Който се страхува от мечки, го е шубе!!!


    

10 грешки във възпитанието, които все някога правим

10 грешки във възпитанието, които все някога правим

Мнениеот bubalina » Нед 12 Юни 2011, 11:53

Всички родители възпитават децата си според своите умения и разбирания за живота. Рядко се замислят защо в определени ситуации постъпват така, а не иначе. Но в живота на всяка майка съществуват моменти, когато поведението на любимото дете отива в задънена улица. А може би самите възрастни, използвайки радикални методи на възпитание, правят неща, заради които после се срамуват. Не сте сами в грешките си, всички родители отвреме на време грешат. Но винаги е по-добре да се учим от чуждите грешки, нали?



Грешка първа

Обещанието Повече няма да те обичам
Ако не си такъв, какъвто аз искам, няма да те обичам повече

Мнение на родителите
Защо децата така често спорят по повод на всяка наша молба? Може би ни правят напук. Какво да правим? Да призоваваме към здрав разум? Но, те просто не слушат какво им говорят възрастните. Да заплашваме? Това още повече не действа. В такива случаи много родители използват своеобразен коз: Сега мама няма да те обича повече. Често много от нас произнасят тази фраза.

Мнение на психолозите
Обещанието повече да не обичате своето дете е едно от най-силните средства на възпитание. Обаче тази заплаха като правило не се осъществява. А децата прекрасно чувстват фалша. Веднъж излъгали, можете задълго да загубите доверието на детето. То ще ви възприема като лъжец.
По-добре е да кажете: Аз пак те обичам, но не одобрявам поведението ти.


Грешка втора

Безразличието
Прави каквото искаш, все ми е едно

Мнение на родителите
Защо да се напрягам? Да споря, да търся аргументи, да доказвам нещо на детето, да нервнича? Детето е длъжно да се научи само да решава своите проблеми. И изобщо детето трябва да се готви за живота като възрастен, колкото се може по-бързо да стане самостоятелно, а нас да остави на мира.

Мнение на психолозите
Никога не трябва да показвате на детето, че ви е все едно с какво се занимава. Дори и най-леко да почувства вашето безразличие, веднага започва да проверява доколко то е истинско. И най-често, проверката се свежда до извършване на лоши постъпки. Детето чака ще последва ли критика след постъпката или не. Получава се затворен кръг. Затова вместо да показвате безразличие, постарайте се да установите с детето дружески отношения, дори и когато поведението му никак не ви харесва.
Може да кажете, например така: Да знаеш, че по този въпрос изобщо не съм съгласен с теб. Но искам да ти помогна, защото те обичам. Във всеки момент, когато имаш нужда можеш да поискаш съвет.


Грешка трета

Прекалено много строгост
Ти трябва да правиш това, което ти казвам, защото тук аз командвам

Мнение на родителите
Децата трябва да слушат възрастните безпрекословно това е най-важният принцип на възпитанието. Не се допускат дискусии. Не е важно на колко е детето 6 или 16. Не децата не трябва да се отстъпва, иначе ти се качват на главата.

Мнение на психолозите
Децата обезателно трябва да разбират защо правят това или онова. Прекалено строгото възпитание, основано на принципи, които не винаги са разбираеми за детето, напомнят дресировка. Детето може безпрекословно да изпълнява всичко, когато вие сте наоколо и да плюе на всички забрани, когато вас ви няма. Убеждението е по-добро от строгостта. В случай на необходимост може да кажете така: Сега ще направиш така, както казвам, а довечера спокойно ще обсъдим защо


Грешка четвърта

Детето трябва да се глези
Ще направя това сама. Не е по силите на моето детенце

Мнение на родителите
Готови сме да направим всичко за нашия малчуган, та нали децата трябва да получават най-доброто. Детството е толкова кратко, че трябва да бъде прекрасно. Нравоучения, неудачи, неудовлетвореност в нашите ръце е да избавим малчугана от всички трудности и неприятности. Така е прието, да предугаждаме и изпълняваме всяко желание на детето.

Мнение на психолозите
На разглезените деца е много по-трудно в живота. Не трябва да се държи единственото чедо под похлупака на родителската любов, защото в бъдеще това може да доведе до множество проблеми. Повярвайте, когато родителите махат всяко камъче от пътя на детето, то не се чувства щастливо. По-скоро обратното, то се чувства съвършено безпомощно и самотно. Опитай да се справиш сам, а ако не се получи с удоволствие ще ти помогна ето един от вариантите на мъдро отношение към дъщерята или сина.


Грешка пета

Натрапената роля
Моето дете моят най-добър приятел

Мнение на родителите
Детето е най-важното в нашия живот, то е толкова съобразително, с него може да се говори за всичко. То ни разбира така, сякаш е истински възрастен.

Мнение на психолозите
Децата са готови да направят всичко, което се харесва на техните родители, та нали мама и татко са най-важните хора на света. Малчуганите дори са готови да се нагърбят със сложния свят от проблеми на възрастните, вместо да обсъждат своите интереси с връстниците си. Но така техните собствени проблеми остават нерешени.


Грешка шеста

Парите
Повече пари по-добро възпитание

Мнение на родителите
Ние сме толкова притеснени с парите, че не можем да си позволим да се позабавляваме с детето. Постоянно всичко трябва да му отказваме, то доизносва стари вещи и пр. С две думи ако имахме повече пари бихме били по-добри родители.

Мнение на психолозите
Любовта не се купува с пари звучи доста банално, но е истина. Често в семейства с невисоки доходи възрастните правят така, че детето да не е лишено от нищо. Но не трябва да чувствате угризение на съвестта за това, че не можете да изпълнявате всичките му желания. В крайна сметка любовта, ласките, съвместните игри и времето прекарано заедно с детето са много по-важни от съдържанието на портфейла ви. И накрая, съвсем не парите правят детето щастливо, а съзнанието за това колко е значимо то за вас.


Грешка седма

Наполеоновски планове
Моето дете ще се занимава с музика (тенис, живопис), няма да му позволя да пропусне своя шанс

Мнение на родителите
Много възрастни са мечтали в детството си да се занимават с балет, да свирят на пиано или да играят тенис, но не са имали тази възможност. И сега главната цел на мама и татко е да дадат на детето най-доброто образование. Не е важно на детето да му харесва много, ще дойде време и то ще оцени старанието на възрастните.

Мнение на психолозите
За съжаление децата не винаги оценяват усилията на родителите. И често блестящото бъдеще, нарисувано от възрастния във въображението му се разбива в пълното нежелание на детето да се занимава, например, с музика. Докато детето е малко слуша възрастните, но след това... Желаейки да се откъсне от клетката на родителската любов започва да изразява протест с достъпни за него способи. Това може да бъде и прием на наркотици или просто увлечение по тежкия рок в нощните часове. Затова денят на детето трябва да се запълва с полезни занимания като не забравяте да оставяте и малко време за негови лични дела.


Грешка осма

Твърде малко ласки
Целувките и прочие нежности не са важни за детето

Мнение на родителите
Да прегърнем малката сестричка? Каква глупост! Да целунем мама? Да се погушкаме с татко? За това няма време. Много възрастни смятат, че ласките в детска възраст могат да доведат в бъдеще проблеми със сексуалната ориентация. Накратко никакви прегръдки и целувки има по-важни и сериозни неща.

Мнение на психолозите
Децата на всяка възраст се стремят към ласка. Тя им помага да се почувстват обичани и им придава увереност в собствените сили. Но помнете, желанието за ласка трябва в болшинството от случаите да идва от самото дете. Не натрапвайте на детето своята любов това може да го отблъсне.


Грешка девета

Вашето настроение
Може или не? Това зависи от настроението

Мнение на родителите
Неприятности в работа, лоши отношения в семейството, колко често възрастните изпускат парата върху децата. Мнозина са уверени, че в това няма нищо страшно. Достатъчно е след това да купим на малчугана отдавна обещана играчка и всичко ще бъде наред.

Мнение на психолозите
Родителите трябва да показват на детето, че ги радват неговите добри постъпки и че ги разстройват лошите. Това създава у детето съзнание за непоколебимост в жизнените ценности. Когато възрастните, в услуга на своя егоизъм и настроение днес разрешават нещо, а утре го забраняват, детето може да разбере само едно: все едно е какво правя, важно е настроението на мама. Ако чувствате, че не можете да се превъзпитате, по-добре предварително да се договорите с детето Когато съм в добро настроение, не значи, че всичко ще ти е позволено. А ако съм в лошо постарай се да бъдеш снизходителен към мен


Грешка десета

Твърде малко време за възпитание на детето
За съжаление съвсем нямам време за теб

Мнение на родителите
Много възрастни са доста заети в работата, но се стараят всяка свободна минута да прекарват с децата водят ги на градина и на училище, готвят им, перат, купуват всичко, което им е нужно. Децата трябва сами да разбират, че родителите просто нямат време да поиграят с тях или да им почетат.

Мнение на психолозите
Възрастните често забравят простата истина ако сте родили дете, трябва и да намирате време за него. Дете, което непрекъснато слуша, че възрастните нямат време за него ще търси сродна душа сред чуждите хора. Дори ако денят ви е разпределен по минути намерете вечерта половин час (в този въпрос е важно качеството, а не количеството), постойте до леглото на детето, поговорете си с него, разкажете му приказка или му прочетете книжка. Това е толкова необходимо.
Изображение
Аватар
bubalina
В началото бе словото
 
Мнения: 705
Регистриран на: Нед 07 Ное 2010, 11:19

Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим

Мнениеот dexter » Пон 13 Юни 2011, 13:33

Аз и друг път може би съм споменавала, че моето дете е все едно извадено от някоя книга със съвети как се гледат деца :221 :221 . Да не кажа всичко, но много голяма част от обясненията на разни там психолози й пасват много добре. Което е супер за мен, защото ако се интересувам - винаги знам какво се случва. Напр. ако не й обръщам достатъчно внимание, не намирам време за нея - веднага започва да се глези, да се държи лошо, да ме предизвиква по всякакви начини. Ясно се вижда как постоянно оспорва всички граници, как се бори за надмощие, как - ако позволя, започва война за територия :). Ако нещо в градината не е било наред - проличава си в къщи. Когато допускам някоя грешка - веднага виждам резултата. Като казвам това, би трябвало да ми е лесно да се оправям, но не винаги е така. Причината е, че понякога не си давам сметка какви ги върша/говоря, а друг път просто съм изморена и не ми се занимава да се правя на психолог.
Относно глешките - би трябвало да са разбираеми за всички родители - толкова е очевидно напр. кога едно дете се бори за внимание или надмощие. И все пак колко често съм чувала - не позволявай да ти се качи на главата, какво толкова все обясняваш, стига с тия гушкания, не го карай да прави еди си какво - защо да се мъчи...... И все пак мога да кажа, че до сега не съм допускала грешка едно, не съм лишавала от ласки, не смятам, че любовта се купува с пари и нямам наполеонови планове :). Всичко друго в по-малка или по-голяма степен се е случвало. И предполагам, че ще продължи да се случва. Надявам се само да не нанеса тряйни психически увреждания на детето си :955 :955 .
Аватар
dexter
Философска система
 
Мнения: 1340
Регистриран на: Вто 19 Окт 2010, 12:14

Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим

Мнениеот VIKI1023 » Пон 13 Юни 2011, 15:03

За съжаление няма писани правила,които да важат за всички и всякакви ситуации.Някои грешки не съм ги допускала,но други да.Много е трудно да се възпитава дете,аз лично много пъти се чудя как да постъпя и не знам какво да правя в дадена ситуация.Например моята дъщеря не е от най-послушните и аз не знам какво да направя за да ме слуша повече и да бъда авторитет в очите й.Признавам,че съм я лигавила като по-малка,не че сега е голяма на 2г и 7м е,но в много случаи не знам как да постъпя.
Изображение
VIKI1023
Рицар на перото
 
Мнения: 495
Регистриран на: Пон 23 Авг 2010, 13:06

Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим

Мнениеот mishellinna » Пон 20 Юни 2011, 13:23

Добре ми подейства постът с 10-те грешки, защото установих, че за мое щастие, не правя повечето от тях, освен естествено липсата на време за децата. Нещо, с което не мога да се оправя до ден днешен - вече близо 4 години. И явно това е една от причините, поради която все по-трудно намирам общ език с големия ми син. А и той самият предпочита баща си, който е на негово разположение по всяко време /той си знае с цената на какво, но евала, че намира търпението и нервите/. Другата грешка, която отчитам с огорчение е презадоволеността на детето ми с играчки и каквото се сетите. Сама не мога да си обясня как се стигна дотам, може би летях от щастие всеки път, щом погледнех светещите му очички от новата придобивка, но сега си сърбам попарата. Думата "искам" направо ме превръща в кълбо от нерви, а тръшкането, сръдните и думите, вследствие на некупуването, ме изпращат направо в психото. И, признавам си, незнам как да се справя с това. Наказвам без никакви покупки за дни, седмица, спирам филмчета, шоколадчета и бонбони, но си изтърпява чинно наказанието и пак започва със същата сила. Ей тук е моментът да кажа, че приемам съвети с две ръце. Ще направя всичко, което е изпитано, само и само да му набия в хубава главица, че не може да се купува просто за спорта. За всичко друго някак си намерих верния път, като се има предвид, че такова диване като него рядко се среща, но започва да става човек...ако реша и този проблем, ще....дам банкет! :221
"Ако правите нещо прекрасно и възвишено, а никой не го забелязва- не тъгувайте. Изгревът е най-прекрасната гледка на света, а повечето хора по това време спят."

Джон Ленън
mishellinna
Е, не се спря с тия постове!
 
Мнения: 89
Регистриран на: Чет 21 Окт 2010, 15:11

Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим

Мнениеот cchery » Пон 20 Юни 2011, 14:51

mishellinna написа: За всичко друго някак си намерих верния път, като се има предвид, че такова диване като него рядко се среща, но започва да става човек...ако реша и този проблем, ще....дам банкет! :221

А пък аз си давам заявката да присъствам на този банкет, щото..... мога да се сетя за какво става въпрос :221 :221

:820 :626 :622 :626 :820

Миша, моят съвет е...... изчакай го да порасне! Така или иначе поне в това отношение нямаш избор. Знаеш ми го Коко, дано не си спомняш как се оплаквах и от неговите инатчета :oops: :oops: , а сега когато е на 8 и кусур..... ако можех да върна времето, нямаше така да се притеснявам и да му се карам на детето.

Сигурна съм, че знаеш,че много трябва да им се говори. Даже съм убедена, че си наясно. И няма хич даже да ти го давам като съвет. Само ще ти кажа, че щом говоренето дава резултати при инатестата и ревлива Бела, смятай ...... Така или иначе си му обяснявай на Дани, че нямаш пари за всичко, което той иска. Кажи му за децата, които са без мама и тати ииииии...... нямат и 1/10 от неговите "съкровища". Даже........ не знам дали правите акции по Благоевград, но фирмата на Момчил вече 2 години подред събира дрехи и играчки за домове иииии дори Бела се включва с доброволни дарения от нейния арсенал. Да не говорим за Коко.

Сега си спомням много ясно една случка с Коси от предии... хм 3 години може би. Значи тръшка се той за нещо много сериозно, сърди се..... абе - страшна истерия. Почна да вика, че нямал никакви играчки, нямал нищо....... и тогава в пристъп на яд, го хванах, замъкнах го за едната ръка до компа и го заставих да седне на стола. Изрових..... най-неприятните снимки на бедстващи деца в Африка и Азия, на гладни, осакатени, болни, принудени на робски труд деца и му казах: "Погледни ги! Те са тези, които нямат нищо! Дори и родители! Те са на твоята възраст, а след 4-5 години..... ще са стари или може би не сред живите!" На Коко му стана адски гадно, ама те и снимките не бяха..... като за дете, но... се вбесих. Той зарева, стана му много мъчно за децата. И оттогава...... истерии за играчки или каквото и да е било - няма вкъщи! Винаги ме пита: "Мамо, може ли еди си какво да ми купиш като имаш заплата или ако са ти останали пари?".

И последната опорна точка: касичката им! Там събираме пари и като има достатъчно, тогава се купува нещо. Някакси така Коко се научи на търпение и на свикна с факта, че дебитната ми карта не винаги е на разположение :mrgreen: .
Изображение

"Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш."

