Който се страхува от мечки, го е шубе!!!


    

Тинейджърите и проблемите с тях

Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот Ivaila » Пет 13 Май 2011, 12:40

Понеже едното ми дете вече е далеч от тинейджърските години и с него почти не съм имала проблеми,а другото тепърва ми е тинейджър би ми се искало да има и такава тема.
Не,че не се справям и с нея за момента,но нали съм си Стрелец-бързак и понякога реагирам бързашката и искам и другите като мен да са такива експедитивни,действащи с главата си.
Имате ли желание да говорим по тази тема?
В интерес на истината като майка някой неща от многото мислене се оказва,че са фантазии от страх....то коя ли майка не е правила такива грешки :oops:
Ivaila
 

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот Ivaila » Чет 19 Май 2011, 12:56

Въведение в психологията на тинейджърската възраст.


Някой беше се изразил така: „Слава Богу, пубертетът е болест, която отминава с времето”.


Възпитанието на детето през годините на юношеството е сложно приключение, при което повечето родители, възпитатели и педагози срещат много трудности. От година на година животът на юношите се влошава в почти всяко отношение. Статистиката крещи за растящия брой наркомани и непълнолетни престъпници, за разпространението на ранната бременност и половите болести и чувството на отчаяние и депресия. Какво не е наред? Причината често е, че повечето възрастни хора имат твърде неясна представа за юношеството и не знаят какво да очакват от тези младежи.

Повечето юношески проблеми могат да бъдат намалени или изкоренени, ако премахнем напрежението между родителите и тинейджъра. Съществуват обаче такива проблеми, които са предизвикани от физиологичните промени в организма. Преди да преминем към психологическите проблеми в пубертетната и юношеската възраст бих искал да разгледаме физиологическите особености на пубертетната възраст.

Пубертетът протича в две фази:

1.Фаза на съзряване /пубесценс/, завършваща при момичета с първата менструация /менархе между 11-и 13-тата годишна възраст/ и у момчетата с първата еякулация /между 12и 15-тата годишна възраст/;
2.Фаза на юношество /адолесценс/ с продължителност от 13- до 18-годишана възраст при девойките и от 15- до 20-годишна възраст при юношите. (В нашата беседа ще бъдат разгледани две възрастови групи: 12-15г. и 16-18г.) Определя се като пубертетна възраст поради интензивното полово развитие на личността. Нарича се още преходна възраст, тъй като се извършва преминаване от детството към качествено нов период на развитие – юношество и зрялост. „Вече не е дете, но още не е и възрастен”- така можем да наречем подрастващите в пубертетния период. Пубертетът е период на бързо настъпващи промени в телесно, психично и сексуално отношение под влияние на рязко повишена секреция на полови хормони. Телесните промени засягат както общата конструкция на тялото /ръст, телосложение, характерно окосмяване/, така и оформянето на функционалната полова система.
I. Характеристика на подрастващите в пубертетната възраст: фаза на съзряване (12-15г.)


1.Особености на физическото развитие.



1.Бърз физически ръст. Средното увеличаване на ръста у момчетата за година е от 4 до 7 см. и стига до 8 – 10 см. към 15 г. У момичетата израстването е най – интензивно към 13 г. За две години при тях ръстът може да се увеличи с 20 см. Изразено е израстването на крайниците. Изостава това на гърдите и на таза. В резултат се нарушава хармоничността на тялото, което особенно безпокои момичетата. Дисхармонията се допълва и от по-бавното развитие на мускулите. При небалансираните съотношения на пропорциите на тялото движенията на подрастващите са резки и несъгласувани (некоординирани). При ходене размахват ръцете, позата им не е устойчива и лесно могат да се блъснат в др. хора.
2.В организма им се случват много вътрешни промени. Неблагоприятна е връзката между развитието на сърцето, масата на тялото и състоянието на кървоносните съдове. Обемът на сърцето се увеличава два пъти, тялото нараства – един и половина, а диаметърът на артериите остава стеснен. Оттук настъпват и противоречия с неблагоприятни отражения. Повишената работоспособност на сърцето т.е. възможностите му да изтласква повече кръв за единица време, среща понижено, ограничено възприемане, съществуване на съпротивление, противодействие. То води до повишаване на кръвното налягане, до напрежение на кръвеноносно-съдовата система. Намалява притокът на кръв към клетките. Това е причина за обща бледост на подрастващите, за отпадналост, която несправедливо се приема от някои за проява на ленивост. Нерядко се затруднява снабдяването с кръв на мозъка, което обуславя той по-бързо да се уморява, да е ограничена работоспособността му, да се получават замайвания на главата. И това е във време, когато младият човек иска да се изявява ярко в спорта и в труда, да впечатлява другарите си, да не отстъпва на възрастните. Интензивното изразходване на енергия, пренапрягането крие опасности от увреждания на сърцето ( поява на шум и др). Ето защо отговорна задача на възрастните е да предпазват подрастващите от непосилни натоварвания.
3.Половото съзряване като особеност на физическото развитие. То е основание периодът да се определя като пубертетна възраст. То е ускорено и влияе върху дейността на всички органи и системи. Не правят изключение мозъкът и сърцето. Появяват се така наречените вторични полови белези - у двата пола окосмявания под мишниците и около половите органи, изменение тембъра на гласа у момчетата, развитие на млечните жлези и начало на мензис у момичетата ((менархе) и първата еякулация при момчетата. Половото съзряване обаче не настъпва едновременно у всички подрастващи. При едни процесът е по-ускорен, а при други – по-забавен. Това влияе както върху самосъзнанието и поведението им, така също и върху отношенията на околните към тях. Неогласяваните, но преживявани проблеми свързани с половото съзряване на подрастващите, задължават възрастните да им разясняват, че в своето развитие по-рано или по-късно всички те ще стигнат до оптималното свое полово развитие, че то не ще ги отмине и поради това нямат никакви основания за тревоги. Умелите разговори и консултации в тази насока са от съществено значение за психическото здраве на децата, особенно на момчетата.
2. Особености на интелектуалното развитие.

1.Изострена памет. Научава се да отделя важното от маловажното, да обобщава и систематизира това, което запомня, да търси връзки и зависимости. Волевото заучаване не само преобладава, но се отличава с важни качества като по- голяма настойчивост, с умение да се избират подходящи подходи за преодоляване на срещаните трудности, последователно да се контролира и проверява усвояваното и др. Възпроизвеждането по-често се придружава от разсъждения, доказателства. По-нататък се разширява обемът на паметта и се подобрява нейната услужливост ( по-лесно и по-пълно се спомня потребното). В периода паметта се превръща в организиран, планомерен, управляван процес.
2.Интерес към открития и приключения – „възраст на търсещия ум, на жадния стремеж за познания”. Типичен е повишеният интерес на подрастващите към всичко, което попада в полето на техните сетива, особенно към новото и необичайното. Многопосочни са познавателните им интереси.
3.Способни са истински да мислят. Постигат се по-добри съчетания на нагледно-образни и понятийни компоненти на мисленето. Мисленето се отличава със своята активност, нарастваща самостоятелност и творческа насоченост.4.Вниманието на свой ред се развива и подобрява, но е принудено по силата на обективни обстоятелства да се раздвоява - да се насочва от една страна към сложните проблеми на прехода, които силно вълнуват подрастващата личност почти изцяло по времето на нейното бодърствуване и от друга, да се отправя към преподаваното съдържание в урока. Тази задача се оказва трудна и в някаква степен непосилна. В резултат вниманието на учениците в учебните часове е незадоволително. За да се пренасочва и съсредоточава колкото е възможно по-пълно вниманието към преподаваното е препоръчително съдържанието да има по-голям жинен смисъл за учениците, емоционално да ги заангажира, да е достъпно, разбираемо, добре онагледено.
5.Правят прибързани умозаключения.
6.Проявяват активно въображение (мечтателство). Три обстоятелства допринасят за развитието на въображението: а) усилващата се ориентация към бъдещето, б) стремежът за осъществяване в различни социални роли (на изследователи, откриватели, писатели, композитори и др.) и в) потребността за отвличане от тревожно преживяваните проблеми на преходната възраст. Всички тези посоки на нагледно-образни, мисловни и емоционални ориентации правят живота на подрастващите изпълнен с мечти. Те отключват и дават простор на въображението. Позволяват на младия човек да си чертае желани перспективи ( за бъдещи научни общувания, за участия в международни дейности и инициативи, за интересни пътешествия и пр.), да се вижда в значими социални позиции (на изявен състезател, на известен учен, на смел мореплавател и др.), да се увлича в пълни с романтика и изненади приключения. Всички тези мечти носят в себе си реални възможности за постигане и са мощен заряд за генериране на душевна енергия, за психо-физическо извисяване и усъвършенстване на личността. Няма нищо сътворено в този свят, което в началото да не е било съдържание на мечтите, на въображението. Ето защо на полета на мечтите и на въображението на подрастващите не трябва да се гледа с иронична снизходителност или с насмешка, а той да се окриля и насърчава. Всички сигурно няма да стигнат до върховете към които са се отправили, но ще развият у себе си способности и качества, които ще ги утвърдят като изявени и ценени специалисти в страната ни.
Тези особености на интелектуалното ниво на развитие се свързват с развитието и усъвършенстването на нервната система. Мозъкът на подрастващите по тегло и обем почти не се отличава от този на възрастните. Промените са главно качествени.

3. Особености на социалното развитие.

1.Искат да бъдат възрастни.
2.Силен стремеж за самостоятелност и независимост от родителите и възрастните
3.Искат да принадлежат към „групата”, сравняват себе си с други референтни (авторитетни) за тях личности и особенно се влияят от приятелите. Имат силно изразен стремеж да се самоутвърждават сред различни социални общности, и, естествено, на първо място сред другарите.
4. Техните въздействия са по-силни от тези на учителя.
5.Имат силно чувство за преданост.
6.Техните социални проблеми отразяват тяхното сексуално развитие.
7.Търсят пример на герой, върху убежденията им влияят авторитетни за подрастващите личности, герои от литературни произведения, филми, телевизионни предавания.
8.Предпочитат дейности с изразена социална насоченост (състезателни игри между отделни групи, класове).
9.Подрастващите горят от желание за съзидателна активност, за полезни социални проявления. Неразбирането, подценяването и пренебрегването на тази тяхна готовност, изолирането им от социални дела и от участие в социалния живот ги кара да се чувстват излишни в този свят.
4. Особености на емоционалното развитие.


1.Държат на честността, принципността, справедливостта (възмущават се при закъсняване и неизпълняване на дадената дума, при непознаване и неразбиране проблемите на техни съученици).
2.Чувстват се неразбрани от страна на значимите възрастни и връстници.
3.Емоциите им често се колебаят от крайната степен на радост до дълбока тъга. Изследванията показват, че около 40% от подрастващите изпитват тъга, песимизъм, чувство, че на никого не са потребни и тези чувства са по-кратки или продължителни. Приблизително 8–10 % мислят за самоубииство. Преди няколко години две момичета от Дупница, заловени за ръце, се хвърлят от една от високите сгради в града и загиват като оставят предсмъртно писмо, в което споделят, че в този свят, където никой не ги разбира (учители са се оплаквали на родители, че са ги виждали да ходят с момчета, взаимно да се поглеждат и усмихват в учебните часове и родителите са предприемали груби мерки), където царят фалш и лицемерие, не виждат смисъл да живеят. Не бива да се забравя, че точно през пубертетната възраст са най-много случаите на самоубииства. Това задължава родители, учители, възпитатели – всички възрастни да се отнасят много внимателно към младите хора през този период.
4.Не им достига самоконтрол над своите чувства и емоции. Изпитват потребностот положителни емоции и нейното удоволетворение се търси и намира на първо място в социлни изявявания. Когато училището или църквата не осигурява подобна активност на учениците, те се самоорганизират и предприемат инициативи, които от неопитност или под чужди влияния, могат да са с тъкмо противоположна насоченост ( например да участват в грабежи под благовидното им внушаване, че отмъщават на тези, които незаконно забогатяват и др.).
5.Техните емоции за изострени (свръхчувствителност, лесна ранимост). Повишената емоционалност съпътства неизменно жизнения път на подрастващите, присъства във всяко тяхно начинание. Няма активност, която да не е обагрена от силни чувства, които те бурно изразяват.
6.Криза на самооценката (те са критични към другите и живеят с мисълта, че същият критичен поглед на околните е отправен и към тях). Самооценката е ниска и това може да е свързано също с по-ранното или по-бързото настъпване на пубертета, несъразмерните части на тялото и т.н.
5. Особености на духовното развитие.

