Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

Училището днес – всички са жертви!

Изображение

от MaikoMila -
February 26, 2017

Йордан Петров е любим наш баща и автор на страхотния текст На Роси, Елица и Ема от татко с любов. Днес той разсъждава върху сложната система на образованието, сред която попадат учители, родители и… деца. Понякога трагедиите са предизвестени и бихме могли да ги предотвратим, само да ни се даде тази възможност. Или поне да се опитаме да си я извоюваме.

*******************************

Джон Гатоу е казал, че няма по-радикална идея в историята на човешкия род от тази да оставиш детето на непознати, за които почти нищо не знаеш, в продължение на 12 години.

Ще се опитам да ви запозная с тези непознати хора в светлината на случилото се в 52-ро училище. Представете си коридор с 4 стаи вляво и 4 вдясно. С по 25 деца във всяка стая. Който е бил добър по математика, веднага сметна, че децата са общо 200. Бие звънецът и тези 200 деца изпълват хаоса със съдържание. В коридора, за който стана дума в началото, има две дежурни учителки, които следят за инциденти. Приемаме, че там са излезли половината от децата, значи 100. Вие бихте онемели само като ги видите на куп, дори без да се движат. Да, ама те се движат. И то бързо. И то в най-добрите традиции на Брауновото движение. Тичат, гонят се, блъскат се. Никой и нищо не може да ги спре, дори разговори с родителите. Те казват същото – деца са, нормално е.

Но при първото спъване и разцепване на главата или чупене на ръката обръщат позицията на 180 градуса и заваляват жалби в министерство, инспекторати, съдилища.
Та, както стана ясно, въпреки забраните, децата тичат като обезумели. И как няма да е така – стоели са толкова време на чин, нормално е. Значи нещо в забраните не е наред. Трябва да им се осигури място за изразходване на енергията. Кой трябва да го направи? Директорът, учителите? Разбира се, че не. Нито имат средствата, нито компетентността. Това е работа на държавата и общината. Както отлично знаем, там е пълно с чиновници, които никога не са стъпвали в клас, но обещаващи щедро чудеса от храброст, високи резултати и “приобщаване”, понеже се очаква учителите да го постигнат някак си. Запомнете това, важно е.

Приключихме с коридора. Връщаме се в стаите, където са останали половината от децата. Там няма дежурни учители, в краткото междучасие учителят трябва да отиде до тоалетната, до учителската стая, за да остави и вземе дневника, защото по закон това нямат право да правят учениците. Т.е., тези деца са без надзор. Приемаме, че в стаите има камери. Защото в повечето няма. Кой ще стои и ще гледа 8 стаи едновременно, във всяка от които има по 12 деца, които също се движат бързо? Охраната, която през това време стои на входа и следи да не влизат непознати хора, или чистачките, които през това време с риск за живота си притичват от стая в стая, за да изхвърлят препълнените кошчета.

И вас да ви сложат в наблюдателния пункт, до края на междучасието няма да можете да си намерите и познаете собственото си дете в този хаос, камо ли да проследите кой с кого се закача, задява, удря или сбива. Но дори да сте свръхчовек, как ще реагирате толкова бързо, изтичвайки от наблюдателния пункт и спирайки сбиването? Като нали не забравяте, че в други 7 стаи нещата остават без вашата намеса? Значи това не работи.

Приемаме, че учителите са свръхчовеци и стоят в стаите и в междучасията. Надяваме се, че тогава вече няма как да няма инциденти. Да, ама не. Защото докато той се занимава с първите се сбили, другите остават без надзор. А ако инцидентът е по-сериозен, той ги води при психолога или при лекаря.

Лекар ли казах?

Знаете ли колко малко училища имат лекари, просто защото не могат да си позволят такъв разход?

А знаете ли, че дори медицинските сестри са на щат в общините и често са само по една?

А знаете ли, че работното им време е 8 часа и няма как да покрие и двете учебни смени?

В доста случаи дори са на половин щат, т.е. са само 4 часа в училище.

За това кой е виновен? Директор, учител?

Или правителство, министър, кмет, които не отпускат нужното финансиране?

Проблемът със здравните грижи в българските училища е отдавна известен на институциите. За да ги има въобще, се работи по наредба, писана преди 20 години и влязла в сила преди 17. И досега никой нищо не е направил. Но е взимал и продължава да взима заплати.

Да се върнем на бойното поле. Оставили сме децата без надзор, защото сме при психолога или лекаря. Ще кажете – как така ще се сбият, след като има учител?

Много лесно – когато у дома не си възпитан и когато чуващ сриващи авторитета на учителя думи, трудно ще се вслушаш в думите и аргументите му.

Особено знаейки, че по всяко време можеш да звъннеш на мама, тя да долети като орлица, да съсипе деня на учител и директор и да отлети необезпокоявана и удовлетворена, че е защитила безценното отроче.

Вместо същата тази мама да покрие огромната нужда от липси на детето си – липсата на думи и обяснения защо ритникът е опасен. Липсата на думи за толерантността и самоконтрола. Липсата на мисълта за другия и какво може да се случи от опасни действия. Сега умножете това средно по 3 в клас, защото такова поведение се мултиплицира с всяка изминала година, и се опитайте да си отговорите – как всъщност учителят остава жив до края на деня. За физически става дума. Психически е мъртъв още отпреди 10-15 години.

Все по-малко са спокойните деца в класовете. Все повече са агресивните, с различни степени на психическа неуравнововесеност, незрялост за учебен труд, с различни степени на умствени отклонения… споделят го и ресурсните учители, които обикалят градините и училищата, макар че то е видимо и с просто око.

Ще попитате – но защо не е създаден адекватен механизъм да не се стига да такива ситуации или при случването им да има рационална процедура на действие и противодействие? Спомнете си началото – „това е работа на държавата и общината.
Както отлично знаем, там е пълно с чиновници, които никога не са стъпвали в клас, но обещаващи щедро чудеса от храброст, високи резултати и “приобщаване”, понеже се очаква учителите да го постигнат някак си.”

Т.е. очаква се от неадекватни субекти да управляват и създават нещо адекватно. Ами няма как да стане, уважаеми.

За съжаление, неадекватността не свършва до тук. Голяма част от родителите приемат училището като социална услуга, което е длъжно да им отглежда децата, докато са на работа. Приемат, че те нямат никакви ангажименти към собствените си деца и всичко трябва да свършат учителите и ако детето има проблем, виновни са учителите. Особено тези с големите заплати, допълнителни хонорари от лекторски и несметни доходи от частни уроци, 6-часовия работен ден и 4-те месеца ваканции. Поради което пред училищата вече 20 години се вият опашки от кандидати да станат учители.

Други пък родители свръхпротежират децата си и им създават погрешното чувство за всепозволеност и безнаказаност. От което в училището става ад, учителите не се занимават да обучават, а стават пъдари. И ако си спомните числото 3 (средно толкова деца, които създават проблеми в клас), учителят се занимава предимно с тях, за да успее поне да въдвори тишина в клас. С което останалите ученици са директно дискриминирани, защото на тях няма кога да им се обърне полагащото им се внимание.

И това е час след час, ден след ден, срок след срок, година след година. И за ниските им резултата или неудовлетвореност е виновен учителят, разбира се. Ще кажете – ами да изгони пречещите.

Не може.

По новите нормативни документи, изгони ли ученик, още в междучасието трябва да започне процедура по приобщаващо въздействие. Търсене психолог, писане на бланки, уведомяване родители и т.н. За 10 минути междучасие и министърът не може да стори това. Опитайте вие – като в никакъв случай не забравяйте, че за тези 10 минути трябва да отидете до учителската стая, за да оставите дневника и да вземете другия, евентуално да минете през тоалетната, пред която чакат още ваши колеги и ученици, да сте в стаята, за да наблюдавате за инциденти и още какво ли не.

Не е възможно, нали?

Затова учителят не гони от час и затова час всъщност няма.

Да приемем, че някой все пак се реши на тази отчаяна постъпка – в половината случаи предварително знае, че е обречен. От нагли, безпардонни и неадекватни родители, които с поведението с подхранват самочувствието на детето си на всепозволеност и безнаказаност, които засипват училището с жалби до кого ли не, което води до проверки, което губи време и нерви на директор, зам.-директори, психолог, учители.

И в един момент на някои директори им писва и казват на учителите – по-кротко с такива, че ни съсипват от проверки. Или нека не го изключваме, защото заради делегирания бюджет училището ще получи по-малко пари.

И от това по-кротко, накрая става още по-гадно. Но къде е вината на такива директори, когато няма никаква адекватна защита от дъжда от неоснователни жалби?

Родителят е с правилното усещане за пълната свобода да тормози учителите и училищното ръководство. Защото не получават адекватни санции за тяхното и на децата им поведение. Защото т.нар. социални служби не могат да ги накарат да поемат своята отговорност в отглеждането и възпитанието.

Поради некадърност, поради нежелание, поради неадекватен на нуждите капацитет.

Някои учители споделят – полагаме огромни усилия, за нас виновни деца няма, така си идват от вкъщи, често успяваме да нормализираме нещата, но приберат ли се за почивните дни, се връщаме назад.

Даже горчиво се шегуват, че трябва да забранят ваканциите, защото тогава родителите направо „форматирали” наученото и създаденото. Съществуват различни решения, но всичките те са свързани с допълнителни човешки и финансов ресурс, което почти никое училище не може да си позволи. Но държавата трябва да намери спешно.

Например да има специалисти в училището, които да отнемат от плещите на учителите агресивните ученици и да се занимават с тях и цялата процедура по т.нар. приобщаване. Да, има психолози в някои училища, но те не са достатъчни, за да се справят с целия обем реални действия и бумащина. Дори и да могат, има някои деца, които са клиничен случай, а тогава си има нужда от специализирана помощ, наблюдение, обучение, лечение. За което училището няма никакъв кадрови и финансов ресурс.

А и не е там мястото за подобни действия. Често психологът има работа повече с родителите, отколкото с детето. Но при такова предложение, родителите отказват и остават обидени. Решение – финансови санкции, за всеки, отказал подкрепа на специалисти, при положение, че последните са констатирали нужда от такова. Както е в белите държави. Друго решение е държавата да търси от родителите на агресивни и неадекватни ученици бърза и недвусмислена отговорност за тяхното поведение, като бъдат задължени да водят децата си на психотерапевт и да заплащат щетите които те са причинили. Недопустимо често се чува от родители – вдигнали сме ръце от него, оправяйте се!

Но това не е нормално! Родителите не може да абдикират от своите деца, а когато стане белята – да обвиняват училището и учителите. Все едно аз да пусна агресивен питбул в парка и да не нося отговорност. Като дори ви заплашвам с министерство и инспекторати, ако се опитате да го озаптите да не хапе хората.

За съжаление, нещата ще стават все по-зле, защото учителите и директорите според новия закон нямат никакви права за справяне в подобни случаи . Нямат право дори да накажат ученик без съгласието на родителя , а за съжаление, родителите точно на тези деца виждат проблем навсякъде другаде, но не и в детето си или себе си!

Накратко – училището не прави изключение от тоталния хаос в обществото ни. Ние реално живеем в джунгла. Даже в джунглата все пак има известни правила, докато в нашето общество никакви правила и закони не действат. Децата копират поведение от възрастните и, ако липсата на възпитание е съчетана с арогантност и чувство за безнаказаност, що да не пребиеш съученик? Още повече, че ти няма да си виновен – за това има учители.

Затова, хора, разберете – учителите са на фронта. Воюват с деца и родители, както и с началниците си от МОН.

Вместо да сте срещу тях, застанете до тях. Тогава има шанс да се възстанови това, което съсипа системата и доведе до тази война. И не заради учителите, а заради децата ни. Не им гледайте заплатите, жалки са.

Погледнете по-нависоко, към създателите и управляващите системата. Законотворците, издаващите неадекватни наредби и стандарти и вся осталная. Там е причината, там е главата на рибата. Която пак ще изпълни безсмислените и неадекватни движения, които прави винаги в такива случаи:

„Във вторник, 28 февруари т.г., министърът на образованието и науката проф. Николай Денков ще се срещне с ръководството на Националното сдружение на общините в България. Ще се търсят общи решения за подобряване на охраната и видеонаблюдението в училищата, както и за осигуряване на ефективна медицинска помощ на територията на учебните заведения.”

От всичко написано да останахте с впечатление, че проблемът е в охраната и видеонаблюдението? И че когато една система е съсипана, слагането на още бодигардове (за които никое училище няма пари) и камери (за което почти никое училище няма пари), нищо няма да реши.

А не знам дали знаете, но насилието не е само в училище, а е и извън него. Там какво правим? След като един ученик не може да удари друго дете в клас, какво му пречи да го направи на улицата? Там нито директор, нито учител носят отговорност. Кого ще разкъсваме тогава във фейсбук?

Предложението ми е просто и евтино, колкото и несериозно да звучи – във всеки клас има около 40 родителя. Учебните дни в месеца са около 22. На всеки родител се пада веднъж на два месеца да присъства в час. Ей там, най-отзад. Седи и мълчи. В междучасието може и да се разходи, но пак мълчи и само гледа. Накрая не деня ще е онемял за дълго. На другия ден друг родител е там и така по ред на номерата.

Държавата поема разхода за този един ден отсъствие за пред работодателя и родителя.

Как смятате, дали пък обществото няма да придобие една много по-вярна представа за случващото се в училище? Ще има въздействие и върху децата, и върху самите учители, част от които не се отнасят прекалено отговорно към учебния процес. Защото заради ниските заплати не можеш да привлечеш най-доброто.

С две думи – отговорността за децата ни е обща.

Не абдикирайте, а действайте срещу истинските причини, а не срещу последствията. Със сироп за кашлица не се лекува пневмония. Само се облекчават симптомите \.

Временно! Докато накрая организмът не загине нелекуван по същество.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от cchery »

Моментите от тази статия, които на 100% се припокриват с моите виждания, разбирания и отношение към проблема, са толкова много, че ще ми се наложи да цитирам цялата статия, ако тръгна да отбелязвам всеки един ред и изречение, които са ме провокирали....

Ще се спра на един основен момент, все пак - ОТГОВОРНОСТТА срещу БЕЗПАРДОННОСТТА. ЗААНГАЖИРАНОСТТА срещу АБДИКАЦИЯТА.

И мисля, че откривам началото на този проблем в разпада на взаимните отношения, които би следвало да градят нашето общество. На практика - такива (отношения) има само когато се обединяваме срещу нещо или някого. Когато взаимно оголваме зъби и злобно лаем в опита си да обясним как някой на нас ни е длъжен!!! Докато ние на него, на нея, на тях - НЕ!!!! Ей това е! Никой на никого не е длъжен! Никой на никого не е брат! Никой на никого не обръща внимание. Живеем в скотски отношения, в земя на скотове и прасищина...

Да, отговорността е товар, бреме. Тежичка е, особено що се отнася до това да градиш с нея личностни качества. Често е и много дълъг процес. А като цяло е трудоемък, тежък (не)физически труд. И на много хора не им се занимава. Защото отговорността е компетенция на ПРОИЗВОДИТЕЛЯ. А обществото ни е масив от КОНСУМАТОРИ. Незаинтересовани, безпардонни, безочиливи, арогантни - със самочувствие, стъпило върху изпитото лице на обезглавената ни нравственостт!!!

За справка: нравственост (съществително нарицателно име, женски род, тип 49) - 1. Съвкупност от норми за човешкото поведение в обществото; морал. 2. Поведението на човека в обществото и проявените духовни качества.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
dexter
Философска система
Мнения: 1363
Регистриран на: 19 Окт 2010, 12:14

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от dexter »

Kleo написа:С две думи – отговорността за децата ни е обща.

Не абдикирайте, а действайте срещу истинските причини, а не срещу последствията. Със сироп за кашлица не се лекува пневмония. Само се облекчават симптомите \.

Временно! Докато накрая организмът не загине нелекуван по същество.
Тъкмо вчера ми се случи да се натъкна на родители, които са абдикирали най-малкото от образованието на децата си. Вечерта, докато чаках Яна след училище, се заговорихме с няколко майки. Всички се заоплаквахме как няма време за нищо. Това ясно. Но после започнаха да ми обясняват как не карали децата да си пишат домашните, защото не искали да ги тормозят, това не било важно, важно било какви оценки ще донесат накрая. Не си тормозели децата с решаване на задачи, с писане на съчинения, защото освен децата и те самите се напрягали :1044 . Не се втрещих съвсем, но ми стана доста чудно. Ако от трети клас децата свикнат с мисълта, че образованието е само оценки и каквото успеят да закачат в клас, какво ще правят по-нататък? Но явно на някои родители приоритетите са им други. Нямало време да се пишат всички домашни. Е, как да няма? Яна как намира? То и аз не проверявам домашни, обаче я свикнах да си пише съчиненията на чернова, да ги чете на глас и да ги редактира. Всъщност не проверявам и не изпитвам, защото просто няма нужда, детето се научи да е самостоятелно и не се скатава :). Но не ми беше думата за това. А как хората си променят начина на мислене, щом се наложи да вложат труд в някоя кауза - в конкретния случай образованието. Как започват да си намират оправдания да не се напъват. А когато децата станат на 16-17 години и са съвсем неуправляеми, започват да се чудят кой и къде е сбъркал...
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

Радвам се, че и двете пишете след тази статия.
Това показва, че все още има родители, неабдикирали от отговорността за образованието на децата си.
За мен ученето е било винаги толкова важно и основно, значимо, нещо, както и четенето, писането, мисленето, вникването в дълбочина, че ... ми е една от целите да видя и своя син любознателен, отворен за постъпващата информация, знаещ как да открива и намира това, което търси и му е интересно ... далеч невинаги успявам. Той определено не е като мен. Не е и като баща си. Вече е в шести клас, но откровено не обича да учи по повечето предмети. Това обаче не е причина аз да спра целенасочено и постоянно да се занимавам с него, да държа да полага усилия и в училище, и вкъщи, да си пише домашните, да се упражнява повече. Колкото и да ме уморява това понякога, защото той без мен някак просто не успява да се справи /или много го мързи, защото не е мотивиран/, няма да спра да давам от себе си, силите си, времето си, за да му помагам с уроците и книгите. И ме боли, че много хора не са така. Оставят всичко на учителите и училището, плащат за частни уроци, и дотам...
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

Вижте какво видях преди малко, сложено при вицовете, а на мен ми стана тъжно:

Българско образование - хора на валидол се опитват да обучават хора на екстази.

:plezya se :plezya se :plezya se
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

Скоро предстоят важни родителски срещи, в които ще бъда ту от едната страна /на родителите/, ту - от другата /на учителите/. В центъра ще сложим разбира се - учениците :)
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

19.11., вторник, 17 ч. - родителска среща в НПГПФ, при учителите на Алекс :222
Сега ще видя кога ще бъде насрочена и родителската среща в гимназията, където преподавам.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

От Алекс са доволни, с малко забележки.
В класа му обаче има проблеми.
Както и със самата им класна.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

Изображение

"Знанието само по себе си е сила" - велики цитати за училището, учителите и книгите

Изображение

Училището е онова свято убежище, което едновременно ни крие от света на големите и ни подготвя за него.

То ни дава искрата на знанието, запознава ни с вълшебството на книгите и ни учи на огромно уважение към учителите и тяхната така важна и отговорна професия.

Изображение

Днес искаме да изкажем благодарност именно към всички учители и да покажем важността на знанието чрез няколко мъдри и вдъхновяващи цитата, които всеки трябва да прочете!

Велики цитати за училището, учителите, знанието и книгите :524

"Който си мисли, че е научил всичко, той всъщност нищо не знае." - Лао Дзъ

"Каква благословия е да обичаш книгите. Всеки трябва да обича нещо, и знам, че няма обект на любов, толкова значим и неизменен, колкото книгите!" - Елизабет фон Арним

"Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален." - Плутарх

"Ако си мислите, че образованието е скъпо, пробвайте с невежеството." - Дерек Бок

"Училището дава знания само на тези, които са съгласни да ги вземат." - Сергей Скотников

Изображение

"Истински успешен учител е този, от когото няма да имате нужда отново." - Ашли Брилиант

"Ако имаш само една градина и библиотека, имаш всичко!" - Цицерон

Изображение

"Има два вида учители – такива, които те заливат с толкова много информация, че оставаш скован, и такива, които само с един малък подтик, ти вдъхват сила, с която можеш да скочиш чак до небето." - Робърт Фрос

"Природна интелигентност без образование е като дърво без плодове." - Теодор Рузвелт

"Знанията са по-скъпи от парите." - Мокша

Изображение

"Учението е най-питателната храна за ума." - Шарл дьо Сент-Евремон

"Умните създават нови мисли, а глупавите ги разпространяват." - Хайнрих Хайне

"Къща без книги е като стая без прозорци." - Хайнрих Ман

"Този, у когото има въображение, но няма знания, има крила, но няма крака." - Жозеф Жубер

"Образование е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище." - Алберт Айнщайн

Изображение

"Умният обича да се учи, а глупакът - да поучава." - Антон Чехов

"Училището е работилница, където се формира мисълта на подрастващото поколение, и трябва да го държите много здраво, ако не искате да изпуснете бъдещето от ръцете си." - Анри Барбюс

"Не за училището - за живота да се учим!" - Луций Сенека

"Знанието само по себе си е сила." - Френсис Бейкън

"Тайната на вечната младост е да се учи всеки ден нещо ново." - Солон


Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Учители и родители - отношения от висшата дипломация

Мнение от Kleo »

Родители и Учители: как изглежда ефективното партньорство между тях?
Защо е важно участието на родителите?

Сътрудничеството между Учителите и Родителите - Източник - Цък, активен линк!

Изображение

"Обучението/Възпитанието е споделена отговорност/ангажимент" - мой опит за превод, бел. моя /Деси/.

Смятаме се, че професионалистите знаят по-добре от родителите какво е необходимо и полезно за децата. Приемаме за нормално децата да прекарват по-голямата част от деня в образователни институции - ясли, детски градини, училища, учебни зали. В тези институции се грижи за тях квалифициран персонал, който дава на нашите деца подходящо образование и възпитание. И накрая, прехвърляме отговорността за възпитанието на децата ни на някой друг, т.е. децата ни ще бъдат образовани и социализирани, докато ние сме на работното място.

Все повече хора осъзнават, че този модел е порочен и лишава родителите от активната им роля в отглеждането на децата и създава ненужни бариери. Също така осъзнават, че връзката между семейството и детската градина и училищата е нарушена и процесите, които се извършват и в двете места, не са свързани. В резултат на това детето не успява да получи необходимото възпитание и образование. За да се преодолее тази фрагментация и разликата между дома и училището, е необходимо учителите и родителите да работят заедно в партньорство, да споделят информация, идеи и мнения, да подобрят процеса на вземане на решения и да споделят грижите за децата.

Раздел 2 на модул 5 представя някои добри практики как учителите да общуват и вдъхновяват родителите. Глава 2 пък дискутира как родителите могат да бъдат интегрирани към общността на детската градина.

Различни гледни точки
Всичко започва у дома. Но голяма част от ежедневието детето прекарва в образователна институция. И някъде по средата има различни гледни точки за това как да създава и управлява тази уникална връзка между дома и училището.

Много родители избягват контакт с учителя, докато не се появят големи проблеми. Най-честата причина за това е неинформираността им. Поради това е важно партньорството да бъде изградено с максимална прозрачност и взаимно доверие. За да се отговори на различните гледни точки, трябва да се потърсят отговори на два прости въпроса: какво иска учителят от родителя и какво родителят иска от учителя. Една от най-важните части на този процес е културата на участие, която трябва да бъде подхранвана и приоритизирана. Учителите трябва да са готови да работят с родителите, независимо от техните активи или дефицити. Родителите трябва да се образоват и да комуникират постоянно с децата си и по този начин да създават необходимата основа за морални ценности, които да оформят социалните умения, нагласите и отговорностите на децата и по този начин да подкрепят основната задача на учителя: да преподава. Децата трябва да чувстват, че възрастните се грижат за тях и ги подкрепят в образованието и личният им растеж.

Въпрос 1: Какво искат учителите от родителите?
Учителите искат:

- родителите да бъдат отговорни.
- проактивно участие на родителите в ежедневното израстване на детето в училище.
- родителите да обучават и вкъщи.
- родителите да възпитават в морални ценности. Учителите могат да обучават в четене, математика, науки и др., но ценностите идват от семейството.
- родителите да дисциплинират, а не да наказват децата си. Методът за положителна дисциплина позволява засилване на позитивното поведение, насърчаване на успешното вземане на решения и покриване на очакванията към децата.
- родителите трябва да научат децата да бъдат отговорни, да говорят с уважение, да изразяват своето мотивирано мнение, да поемат отговорност за своите действия и да приемат последствията от своите дела.

Въпрос 2: Какво искат родителите от учителите?
Родителите искат:

- учителите да уважават родителите и децата.
- учителите да преподават като повишават стандартите и имат високи очаквания за всички деца.
учителите да имат широк поглед и да третират всяко дете индивидуално чрез подходящи образователни подходи.
- учителите да общуват свободно, да споделят искрено и да информират навреме.
- учителите трябва да са обективни и да спазват своята основна отговорност: да преподават.
- учителите да се стремят към положителни резултати за всяко дете.

Въпрос 3: Къде се пресичат взаимните интереси?
Учителите и родителите искат да имат по-добра комуникация помежду им, което ще им позволи да работят като екип за доброто образование на детето. Трудно е обаче да се сближат двата пътя. Основната разделителна линия е фактът, че и двете страни не определят правилно своите задължения и права и много често имат прекомерни очаквания или просто говорят на различни езици. Средата, в която живеем, се променя и се развива бързо и обществото се изправя пред все повече нови предизвикателства. Ето защо е важно да се включи по-компресивна система за комуникация. От една страна, учителите трябва да положат искрени усилия да познават родителите и да създадат връзка с тях, а от друга - родителите трябва да бъдат по-активни в училищния живот на децата. Постигането на взаимно удовлетворяващ резултат е възможно чрез сътрудничество.

Родителите, учителите, лидерите на общността и училищната администрация ще постигнат повече, ако целите бъдат реализирани чрез екипен подход. Децата се учат както вкъщи, така и в училище.


:922 :524 :326
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор