В ден като днешния отдаваме заслужено уважение към онези обикновени учители и свещенници, които с ораторството си са успели да настроят хората и да дадат начален тласък за развитието на националното съзнание.
В далечните години на османското владичество, в зората на българското Възраждане, в китното полубалканско селище Златарица пламва факелът на просветното дело. За тях ние научаваме от ръкописните спомени и бележки на учители, свещеници, краеведи и граждани с будна обществена съвест.
Началото на възрожденското образователно дело в Златарица е поставено в далечната 1812 година. Първият учител е бил даскалчето Калчо от село Кованлъка /,днес Пчелище Великотърновско/.
Въпреки невежеството, простотата и дивотията, в първата половина на 19в. Златарица дава редица видни възрожденци на отечеството. Макар първоначално те да са получили образование в местното килийно училище, по късно ги откриваме сред учениците в Елена, Лясковец, Търново, Горна Оряховица и на други места, а още по – късно в цялата страна, като учители, свещеници, монаси, революционери и първопроходци на църковните борби, новобългарската просвета и национално – освободителни борби.
Имената на по-известните от тях:
Никола Попвасилев Златарски/1823 – 1875/г.
„Учителят Златарски бил изключително надарен в музикално отношение. По негова инициатива в българските земи се създава първият ученически хор в 1844 година, състоящ се от 15 ученика. Никола Златарски има и друга изключително важна за времето си способност – краснописа и калиграфията. През 60- и 70 години на 19 в. златаришкият възрожденец става ключова фигура в управлението на старопрестолния град.
Друга голяма заслуга пред отечеството България на Никола Попвасилев Златарски е това, че възпитава и отглежда достойни синове и дъщери, измежду които един генерал Стефан Николов Златарски и двама професори, изтъкнатите български учени – проф. по история Васил Николов Златарски и професорът по геология Георги Николов Златарски.
Други будители на селото:
Пенчо Стоянов Вакъвчиев /1830-1877/, най –заслужилият и най – пренебрегнаният възрожденец от Златарица и неговите будни съмишленици Никола Милков,Радко Маринов Радославов, Минко Маринов Радославов, Иван Иванов Хаджиев, Иван Пенчев Вакъвчиев, Христо Тодоров Нешев/Гуценков/ - 26 будители, които оставиха завидно просветно и революционно наследство.
„Човек никога не трябва да забравя своя роден край – изворът от който е пил вода и небето под което е израсъл.” – ни завеща един от тези будители.
Предпразнично ученици от СОУ"Св. св. Кирил и Методиий" гр. Златарица изготвиха презентация "Малката даскалоливница" /така с любов са наричали златаришкото класно училище от 1860 година/, а децата от Детски център при училището - табло „Златарчани – будители народни”. Почистиха и поставиха цветя на гроба на Пенчо Стоянов Вакъвчиев, който се намира в църковния двор, пред класното училище.
Днес, на празника, деца и родители обкичиха с цветя паметни плочи в града ни и се поклониха пред делото на книжовници, борци за освобождение, съхранили през вековете духовната ценност на нацията.