1.Те изискват практическа вяра: тук и сега.
2.Представят си собственото служение- искат сами да служат.
3.Склонни са да се съмняват по основните въпроси на християнската вяра.
4.Търсят идеал (в мислите и постъпките на хората).
Макар израснали на ръст, учениците от пубертетрната възраст се нуждаят особенно от душевна топлота, от това да им се каже добра дума, да се сложи ръка на рамото им в знак на уважение, да се погалят и прегърнат от родители или близки. Проявите им в такива случаи понякога са противоречиви, но вътрешно са взаимно свързани и допълващи се. От една страна те сякаш се стесняват, изпитват неудобство, а от друга им е приятно и потребно. Тук е въпроосът за такт и мяра във взаимоотношенията.


II. Юношество.
(16 -18 год.)


Възрастта обхваща периода от 16 до 18 г. и е известна като ранно юношество. Отличителни черти са развитието на светогледа, на самосъзнанието, характера и жизненото самоопределение на личността, увеличаване на потребността от творчество и обособяване като все по-доминиращо и ярко на чувството за любов.

1. Особености на физическото развитие.


1.Несъразмерният подрастващ се превръща в хармонично развит юноша или девойка. Постепенно се забавя темпа на израстването. По-умерено е увеличаването на теглото. Нараства обемът на гърдите и на главата. Удължава се лицето и загубва детската си закръгленост. Придобива специфични индивидуални черти и мимики. Увеличава се и се уплътнява мускулната тъкан. Пораства силата на мускулите. Намалява темпът в растежа на костите. В резултат тялото се закръгля. Повишава се физическата работоспособност и издържливост.
2.Имат привлекателна, по-зряла външност.
3.Загрижени са за своята сексуална природа.
2. Особености на интелектуалното развитие.

1.Разширяват и задълбочават общата си култура, овладяват професионални знания и умения, развиват своите способности.
2.Мисленето. В юношеската възраст мисленето придобива ново качество. Усвоените обобщени понятия и активното им използване правят мисленето теоретично. То се основава на богатство от връзки и зависимости, на логически аргументации и доказателства, на хипотези и предвиждания, на оценъчно и критично отношение към действителността. Всичко това прави мисленето организирано, последователно и задълбочено. Учениците придобиват умение много по-разгърнато, пълно, оригинално да изразяват своите мисли и убедително да ги отстояват.
3.Обичат дискусиите и споровете.
4.Творчески настроени и идеалистични.
5.Въображението им обикновено се намира по контрола на разума.
6.Субективни са в своите разсъждения.
7.Качествата на вниманието достигат високо развитие. Волевото внимание е определящо, доминиращо. То е съсредоточено и устойчиво. Притежава широк обхват ( обем ), способности за разпределение и гъвкаво превключване. Ориентирано е към близки и далечни цели и се отличава с изразена избирателност.
3. Особености на социалното развитие.

1.Ако в пубертетната възраст преобладава стремежът на учениците да бъдат като възрастните, то в ранното юношество – да бъдат оригинални, да изявяват своята индивидуалност.2.Повишена афилиация. Те се придържат към компании или към определени социални групи.
3.Привлекателни са за противоположния пол.
4.Много се интересуват от собствените особености и от собствения външен вид.
5.Търсят начини за социално самоутвърждаване.
6.Опитват се да намерят своето място в обществото
7.Расте желанието да помагат на другите.
4. Особености на емоционалното развитие.

1.Чувствата (познавателни, нравствени и естетически) са многообразни и силни, осънати и по-обобщени, по- устойчиви и по-овладени (без винаги да са съпроводени от външно изявяване). Сега вече са по-способни да контролират чувствата си. Юношите и девойките притежават емоционална отзивчивост и откритост. Внимателни са към чувствата на другите. По-трудно се подават на емоционални внушения и ако в някаква степен се повлияват, умеят бързо да се освобождават от тях.
2.Едно от силните чувства през периода е любовта. Тя има многопосочен характер. След пубертета се възвръща любовта към родителите. През годините на обучението любими стават някои учители. Присъща и силна е любовта към родното място, към родината. Не на последно място умът и сърцето на мнозина попадат в плен на любовта към избран или избрана. Тя е сложна, съчетава в себе си много радости и не малко тревоги. Способна е да вдъхновява, да е източник на непознати по сила положителни преживявания, на мощна физическа и душевна енергия, на готовност да се лети всеотдайно и безкрайно на нейните криле. Може обаче в определени моменти това магическо, необяснимо чувство да се проява и с отрицателен заряд (омраза).
3.Бърза и честа смяна на настроението.
4.Често не са в настроение, тъжни.
5.Обичат забавления и развлечения.
5. Особености на духовното развитие.

1.Тяхната вяра става лична.
2.Тяхната вяра е емоционална.
3.Расте съмнението във вярата в Бог.
4.По-уязвими са към различни изкушения.
Някои насоки при работа с тинейджъри:



Възпитателната работа с тинейджърите трябва да се основава на педагогическо взаимодействие, взаиморазбиране, заинтересованост на възрастните от детето. Тинейджърите не търпят авторитарно възпитание, моралничене и натрапчиво нравоучение. Само след като сме спечелили доверието и уважението на тинейджъра, можем наистина да му помогнем в трудните ситуации, да го научим да се справя със своите проблеми, да укрепим вярата му в себе си и в Бог. За тинейджъра е много важно да придобие адекватен светоглед и разбиране за света, уважение към общочовешката култура и към обкръжаващите го хора. Задачата на възпитанието е да възпитаем в тинейджъра нонконформизъм (да не съгласява безкритично със всичко, което му се предлага), съпротива на негативните влияния, умения да отстоява своите принципи, да защитава слабите и да му обясним, че позитивното поведение ще доведе до позитивни последствия.
Как да влезем в кръга на доверие на един тинейджър?

1. Безусловна любов. Една от основните причини възрастните да не могат да проявяват любов към подрастващите е в незнанието на разликите във възприятието на света от възрастните и от тинейджърите. Проблемът е в това, че тинейджърът оценява хората според тяхното поведение. Възрастните обаче преди всичко се ориентират по думите.

Д-р Рос Кемпбел в една от книгите си „Как да обичаме своя тинейджър” дава следният пример за това. Мъжът, който е заминал в командировка може лесно да зарадва своята съпруга, просто ако й се обади и й каже: „Скъпа, обичам те”. Тя ще бъде на седмото небе от щастие. Обаче, ако той ще повика 14-годишния си син на телефона и му каже: „Аз искам само да ти кажа, че те обичам”, - той най-вероятно ще свие рамене и ще отговори: „Добре, но все пак, защо се обаждаш?” Виждате ли разликата? Тинейджърът оценява постъпката, възрастният – думите. Да обичаш тинейджърите и да имаш сърце за тях е прекрасно. Но това е недостатъчно. Да говориш на тинейджъра за своята любов е чудесно, и това трябва да го правим. Но и това е малко за тинейджъра да знае и почувства, че е обичан. Ние трябва да изразяваме своята любов още и чрез постъпките си, т.к. той ще се ориентира преди всичко по тях. Само тогава тинейджърът ще види вашата към него любов в това, което говорите и в това, което правите, но действията имат за него първостепенно значение. Той обръща внимание на постъпките.



2. Внимание. На тинейджърите задължително трябва да им се показва, че те са специални. Това много рядко се прави, но само ако знаехте, как се променя един тинейджър, когато се почувства специален! Това повишава неговата самооценка и подобрява взаимоотношенията му с другите хора. За да му помогне да се почувства такъв може само нашето внимание. Лошото поведение на тинейджърите, безнравствените постъпки и чувството за малоценност – всичко това е резултат от отсъствието на най-ценното и важното за тях – пълното и цялостното внимание към тях от страна на родителите или значими възрастни.

Възможно на вас ви се струва прекалено сложно това. Да, наистина е сложно. Но вие нали искате да влезете в техния свят, в техния кръг на доверие. Скъпи мои, това става не толкова бързо, щрак - и готово! Това изисква посветено време с пълно внимание към тях.



3. Общуване. (Прочети повече в темата за общуване)

4. Зрителният контакт е особено важен в работата с тинейджъри. Сърдечният и настойчив зрителен контакт е важен не само за подобряване на вашето общуване, но и за задоволяването на емоционалните нужди да тези млади възрастни. Помнете, че колкото по-добре успявате да изразите любовта си и уважението с поглед, толкова повече вашите тинейджъри ще се чувстват емоционално сити. Тинейджърите трудно могат да подържат зрителен контакт. В един момент те отчаяно търсят погледа ви, минута по-късно буквално се стремят да го избегнат. Това непостоянство е резултат главно от начина, по който членовете на семейството му контактуват зрително помежду си. Тинейджърът запомня това, което вижда.

В края, бих искал да разгледаме една изповед на един тинейджър, взета от книгата на известен семеен психотерапевт Върджиния Сатир „Новото човекотворчество”:

„Колкото и глупаво да изглеждам, повече от всичко на света искам да чувствам, че ме обичат и ме ценят. Имам нужда от човек, който да вярва в мен, защото невинаги вярвам в себе си. Честно казано, много често имам усещането, че за нищо не ме бива. Чувствам, че не съм достатъчно силен, нито умен, красив или приятен, затова никой н би ме харесал. Друг път ми се струва, че знам всичко и мога да се изправя срещу целия свят. Всичко ме разтърсва.

Имам нужда от човек, който да ме изслушва, без да прави забележки. Когато претърпя неуспех, загубя приятели или бъда победен в някое състезание, имам усещането, че е дошъл краят на света. Затова ми е необходима ласкава ръка, която да ме утеши. Нужно ми е място, където мога да плача, без някой да ми се присмее. При това не искам да съм сам – напротив, тогава имам нужда от някой, който поне да бъде редом с мен. Имам нужда и от човек, който ясно да ми каже „стига”. Само не ми изнасяйте лекции и не ми напомняйте за предишните несполуки. Бездруго си ги знам и изпитвам чувство на вина.

Преди всичко ми е необходимо да бъдете честни с мен по отношение и на мен самия и на себе си. Тогава ще мога да ви се доверя. Искам да знаете, че ви обичам. И ви се моля да не се чувствате обидени, ако обичам и други хора. Това с нищо няма да ви ощети. Моля ви все така да ме обичате”.




© София 2007, Петър Вълков
Ivaila
 

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот Kleo » Вто 04 Дек 2012, 16:10

Записче. :923
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот Kleo » Пет 14 Дек 2012, 13:09

Като тийнейджърка преди доста години слушах това доста депресарско парче на Милена:



Интересното е, че вместо да ме потиска, то винаги ме зареждаше със супер енергия да се справя с тогавашните предизвикателства на деня...
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот Kleo » Пет 14 Дек 2012, 13:11

Както междувпрочем и това:



Обичах да слушам Милена, беше ми бунтарка и много луда, някак ми даваше страшно много вяра...
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот Kleo » Пет 13 Фев 2015, 15:22

http://pravoslaven-sviat.org/2015/01/20/roditeli-vpubertet/ - ИЗТОЧНИК:

Родители в пубертет

Януари 20, 2015

Автор : архим. Андрей Конанос

Едно дете ме попита: За какво говориш в беседата? Майка ми те слуша, харесва й, но когато се върне вкъщи пак прави същото!

По пътя насам мислех и си казвах: Хайде, върви да кажеш пак същите неща, пак да кажат: “Колко хубаво, отче!” и пак да отидат вкъщи и пак да правят същото. Беседите са хубаво нещо, но понякога си мисля, че ние проповедниците, които идваме, май ви замайваме и объркваме, защото един казва едно, друг друго, чувате различни мнения, но от това, което наблюдавам, всеки човек има собствено мнение, всеки е прикован в своите възгледи, майките и бащите продължават така, както са се научили и, ако попът говори както на нас ни е удобно, той е добър, ако говори другояче, казваме: Той не знае какво говори! Затова е по-добре и ние да сме по-внимателни. Питах се какво да кажа сега, как да говоря, да укоря или да погаля. След това си казах, че каквото и да направя, не бива да се безпокоя! Животът продължава, всеки дом е различен, всеки има своето семейство, проблеми, своя характер, и едно дете дори ме попита: Каква е темата? Така ми попита едно дете във фейсбук. Отговорих му:

- “Имам дете в пубертет”
То ми каза:
- Да ти кажа ли как трябваше да я озаглавиш?
- Как?
- Имам родители в пубертет!
- Защо казваш това?
- Защото не само ние сме в пубертет, а и нашите родители. Моите родители са в по-голям пубертет от мене в своето поведение, мислене, упорство, лични и душевни проблеми.

И вие, родителите, сега отивате да помогнете на истинските деца в пубертет. Пубертет е период, който започва от гимназията, въпреки че в Гърция се държим като деца в пубертет до старини. Тоест майката смята сина за детенце докато той стане на 60 години. Синът на 60 години, майката е на 80 и му казва: среши се, момчето ми! Оправи се малко! 60-годишен син, а майка му го смята за детенце. Не може да го преодолее. Тези въпроси в Европа, в Америка, в чужбина до голяма степен са решени от гледна точка на независимостта. Да имам дете в пубертет означава, че детето се подготвя да отвори крилете си, да полети и родителите са се примирили, че ще останат сами: Ще остана с жена си, ще ходим на ски, ще пием чай, ще гледаме телевизия, ще палим камината. При нас (в Гърция) обаче, когато детето ни влезе в пубертет, започваме нови планове за неговото покоряване – детето сега трябва да ми принадлежи още повече, трябва да видя какво ще прави с къщата, която му построих, как ще го обградя с повече внимание, трябва да го контролирам, да не би случайно да отиде надалеч, да не вземе някоя девойка, която не одобрявам. Въобще родителите искат постоянно да контролират, да управляват, да чувстват, че ние сме господарят у дома, където думата ни става дело: Рекох и отсякох и така трябва да стане! Дори през ум не ни минава, че това наше поведение спрямо децата е отражение и на нашите собствени проблеми. Нашите проблеми още не са разрешени, но именно върху нашите деца избухва цялата наша – как се казва по-научно – психопатология. Тоест излизаме върху детето нашите душевни проблеми.

Завчера четох, че най-неподходящите хора да отглеждат деца са родителите, защото са млади. Не го разбирайте погрешно, не е написано от злоба, а обяснява, че да можеш да създадеш дете и да го родиш, не означава, че и можеш да го отгледаш правилно. Така е в живота, разбира се. Защото зрелият има мъдрост, опит, хладнокръвие, равновесие в душата, а младият човек не може да мисли по този начин. Младият родител, чието дете постепенно израства, прави толкова грешки, защото предварително не е намерил в себе си какво точно иска, без самият той да е изживял напълно своя пубертет. И знаете ли защо сме такива с нашите деца? Защото като малки бяхме „добрите” деца. Тук слагам и мен, за да не гледате на мен като на противник – всички правим грешки, свещеникът също. И той не е подходящ да започне да изповядва със самото ръкоположение. Ако аз съм станал свещеник на 25 години и на 30 години изповедник, нима е възможно да мога да изповядвам хората правилно? Не говоря за благодатта на Тайнството, която имаш, дори на 20 години да си ръкоположен за свещеник, а имам предвид да дадеш съвет. Какъв съвет мога да дам на една 50 годишна госпожа? Ще направя грешки, след като не съм се изпекъл в живота, не съм бил изпитан, не съм изпитал болка, не съм плакал.

Ние сме объркани в нашите отношения с младите, защото, когато ние бяхме млади, бяхме много добри деца. Това не е много естествено. За наше разочарование. Защото не е възможно да си млад и да не си малко буен. Някои ми казват: Имам изключително добро дете! Толкова е тихо! На колко години е? На 18. И какво прави? Малко врява, малко бунт, малко анти? Нищо. Ох, казвам Света Богородице! На 30 години това ще избие. На 30 години обаче той вече се е оженил и след това си го изкарва върху децата. Защото е естествено, когато човекът расте, да минава през съпротива, нерви, желания, след като тези неща съществуват в нас и са в нашата природа. В даден момент те трябва да се проявят. Аз не казах да се проявят и изразят по безсрамен начин, но не може изобщо да ги нямаш в живота си. Ние обаче сме много добри деца в нашия младежки живот, но резултатът е, че когато се оженим и създадем наши деца, след това нашият пубертет и дразнителност избиват и децата плащат за това. Да помогна на детето си, да се заема с него, да го спася! Да му говоря, къде ще ходи, как ще се облече, с кого ще говори, да проверява телефона му, имейлите му, ако зная паролите и съм ги взел от брат му или сестра му, която скришно ми ги каза и хиляди трикове, за да не уважа свободата на детето и да не потуша моя страх. Страхуваме се, мислейки, че ако аз се заема с живота на другия в ръцете си, ще го спася. Христос е знаел какво говори, когато е казал да не наричаме никого отец или майка на земята. Аз съм. Един е вашият Отец. Много от нас казваме: Без мен детето загива! Ако аз не съм до него, то ще погине! Това е грешка. Независимо дали си до твоето дете, то ще израсне душевно и телесно. Така както, ако сложиш домат в земята и го полееш, ще порасне и ще стане домат, а не диня, така и детето ти ще намери своя път. Не е нужно постоянно да висиш над него. То само ще намери своя път. То не е само, а има своя Ангел-Пазител, св. Кръщение, св. Миро, св. Причастие, св. Тайни. Заключение? На дело не вярваме в нищо от това. Защото, ако вярвахме, щяхме да спим много по-спокойно с доверие в Бога за нашето дете. Ние нямаме някой лош човек до нас, а едно дете, което търси да намери себе си и се бори със себе си, с душата си, със своите хормони, с тялото си, с неговото обкръжение и вместо до себе си да намери благоприятна среда за развитие, намира една ръка, която сочи, наказва, крещи, въобще едно обкръжение, което оказва натиск върху него. Какво постигаме ли? Много просто. Губим децата си. Просто е. Децата не се занимават с родителите си, не комуникират, постоянно се крият, колкото по-изобретателни ставате да откривате всички техни неща, те толкова по-изобретателни стават в това да се скриват и да не ви казват своите тайни. Защото начинът, по който правите това, не е добър.

Един човек отишъл да види стареца Паисий. Тогава бил студент и щял да следва в САЩ, занимавал се с рок музика, с модерни течения в музиката и т.н. Той отишъл да чуе мнението на стареца и го попитал:

- Отче, ще ходя в САЩ. Вие какво казвате, да отида ли?
- Защо да не отидеш?
- Там има светски, греховен живот, много хора, врява, трафик, разни теории, момичета, момчета, свят, ще се отклоня! А се занимавам и с рок-музика. Тези неща не са ли опасни?
- Слушай, бре, дете! Аз не зная за рок и ксе-рок. Аз зная това: обичаш ли Христос? Върви навсякъде и нищо няма да пострадаш! Не обичаш ли Христос? Където и да си, и тук да останеш, си в опасност.
- Тоест, отче, позволявате ми, въпреки че слушам рок?
- Казах ти: Не зная за рок и ксе-рок.

Тайната е в това да научиш детето си да обича Христос и това, което си му дал, да го приеме в себе си, да го преживее, да го живее, а не да го налагаш и постоянно да го преследваш. Синът ти отишъл да следва в Лондон и мама от Атина се обажда да види дали си е сварил яйце. Свари ли яйцето? И детето изрича без проблем една лъжа: Да, както ми каза!, а всъщност си е поръчало храна, защото си казва: Кой сега ще се занимава с нея! Тоест той не те взема на сериозно, защото не може да те вземе на сериозно – 22-годишен човек да му казваш да вари яйце! Всичко това, което казвам сега, знаете накъде води: лека-полека темата отива нанякъде – защото виждате, че темата за децата не засяга децата. Да имам дете в пубертет означава реално това, което казва онова дете в началото - че имам родители в пубертет. Темата е за родителите: дали те са ок помежду си? Когато искам да говоря на родителите за децата, говоря за самите родители и им казвам: най-добрата помощ за вашето дете е вие да бъдете щастлива двойка. Всичко друго са думи, просто да кажем нещо. Съгласни ли сте? Щастлива двойка означава – 24 часа в денонощието да дава на своите деца жив пример какво е щастлива семейна връзка и семейна топлина, т.е. не проповед, а живот и преживяване. Не е нужно да го казваш, то те вижда.

Старец Паисий казва, че майка му ги научила да се молят без никога да каже помолете си! Тя постоянно се молеше и я виждахме. Миеше тенджери и се молеше. Готвеше и се молеше. Нима е нужно тази жена да ти каже: Детенцето ми, помоли се! Вие казвате на децата да четат, държейки дистанционното за телевизора в ръка. Сменяте канали и казвате чети, бре, детето ми! Чети! И в същото време казваш на мъжа си: Пусни другия канал, филмът започва! Тоест вкъщи имаме много равнища, половината живеят в техния отпуснат, хубав свят, и в същото време искаш да вложиш детето в друга система на живот. Ти се караш и се колиш с мъжа си или жена си, а искаш децата ти да бъдеш като овчици. Не става, това е болест. Това е определението за шизофренията, която всички живеем. Не изключвам себе си, защото всички страдаме. Същественото е да си го признаем и да спрем да казваме: Детето е виновно!, а да кажем, че в крайна сметка аз не вървя добре! Някъде и аз не вървя добре. Защо децата постоянно казват за родителите си, че не ги издържат! Не мога! Не ги понасям! Такава майка и такъв баща! Едно момиче плачеше в лицея и ми каза: Не издържам, отче! Майка ми е църковен човек, но начинът, по който живее, не е утешителен за нея и за нас. Защото Христос каза да се научим от Него, защото е кротък и смирен по сърце. И на друго място – дойдете да Ви утеша. Аз не видях такъв покой вкъщи, а само крясъци, истерии, нерви и едно поведение – то каза думата – капризно. Едно казва сутрин, друго на обед, трето вечер. Сутрин има нерви, всичко й е виновно, трябва да пие 50 кафета, да изпуши 5 цигари, за да се съвземе, след това ми говори по-меко, на обед е хем тъй, хем инак, а вечер ме милва и ми приготвя сладки работи, а на сутринта отново всичко се повтаря. Това държане ме измори. Не зная какво става. Обратно, баща ми не ходи много често на църква, но е нормален човек, тоест, когато му казахме за една бедна съученичка в училище, той извади 50 евро и ми ги даде да й ги дам. След това тя се обърна и ми каза нещо, което майка й би трябвало сама да го разбере – но още не го е разбрала, нито ще го разбере. Затова в началото ви казах, че е трудно да се събудиш. Момичето ми каза: Отче, майка ми по-скоро трябва да отиде на лекар! Тя нямаше предвид ортопед. Аз й казах: Защо казваш това? Ама, защото проблемът не се решава така! Не може да се държи така у дома.

Позволете ми да ви кажа от моя малък опит в училище с децата и с много съпрузи, с които разговарям – аз не съм им помогнал, но чувам какво ми казват. Виждал съм изключително много проблеми, за които е нужна помощ, и помощ не само от свещеника, а и от школа за родители, от някой психолог, с когото ще говориш, някой лекар, когото ще посетиш, за да разбереш защо се отнасяш така с детето, какво става, та се получава такава врява вкъщи? Сега ви разочаровам, защото казвате: Добре, толкова време говориш, няма ли най-накрая да ни кажеш как трябва да се поправят нашите деца? Ние затова дойдохме тук, за да чуем как ще стане това, а ти говориш, че… Да, но въпросът не са децата. Какво да кажа на едно 15- годишно дете? Веднага щом тръгна да му кажа и да подълбая в живота му, то ми дава такъв отговор, с който те приковава. Питам го защо не е добро дете и т.н.?, а то ми отвръща: Защо не казвате това на майка ми, която от пет дена не говори на баща ми и се цупи? Аз ли съм им виновен, задето не ходя на църква? Те не си говорят вкъщи от пет дена. Обаждам се на мъжа и го питам: Защо се държиш така с жена си? Аз ли? Аз тръгвам да я докосна, а тя не иска и мисли, че съм неин враг.