Стилиян Петров (капитан на НО по футбол на България)
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
 
Мнения: 7054
Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 11:12

Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим

Мнениеот dexter » Пон 20 Юни 2011, 15:03

Олееее, Чери - ти ме разби с тези снимки...... Но добре си се сетила, защото това е истината, колкото и да е нелицеприятна.
Подкрепям и за говоренето. Все някой ден ще им влезе в главите. В градината на Яна събират дребни стотинки - има някаква кампания "От деца за деца" (или нещо такова) - децата събират жълти стотинки и ги даряват за покупка на медицинска апаратура. Вярвате или не - събират се суми. Яна до днес категорично отказваше да носи пари и да дава, тя е ужасно стисната, нищо не иска да дели. Но днес каза - мамо, ти нали щеше да ми даваш от твоите пари, да дам за децата, които нямат нищо? Е - дадох й всички налични стотинки, да ги занесе. Постоянно обяснявам как не може да се купуват разни неща постоянно - хем парите не стигат за всичко, хем нямаме нужда от всичко, хем има деца, които нямат и 1/100 от това, което има тя. Къде разбрала, къде не - но аз рядко отстъпвам :lol: :lol: . Пък и тя не мрънка много, де :221 .
Миш, от краткото време, в което видях Дани, мога да кажа, че е едно съкровище :). Даже ми беше чудно къде е "бясното" дете, което познавам задочно :221 :221 . Явно е улегна с възрастта :221 .
Аватар
dexter
Философска система
 
Мнения: 1340
Регистриран на: Вто 19 Окт 2010, 12:14

Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим

Мнениеот Kleo » Пон 20 Юни 2011, 16:37

Тема, предразполагаща към мислене ... и писане (когато му дойде времето :plezya se ) - записвам се!
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим

Мнениеот mishellinna » Вто 21 Юни 2011, 12:17

Декс, улегна сякаш детенце...Незнам дали аз имам нещо общо с това или просто порастна, факт е, че вече не мога и секунда да се разделя с него. Много ми е хубаво като сме заедно, само да не бяха тези моменти с "искането". За говоренето - говорим непрекъснато...на моменти даже и той самия ми казва, че това го чува за стотен път /обаче ме кара да го кажа за 101 :126 /. Черко, спомням си за този момент, беше ми го казвала и по- рано, но ме е страх все още да му показвам такива неща, защото се разстройва от най-малкото нещо. Или не съм изтрещяла достатъчно, за да го направя - незнам. Имам го като резервен вариант все пак. Касичката и при нас е налице, но е само тя и лицето и :221 Никога не стига до нея, въпреки, че сам заявява, чеще събира пари и ще купува само книжки оттук нататък :lol: Ще продължавам да говоря, пък дано той порасне по-бързичко в това отношение, че да не се тормозим взаимно и двамата! Благодаря, девойки! :1122
"Ако правите нещо прекрасно и възвишено, а никой не го забелязва- не тъгувайте. Изгревът е най-прекрасната гледка на света, а повечето хора по това време спят."

Джон Ленън
mishellinna
Е, не се спря с тия постове!
 
Мнения: 89
Регистриран на: Чет 21 Окт 2010, 15:11

Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим

Мнениеот cchery » Вто 21 Юни 2011, 12:31

dexter написа:Олееее, Чери - ти ме разби с тези снимки...... Но добре си се сетила, защото това е истината, колкото и да е нелицеприятна.

Ами Декс или снимките, или дебитната ми! :1062 :1062 Не, майтапът настрана - просто знам на моето дете какво ще му подейства. И стана.

Мишонка, още веднъж ще ти кажа - дай му време! И ще стане.
Изображение

"Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш."

Стилиян Петров (капитан на НО по футбол на България)
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
 
Мнения: 7054
Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 11:12

Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим

Мнениеот Kleo » Съб 01 Дек 2012, 17:04

Искам да си припомня тези 10 грешки във възпитанието, които все някога вършим, уви...
А потърпевши не сме само ние (заради угризенията ни), а най-вече децата ни, пак уви...
И така, честно се вглеждам в себе си с цел да преценя към днешна дата кои от изброените родителски грешки правя най-често или по-скоро рядко, и да се опитам да не ги допускам повече, или поне да ги намаля до минимум :222

Грешки № 1, 2, 4, 5, 7, 8 и 9 - никога или почти никога не ги правя, това е добре, наистина. Да продължавам така и занапред! Родителстването е тежка отговорност, но колко е хубаво, когато жънем собствените си плодове и те не се окажат червиви, а напротив - сладки и приятни са на вкус! :)

Грешка № 3 - понякога падам в капана й. Тоест съм прекалено строга към моя син. Уж за негово добро, но дали е само добро това, което му носи моето послание? Дали не съм само строга, а и с една идея жестока към него? Дали не наранявам детското му сърце? ... Ще се опитам да бъда по-мила и прощаваща. :923

Грешка № 6 - мдааа, понякога наистина си мисля, че бих била по-добър и обичан родител, ако разполагах с повече средства, пари и материални блага. Може би е време да се погледна отстрани и да видя, че моето дете много повече го е грижа да бъде оценен, обичан и уважаван в собственото си семейство, отколкото това дали има количка последен модел и скъп пуловер. И да, естествено, няма да спра да се боря за повече благополучие в дома, но не и за сметка на хубавите взаимоотношения в семейството ни. :1211

Грешка № 10 - тук май че има какво да се желае :oops: - понякога наистина съм страшно уморена от отговорностите и задачите на деня, първо в работата, после у дома, и някак нито ми се четат приказки, нито ми се играе на "Не се сърди, човече!", нито ми се гледат детски филми заедно с малчо, нито ми се учи с него, нито ми се излиза навън на разходка сред природата... уж той е едно от най-най-важните и желани от мен неща в живота ми, а как така понякога не намирам сили, време и добра воля да го изслушам, оценя, занимавам с неговия детски свят. Това трябва да се промени, защото ей го на - пубертетът - задава се зад ъгъла вече и ако дотогава той не е усетил, че може да ми има доверие и че аз съм негов надежден човек, спукана ми е работата :mrgreen:

Равносметката е направена, олекна ми много и се чувствам по-добра майка сега! По-наясно някак със силните и слабите си страни като родител. Ще работя повече върху стратегиите на положителното родителстване, не е лесно, но си заслужава усилията, определено! :524
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим

Мнениеот Ванчето » Вто 13 Яну 2015, 18:04

Доста се колебах в коя тема да пусна следващото видео... Ако модераторите преценят, че не е е за тук, моля да го преместят.

В темата до тук става въпрос за грешките, които понякога допускаме като родители, мисля че и това видео може да бъде доста полезно! Най-малкото може да ни накара да се замислим... как без да си даваме сметка понякога можем да повлияем на децата си негативно!

Никога не е късно за ново начало!
Аватар
Ванчето
От писане глава не боли
 
Мнения: 814
Регистриран на: Пон 06 Яну 2014, 17:26

Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим

Мнениеот Kleo » Вто 13 Яну 2015, 18:37

Бъни, разкошно видео, благодарско!!! :922
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим

Мнениеот Kleo » Пет 23 Яну 2015, 13:00

Някога, когато ми се роди син…
Майки, колкото и да се стараете, децата ви ще имат какво да разкажат на психотерапевта си
Снимка: http://nuclear-wallpapers.ru.com/
Снимка: http://nuclear-wallpapers.ru.com/
Някога ще ми се роди син и аз ще направя всичко на обратно. От тригодишна възраст ще му твърдя: „Миличък! Не си длъжен да ставаш инженер. Нито пък юрист. Това не е важно – какъв ще станеш като пораснеш. Искаш да си патоанатом? Разбира се, както желаеш! Футболен коментатор? Чудесно. Клоун в мола? Прекрасен избор!“
И когато навърши 30, ще дойде при мен този плешивеещ клоун с потекъл по лицето грим и ще ми каже: „Мамо! Аз съм на 30! И съм клоун в мола! Такъв ли живот искаше за мен? С какво си мислила, когато ми говореше, че изобщо не е нужно на всяка цена да завърша висше образование? Какво си искала, мамо, когато ми разрешаваше да ритам топка с момчетата, вместо да ходя на уроци по математика?“
А аз ще отговоря: „Миличък, но аз вървях след теб във всичко, не исках да те притискам. Ти не обичаше математика, обичаше да си играеш с децата“.
И той ще продължи: „Не знаех до какво ще доведе това, все пак бях дете, не можех да вземам решения, а ти – ти ми съсипа живота“ - и ще си размаже грима по лицето с мръсния си ръкав. Тогава ще се изправя, ще го погледна в очите и внимателно ще му кажа: „Ето какво. На света има два типа хора – едните живеят, а другите търсят виновни. И ако ти не го разбираш, значи си идиот“.
Той ще каже „Ах!“ и ще припадне. За психотерапия ще са нужни например пет години...
Или пък не, не така. Някога, когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. От тригодишна възраст ще му повтарям: „Не бъди идиот, Владик, мисли за бъдещето. Учи математика, Владик, ако не искаш цял живот да си оператор в кол-център“.
На 30-ия си рожден ден той ще дойде при мен, този потен, оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки по измореното си лице и ще ми каже: „Мамо! Аз съм на 30. Работя в „Гугъл“. Блъскам по 20 часа в денонощието, мамо. Нямам семейство. С какво си мислила, когато ми говореше, че хубавата работа ще ме направи щастлив? Какво си целяла, когато ме накара да уча математика?“
А аз ще отговоря: „Скъпи мой, но аз исках ти да получиш добро образование! Исках да имаш много възможности, всички възможности“. Ще отвърне: „За какво, по дяволите, са ми тези възможности, ако аз съм нещастен, мамо? Когато минавам покрай клоуните в мола, им завиждам. Те са щастливи, мамо. Бих могъл да съм на тяхното място, но ти ми разби живота“ — и ще си потърка с пръст междувеждието под очилата. Аз ще се изправя, ще го погледна внимателно в очите и ще кажа: „Ето какво. На света има два типа хора: едните живеят, а другите през цялото време се оплакват. И ако ти него разбираш, значи си идиот“.
Той ще изстене „Ох!“ и ще припадне. За психотерапия ще са нужни например пет години...
Или друг вариант. Някога, когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. От тригодишен ще му твърдя: „Аз не съм тук, за да твърдя каквото и да било. Бог ме е изпратил на тази земя, за да те обичам. Върви при баща си, сине, попитай него, аз не искам да съм крайна отново“.
И на 30-ия си рожден ден той ще дойде при мен, този оплешивяващ режисьор с тежка мъка в очите и ще каже: „Мамо! Аз съм на 30. Вече 30 години се опитвам да спечеля вниманието ти. Посветих ти десет филма и пет спектакъла. Написах книга за теб, мамо. Но на мен ми се струва, че ти е все едно. Защо ти никога, през всичките тези години, не изказа поне веднъж мнението си? Защо през цялото време ме препращаше към баща ми?“
Аз ще отвърна: „Скъпи мой, но аз не исках да вземам решения вместо теб! Просто те обичах, миличък, а за съветите си имаме татенце“. Той ще каже: „За какво, по дяволите, са ми съветите на баща ми, аз питах теб, мамо, теб? Цял живот драпам за вниманието ти. Побъркан съм на тема „майка ми". Готов съм да дам всичко, само поне веднъж, само веднъж да разбера какво мислиш за мен. Със своето мълчание и безпристрастност ти ми съсипа живота“ — и театрално ще докосне челото си с длан. Ще се изправя, ще го погледна внимателно право в очите и ще кажа: „Ето как стоят нещата. На света има два типа хора – едните живеят, а другите – през цялото време очакват нещо. И ако ти не го разбираш, значи си идиот“.
Той ще изстене „Ах!“ и ще припадне. За психотерапия ще са нужни например пет години...
Този текст е добра профилактика на майчинския перфекционизъм. Стремежът да сме идеалните майки ни побърква. Отпуснете се. Колкото и да сме се старали са спечелим титлата „Майка на столетието", нашите деца все едно ще имат какво да разкажат на психотерапевта си.


Някога, когато ми се роди син... - ИЗТОЧНИКЪТ на горния текст

Изображение
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим

Мнениеот Kleo » Чет 21 Яну 2016, 15:53

10 фрази, които правят от децата комплексирани възрастни

 декември 7, 2015

 BojidarTzendov

1. На твоята възраст се учех отлично

За детето, от раждането до шестгодишна възраст, родителите практически са богове. Знаят всичко. Формират разбиранията на детето за физическа и емоционална сигурност, доверие, идентичност. Тази фраза може и да подтикне детето към по-добри постижения, но те ще са в името на това да се доказва пред другите и да мисли, че не е достойно такова, каквото е.

2. Ти си моето пиленце, маймунка, прасенце

Тези изрази, смятани за проява на любов, обезличават детето и го превръщат в някаква играчка. Подобно е действието на всички етикети. Майката казва на детето, че е глупак вместо „имаш нужда от помощ, сега ще ти обясня“. Етикетите обезличават от една страна, а от друга накъсват неговата идентичност като създават бъдещи вътрешни противоречия.

3. Гледай Иван има шестица на това контролно, а ти …

Разбира се, родителите правят всичко от добри подбуди, но само това не е достатъчно. Детето се чувства отхвърлено и все едно заплашено да бъде заменено. Създава се нагласа да се сравнява с другите, което е основа за бъдещата неудовлетвореност на възрастния.

4. Когато се държиш така, не те обичам

Няма как всички хора да са еднакви и да се държат по еднакъв начин. Но дори и детето да се е провинило, това е част от неговия собствен опит. Тази фраза въвежда вътрешна нагласа постоянно да угажда на околните, за да получи любов. Към изпълнение на очаквана роля, която може да скрие истинската му същност. Когато истинската същност е потисната, се следват фалшиви желания, а това води до пропилян живот.

5. Не ме засрамвай

Получавай шестици, дръж се възпитано и т.н., защото иначе ме засрамваш. Ясно е, че самите родители носят своя товар получен от техните родители. Срамът е най-унищожителното за душата чувство. Можем да предположим, че вината все пак може да се изкупи, но срамът може да остане за цял живот…или поне така се представят нещата. Децата нямат никакъв избор със срама. Могат само да се опитат да се скрият буквално и преносно.

6. Ти си точно като баща си (майка си)

Очевидно е, че този родител има проблеми със своя партньор, но е злоупотреба с детето то да бъде въвличано в това. Всичко остава в него. Представете си, че майката говори на сина си как баща му е много лош човек. Дали момченцето ще ще се развие като мъж, ако смята баща си за лош?! А за него е важно да получава от двамата родители, защото те са най-добрите за него. Някой смята, че е спечелил във войната, която води със своя партньор, като е „привлякъл“ детето си на „своя“ страна…..но така губи детето си и погубва неговия живот.

7. Ако не си доядеш яденето – такъв ще си останеш, слаб и глупав

И детето се научава да изяжда всичко в чинията си, независимо колко има в нея, без да слуша гласа на тялото си, с последствия като крайности в ядене и пиене, излишно тегло и страха да не си „остане такъв“.

8. Ако не си послушен, ще те оставим на баба ти (дядо ти), ще те дадем на детска градина, ще те оставим в дом за сираци

На детето се внушава, че е ценно за родителите си, само ако угажда. Като гвъзрастен пренебрехва своите желания и търгува себе си за одобрение и любов.

9. Като се върнем вкъщи, ще видиш (вкъщи ще се разправяме)

Представяте ли си какво се слючва с детето, докато върви към вкъщи? Страх и ужас, които го карат като възрастен да влиза в подчинено положение пред авторитети или тези, които са му представени за авторитети: началник, ръководител, партньор и т.н.

10. Махай се да не те виждам и чувам

Или вариантът: „Защо съм те родила?!“ Което е същото. Създава усещането. че детето е нежелано, което може да диктува връзките му със света цял живот. Децата не са възрастни! Те ни разбират съвсем буквално. Приемат за истина всичко, което им казваме. Могат да помнят една шега цял живот, а тези фрази са направо съсипващи.

Адаптирано от psy-practice.com


Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим

Мнениеот Kleo » Нед 24 Яну 2016, 16:04

Днес ми попаднаха ето тези няколко статии по темата:







Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11225
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Следваща

Назад към Отглеждане и възпитание

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта