Който се страхува от мечки, го е шубе!!!


    

СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнениеот cchery » Пет 27 Май 2011, 13:35

Това е статия на Розалина Дочева, публикувана във в. "Всичко за семейството" от 12 май 2011 г. Статията препечатвам с разрешението на авторката, получено по телефона и съгласието на вестника!

ОКОЛО 15 % ОТ ЖЕНИТЕ РАЗВИВАТ СЛЕДРОДИЛНА ДЕПРЕСИЯ

Според авторитетната френска психоложка Клод Букобза в обществото битува идеализирана представа за майчинството, а реално връзката майка-дете преминава през всички трудности, които съпътстват човешките взаимоотношения.

Клод Букобза е френска психоложка и председателства една от най-уважаваните психоаналитични асоциации в родината си - "Еспас аналитик".


Изображение

Тя се е специализирала в терапевтичната работа със съвсем малки деца и работи в детското психиатрично отделение на болницата в Сен Дени, където преди повече от 18 години е основала т.нар. подразделение за прием на майки и деца. :idea: Това са специални звена към френските болници, в които се посрещат майки и техните новородени по повод на някаква патология във връзката помежду им, както и за превенция на евентуални последващи проблеми у детето. :idea: Към подобни звена пациентките най-често биват насочвани от съответние местни структури по майчино и детско здравеопазване и услугата е напълно безплатна за тях. Практиката е тук да се приемат по няколко жени едновременно заедно с децата им, като регламентът налага те сами да полагат грижи за тях (освен по изключение). Няколко пъти в седмицата майките посещават институцията през деня и имат възможността както да общуват помежду си, така и да разговарят със специалистите. Ето как самата г-жа Букобза, която гостува на български колеги в София, ни представи полезните наблюдения от своя практически опит:
:!:
Съвременни западни проучвания сочат, че следродилната депресия засяга около 15% от жените, което е сериозна величина!!
:!: Освен това според психиатричата литература, ако не се лекува, следродилната депресия продължава най-малко 18 месеца, което е дълъг период :idea: и има негативни последици върху детето. :idea: За мен тази депресия не е просто патология, свидетелство за екзистенциалните трудности, за това, че не е така лесно за една жена да се разбира със своето бебе, че по определен начин майчината любов не е "естествена", а е връзка, която се изгражда - с всичките онези трудности, на които се натъкват човешките взаимоотношения.

Разбира се, една жена може да има хиляди основания, поради които да бъде подтисната, когато роди бебе. :idea: Но тук аз имам предвид преди всичко майки, които нямат видими проблеми - те са процъфтявали по време на бременността си, родили са без усложнения хубаво и здраво бебе, което са желали, имат до себе си съпруг или приятел, който да им помага. И именно появата на детето изправя майката пред трудности. :idea: Доста време е необходимо, за да се признае подобен проблем! Първо, депресията не се отключва непосредствено след раждането, а обикновено някъде около третата седмица, когато майката вече се е прибрала у дома и се изплъзва от погледа на лекаря. Такива майки изпитват голяма умора и не особен ентусиазъм от грижитте по децата си. Често споделят, че им е странно, че бебето "сякаш не е тяхно", че все едно " са ми го дали като детегледачка". :idea: И понеже нямат видимо основание за своето нерезаположение, майките не го изразяват външно. Освен това в нашите общества битува някакав идеализирана представа за щастливото майчинство. Така че тези жени се въздържат да дадат израз на своите проблеми, и то до такава степен, че някои ръководства по психиатрия наричат това явление "усмихнатите депресии". :idea: Но ето, че от едно 6-7 години у нас, във Франция, все повече се заговори за тях, медиите също се включиха активно и жените дръзват малко повечко да споделят. А преди те не смееха да разговарят даже и със съпрузите си и "удържаха фронта", понякога до мига, в който всичко се сгромолясва.


КАК БИХМЕ МОГЛИ ДА СИ ОБЯСНИМ ТОВА ЯВЛЕНИЕ


Моята интерпретация е, че на майките им е трудно да се грижат за бебето понеже става дума за връзка на тяло с тяло. Разибра се, самите ние, психолозите, нееднократно сме наблягали на факта, че на бебето трябва да се говори, че между него и майката има обмен на мисли, на значения, на обич, на привързаност, на чувства. Но в крайна сметка това е връзка, която минава през тялото. Бебето е налице, то не може да говори, да каже "Гладно съм", "Студено ми е" и майките се питат - какво очаква от мен, защо ме гледа така? Погледът му ги преследва, плачът му им продънва ушите. Те имат чувството, че то непрестанно е там, че иска нещо от тях, както се казва още - че ги "канибализира", т.е. поглъща и разрушава. Често тези майки съзнават своята безпомощност, трудностите си, те са потиснати. Френската детска психоаналитичка Франсоаз Долто казваше, че ръцете, с които майките са така безпомощни, накрая се преобръщат и с тях те могат да удрят и да разтърстват бебето, което през цялото време им напомня за собствената им безпомощност. По същество това е преобръщане на функцията на майчините ръце: вместо да милват, да люлеят бебето в прегръдките си, те удрят, изоставят. И гласът, вместо да е галещ, се превръща в рязък и груб. Би могло също така да се каже, чо по някакъв начин майките се борят и срещу собствената си безпомощност. което може да се разпростре от проявата на съвсем малко грубост спрямо детето до т.нар. :idea: "синдром на разтърсваните бебета" (когато изнервеният родител разтърси силно крехкото телце на бебето или го шамароса, което крие тежки, дори фатални последици за новороденото). :idea:

Откакто основахме нашата структура за прием на майки, ние сме се срещали с много жени. И щом майките съумееха да почувстват, че тук никой няма да ги осъжда, че няма да се вика полиция, те биваха в състояние да разкажат за упражненото насилие спрямо бебето си. В началото мед. сестрите и обслужващият персонал се шокираха от чутото. Опитът обаче бързо ни подсказа, че колкото повече жените говореха за своите трудности, толкова по-малко вършеха нещо необмислено в действителността и дори самите те изнамираха смелостта да вземат предохранителни мерки. Например една от тях споделяше: "Когато усетя, че ще направя някоя глупост, оставям бебето в стаята, а аз отивам в кухнята". :!: Виждате, че тя се опитва да вкара малко дистанция между себе си и детето. Защото мъчителното във вазимоотношението майка-бебе е, че тази връзка е абсолютно дуална, т.е. дори когато жената има съпруг или партньор, има обкръжение, тя е с усещането, че е останала напълно сама да се грижи за бебето. :!: А когато човек е останал насаме с другия, лице в лице с него, накрая всичко приключва с това, че те взаимно се "разкъсват". И така, лека-полека, като разказаха за всичко това, майките съумяваха да вкарат дистанция с бебето и което е още по-важно - някой трети, на когото да говорят. Аз горещо препоръчвам в подобни случаи никога да не се оставя майката сама, напълно изолирана с бебето, т.е. трябва обществото да предлага места: забавачници, общински центрове и пр., където тя да е в състояние да повери за малко детето и да отдели време за себе си, за да не се превръща тяхната връзка във вид затвор, в закрепостяване с детето.


ИМА ЛИ СЛЕДРОДИЛНА ДЕПРЕСИЯ И ПРИ БАЩАТА


:idea: Не зная дали така трябва да го наричаме. Но проблемът, който често се среща при тях е свързан с трудността им да заемат мястото си на бащи, да осъществят смяната в поколенията. :idea: Два са възловите моменти, когато поведението на мъжа коренно може да се промени: било когато жената му съобщи, че е бременна, било в момента на раждането на детето. Дори когато мъжът е отговорен, обича жена си, присъства у до ма, някои майки ни споделят, че той направо се преобразява в юноша: започва да излиза по кафенета, да се среща с приятели, да играе футбол неделите и те почти не го виждат. И онова, което за жалост също набюдаваме (например в нашата община, където живеят по-бедни социални класи и емигранти), е фактът, че много бащи "се изпаряват", напущат дома си. :!: Те по същество не понасят превръщането на съпругата си в майка, това е непоносимо за тях, било защото твърде много им напомня за собствената им майка, било понеже те се транфромират в бащи и съответно ще трябва да бъдат отговорни. :!: И си тръгват, което по никакъв начин не подпомага майката, останала насаме с детето. :idea: То от своя страна й създава усещането, че превръщайки се в майка, тя се проваля като потеницално желан обект за съпруга си. Детето непрестанно й напомня за мъжа, който си е отишъл. :idea: Нерядко въпросното обстоятелство също е фактор за малтретиране на бебето, защото съзнато или не, майката го превръща в отговорно за бащиното заминаване. Така при най-малкото затруднение тя може да насочи и разтовари своята агресивност върху детето си.


ОБОБЩЕНИЕ: КАКВО Е МАЙЧИНСТВОТО ЗА ЖЕНАТА


:idea: Казано с психоаналитични термини, превръщането в майка на една жена - това е способността й да премести своя нарцисизъм върху някого другиго, в случая - върху детето. :idea:

Това ще рече, че превръщайки се в майка, тя за малко, разбира се - не за цял живот, ще "позагърби" собствените си интереси. Тя ще ги пренебрегне, за да ги пренасочи към детето. Онова, което ще я изпълва с гордост, ще бъде да има хубаво, добре облечено дете, което съседите и познатите ще намират за прекрасно и към което ще се отправят комплименти повече, отколкото към нея самата.

Но много жени, които няма солидно изградена личност (защото трябва да бъдеш стабилна, устойчива личност, за да понесеш всичко това) или са малко инфантилни, малко незрели, такива жени не съумяват да пренесат своя интерес върху детето. Те казват: " Аз през цялото време трябва да се грижа за бебето, а кой ще се грижи за мен?". Сякаш изпитват някаква огледална ревност спрямо тази позиция на бебето, за което непрекъсно се налага някой да полага грижи.
Последна промяна cchery на Пет 03 Юни 2011, 15:51, променена общо 2 пъти
Изображение

"Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш."

Стилиян Петров (капитан на НО по футбол на България)
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
 
Мнения: 7054
Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 11:12

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнениеот Kleo » Пет 27 Май 2011, 14:31

Много ти благодаря за труда, който си положила, и за отделеното време и внимание, мила моя Черита :923 :923 :923
Хубаво е, че все повече специалисти се грижат за следродилното състояние, наречено "постнатална депресия"! Дано грижите за младите майки стават все по-обхватни и навременни, така щото да има все по-малко страдащи жени (а оттам и бебета)!
Още веднъж мерси за всичко, обичам те много!!!
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнениеот mamadida » Съб 28 Май 2011, 08:44

Мила Мецанке,

Страхотна си :954
А статията е много добра :524

Хубав ден, макар и работен
mamadida
 

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнениеот Kleo » Съб 08 Дек 2012, 04:14

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=budeshtimaiki&Number=1946444760&page=5&view=collapsed&sb=5&part=3&vc=1

Връщане назад в далечната 2006 година!!!

Четох и плаках над постовете на близначе и на нашата чери!!!
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнениеот Kleo » Чет 31 Яну 2013, 10:00

Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнениеот Kleo » Вто 02 Фев 2016, 09:58

Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнениеот Kleo » Чет 04 Фев 2016, 16:44

Стана ми тъжно преди малко, защото се чух с колежка, която е в майчинство. Тя ми звучеше потисната, отпусната, вяла... А иначе изобщо не е такъв човек. Ех, значи, тези пусти хормони след раждането! Ах, защо толкова много жени се сдухват, като станат майки? Мъчно ми е. И сега се чудя как да й помогна и да я подкрепя, без да й навлизам в личното пространство, без да се натрапвам и без да правя непоискано добро... :1044
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнениеот Kleo » Пон 08 Фев 2016, 13:29

Приспиване на бебе - когато експертите нищо не разбират

Из edna@netinfocompany.bg

Eкспертите твърдят, че едно три-месечно бебе трябва да ляга за нощен сън към 7 часа вечерта. Добре, чудесно. Часът е 7:10 и с мъжa ми, Николай, започваме процедурата по приспиване – баня, книжка, хранене. Не може да бъде, заспа веднага, щом го сложих да яде. Е това е, експертите си знаят работата, часът е 8, а Тео спи. Това не е било до сега.

И явно няма да бъде. Шум от леглото, мрънкане, прискърцване. Леко поглеждам, без да светвам лампа, за да не го събудя (вечен оптимист) – ХА-ХА. Две сини очета ме гледат, а долната устничка е готова да затрепери всеки момент и да се разплаче. Вдигам го – оригвало му се е.

Добре, ами сега – уж се наяде, а вече е с широко отворени очи. Озаряваме ме чудесна идея, още е рано, баща му си е вкъщи – нося му го, започва люшкане, песнички. Мъжът ми заявява, че е невъзможно да го приспи и ми го връща – най-дългите 10 минути в живота му.

Усещам мокро, разрастващо се петно на рамото ми – Тео ми смуче блузата. Лъч надежда, може би е още гладен. Бързо сядам в леглото и му предлагам и другата гърда. Той с лека неохота захапва, но скоро се отпуска и сладко сладко започва да хапва, очичките започват да се притварят и обръщат. Е, супер и даже е още рано (пак се сещам за експертите – печени хора ще излязат).

Тео се наяжда, отново, ръчичките вече не шават, лежи си кротко на мен, забил нос във врата ми. Ставам много внимателно, слагам го в леглото – не помръдва. Изнизвам се от стаята и влизам с танцова стъпка при Ники и сядам до него. Започваме да си говорим, малко смях, целувки и се чувствам отново като човек, както се казва.

Радостта бързо угасва, имаме повикване от спалнята. Следващия час минава бързо, аз го люшкам, той го люшка, опитваме на нашето легло, после в неговото, пускаме му сешоара (дълга история, но с две думи открихме, че сешоара натиска магически бутон и Тео спира да плаче като го чуе), пеем си. Тео ритка с крачетата и ни се смее – и аз да бях на негово място и на мен сигурно щеше да ми е смешно. Ники се изнизва, мие зъбки и докато аз пея за 18535-ти път „Мила моя мамо“, забелязвам, че се е шмугнал под завивките.

Добре, вече е 10, може пък да е огладнял отново – сядам, вадя, слагам го, опитвам и жънем успех. Тео пак хапва (то едва ли има нещо много, но явно му е достатъчно). Отново се унася върху мен. Този път чакам 15минути, след като се напапка преди да станем, ако му се оригва и го слагам в леглото. Спи като ангелче, отивам да пия вода, после до тоалетната и се шмугвам под завивките и аз.

Ах, че хубаво, затварям очи, отпускам се и чувам шум от креватчето – Тео се върти, все едно е кутре, надушило пържола, даже и малко скимти. Решавам да действам бързо, преди да се е разсънил съвсем, и бързо му давам малкия си пръст на лявата ръка да смуче. Той биберони не признава, но пръста ми така го смуче, че не знам как не ми е паднал нокътя вече.

Изображение

Смуче ми пръста, хванал се е с ръка за главата, все едно си мисли – хайде, приспивай ме вече, умирам за сън! Засмукал ми е пръста на лявата ръка и леееко притваря уморените си очи. Седя наведена над леглото му с изкривена ръка и сериозно обмислям как мога най-безшумно да я отрежа и да му я оставя и се моля да не ми се допишка точно сега.

Със свободната ръка си играя с телефона, да ме разсее от болката в плешката ми. Разбира се, форума за майки! Там все ще има някоя друга мама будна по това време. Да, бях права, подобен пост от друга будна мама. За половин час е събрала 381 харесвания и около 120 коментара – не съм сама. Зачитам се, приятно ме развеселява и минутите минават малко по-бързо, рамото ме боли, кръста и той, пръстът ми е почти оглозган, но май този път ще станат нещата. Една мама споделя за неините "два караконджула" – напушва ме смях (ако се изсмея сега и го събудя, ще се самолинчувам)

Силата на смучене намалява, ръчичката му се отпуска – свободна съм, бързо под завивките. Това дете е решило да види дали може да ме разплаче тази нощ – точно 3 минути и Тео се нааква, и то как, трудно мога да повярвам, че такова малко човеченце може да издава такива звуци. Ставам и действам. Гледам часовника, то си е 11:30 вече, дали пък....не, не може да бъде, но няма какво да губя, слагам го отново да яде. Малко след полунощ е, Тео вече е в леглото, баща му е на третия си сън сигурно. Алелуя.

Драги експерти, моля, заповядайте вкъщи и приспете сина ми в 7:30 за нощния му сън, приготвила съм си пуканки и ви очаквам с нетърпение.

Автор: Цветослава Христанова

Още от Из Edn@
Магията на спящото дете
Разходка из... детските ми спомени
Детството

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнениеот Kleo » Пон 08 Фев 2016, 13:31

Kleo написа:Стана ми тъжно преди малко, защото се чух с колежка, която е в майчинство. Тя ми звучеше потисната, отпусната, вяла... А иначе изобщо не е такъв човек. Ех, значи, тези пусти хормони след раждането! Ах, защо толкова много жени се сдухват, като станат майки? Мъчно ми е. И сега се чудя как да й помогна и да я подкрепя, без да й навлизам в личното пространство, без да се натрапвам и без да правя непоискано добро... :1044


Писах й във Фейсбук. Написах й, че съм я сънувала. Че мисля за нея и т.н. /горните неща/ Че съм готова да я подкрепя емоционално.

Продължението на историята е, че тя преди малко беше в офиса. Слава Богу, е добре. Изглежда отлично, звучи страхотно, действа енергично. Разказа ни много неща. Просто съм я хващала в лоши моменти, когато съм й звъняла. Много се радвам, че всичко е ОК с нея и с бебката й!
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнениеот Kleo » Сря 25 Май 2016, 16:01

Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнениеот cchery » Пон 18 Юли 2016, 22:24

Kleo написа:

Деска, как съм могла да пропусна тази статия?!? Страхотен текст, изваден от дълбините на майчината душа на една измъчена жена.... Така беше и с мен - недоспиването провокира онова чувство на неприязън, което и до днес пазя сетя ли се за най-ранните години на децата и моето майчинство..... Уви, така е :???: .
Изображение

"Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш."

Стилиян Петров (капитан на НО по футбол на България)
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
 
Мнения: 7054
Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 11:12

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнениеот Kleo » Вто 19 Юли 2016, 09:52

Така е, Анюшка, и при мен - същото...
И като си представя умножено по 2, или по 3...
До ден-днешен ми е чужда мисълта: "Малки деца - малки ядове, големи деца - големи ядове!". Дано не я разбера някога, по-късно. Но все си мисля, че каквито и проблеми да имам с Алекс, той все пак вече е голям човек, говори и мисли, а не реве и не се тръшка, не ръмжи и мучи, не дриска в гащите и не цапа лигавници... сещаш се...
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнениеот Kleo » Пон 02 Яну 2017, 16:48

Личностни характеристики, които могат да доведат до следродилна депресия

Изображение

Някои жени преминават периода след раждането много леко и безпроблемно, но всички сме чували за т.нар. следродилна депресия, от която страдат не малък процент от майките. Това дали една жена ще премине лесно през този период от живота си или не, зависи от множество фактори. Някои от тях са свързани обаче с личностни характеристики, които жената притежава и преди своята бременност.

Раждането е свързано с много прекрасни моменти на щастие и вълнения, но също така е и кризисен етап от живота на жената. Поради тази причина е възможно изброените по-долу личностни характеристики да бъдат засилени, да се изживяват по-интензивно и да доведат майката до депресивни състояния.

Тревожност и неувереност

Тъй като бременността и раждането са съпътствани от нови и различни от досегашното ежедневие предизвикателства за майката, възможно е тя да изпита усещане за дисбаланс и да се повиши нейната и без това повишена тревожност. Да се прояви страхът от това „Дали ще мога да се справя?“, който се е проявявал и досега в живота й, но този път касае отговорност за чужд живот и може да се усеща още по-силно и мъчително. Неувереността в собствените способности може да бъде засилена до степен, в която да предизвика блокаж, нежелание и невъзможност да се търси ресурс за действие.

Ниска самооценка

Ниското самочувствие може да бъде засилено в периода след бременността в следствие на промените в организма и тялото на жената. Необходимо е време, за да се възстанови хормоналният баланс след бременността. Тялото на майката изглежда различно. Възстановяването понякога е придружено от много трудни моменти, свързани с усещане за физическа болка, видима деформация на тялото (макар и временна), липса на сън. Жена с ниска самооценка, за която е важно да бъде привлекателна, харесвана и впечатляваща с външния си вид, в подобен момент трудно би могла да приеме случилите се и все още случващите се промени с тялото й. В следствие на това нейната самоувереност може значително да се понижи.

Недоверие

Жените, които по-трудно се отпускат и говорят за чувствата и емоциите си, са по-склонни към депресия след раждането. Задържането на всички преживявания, (които по време на бременността и след нея са много интензивни), би могло да предизвика депресивни изживявания, които да се задълбочат, тъй като недоверчивите жени значително по-трудно биха се обърнали и към специалист за съдействие, за да се вземат навременни мерки.

Невротизъм

Той се характеризира с повишена тревожност, невъзможност за здравословно справяне със стреса, страхове, честа промяна в настроението, разочарование, ревност, усещане за самота и раздразнение. Тъй като всеки човек притежава тези характеристики, тук говорим за засилени и трудно контролируеми усещания, а не само за тяхното наличие. За да се определи повишен невротизъм, необходимо условие е да се наблюдава засилена интензивност на изброените усещания.

Трудност при адаптация

Има хора, които са доста по-адаптивни към нови ситуации в живота , за разлика от други, които трудно приемат и свикват с новостите. Определено, колкото и очаквано събитие да е раждането на бебе, това променя много досегашния живот на майката и се налага тя да прояви гъвкавост, пластичност и адаптивност в новосъздалата се среда за живот. За жени, които са по-трудно адаптивни, предизвикателството на майчинството би могло да създаде допълнителна тревожност, страхове и усещане за безпомощност и безсилие.

Склонност към интровертен тип темперамент

Тъй като за интровертите е характерна потребността от оставане „сам със себе си“, обръщане „навътре към себе си“, в случая времето е фактор, който би могъл да ги ограничи в това. Всички ангажименти покрай бебето изискват почти непрекъсната концентрация върху него. Интровертите имат т.нар. стабилна личностна структура, но това те постигат благодарение на съсредоточеността върху самите себе си. Когато няма благоприятна среда, за да се случва това, те могат да изпаднат в емоционален дисбаланс и/или депресия.

Перфекционизъм

Освен, че има майки, за които е жизненоважна потребност да бъдат „перфектни“ и да не допускат никакви грешки в отглеждането на детето си, много често усещането за перфекционизъм се налага и отвън. По-възрастните близки непрекъснато съветват как се отглеждат деца, книгите за майки са пълни със съвети (голяма част от които е трудно да бъдат следвани „като по книга“), в медиите постоянно обясняват, че трябва се вземат определени памперси, да се купи за детето „най-доброто“, за да бъде щастливо то. Всичко това би могло да повиши значително тревожността на майката и да засили желанието й за перфекционизъм. И тъй като съвършени хора няма (както и съвършени майки – също), несправянето според очакванията би могло да предизвика повишено усещане за неуспех и неудовлетвореност у жената.

Песимизъм

Жени, които са склонни да се концентрират главно върху недобрите неща, които се случват в живота им и в този на околните, е възможно да подсилят тези свои усещания след раждането. Монотонното ежедневие и напрежението могат да бъдат фактори, които да подсилят черногледството на майката и тя да изгуби способност за изпитване на положителни емоции и чувства.

Ако вие притежавате изброените характеристики на личността, това не означава, че със сигурност ще изпаднете в следродилна депресия. Това са характерови особености, които биха могли да създадат благоприятни условия за наличието на депресия след бременност, но наличието им не винаги е фактор за депресия. Ако разпознавате у себе си склонност към някои от изброените показатели, то бихте могли да бъдете по-сензитивни към своите усещания след бременността и ако усетите, че не можете да се справите сами, да потърсите помощ.

Важно е да вземете мерки при такава ситуация, защото вашето дете и вашият съпруг имат нужда от вас, а ви предстои да се насладите на една от най-прекрасните привилегии – да бъдете майка.

Това може да се случи обаче, само ако най-напред се погрижите за себе си и за своите усещания.

Източник: www.gnezdoto.net

Автор: Анелиа Дудина

Психолог, психодрама асистент и водещ на групи за личностно развитие
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнениеот Kleo » Пет 06 Яну 2017, 11:43

Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

Мнениеот Kleo » Пет 06 Яну 2017, 11:47



Едната се казва:

СИВАТА ГОСТЕНКА

Възможно ли е най-голямото щастие в живота на човек да му донесе дълги дни на тъга и отчаяние? Звучи парадоксално, но се случва всеки ден. Навсякъде около нас.

Проучванията сочат*, че между 5 и 25% от раждалите жени по света са засегнати в някаква степен от следродилна депресия. Множество фактори имат значение за възникването и тежестта на проявата ѝ. Толкова са много, че се чудя дали изобщо има нещо, което да не оказва влияние…

Когато за първи път чух термина „следродилна депресия”, бях на около 23-24 години и идеята за деца беше все още някаква химера в далечното ми бъдеще. Стори ми се изключително странно, че една млада майка може да се депресира, защото е родила здраво розовобузесто бебе. Вярно е, че недоспиването е изтощително, но чак да те докара до депресия… Реших, че най-вероятно аз няма да имам такива проблеми, тъй като не съм от поспаливите.

Години по-късно, по време на моята бременност, вече сериозно се замислих върху същата тема. Повечето ми приятелки, които бяха станали майки, неведнъж ми бяха споменавали за този „синдром”, който необяснимо как не ги беше подминал. Притеснена, че мога и аз да го прихвана, един ден зададох въпроса:
– Мамо, а ти имала ли си следродилна депресия?
– Аз ли? Че кой ти е имал време за такива неща тогава! – отговори мъдро майка ми. – След като се появи ти, бях толкова заета в грижите си, че не ми оставаше време за ядене, какво остава да се депресирам.

Успокоих се донякъде след този отговор и убедих сама себе си, че няма как подобно нещо да ми се случи на мен.

Молех се само детето ми да се роди здраво и вярвах, че това е единствената предпоставка, за да се гмурна безгрижно в идиличния живот на млада майка в отпуск.

Синът ми се роди в прекрасно здраве и със завиден апетит. Аз самата понесох раждането много добре. Кърменето започна без особени проблеми. Но още през първите дни, след като се прибрахме вкъщи, неочаквано и постепенно светът около мен започна да посивява, сякаш никога не е имало и капка розов цвят в него. Животът ми беше спокоен и подреден на теория, а на практика се чувствах като счупена ваза, захвърлена в ъгъла. Мисълта, че трябваше всеки ден да намирам сили да се грижа за детето си, ме изпълваше с безпомощност, а страхът, че няма да се справя, ме хвърляше в ужас. Осъзнавах, че в този момент имах всичко, за което някога съм мечтала, затова не разбирах как е възможно да се чувствам толкова дълбоко нещастна. Случващото се беше напълно нелогично и неразбираемо за самата мен.

Вместо да се радвам на прекрасното си здраво бебе, аз плачех всеки ден.

Оказва се, че колкото и да са много рисковите фактори за възникването и задълбочаването на следродилната депресия, истинските причини за нея все още не са напълно изяснени. Смята се, че основна роля имат хормоналните промени след раждането. Но също така се твърди, че и много мъже след появата на децата си изпадат в подобни състояния. При тях не би трябвало да има хормонални изменения, тогава на какво се дължи?

Наскоро моя позната ми спомена, че с второто си дете е имала по-тежка следродилна депресия, отколкото с първото. Това ме озадачи. Смятах, че след като вече съм го преживяла веднъж, няма начин да ми се случи отново, поне не с такава сила. Но може би при депресията не важи правилото, че ставаш по-силен от това, което не те убива.

В заключение искам да споделя моите собствени изводи по темата. Вероятно всеки преживява нещата различно, но ще се радвам, ако успея да помогна с тях на други настоящи и бъдещи майки:
◦Не очаквай от себе си високи постижения на всяка цена в ситуации, в които все още не си попадала.
Преди да стана майка смятах, че трябва задължително да свикна да се грижа за детето си по определен начин, че трябва да усвоя конкретни умения в рамките на определено време. Бях убедена, че майките притежават супер сила. Голямо беше разочарованието ми, когато впоследствие установих, че не само нямах супер сили, но и от предишните ми обичайни не беше останало нищо. Мислех си, че вече съм се провалила като майка, а всъщност едва бях прекрачила прага на майчинството.
◦Когато животът е труден, не си го прави сам по-труден – седмиците след раждането са въпрос на оцеляване, затова е важно сами да си помогнем. Моето дете не спеше много още от първите си дни. Освен това заспиваше трудно (и все още е така). В случая най-логичното нещо би било да го оставям през нощта до мен на леглото, но вместо това го слагах в креватчето и ставах по 50 пъти на нощ. Притеснявах се да не би да свикне да спи при мен и да не иска да отвикне. Но наблюденията ми са, че поне през първите 6 месеца е почти невъзможно бебето да придобие някакъв навик, от който да е трудно да се откаже впоследствие. Щях да си спестя много безсъние, ако просто бях следвала инстинктите си.
◦Потърси помощ, ако губиш почва под краката си – говорете с близките си, с приятелите си, помолете за помощ, и физическа, и морална. Ако усещате, че ситуацията е напълно извън контрол и не може да се справите, не се страхувайте да се обърнете към специалист. При мен депресията започна да отпуска примката си около 4 месеца след раждането, докато постепенно изчезна. Но нямаше да се колебая много да потърся професионална помощ, ако нещата бяха станали по-сериозни.

*Справка: https://en.wikipedia.org/wiki/Postpartum_depression

Изображение
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Следваща

Назад към Отглеждане и възпитание

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron