СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнение от Kleo »

Към всички майки, Силвия Дупчанова

"Към майката, която се крие в тоалетната, нуждаейки се от спокойствие само за минутка, докато сълзите се стичат по бузите й...

Към майката, която е толкова уморена и има чувството, че вече не може да функционира и би дала всичко да полегне и да си почине така, както заслужава...

Към майката, която седи сама в колата си, тъпчейки храна в устата си, защото не иска никой да види или знае, че тя яде такива неща...

Към майката, която плаче на дивана, след като е крещяла на децата си за нещо малко и сега се чувства гузна и недостойна...

Към майката, която отчаяно се опитва да нахлузи старите си дънки, защото всичко, което иска, е да погледне в огледалото и да се чувства добре...

Към майката, която иска да напусне дома си, защото животът й идва в повече и не може да се справи с всичко...

Към майката, която поръчва пица по телефона, защото вечерята не е станала така, както й се е искало...

Към майката, която се чувства сама, независимо дали е единствения човек в стаята или е сред тълпа...

Ти си достатъчна.
Ти си важна.
Ти си ценна.

Това е фаза в живота за всяка от нас. Наистина трудна, затормозяваща, откачена фаза на живота.

В крайна сметка всичко ще си е заслужавало. Но сега е трудно. И е трудно за толкова много от нас по много различни начини. Не винаги говорим за това, но ни е трудно и не си сама.

Ти си достатъчна.
Ти даваш най-доброто от себе си.

Тези малки очички, които те гледат – те мислят, че си перфектна. Те смятат, че си повече от достатъчна.

Тези малки ръчички, които посягат да те хванат – те мислят, че ти си най-силната. Те смятат, че можеш да завладееш света.

Тези малки устички, които ядат храната, която им даваш – те мислят, че ти си най-добрата, защото коремчетата им са пълни.

Тези малки сърчица, които докосват твоето – те не искат нищо повече. Те искат само теб.

Защото ти си достатъчна. Ти си повече от достатъчна, скъпа майчице.
Ти си невероятна!“

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнение от Kleo »

До майката, която съжалява, че има деца, Силвия Дупчанова

Изображение

... И скъпи майки, ако сте наистина депресирани и не можете да се грижите за децата си, потърсете лекарска помощ. Следродилната депресия може да продължи много дълго и е възможно нарцисизмът да не е вашият проблем, а депресията. Ако това сериозно медицинско състояние стои между вас и красивите ви деца, не трябва да бъде така. Моля ви, моля ви, моля ви, обърнете се към лекар. © Dama.bg
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнение от Kleo »

Имам една мечта:
НИКОЯ МАЙКА ДА НЕ ИЗПАДА В СЛЕДРОДИЛНА ДЕПРЕСИЯ :954
Имам една молба:
РАЗБЕРЕТЕ ЛИ ЗА СТРАДАЩА ОТ ДЕПРЕСИЯ МАЙКА НА ДЕТЕ ПОД 3 ГОДИНИ, СВЪРЖЕТЕ Я С МЕН
Ще се опитам да й вдъхна кураж, вяра, сила. Ще й покажа, че я разбирам. Че съм била в Черното и съм излязла от него. А щом аз съм могла, значи И ТЯ БИ МОГЛА :) ДЕПРЕСИЯТА Е ВРЕМЕННА И ЛЕЧИМА, НО НЕ ТРЯБВА ЧОВЕК ДА СЕ БОРИ НАПЪЛНО САМ С НЕЯ, а да бъде подкрепен от близък, от специалист и/или от друг, преминал през това тежко житейско изпитание! Нали? :922
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнение от Kleo »

Изображение

Изображение

Следродилна тъга - депресия ли е това? Как да разпознаете симптомите и как да се справите?

Току-що сте родила (най-прекрасното бебе на света), съпругът ви гледа влюбено и усмихнато (все едно сега сте се запознали), майка ви и свекърва ви се надпреварват, за да ви помогнат. А вие… сте тъжна, сълзите ви са на върха на носа, смятате, че с нищо не се справяте добре, и изобщо – настроението ви е далеч от това, което би трябвало да бъде!

Спокойно! Според 80-85% от жените на планетата – точно такова трябва да е настроението :). Добре дошли в света на следродилно тъжните... За повечето родили жени тези симптоми минават сякаш „между другото“.

От професионална гледна точка именно „тъга“ е по-точното название, защото като цяло то би следвало да трае кратко и да не е силно емоционално разтърсващо преживяване.

За „тъгуващите“ майки е характерно:
Състоянието да стартира 3-5 дни след раждането;
Да продължи 2-3 седмици;
Да имат леки нарушения в съня и да са необяснимо емоционални;
Тъгата да не оказва влияние на способността им да се грижат за бебето. Тенденцията да се развие следродилна тъга не е обвързана с предходни състояния на силна емоционална нестабилност, продиктувани от стрес или друг проблем. Ако обаче майката има такава история, е много по-вероятно да развие следродилна депресия. Това е доста по-сериозно състояние, което понякога изисква и лекарска намеса.

Следродилната депресия:
Това състояние засяга 10-20% от току-що родилите жени;
За рискови фактори за развитието й се считат предходни силни депресивни състояния, психологически стрес и неадекватни реакции от най-близките (често семейни разпри на различни теми могат да отключат такова състояние);
Симптомите включват – депресивно настроение, плач и за най-малкото, неспособност да се наслаждава на ежедневните радости, нарушен сън, умора, проблеми с апетита, мисли за самоубийство, усещане за неадекватно поведение като родител и др.;
Характерен симптом е силната тревога за състоянието на детето, като основен проблем са негативните мисли на самата майка, като такива, при които тя наранява бебето. В действителност обаче страдащите от следродилна депресия жени много рядко посягат на мъника.

Защо се случва това?
Специалистите не са единодушни по въпроса какво точно предизвиква тези състояния. За едни от първите виновници се считат хормоните. Нивата на естроген, прогестерон и кортизол спадат рязко в първите 48 часа след раждането. Жените, склонни да отключат такива състояния, обикновено са много чувствителни на такъв тип промени.

Други рискови фактори могат да бъдат:

• Предходно депресивно състояние;
• Семейна обремененост с подобни проблеми;
• Семеен конфликт, загуба на работа или липса на подкрепа от близки и приятели;
• Предходни загуби като спонтанни аборти или мъртви раждания.

Как да се справите?
Следродилната тъга е състояние, което не изисква намеса на специалист, но все пак е добре, ако се тревожите, да се допитате до личния лекар. Първо и основно обаче е да получите подкрепа от близките и най-вече от партньора.

Не се колебайте да споделяте чувствата си – семейството ви със сигурност няма как да се досети какво всъщност изпитвате.

Радвайте се на дребните неща – усмивката на бебето, прегръдка от любимия…

Ако състоянието се задълбочи към депресия, е от изключителна важност да се потърсите специализирана помощ. Личният лекар ще прецени според сериозността към какъв терапевт да ви насочи.

По-леките форми могат да се повлияят добре от терапия с психолог. Ако нещата са сериозни, би могло да се наложи и медикаментозно лечение.

Разбира се, всичко това трябва да се комбинира с адекватно поведение от страна на близките ви и желание от вас нещата да се оправят максимално бързо.

Какво можете да правите у дома?
Обградете се само с тези членове на семейството и приятели, които проявяват разбиране и ви подкрепят;
При нужда ги помолете да се грижат за бебето;
Грижете се за спокойствието си и си почивайте. Спете всеки път, когато и бебето спи;
Направете така, че да не оставате сама за дълго;
Намерете време, което да прекарате насаме със съпруга/партньора си;
Взимайте душ и полагайте грижи за външния си вид всеки ден;
Излизайте навън за среща с приятели. Ако е възможно, оставяйте бебето на грижите на друг в тези моменти, но не пречи и да излизате заедно;
Не изисквайте прекалено много от себе си. Вие не си робот – все пак има кой друг да свърши домакинската работа. Вашата грижа е бебето :)
Говорете с други майки – техният опит може да ви се окаже много полезен. А и споделянето на проблема винаги отваря път към решаването му.

Ако мислите, че състоянието ви се задълбочава, потърсете помощ.

Как да се предпазите?
Едно от първите и най-важни неща е бременността да е желана. След това идват самообучението (чрез списания и книги) и училищата за родители. Те предлагат много ценна информация и подготвят бъдещите майки и татковци за това, което им предстои. Когато знаете какво ви очаква, сте много по-подготвени да се справите, отколкото ако действителността ви залее като студен душ. А идеалната следродилна превенция на тъгата и депресията е... кърменето! По време на кърмене се отделят хормоните пролактин и окситоцин. Те действат успокояващо и ще ви накарат да се чувствате щастлива, а освен това засилват и връзката ви с бебето.
:922

Изображение

Следродилна тъга - депресия ли е това? Как да се справите? :524
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнение от cchery »

Деси, сега, когато си на вълна забременяване, мислиш ли по въпроса за следродилната депресия? Вземаш ли я предвид като фактор за пътя, който при предстои? Понякога дали не се чувстваш изплашена, че малкото човече ще застане помежду ви с Есмо, не защото го иска, а защото бебетата искат своите грижи и не се интересуват, че двойката има нужда от време само за себе си?
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнение от Kleo »

cchery написа: 02 Ное 2021, 17:32
Деси, сега, когато си на вълна забременяване, мислиш ли по въпроса за следродилната депресия? Вземаш ли я предвид като фактор за пътя, който при предстои? Понякога дали не се чувстваш изплашена, че малкото човече ще застане помежду ви с Есмо, не защото го иска, а защото бебетата искат своите грижи и не се интересуват, че двойката има нужда от време само за себе си?
Ани, благодаря, че питаш! И отговорът и на двата ти въпроса е: ДА. Да, мисля, че не е изключено отново да имам следродилна депресия. Да, консултирах се с моя психиатър, освен с моята АГ. Да, говорих с Есмо. Той знае от години и за диагнозата ми, и за изкараната следродилна депресия. Не е изплашен. Нито пък аз. Знаеш ли защо, Черитке? Защото детето ти е ЗАВИНАГИ твое дете, плът от плътта ти, кръв от кръвта ти, а депресията, колкото и смазваща и тежка да е, е ВРЕМЕННА. Отшумява. Ако не те доведе до самоубийство де. А аз не планирам да се самоубивам, каквото и да ме сполети в бъдеще. И да, разбира се, че бебето ще застане между мен и Есмо, както Алекс преди 17 години застана между мен и Хри. И да, предупредила съм Есмо, дотолкова, доколкото все още не е станал баща, какво му / ни предстои. Не е уплашен. Аз също не съм. Той е КОПНЕЕЩ да има ДЕТЕ от мен и да го отглеждаме заедно, ние двамата точно. Така че - ДА, мислим и ГОВОРИМ по поставените от теб теми - засега сме на една вълна и на едно мнение с Есмо, дай, Боже и занапред да е така! Засега го наблюдавам как се държи с чуждите малки дечица, които са много на брой около нас при трите общежития, където живеем. И гледката ме умилява и ме радва. Готов е. И бебета, и деца много си го обичат, търсят го, закачат го, смеят се с него, гукат, той им се усмихва и искрено им се радва, топъл е с тях. А за мен всичко това като поведение от страна на МЪЖА е ключово за това дали ще е успешен като родител или не дотам. И някак не очаква, че да гледаш дете е само женска работа, напротив - очакванията му са да бъде ТРУДНО, но толкова ЖЕЛАНО и СПОДЕЛЕНО наше си, че да е истински СЛАДКО. Е, разбира се, оптимист е и никак не му се вярва, че бих могла да се срутя в следродова дупка... това го съзнавам... както и не знае от личен опит какво е шум, безпорядък и недоспиване... но подобно на едни други хора от моето минало виждам, че не е уплашен и това напълно ме устройва. Мразя страхливостта у мъжете! Несигурността за бъдещето. Обичам смелостта и дързостта. А на теб благодаря, Ани. За подсещането. За приятелството. И за качествените въпроси, които ми задаваш. Бъди благословена! ... Разбери ме правилно - от години жадувам за повече от едно дете. А сега си намерих и човека, който жадува за край на ергенския си живот и да създаде семейство с деца, и то точно с мен.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнение от Kleo »

40 дни по-късно се подписвам едно към едно под последния си пост, всъщност наистина съм ти отговорила - ясно, честно и напоително - нали, Черко?
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор