Kleo написа: Но пък отдавна не приемам за себе си позицията на щрауса, да отричам всичко, което не ми изнася. Така че след прочита на статията доста се замислих.
Така значи, аз съм щраус, който си завира главата в пясъка
. Току-виж се окажеш права,
Деси. Не е изключено да имам и такова поведение макар да се стремя към нещо съвсем различно.
Конкретно в случая - ако не беше тази статия и този автор, щеше да е друга статия и друг автор. И друг акцент, и друг фокус. И щяха да са пак страшни и апокалиптични неща. И пак щеше да се уплашиш и да се замислиш и............... КАКВО ОТ ТОВА!?
Деска, за мен подобни неща имат смисъл само ако мога да направя нещо конкретно. Ако има нужда да правя нещо. И ако е обосновано. Сега, само защото някой е решил да се прави на интересен, и да ми обобщава конкретните си наблюдения в модерен гръндж-стил, нито ще се трогна, нито ще свърша нещо. Кажи ми кое от прочетеното ти не го знаеше?! И като си ги знаела тези неща, какво си направила?!
В крайна сметка, ако отговорът е, че нищо не си направила, далеч не мисля, че това е проблем. Защото просто не си се сблъскала с това нещо, за да действаш. За мен тази статия е сложила под лупа с огромно увеличение проблемът на едно конкретно семейство. Но защо всички ние трябва да се плашим?!? И какво ще стане, ако подходим точно обратно - аз взема, че напиша статия за прекрасните умни и интелигентни 12-годишни, които мислят за предстоящите им матури!? Ще мине някой и ще каже, че думите ми са преувеличени. А ти ще го попиташ дали не си заравя главата в пясъка и не вижда колко са прекрасни наистина децата ни и т.н. Порочен кръг.... истината е, че действителността в статията в момента ми е твърде далечна и отделно на това я считам за частен случай, който пък е проблем на конкретни семейства. Ако те, тези семейства, не правят нищо, ние ли трябва да го свършим?! Наистина не виждам ползата от такива статии... дори не се и замислих, а се издразних на автора, който просто се прави на интересен - дава задача като за олимпиада, но не посочва решенията.