Имам дете в пубертет. Нужно е огромно търпение докато отгледате детето и вие го имате, но трябва да го направите правилно. Това е въпросът. Пет дена не ми говори, не ми дава да я докосна, постоянно поставя Бога отпред, за да оправдае някакви нейни проблеми, иска да живеем вкъщи сякаш сме на Света Гора, постоянно казва колко е дивен този подвижник! Колко е хубаво това житие! Да, но ние не четем подвижниците, за да живеем с нашите деца и съпруг сякаш сме подвижници, защото живеем в Атина. Така детето получава посланието, че моите родители не са обикнати, щастливи, съединени, влюбени. Тогава свещеникът какво да направи? Църквата какво да направи? Бог какво да направи? След като Бог теб е поставил да бъдеш Негов образец за детето вкъщи. Тоест първият баща, който детето познава, не е Отца (Бащата) от молитвата Отче наш, а ти. Първият баща за него е бащата и майката, с които живее. Ако обикне теб, и Бога ще обикне. Защото аз ще му казвам Бог е добър, защото е наш Баща и веднага ще чува думата баща и сърцето му ще мисли за неговия дом. А сега ти му казваш за баща му и той се сепва. Така казах на едно дете: Бог те обича като баща! А, хубаво, познавате ли баща ми? Не правете сравнения! Следователно, ние разваляме в децата представата за това, какво ще рече баща, какво ще рече майка, какво ще рече Бог, и след това Бог тук нищо не може да направи.

Аз не съм виждал лош човек, нито лош родител. Вие сте много добри хора, но имате вина, защото живеем в епоха, в която вие можете да научите много неща. Вашите родители имат вина по отношение на вас, но не мога да отида сега в селото да взема бабата, която отдавна е починала и да й кажа защо е възпитала така дъщеря си или сина си? Те не са имали нито висше образование, нито са следвали, а така са знаели и така са правили. Вие обаче знаете. Ценя много една двойка съпрузи, които вчера ми казаха: Отче, видяхме, че в крайна сметка не можеш само ти да ни помогнеш и затова се обадихме на един брачен консултант, за да отидем да говорим като съпрузи как да ни помогне да задържим брака си и детето. Защото нещо в този дом не върви добре. Друга девойка, която се подготвя да се ожени хванала своя годеник и му казала, че тази история няма да продължи така да се караме на всеки три дена. Трябва се разберем как ще продължи нашият живот. Това, което ние не правим. Тоест вие, вашето поколение. Вие казвате сега: половината ни живот мина. . Хайде. . Както отиде! Не е така. Ценя тези хора, които ходят при специалисти, четат книги, интересуват се, влизат в интернет, търсят и четат съвети. Какво ще рече приемам съвети? Ще рече – докторе, кажи ми какво да променя? Аз не видях някоя майка да дойде да ми каже: Отче, поправи ме!, а постоянно казват кажи на сина ми! Кажи на дъщеря ми! Кажи на мъжа ми! И мъжът същото: Кажи на жена ми! Никой не казва: Кажи ми къде не вървя добре, за да се променя! Затова не се променяме.

Ако децата видят това вкъщи, ще имат много хубав живот. Има такива семейства. Има щастливи семейства, които не правят нищо особено, а живеят хубаво и красиво. Бащата се връща от работа, дава гореща целувка на жена си, тя му отвръща, обича го, вечерят заедно, разговарят. И обратно: докато мъжът тръгва да я целуне, тя му казва: Миришеш! Върви по-нататък, измий се, преоблечи се! Виж се какъв си! Постоянно ропот, ропот, ропот и посланието, което даваш на твоето дете, е, че животът е постоянно оплакване и неудовлетвореност, че не съществува щастие на този свят. Знаете ли, че много млади хора не искат да се оженят именно поради тази причина? Защо да се оженя ти казват? Родителите ми се ожениха и какво видях от тях, та и аз да го поревнувам? Защо да се оженя? Да правя какво? Предназначението на човека – казва родителя и започва да говори. . .Остави тези неща – казва юношата на майка си. Покажи ми ги! Това, което казваш, ми го покажи в нашия дом! През последните пет години вие на всеки три месеца търсите адвокат да се разведете! и сега ми казваш да създам хубаво семейство? Вие защо постоянно говорихте за развод в този дом? Детето постоянно чува кавги, караници, бащата спи в хола, майката в спалнята, единия има собствена каса, другия също. Отче, синът ми не ходи на църква! Какво да прави на църква? Ако ходи, по-голям бой ще ти хвърли, ако разбере как са нещата, още повече ще ти се нервира. Затова децата правят това, което могат. За щастие, Бог съществува, просветлява ги и им помага. Ама детето прави грешки. И какво стана, като направи грешки? Тоест вие какво искате, да не прави грешки? Какво дете искаш да отгледаш, Ангел? Никога да не направи грешки? И аз правих грешки, и правя, и ще правя, не се радвам, но това е животът. Някой ми каза по-добре да правиш грешки, отколкото да седиш и бездеен да не правиш нищо. Да правя грешки означава да се опитвам и да се провалям. Не оставам в застой. Само мъртвите не правят грешки, при тях каквото станало, станало. Ние се опитваме и полагаме усилия. Ама синът ми се е забъркал някъде, пуши, взема наркотици – дори чрез това Бог може да го намери. Защото причината, поради която взема упойващи вещества, е, че ти не си го упоила с твоята любов. Защо идваш и плачеш? И мен да разчувстваш. Реалността е следната, мила госпожо, която плачеш, и господине, – отварям скоба – има и свети родители, чиито деца, въпреки това, са се забъркали в нещо. Ок? Това е свободата на всяка личност, но има родители, които по своя начин са показали на детето си, че тук от мен любов няма да видиш! Затова детето потърсило това някъде другаде и понеже не намерило в майка си гръдта, която да го кърми и душата му да се насити с любов, то намерило бутилката, т.е. вместо гръд, намерило бутилката и пие и се напива. Млади деца се напиват. Защо? Те се отегчават вкъщи. Затова се забъркват в разни неща. Слизането на Христос в ада обаче ни показва, че където и да се потопиш, и в най-лошия мрак да се окаже юношата, Христос и там ще отиде да му помогне. Защо преподобният старец Порфирий привличал младите към себе си? Защо? Защото той не се хващал за моторите, панталоните на кръпки, обиците, не коментирал това, а отивал в душата, – а ние не, не става, трябва да му кажете, отче, да не прави това! Боядисал си е косата! Нима не е по-добре да видиш причината, която води до това поведение? Да влезем в дълбочината на сърцето му, да се успокои душата му и да не е нужно след това нито да си прави дрехите на кръпки, нито да си слага обици на носа си, нито да си прави странни прически. Ние тръгваме по обратния път. Другият кашля и ние му казваме не кашляй! Да, но кашлицата показва, че има вирус и затова виж дробовете му, за да разбереш защо кашля. Ти казваш – не искам да чувам кашлица! Тоест ние постоянно гледаме симптомите, но никога корена на проблема, т.е.защо това дете е стигнало дотам? Разбирате ли?

Ако помислиш за тези неща и ги потърсиш, ще намериш много хубави истини, където първоначално плачеш, защото виждаш, че имаш отговорност, но когато тези неща се решат, животът ти става толкова свободен и щастлив, че всичко върви много добре. Когато обаче тези неща не се решават и постоянно се прикриват, състоянието, както казваме, се увековечава. Детето ще пренесе това върху своя собствен дом, върху внуците и т.н. Ако не намерим корена на проблемите, който смущава нашите добри отношения, нищо няма да се промени. Аз завиждам на съпрузите, които са създали семейство, заради възможността, която Бог им дава да живеят много хубави моменти у дома, качествени моменти, а не лицемерни и псевдо-добри. Но те трябва да потърсят причината, да разберат какво става, защо стана така, защо не комуникираме. Именно тогава си заслужава да имаш семейство, да имаш дете, да стане юноша, да направи своя бунт и т.н., защото то ще намери своя път, ще се върне, както се върнал блудният син. Той защо се върнал? Защото, където и да ходел, носел в сърцето си печата на любовта, а именно, че баща ми някога ме обикна! Казват ти: Защо, отче, аз не обичам ли детето си? Обичаш го, но понякога имаш твоите нерви, искаш да ти угоди, за да бъдеш ти спокоен. Обичаш го, но му каза бре, магаре! Сега какво ще кажа в квартала, след като не те приеха във факултета? За резил ме направи! Това обаче го каза. Обичаш детето, но го похули и изрече тежки думи. Следователно, какво ще рече обичам детето си? И когато му удари шамар в онзи ден, не го направи от любов, както предния път от болка, а понеже насъбра нерви през целия ден – и детето направило грешка на изпита, на теб ти се е насъбрало и изяж един шамар и край! Детето разбра, че родителите му имат своите проблеми и обременяват и него. И какво си казвам? Няма ли да порасна, няма ли да стана на 18? Няма ли да се махна? Ще видиш! Тогава ще живея живота си! Тоест, вместо да преодолеем дистанцията в нашите души, ние успяваме да отворим бездна между нас по начина, по който се държим.

превод от гръцки
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот Kleo » Нед 01 Мар 2015, 11:52

Упс... :oops: Имам си син - тийнейджър. Малко е странно вкъщи вече, честно...
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот Kleo » Пон 02 Мар 2015, 12:09

Kleo написа:Упс... :oops: Имам си син - тийнейджър. Малко е странно вкъщи вече, честно...


Какво имам предвид:
- стана изключииително разсеян /не си знае къде са му ключовете, телефона, други неща.../;
- отговаря предизвикателно, започна да тряска врати, гледа на кръв, по всеки въпрос си има свое мнение, което е готов да отстоява едва ли не докрай :plezya se ;
- отнесен е, може би е влюбен или мисли за това как пораства;
- бие ме на канадска борба /и с лявата, и с дясната ръка/ вече;
- растат му фини мустачки над горната устна.

Други мами на деца в пубертета? :fan
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот Kleo » Сря 11 Мар 2015, 16:11

Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот Kleo » Вто 17 Мар 2015, 17:52

Алекс е на зелено училище. Тази сутрин го чух. Каза ми, че снощи са си легнали чак към 1 и 30. Заспали са към 2. А в 8 тази сутрин вече закусвали. Много му било готино във Велинград. Хотелът бил екстра. Но компанията му в стаята - най-готиното нещо - заедно е с още две момчета от неговия клас. Било много весело и приятно. Радвам се за него, честно. Толкова е пораснал. Хубаво ми е! :1216 :1216 :1216
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот Kleo » Вто 24 Мар 2015, 16:45

Стадии на психосоциалното развитие на човека според Ерик Ериксън

Трудолюбие срещу малоценност (училищна възраст - 6/7 години до пубертета)[редактиране | редактиране на кода]
Социалният контекст, в който се разрешават първите три кризи, е до голяма степен домът и непосредственото семейство.На четвъртия етап обаче децата започват някакво формално обучение.Овладяването на задачите и уменията, които се ценят от учителите и широкото общество, сега е фокусът на цялото внимание.Казва се, че се развива качеството компетентност.

Идентичност срещу дифузия (юношество - от пубертета до 20 години)[редактиране | редактиране на кода]
Това е кулминационната стъпка в схемата на Ериксън, когато юношите активно се опитват да синтезират своя опит, за да формират стабилно чувство за лична идентичност.Ериксън подчертава ролята на точното самопознание и сверяването с реалността.Хората започват да разглеждат себе си като продукти на миналия си опит и да чувстват контуинитета на опита.Положителното разрешаване на предишните кризи - постигането на доверие, автономия, воля и трудолюбие, улеснява формирането на идентичността, докато провалите в разрешаването им могат да доведат до дифузия на идентичността. Верността, способността да се поддържа ангажираност независимо от противоречивите ценностни системи, е добродетелта, която възниква по време на юношеството.


Сега Алекс е в някакъв особен период - предпубертетен, според мен де.

Някак и той, и аз, и баща му се готвим за големите промени!
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот Kleo » Сря 25 Мар 2015, 13:00

Ето тази песен му е любима напоследък и все гледа да си я пусне:



На мен ми идва малко зловеща и кървава, но какво да се прави?
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот Kleo » Пет 27 Мар 2015, 17:36

Нещата, на които един баща трябва да научи сина си за секса :524

Докато четях горния материал за мъжката сексуалност и въвеждането в нея от страна на таткото, звучеше тази песен /страхливец или Мъж..., ТИ избери какъв ще си за МЕН ... можеш ли да ме обичаш? ... страхливците умират всеки ден, Мъжете по веднъж умират.../ Поздрав за всички, които не се обриват от поп-фолк :1062

Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот Kleo » Пон 30 Мар 2015, 15:57

Алекс обожава рапа, особено българския. Кажи-речи всяка вечер слуша ето това:



Вече чувствам как си я припявам, дори в работата. Абе направо ми е като вдълбана в главата.
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тинейджърите и проблемите с тях

Мнениеот Kleo » Вто 31 Мар 2015, 17:10

Алекс още обича да се гушка с мен и в мен. Радвам се много. И се чудя докога ще е така. :923
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Следваща

Назад към Отглеждане и възпитание

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта