не е най-красивата на света! Откъде накъде?! Бесняла, бесняла и по едно време се спряла. Наконтила се пак, за да си докаже, че е върхът на върховете. Телефонът веднага я познал! Ах, какъв удар бил този факт за нейното самочувствие! Съвсем се предала. Захлипала и шумно заридала.

Принцесата, направена от грим. Принцесата от новия век, чиято красота зависи от хиалурона в устните и силикона в гърдите. Сега клечи, реве и си скубе косите, защото суетата ѝ е наранена. Нейната свещена суета! Егото на нейната външност е изгубило битката с един смартфон. Плакала девойката, плакала, недоумявала как е възможно това, плакала и недоумявала. И така до безкрай.

Току-що споделих с вас една приказка, която за жалост не е приказка. Това е болката на новото поколение. Това е загубата на ценностите, подмяната им със стремежа към посредственост. Това е приказката на настоящите и бъдещите момичета. За тях я написах. За тях ми е мъчно. Но от друга страна съм спокоен, защото зная, че на тях не им е мъчно за мен. И всичко е точно!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнение от Kleo »

Взето от Димитър Хаджиев /Фейсбук страничката му/ с благодарност:

"Споделям този текст два пъти годишно. Защото вярвам, че казаното от Нийл Уолш е много ценно.

Научете децата си, че нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи - нито от човек, нито от място, нито от нещо - и че истинското щастие се намира вътре в тях. Научете ги, че са достатъчни сами на себе си. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че неуспехът е измислица, че всеки опит е успех и че всяко усилие постига победа, като първото е не по-малко достойно за уважение от последното. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че са дълбоко свързани с всичко в Живота, че са Едно Цяло с всички хора и че няма никога да бъдат отделени от Бога. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че живеят в свят на великолепно изобилие, че има достатъчно за всекиго и че най-великото е не да трупаш, а да споделяш и тогава ще получиш най-много. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че от тях не се изисква нищо, за да бъдат достойни за почтен и пълноценен живот, че няма нужда да се състезават с никого за нищо и че Божията благословия ще получат всички. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че никога няма да бъдат съдени, че няма защо да се тревожат дали винаги постъпват правилно и че не ще трябва нищо да променят, за да „станат по-добри", да изглеждат прекрасни и съвършени в очите на Бога. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че последици и наказание не са едно и също, че не съществува смърт и че Бог никога никого няма да осъди. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че за любовта няма условия, че не трябва никога да се тревожат дали няма да изгубят вашата или Божията любов и че най-големият дар, който могат да поднесат на света, е тяхната, безусловно споделена любов. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че да бъдеш неповторим, не значи да бъдеш по-добър, че претенцията им за превъзходство над другите не би означавала да са видели Кои Са в Действителност и че най-здравословно е да се каже: „Моят път не е по-добър, а само по-различен." Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че не съществува нищо, което не биха могли да направят, че илюзията за Невежеството може да бъде изтрита от лицето на земята и че онова, от което всеки се нуждае, е само да се върне назад към себе си, като си спомни Кой Е Той в Действителност. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете ги на това не с думи, а с дела; не като им го кажете, а като им го покажете. Защото децата ще ви подражават, ще искат да станат като вас и дори - да се състезават с вас въз основа на онова, което правите."
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнение от Kleo »

Точно след един месец ще си имам 14-годишен син :222
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнение от Kleo »

Как се разговаря без критика, негативизъм и осъждане с подрастващото дете?

Изображение

Детско-юношеска психология, Статии
23 октомври 2018
Цеца Павлова

Прекомерно обгрижване, свръх амбиции и заръки … достижимо ли е да се разговаря без критика, негативизъм и осъждане с подрастващото дете? Тийнейджърската възраст е подготовка за самостоятелен живот, както и период на създаване на определена степен на независимост. Преминаването през този преход понякога е лесен, понякога по-труден, но така или иначе в него участва цялото семейство. Колкото и голямо да е различието между потребностите на тийнейджъра и родителя изработването на стратегия за разбиране е от особено значение. Противоречията във вижданията, разбира се, са нещо съвсем естествено, както и процеса на разбиране от страна на родителите и на техните деца.

Безгрижното детство е заменено от безпричинни състояния на тъга, потиснатост, а стаята на тийнейджъра е неговото убежище. Колкото и ирационално да ви се струва всичко, спомнете си, че и вие сте преминали по този път, и ако детето ви отхвърля вашето мнение и ценности, това не означава, че то не се нуждае от родители, дори и да казва противното. Вашата роля е да помогнете на детето си да премине през всякакви стресови ситуации или житейски трудности. Може да се опитате да вложите повече чувство за хумор, повече усилие за създаване на отношения на доверие, да оставите подрастващото си дете да осъзнава само с времето кое е имало смисъл и кое е било грешка. Това не означава, че трябва да останете пасивни, а да проявите деликатност, когато целите да предпазите детето си да не сгреши или да не прибърза.

Желанието за независимост може да тласне вашия тийнейджър към авангардните прически, облекла, татуировки и грим. Колкото и да ви се иска да наложите мнението си по този въпрос, постарайте се да останете спокойни, да бъдете родителите, които умеят да изслушват и да бъдат добър пример за подражание.

На тази възраст обкръжението и приятелите играят важна роля за тях, те се нуждаят от одобрението на другите, както и от това да бъдат харесвани. Затова, дори и да ви се струва, че вашето дете не разбира това, което му говорите, то е защото то има свои виждания за живота. Тийнейджърът е особено уязвим към външни прояви и подражание, когнитивните умения прекалено много зависят от емоциите, а решенията понякога са необмислени и импулсивни.

Как да реагирате на всичко това като родител? Продължавайте да бъдете до детето си и да му давате своята любов, както всички деца, вашето също има нужда от подкрепа и насърчаване. Изразяването на съпричастност в моменти на разочарование или радост, на успех или неуспех, на споделяне, за собствените си тревоги, дори и за собствените си грешки на неговата възраст.

От друга страна, правилата в семейството би трябвало да важат за всички, и би трябвало да следите стриктно за участието на вашето подрастващо дете в отговорности, свързани с дома, или с неговите разходи, дори и да липсва желание за такова. Свободата не изключва отговорността, напротив, те са взаимосвързани. На тази възраст децата вече знаят всичко за живота си, дори и за интимния си живот, и може да не сте постоянно до детето си… но можете да останете бдителни, когато прекарва непрестанно свободното си време в интернет или излиза през нощта, да следите за вечерния час и за вашата увереност, че не обикаля нощните улици в съмнителна компания. Не е за пренебрегване факта, че всяка година броят на подрастващите с дрога нараства. Вие трябва да сте наясно с бъдещите очаквания на тийнейджъра, да развивате неговите способности и интереси, защото той трябва да знае, че го цените. Помислете и за дейности, които са интересни за цялото семейство, било спорт, кино, хоби. Само от вас зависи дали детето ви ще споделя, от вашата умерена критичност и голяма подкрепа. Животът ни учи на взаимоотношения чрез изпитанията, грешките, споделянето и на провали и на успехи, а родителската роля е да се даде възможност на децата да се развиват във всеки смисъл на думата, т.е. да растат и да се движат съзнателно.


Източник - цък!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнение от Kleo »

Алекс си има гадже, момиче от неговия клас, вчера цял ден са се разхождали из София. Той се вълнува. Но и аз също доста се вълнувам. Говорихме леко и спокойно по някои важни и сериозни теми. Добре, че този път и баща му се включи в разговора. Доволна съм. Много! ... Лично ние все така си нямаме проблеми с тийна си. Как е при вас? :940
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнение от Kleo »

Тази вечер е поканен с преспиване у съученичка, на купон. И както можеше да се очаква, аз и Хри сме на коренно различна позиция относно това дали да го пуснем или не. Той смята да го пуснем докъм 22 часа и после да се прибере вкъщи /да уточня, че съученичката е на няколко минутки пеша от нас и че в апартамента няма да има възрастни хора, само вуйчо й, в съседния апартамент/. А аз считам, че досега ни е доказал колко е разумен и тъй като ще бъде със съученици само, може да остане за през нощта там, спокойно. И ... след лек скандал :plezya se :126 :1055 в крайна сметка успях да убедя и навия Хри да го пуснем докъм 23.00-23.30 часа :222 а на Алекс пошушнах да звънне на баща си към 22.30 :1028 и да си поговори спокойно с него, да му разкаже какво правят и да му прати и снимки от събирането, ако трябва... пък кой знае? - Хри може и да се съгласи детето да остане там до по-късно или за през нощта. Вие какво мислите по този казус?
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнение от Kleo »

Последното решение, което взе Хри, е, че ще отиде да го прибере в 23.30-0.00 часа :1216 :1216 :1216
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Нашите Тийнейджъри :)

Мнение от Kleo »

Повдигам тази тема, защото ми се иска да напиша няколко думи за моя подрастващ синковец :1209
Отскоро си има сериозно гадже младежът. Около него витае любов :329 Love is in the air :329
Момичето ни харесва доста на мен и на Хри. Тя е в неговия клас от 8. клас /те сега са 10. клас/, като оттогава са си близки, но от 3-4 месеца са и гаджета. Тя живее на 5 минутки от нас, така че всяка вечер също са заедно навън или в някой от домовете ни.
Разговорихме се с девойката преди няколко дни. Тя ми каза много хубави неща за Алекс. Стана ми драго и гордо с него, признавам си. Много е приятно да чуеш от приятелката на сина си ласкави неща за него. Един вид го похвали, че се държи мъжкарски и мъжествено, че на него винаги може да се разчита, че в неговата компания се чувства спокойна и сигурна, обгрижена и нежна. Възхищава му се на упоритостта, с която си преследва целите, на спортното тяло, на доброто му сърце, на търпението му, когато има напрежение и проблеми около него... ей такива неща.
А аз някак точно горните неща съм се стремяла да възпитам у него през годините, откакто се е родил. Разбира се, и Хри го е учил на кавалерство, търпимост и толерантност, на много полезни и важни неща.
Считам темата за тийнейджърите за много хубава и ми се иска тук да пишем не само за проблемите си с тях, ако имаме такива, каквото е заглавието й, а и всякакви други неща, свързани с живота им. :222
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор