Темата за "трудностите във връзката майка-дете" е табу!

[cchery]

Едно интервю на Розалина Дочева с френския психоаналитик Макс Кон.
Източник


Макс Кон: Майчинството е интерактивен процес, в който детето също изгражда майката

Визитка: Макс Кон е доцент и преподавател по психоанализа в Парижкия Университет Дени Дидро, както и практикуващ психоаналитик от над три десетилетия. Натрупал е солиден психологически опит в работа с майки и малки деца в т.нар. „ Къща на майката и детето”(институция с впечатляващи традиции в закрилата на майчинството, стопанисвана от основаното още в епохата на Луи XVI-и Френско филантропическо общество). „Къщата” подслонява бременни самотни майки и новородените им бебета до навършване на 18-месечна възраст. Основната причина за тяхното приютяване е по-скоро „социалната мизерия, отколкото психологическите трудности помежду им”, пояснява нашият събеседник и добавя на шега: „инак цяла Франция би трябвало да настаним в подобни центрове, защото кой днес не изпитва проблеми с децата си?!” Все пак тъкмо около сложната проблематика да си родител насочвам разговора с г-н Кон, още повече че той бе сред лекторите на провелия се през април в София Четвърти френско-български психоаналитичен конгрес по въпросите на страдащото бебе и дете.

[img]http://3.bp.blogspot.com/-ae4ywYxjPQk/T ... +Kohn2.JPG[/img]

- Вашата институция обгрижва майки, които отглеждат сами децата си, понеже бащите най-често са се „изпарили” при новината за бременността. Защо идеята за дете плаши толкова мъжете? „Бреме” ли е бременността за тях?

- Вижте, явно е, че в конкретния пример бащите са се оказали несъстоятелни, те, примерно, са търсили само сексуално приключение, не са искали да се обвържат с тази жена, нито да стават бащи. Но нещата са далеч по-сложни, защото не може всичко да свеждаме до тях. Нерядко има жени, които не желаят бащи за децата си, по различни и абсолютно индивидуални за всяка една от тях причини. Раждането на детето представлява всъщност амбивалентно (т.е. съдържащо две противоположни тенденции, бел. моя) събитие за двойката, за майката и за бащата. Защото ние, хората, сме такива, амбивалентни – ние и искаме, и не искаме „нещо” да ни продължава. Ние изпитваме трудности и с живота, и със смъртта. Ние искаме и всичко, и нищо: и да живеем, без да си плащаме цената; и да не умираме; или да умираме, но без много да страдаме; и да има някой, който да ни продължава, но същевременно да не бъде твърде независим (понеже когато децата започнат да се превръщат в наистина независими, това е и приятно, и не чак дотам, за родителите…) Но какво означава един мъж и една жена да имат деца, да искат деца? Желанието за деца винаги ли е така ясно представено и от двете страни? Това, което наблюдаваме в практиката е, че понякога майката твърди, че не желае детето, а всъщност го иска, както и обратното. Друг път бащата желае да го признае и да го вижда, но майката го възпрепятства да има връзка с него, не му отпуска необходимото място, т.е – срещат се всякакви житейски ситуации.

- И все пак в социалните ни представи тъкмо майчинството е въздигано на пиедестал, обожествявано, „идилизирано”, поетизирано. И не само че не е прието да се говори за трудности във връзката майка-дете, но темата, бих казала, е табу.

- Вижте, любовта и омразата са взаимно свързани. И ние не можем да говорим за любовта, без да говорим за омразата: любовта и омразата, които съществуват между мъжа и жената, между майката и детето, между бащата и детето, между родителите и децата, и пр. Може би в социалните ни представи майчината любов е идеализирана, наистина, но психологически тя съжителства в неизменна връзка с омразата...
Въпросът ви обаче предполага, че имаме налице „майка”, а нашата практика разкрива, че нерядко такава отсъства: срещат се жени, сдобили се с деца, но които се явяват своего рода деца на самите себе си, т.е. те самите се оказват бебета или малки момиченца. Опитът в нашата институция показва също, че когато те са в такава позиция, собствените им деца „не знаят” какво да правят с подобна инфантилна майка.

- А не ви ли се струва коректно тук да перифразираме мисълта на Симон дьо Бовоар, че не се раждаме жени, а се превръщаме в такива, съотнасяйки я към майчинството – т.е. че не се раждаме майки, а с времето се превръщаме в такива?

- Майчинството е от порядъка на интерактивното – тоест на диалоговия режим, на взаимодействието. Не само че жената ще се превърне в майка, а нейното дете (или деца) ще й позволят да бъде такава. Те ще й „подскажат” – ето това и това трябва да направиш за мен, ето така и така трябва да ме нахраниш, да ме сложиш да спя, да ми говориш… И майката или съумява да долови какво й предлага детето, или не съумява, има блокаж при нея. Така че майчинството не е едностранен процес, а е впрегнато във взаимовръзката с детето и можем да твърдим, че именно то „произвежда” майката (както и родителите си, впрочем). Освен това не само майката, но и всяка друга личност би могла да е в материнска позиция спрямо детето, стига да „склони” да се „нагърби” с неговото искане: бащата, медицинската сестра, бавачката например, която по цял ден се грижи за него, но не защото е преизпълнена с майчина любов за раздаване, а защото се подчинява на повелята и на желанието на детето „да произведе” майка за себе си. Тоест изключително важно е личността, която заема позицията на майка (а и на родител, въобще) да бъде чувствителна и възприемчива към потребността на детето от подобна фигура.

[Kleo]

Интересно, но някак незавършено, недовършено ми стои това интервю

[cchery]

Интересно, но някак незавършено, недовършено ми стои това интервю

Може и да си права, Деско! Не съм се замисляла. Това, заради което го постнах е друго обаче. А имено това питане на Роза:

"И все пак в социалните ни представи тъкмо майчинството е въздигано на пиедестал, обожествявано, „идилизирано”, поетизирано."

Кажи ми, че ти не си "пострадала" имено от това твърдение и...... ще изтрия темата!

Нагласата на българското патриархално , подчертала съм патрирхално, защото нашето общество е такова, е че жената е майка кажи-речи от раждането й! И точка...... Проблемите на жените, които са родили, като че ли се изпаряват в миг и новоизлюпената майка е длъжна да е онази лъчезарна, с греещи очи спокойна мама от рекламите за ........ примерно памперси или детски перилни продукти. А те, проблемите не само че не изчезват, ами се и задълбочават, бивайки така изоставени. И според мен се проявяват имено в трудности с връзката майка-дете! Но понеже по презункция една жена "не може" да не е свястна майка...... едва ли не ако кажеш,че ти е трудно да си родител, ставаш некачествен човек. Гледат те с лошо, а ако попаднеш на семейство с по-консервативни възрастни, т.е. свекър и свекърва, се стига до крайности - отнема се детето от майката, тя самата бива третирана едва ли не само като работна ръка.....

Да коментираме точно това ми беше идеята в тази тема.

[Kleo]

Не само, че обществото го издига на пиедестал, Черита, аз самата го бях издигнала!
И ТОВА ЕДВА НЕ МЕ УБИ ВПОСЛЕДСТВИЕ - НЕ ПРЕУВЕЛИЧАВАМ!!!
Темата е много ценна и никак не пречи ние да си я доразвием, разбира се! Аз съм "за"!!!

[Мърмори]

Честно да си кажа, в моменти,когато ми е било най-трудно, когато след поредния скандал между децата кресвам и аз, когато си позволя да издърпам нечие ухо или да наложа строго наказание, когато след 100 пъти повтаряни едни и същи неща ,те просто не се случват,когато просто ми идва да ги хвана за вратленцата и да ги засиля един в друг (ето признавам, че са ме спохождали такива мисли, кажете ми сега, че съм майка-идиот), тогава се питам: "Е, добре де, що за майка съм аз, обожавам си децата, но понякога просто ми идва да хвана гората..." Това прави ли ме лоша майка? Идиот ли съм наистина щом по нищо не приличам на описанията,които се дават на майките-мили,грижовни,вечно усмихнати...Да, на моменти адски ми тежи да съм родител, признавам си го! Това прави ли ме лоша майка?

[Kleo]

Не, според мен това те прави НОРМАЛНА майка, НОРМАЛЕН човек, а не някакъв измислен изкуствен био-робот!!!
Лично аз съм доста докачлива на темата "добра майка ли съм?", защото хем искам да съм ДОСТАТЪЧНО ДОБРА за моя син, хем искам да запазя ИНДИВИДУАЛНОСТТА си в същото това време!!!
Наистина си мисля, че да си баща е в пъти по-лесно, някак не виждаш някои неща, не ти правят впечатление други и си живееш СПОКОЙНО живота. А майките в общия случай сме все нащрек.

[cchery]

Да, на моменти адски ми тежи да съм родител, признавам си го! Това прави ли ме лоша майка?

Амииииии, Зори...... съвсем не! И е много важно навреме да си дадем такава сметка, защото после нещата се усложняват. Доста време се борех с разни вини, обвинения...... укори. Слушах, подслушвах разговори и т.н. на други майки на площадките....... изглеждаха всички до една щастливи! Но ето, от 2 години се събираме по женскому - около 5-6 момичета, които имаме деца набор 2006. Излизаме си долу-горе на месец и половина ииииии да ви кажа, че почнахме съвсем откровено да говорим за това, че ни е тежко. Че не сме били готови и още не сме готови с ролята си на майки. Че ни липсват контактите и реализацията като специалисти и ............... че отказваме да се чувстваме виновни, когато си признаваме това нещо!

[Мърмори]

хем искам да съм ДОСТАТЪЧНО ДОБРА за моя син, хем искам да запазя ИНДИВИДУАЛНОСТТА си в същото това време!!!

Деско, ти имаш ли идея как да стане това? Някак си адски ми е трудно да намеря баланса!

[Kleo]

http://forum.metsababa.net/viewtopic.php?f=21&t=27 - ами честно казано в тази тема неведнъж съм се чудела и маела, оплаквала и жалвала, споделяла своите малки лични победи в тази насока...

И на мен ми е страшно трудно да намеря баланса!

Почти непрекъснато се чувствам като някакъв ЖОНГЛЬОР, който жонглира с чупливи чинии. Всяка чиния е много важна област от живота ми: детето ми, съпругът ми, аз самата, домът ни, роднини и близки приятели, работата, хобита и т.н. Всяка чиния бясно се върти и тръгва да пада. И аз ту летя към една, ту към друга, накрая съм изтощена, а понякога и троша чинии на пода. И тогава страдам много. Все още не съм се научила как да огрея навсякъде и в резултат да няма счупена чиния... Образно казано, но знам, че ме разбра...

[Мърмори]

Естествено,че те разбирам! И още как! По-добре не би могло да се обясни!

[cchery]

Деси, много добра асоциация си направила с тези чинии!

Аз не се чувствам точно така, но принципно усещам същото напрежение и неудовлетвореност, когато не се справям с всичките си "АЗ"........ Мисля си и продължавам да съм убедена е, че изходът от тази ситуация е да спрем да се чувстваме виновни. То че обществото няма да се промени - е ясно! Или поне не докато ние сме живи.... та затова да променим това, което ни е под ръка - самите нас!