Статията е чудесна и дай Боже повече родители да ОСЪЗНАЯТ написаното в нея.
Пред мен вече не стои този проблем, но бих могла да споделя опит.
Големият ми син се роди направо дебел и със завиден апетит /за радост на бабите/.Много внимавах какво и по колко давам и никакви "нещица" между храненията.Малкият ту имаше апетит, ту нямаше, но това никога не ме е притеснявало.Оставях го да прави каквото реши.Някакси знаех, че няма да умре от глад и когато огладнее - ще хапне
До ден днешен ме разправят в родата как съм си държала децата гладни
С "модела" в детската градина, за мой ужас изобщо не можах да се преборя, но и това мина.Големият все разправяше, че не му стига храната и чака момичетата да си зарежат хляба, че да го изяде
, а малкият, че го хранят насила.Никакви разговори с персонала не помогнаха с аргумента: Не може така, всичко трябва да се изяжда, вие давате пари и ако направим компромис на едно дете - всички ще искат
С бабите и дядовците, също не можах да се преборя / до ден денешен/, но просто не пусках децата на гости без мен и всичко беше под контрол.
Сега имам прекрасни млади мъже, с перфектни тела /е и спорта помогна/, които като решат, че са се нахранили и една хапка не хапват повече, пък ако ще и да е последната.За разлика от мен, дето съм научена, че всичко в чинията трябва да се изяде на всяка цена и след толкова години, макар че осъзнавам колко е вредно не мога да се преборя с този отвратителен навик.
Когато станах малко по-голяма и вече осъзнавах колко тежко ми става, след изпразването на препълнената чиния, веднага като станех от масата, отивах в тоалетната и си бърках с пръсти, за да повърна и да се отърва от непоносимата тежест в корема
Сигурно за това - никога не съм си тъпкала децата.
Ето го и резултата........не мога да не се похваля