А може и така!

tita

Re: А може и така!

Мнение от tita »

Браво на учителката от Провадия за написаното мнение. Дано има повече такива преподаватели!
Марта Радева – учителка по български език и литература в Провадия, изпрати до "Дневник" позицията си за течащото допитване до учителите за промените в учебната програма по български език и литература

Националното допитване сред учителите по български език и литература е безспорно крачка напред в опита интелигентно да се изгради учебната програма. В рамките на около месец – до 5 септември, всеки преподавател има възможност да обмисли кои произведения (от специално падащо меню) следва да бъдат преподавани в часовете за задължителна подготовка. Има и допълнителна "екстра" – да предложиш сам друга творба, подходяща за съответния етап и възраст на учениците.

Дотук всичко звучи повече от чудесно. Проблемът обаче е в невъзможността да бъде проведен диалог с онези, от които в края на краищата зависи окончателният избор и оформянето на учебната програма. Не е предвидено да се аргументират изборът или отхвърлянето на дадено произведение. Ето защо ще се опитам да споделя тук своите въпроси и съмнения, тъй като се боя, че и в това иначе похвално начинание инертността и рутината (подпомогнати от някои регламентирани в анкетата ограничения) ще победят новаторството и творческия дух.

В предложената ни платформа е

строго определен броят на часовете по литература и български език,
като са предвидени равен брой часове по двете дисциплини


Вярно е, че в последните години много се изписа за неграмотността на българските ученици и със сигурност подобно разпределение на часовете е мотивирано от стремеж да се попълнят пропуските в езиковата култура на децата. А според клишираните представи това става именно в часовете по български език. Тук обаче се пропуска една съществена подробност, а тя е, че българските деца са на едно от последните места в Европа по отношение не на елементарната грамотност (едва ли има надежден метод за сравнението й, тъй като правописните принципи в различните страни са различни), а по отношение на т. нар. функционална грамотност – т.е. възможността да се извлече от даден текст (и свързаните с него диаграми, таблици или снимки) необходимата информация. Нашите ученици са назад в класациите, когато се налага да четат с р а з б и р а н е. А това са умения, за които съществената роля (наред, разбира се, с обучението и по другите предмети) има литературата. Защото тя е от онези малко на брой учебни дисциплини, които са призвани да развиват поизбутаните на заден план от нашата цивилизация ценности като чувствителността, естетическия вкус, интуицията, етичността и въобще толкова важната и трудно постижима култура на душата. Стара истина е, че умът възприема най-добре онова, което е минало през сърцето.

Грамотността е нещо важно, но тя не може да бъде друго освен едно от средствата за постигането на същественото, до което и Училището се опитва да приближи човека – Смисъла. Съзнавам относителността на понятието, не твърдя че то трябва да бъде разбирано еднакво от всекиго или от човечеството като цяло. Но мъдреците отдавна са открили, че в душата на всеки човек (независимо дали го съзнава, или не) е запален факелът на някаква цел, на предназначението, с което е повикан на Земята. Няма живот, лишен от промисъл. И задачата на Училището (а и на обществото) е не да налага своя модел на смисъл, а да помогне на личността да открие своята пътечка към задачата, с която е роден. И за това не би трябвало да има по-ценен помощник от книгите и от часовете по литература в училище и в университета.

Дали умението да се чете с разбиране е постижима цел,
когато са ти определени едва 54 часа годишно ( в 9. 10. и 11. клас) и 46 – в 12


Това са само час и половина седмично, в които трябва да се препусне на "тъгъдък", с по половин или един час сред малка част от Ботевите, Вазовите, Яворовите, Далчевите и т. н. стихотворения; сред Йовковите и Елин-Пелиновите разкази. Да се разгледат "Епопея на забравените" и "Под игото" за по един, максимум два часа, защото трябва да остане време и за класни упражнения и други препитвания, за преговор, упражнения и обобщение. И нататък всички класици на българската литература – от края на 19. век до нашата съвременност могат да бъдат само маркирани. Но в замяна на това още час и половина всяка седмица главите на гимназистите трябва да бъдат пълнени с втръснали им още от основното училище граматични и стилистични правила. Вместо езиковата култура да се гради и усъвършенства именно чрез обучението по литература. Примерът на майсторите на словото е най-добрият и увличащ път за обогатяването на речника; за правилното и точно изразяване; за създаването на свой стил...

Не отричам напълно необходимостта да се припомнят езиковите правила и да се провеждат упражнения, свързани с езиковата култура в гимназиалния етап на обучение. Против съм обаче да се отегчават тийнейджърите с досадното повтаряне на едни и същи неща – съзнанието се изключва, когато не му се предложи нещо ново и интересно. Но най-важната причина за несъгласието ми с подобно разпределение на часовете е свързана с недостига на време за приобщаването на младите българчета към наистина стойностни творби от световни и български писатели. Много хули бяха отправени към работния екип от специалисти, дръзнал да лиши обучението по литература от "Хамлет", "Тютюн" или някои Ботеви стихотворения. Простете, но при предвидени едва час и половина седмично литература, трябва да избираш – или да отхвърлиш "Тютюн" на Димитър Димов от задължителното обучение, но зрелостниците да имат някакво по-задълбочена представа за "Железния светилник" на Димитър Талев. Или да решиш, че могат и двата романа, наброяващи неколкостотин страници да бъдат анализирани в... един учебен час.

Ето защо според мене

най-напред трябва да се преосмисли съотношението на часовете,
свързани с формалната и с функционалната грамотност


ако не искаме да поощряваме тенденцията към повърхностност. А що се отнася до подбора на самите произведения, той трябва да бъде в по-голяма степен съобразен както със съвременността, така и с възрастта на децата. Надявам се по-голямата част от колегите да имат поглед върху онези златни страници не само от българската, а и от световната литература, без които човек не може да формира в душата си истинска интелигентност. И да посягат по-често към графата "добавете автор и произведение". Надявам се зрелостниците да не бъдат отблъсквани от творчеството на големия Атанас Далчев – както досега, като им се предлагат за изучаване стойностни, но в съвкупността си депресиращи негови текстове, в които (за ужас на младите им души) основна тема е смъртта. А в същото време се пренебрегват стихотворения като "Любов", "Съдба", "Нищий духом", "Пан", "Синеокото момче"... Или да се плашат със "Самотен гроб в самотен кът", а да нямат представа от тъжно-жизнерадостната миниатюра на същия този невероятен Славейков – "Докле е младост". Да недоумяват пред "Песента на човека" на Яворов, а да бъдат в неведение за толкова човечното, гениално стихотворение "Арменци".

Примерите могат да бъдат много. Защо например седмокласниците да бъдат държани настрана от връстничката си Ангелинка, а във всичко, което изучават, да шества смъртта? Моите почитания към мястото на авторите и творбите им в родната литература, но дали те имат място в съзнанието на съвременните четиринайсетгодишни деца?

Това, разбира се, само част от въпросите и аргументите, които няма как да "кача" на платформата на МОН. Но бих се радвала, ако се получи диалог по тях, в който (освен чиновници, експерти и учители) участват и децата и техните родители.
http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/08/2 ... zashto_ot/" onclick="window.open(this.href);return false;
Аватар
Сиренце
Със словото напред
Мнения: 1652
Регистриран на: 13 Окт 2010, 13:58
Местоположение: Черни Вит

Re: А може и така!

Мнение от Сиренце »

Имам щастието да познавам тази изключителна жена, но не съм имала късмета да ми преподава литература. Завиждам на учениците й. Между другото дъщеря й, Василена Радева, я определят като най-обещаващия млад режисьор в България.
Публикувай отговор