Тъжна статия за БГ образование

Публикувай отговор
emi-1

Тъжна статия за БГ образование

Мнение от emi-1 »

Момичета,прочетох това.Стана ми тъжно и го споделямhttp://www.politichesko.info/3912/Uchil ... greha.html
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: Тъжна статия за БГ образование

Мнение от Нели »

emi-1 написа:Момичета,прочетох това.Стана ми тъжно и го споделямhttp://www.politichesko.info/3912/Uchil ... greha.html
Карбовски е прав. Всичко, което е написал в статията, е точно така. Преди доста време обещах да напиша нещо за образованието и досега не го направих именно защото трябваше да напиша същите тези неща. И все пак...
В училищепоследната година ни смениха учителя по математика и здачите, които решавахме, изведнъж станаха толкова елементарни и лесни в сравнение с тези, които бяхме решавали до тогава, че аз се тревожех, че нивото ни по математика е паднало до толкова, че няма да успеем да се подготвим за кандидатстудентските си изпити. Впоследствие се оказа, че спадналото ни ниво е било неимоверно високо спрямо това, което е нужно за безпроблемно решаване на задачите на кандидатстудентските изпити по математика в кое да е висше училище и едва изчаках да мине времето, след което се разрешава излизане, за да си тръгна от моите изпити, тъй като отдавна бях решила задачите и вече скучаех.
Когато завърших гимназия и започнах да уча като студентка в първи курс, изпитах истински културен шок. Най-силният културен шок, който съм изпитвала в живота си. Културен шок от ниското ниво на своите състуденти и някои преподаватели. Чудех се къде съм попаднала и как е възможно това! Все пак аз съм учила в специална паралелка, състояща се от пет човека, по специална програма и в елитната (поне тогава) варненска математическа гимназия. По това време на националните олимпиади по математика отборите на Русе и София печелеха второ и трето място, защото първото беше за отборът на моето училище. Впрочем училището имаше толкова голям потенциал, че рядко участваше с един отбор, имахме по два отбора – А и Б, затова понякога Русе или София оставаха извън тройката (Русе традиционно бяха по-често в тройката от София и по-често на второ място, след нас). Всичко това донякъде обяснява културния ми шок, но само донякъде, тъй като учителите, които учиха мен, учиха и всички останали ученици в гимназията.
Имах невероятни преподаватели не само по математика. Първият ми учител по физика успя да ме накара да мисля за физиката като за най-вълнуващото нешо на света. Той беше поставен в невъзможност да си върши работата по време на т.нар. възродителен процес и емигрира в Турция през 1989 г. След време разбрахме, че там подготвя националния отбор на Турция по физика. Този човек не беше случаен. А за нас беше просто учител. Един от многото.
Учителят ми по биология се занимаваше с йога, беше на неизвестна възраст, но поне 40 годишен, тъй като имаше големи вече деца и беше плавал на изследователски кораб край бреговете на Куба. Преди две години го видях и изглеждаше на същата възраст, както някога, все още преподаваше, останалите му колеги бяха остарели с изминалите около 20 години, но не и той. Два пъти седмично тичаше до Аладжа манастир и обратно, което е около маратонското разстояние, само дето той го правеше с почивка по средата. Къпеше се в морето във всички сезони. Учеше ни, че здравето ни зависи от начина ни на живот и че добрият учител първо трябва да създаде интерес, да предизвика любопитството на учениците си и чак след това да го задоволи, а не да влезе в час и да започне да им дава отговори на въпроси, които те не са си задали. Този човек не беше случаен. А за нас беше просто учител. Един от многото.
Учителката ми по руски ме заведе за първи път на театър. Водеше театралния кръжок на гимназията. Накара ме да чета Пушкин и Лермонтов, а някои неща мога да изрецитирам и днес. Почина от рак. Следващата ми учителка по руски, рускиня, ме накара да прочета „Война и мир” на 13 години. После я прочетох още веднъж на 19. Беше снаха на адмирал Бранимир Орманов, командващ българския военен флот от 1950 до 1960 г. Видях я преди някоко години, беше пенсионирана, изнемогваше финансово и търсеше частни ученици, на които да преподава руски. Не беше модерно да се учи руски и се издържаше от уроците по руски език и руска литература на децата на рускоезичната общост във Варна, които искат да учат майчиния си език. Тези жени не бяха случайни. А за нас бяха просто учителки. Едни от многото.
Когато завърших университета и започнах да преподавам в него, бях удивена от това колко по-ниско е нивото на студентите спрямо това на моите състуденти. Няколко години преди това нивото на моите състуденти ми се струваше ниско, помните, нали?
Когато започнах като преподавател, написах много задачи, които да ползвам по време на семестриалните изпити. Мислех, че ще мога да ги ползвам дълго време. Почти всяка година преди изпитната сесия вадя задачите от предишната година, чета ги и установявам, че са твърде сложни за нивото на студентите и ако ги дам в този вид, трябва масово да бъдат скъсани. Добре, че пазя файловете. Изрязвам по-трудните условия, рапечатвам задачите и ги давам на изпита олекотени. Обикновено резултатът от изпита е по-лош, отколкото са били моите предположения.
От няколко години забелязвам, че ако съм решила по време на семинарно упражнение със студентите една задача и те са я разбрали и после дам друга задача, за чието решаване се изискват абсолютно същите знания, които са били нужни за предишната задача, те не могат да я решат. Нито един от тях! Вместо това казват, че досега такива задачи не са решавали. Излиза, че те очакват съвсем същата задача, само с други числа! Не са в състояние да използват знанията, които вече имат, като ги комбинират по нов начин. Не могат да приложат творчески подход, мислят схематично. Това се нарича русло и е характерно за хората в напреднала възраст. Младостта обикновено е тази, която дава нестандартните подходи. Вкостенелостта, вдървеността, липсата на гъвкавост във всяка форма – физическа, емоционална и ментална – това са признаци на старост.
Моят инструктор по йога, който освен това е и каратист с черен пояс, писател и учител по физическо (а и бивш учител по български език и литература, бивш командос, бивш състезател по плуване, тенис на корт и карате) веднъж сподели как от няколко години наблюдава, че учениците в класовете от пети до осми в час по физическо, играейки на народна топка, не могат да се сетят, че ако целят противников играч, който се движи наляво-надясно по полето за игра, трябва да се движат успоредно с него, така че като хвърлят топката, тя да се движи по дължината на полето, а не по диагонал, защото иначе ще излезе от полето в аут и ще загубят точка. Още по-изумителното е, че след като това им бъде обяснено, те пак трудно го разбират.
Миналата година моят мъж ме попита как да изчисти котления камък от електрическия чайник в офиса. Аз му казах да сипе малко оцет или едно пакетче лимонтузу (винена киселина) или лимонена киселина и малко вода, да изчака 15-20 мин. и да изплакне. На следващия ден ми казва, че едно от момичетата в офиса му казало, че в магазините има специални препарати за чистене на котлен камък. От любопитство потърсих в супермаркета и се оказа, че има много такива, които струват около 3-4 лв. Съдържат, според собствения им етикет, лимонена киселина за хранителни цели и аромат. Едно пакетче лимонена киселина струва под 50 стотинки.
Аз имам съдомиялна машина. За да се мият както трябва съдовете, в нея трябва да се слага сол за съдомиялни машини. Реших да си купя, но ме подразни цената от около 7-8 лв. за 1 кг. специална сол за съдомиялни, поставена в специална кутия с капак, който се отваря така, че по-лесно да се сипва. Проверих състава и се оказа 99.5% натриев хлорид за хранителни цели. Купих си 1 кг. готварска сол за 56 стотинки. Съставът е 99.5% натриев хлорид. Не е в специална кутия обаче и сипването ме затрудни – отне ми около 30 секунди.
Първият сапунен сериал е създаден целево, по поръчка. Рекламна агенция, рекламираща перилни препарати, искала да е сигурна, че в часа, в който ще се излъчи рекламата, ще има пред телевизорите публика с предварително зададен от нея профил – целевият клиент на рекламата – жени домакини на средна възраст. Трябвало е да са жени, защото те купуват тези препарати. Трябвало е да са домакини, а не заети с кариера, по същите причини. Трябвало е да са на средна възраст, защото проучванията били показали, че те са най-платежоспособни. Твърде младите и твърде старите били по-бедни. Телевизията, създала първия сапунен сериал, успяла да им осигури този вид зрители именно чрез сериала, направен да се харесва на хора със същия профил и получила добър рекламен договор. Тази телевизия е успяла да вкара зрителите в русло, да ги разпредели по целеви пазарни сегменти и да гарантира стабилност и постоянство на аудиторията.
За да дадеш на детето си осемнайсети по ред антибиотик, след като предишните седемнайсет не са подействали, вместо да потърсиш друг, нестандартен начин, определено се изисква схематично мислене. Мислене в русло. Мислене по стереотип. За да дадеш 8 лв. за специална сол за съдомиялни машини, след като можеш да сложиш сол за 56 стотинки, която е достатъчно неспециална, за да може да си посолиш с нея манджата, се изисква мислене в русло. За да си надежден и верен потребител, трябва да си предвидим потребител. За да си предвидим потребител., трябва да си предвидим човек. Трябва да си вкаран в русло. Трябва да си преждевременно остарял.
Карбовски не е прав. Той е представител на друго поколение, поколение, което е успвявало благодарение на творческите си способности, благодарение на способността си да се справя с нова по същество задача, използвайки знанията, натрупани до момента, но комбинирани по нов начин. От тази своя позиция, той мисли, че с пълната неспособност да мислят творчески, младите хора, излизащи от образователната ни система, няма да имат шанс да работят друго, освен метачи и портиери. Някой чел ли е наскоро обяви за работа от българските представителства на големи транснационални корпорации? Някъде да се иска опит в определена област? Някъде да се иска някакво специално образование? Как мислите се управлява огромна структура като една транснационална корпорация и то по начин, осигуряващ на клиента еднакво качество на обслужването, независимо дали влиза в офиса в Ню Йорк, Виена, София или някъде в Занзибар? Не и като всеки служител прави нещата по свой начин, защото, видите ли, той мислел творчески. Постъпвайки на работа в подобна структура, човек се сблъсква с невероятно подробни схеми за всичко – от това кой точно нюанс на кой цвят има право да използва във фирмените бланки и визитни картички и колко милиметра да е линията на тези картички, до това как точно се изпълнява всяка операция на работното място, при това разчетена до такива подробности, че може да ти се завие свят! Тази схематичност има и своите добри страни, безспорно. Когато във Варна сглобяваха автомобили Ровър, един мой познат разказваше как избирали работници, които да поставят акумулаторите на местата им в автомобила. Трябвали им да речем 10 човека, те извикали на обучение 30. Дошъл англичанинът и показал точното движение – къде се поставя единия крак, къде се поставя другия, как едната ръка хваща, как хваща другата, как се държи изправен гърбът и т.н. Нашите, силачи, взели да правят каквото си искат, стремейки се да изпъкнат пред англичанина и да покажат, че те могат да работят повече, за да назначат тях. Не спазвали точните движения и отначало наистина работили по-бързо, отколкото спазвайки ги. Към края на работния ден обаче били с болки в кръста, а на следващия ден не могли да станат от леглото. Назначили тези, които спазили процедурата. Истината е, че над тази процедура се били трудили много специалисти, докато открият най-нетравматичния и запазващ работоспособността начин да се изпълнява дадената работа. Схемата в случая е била добра. Това все пак не означава, че не е схема. Проблемът не е дали е добра или не, а дали човек е способен да върви в нея и да не изпитва психически дискомфорт, вътрешна съпротива срещу това, да не се бунтува и да не я саботира. Идеалният случай явно е работник, работещ в схемата без съпротива и потребител, купуващ съгласно схемата, без да се отклонява от нея.
Има и допълнителни предимства в това, работниците ти да са обучени да следват стриктно дадена схема – те не могат лесно да сменят работата си, защото това, което са научени да вършат, техният натрупан опит, не е предимство при търсенето на работа при друг работодател, а недостатък. Грубо и цинично казано, ако достаъчно дълго си вървял в коловоза, си налягаш парцалите и вървиш докрай.
Пак казвам, всичко това, ако не е доведено до абсурд, не е непременно лошо.Това върти оборотите в икономиката. Представете си как беше при нас едно време – всеки разбира от всичко и прави всичко сам – българинът сам си поправяше и миеше колата, сам си шиеше дрехите, сам си сменяше бушоните и сам си поправяше бойлера. Сиромах човек – жив дявол. Крайната степен на това пенкилерство е затвореното натурално стопанство от феодалната епоха, където всичко нужно за живота се произвежда вътре в стопанството – от житото до хляба, от вълната до дрехата, целият цикъл е затворен. Ако аз, вместо да си сменя сама кранчето на мивката, извикам специалист по това, т.е. водопроводчикът, и му платя, създавам оборот в икономиката, а освен това постигам по-високо качество, защото колкото и да съм способна, никога не мога да го направя толкова качествено, както човек, на когото това му е работата. Това се нарича специализация. Аз употребявам времето си не да сменям кранчета, а да се занимавам с това, в което аз съм специалист и плащам на водопроводчика да ми смени кранчето. Създавам му доход, с който той ми плаща да правя за него това, което аз умея. Колкото по-голяма е специализацията, т.е. коклкото по-малко различни неща умея, толкова оборотите в икономиката са по-бързи, а от това се печели. Не е все едно дали като вложа 100 лв., за да купя нещо и да го продам с печалба 5%, ще успея да направя същото още два пъти през месеца или още 20 пъти. Ние живеем в обществото на пазара и пазарът определя почти всичко. Не ви се вярва? Помислете пак. Кой мислите че решава каква да е господстващата парадигма в... медицината? Кой определя коя от алтернативните школи да е доминираща? Естествено това ще е тази, продаваща най-много – школата на антибиотиците, антихистамините, антипиретиците, антидепресантите... Същото нещо, доведено до крайност, означава да си купя специален препарат за почистване на котлен камък, защото някой специалист по чистенето на котлен камък, който разбира повече от мен, специално го е разрзботил. Това също е специализация и също върти оборотите в икономиката,особено ако препаратът струва 10 пъти повече, отколкото ако не е толкова специален. Предполагам, че след време ще има специален прапарат за почистване на котлен камък от чайници, друг – за почистване на котлен камък от тенджери и трети – от кани. Те, разбира се, няма да струват около 3 лв., а примерно около 10 лв.. По-късно специализацията може да достигне до там, да има отделен препарат за жълтите чайници и друг – за сините. Цената би могла да е поне 15 лв. Проблемът е, че потребителите на тези продулти имат различен профил от моя – те не са толкова ограмотени от часовете си по химия, че да се сетят, че котленият камък, който е варовик, може да се изчисти с каква да е киселина и/или не са научени да прилагат тези си знания за решаването на нова задача. Те са научени да ги ползват само за едно – да си получат оценката по химия.
Образователната система е в ролята на телевизията, създала първия сапунен сериал – тя трябва да създаде хора с определен профил. И го прави. Не ви харесва профилът? Значи сте от друго поколение. Замислете се, когато бяхме малки имаше чичковци и лелки, които казваха, че сага на нищо не ни учат. Те какво са учили навремето! А то, това, днешното, какво е?!
Образователната система е част от обществото. Не е по-добра от него, не е и по-лоша. Не ви харесва образът в огледалото? Дали е виновно огледалото?
Напоследък в книжарниците има една книга. Казва не „Не пипай тази книга”. Не си я купих, но я прелистих в една книжарница. Написана е от някакъв човек, който бил уж представител на някакъв таен световен елит, определящ съдбата на света – масони или нещо подобно, не разбрах точно. Журналистът, водещ разговор с него, го пита как може да правят така, че светът да върви към опошляване, децата да растат сред наркотици и безнравственост, насилие и липса на идеали, лоша храна, лоша хигиена, пълен разпад и деградация. Отговорът ме изуми. Отговорът беше такъв – да, правим точно това, но моите деца растат в същия този свят, който описвате, а не са такива. Защо ли? Защото са мои деца, възпитани от мен, взели пример от мен.
Момичета, образователната система има проблемите на обществото, носи неговите белези – добри и лоши. Нашите деца са в същата тази система, но такива ли са? Ако станат такива, това ще е и защото са наши деца, нали? Ако станат мислещи хора, пак ще е по същата причина. Въпросът е: къде в цялата тази ситуация сме ние? Как присъстваме в живота им? Какви препятствия ги караме да преодоляват (това с препятствията ми е любима тема, развивах я по друг повод тук)? Какъв пример има даваме? Какво ценим – оценката или оригиналността? Какви наши постъпки виждат – купуваме поредния антибиотик или търсим друг начин? Вървим ли в руслото или сме млади по дух (тук вижте тази тема)?
Хм, има още какво да кажа по темата, но вече е уморих за днес. Очаквайте Том 2, когато отново ми дойде музата.
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Аватар
mari_ko
Форумна палавница
Мнения: 1135
Регистриран на: 19 Авг 2010, 21:43

Re: Тъжна статия за БГ образование

Мнение от mari_ko »

Еми , браво за темата. Изключително важна е :326
Нели, :326 :326 :326 :826
Нели написа:Хм, има още какво да кажа по темата, но вече е уморих за днес. Очаквайте Том 2, когато отново ми дойде музата.
Ще черпя музата ти с чай и домашни бисквитки и ще й пея на ушенце, само да идва по-често.
:922
[url=http://line.romanticcollection.ru][img]http://line.romanticcollection.ru/ba/7_43b_47911350_Rviki_0.gif[/img][/url]
Mrav4o

Re: Тъжна статия за БГ образование

Мнение от Mrav4o »

Еми, страхотна тема: :326 :326 :326
Нели, много е малко това което ще ти кажа, но пак ще го направя :326 :326 :326 - за думите, които са в твоя речник, за това, че умееш читателя да го караш да чете и да не се пита: "Кога му е края?".
:826 пред оригиналността ти, това си е твоя стил и на мен ми харесва.

Не съм направила нищо от това, което си писала в "говорилника" ни, защото не го прочетох :222 , а напаво кликнах тук.
През живота си съм чела книги предимно само от училище, единствената цяла книга, която съм чела, или по-точно роман и то за един или два дъха, бе "Под Игото". От малка обичам по-кратките писания, и тук си обичам по - кратките постове. Не знам от кога не съм чела толкова дълго мнение, разсъждение, не знам как да го опиша. Но го прочетох на един дъх, защото много ме заинтересува.
Аз не съм имала, като твоите учители, но за мен те не бяха лоши. Когато влязох в гимназията, имах съученик с когото учихме от първи клас. След като влязохме в час по математика и учителката си изказа изискванията, съученика ми реши да се върне в старото ни училище, където за мен само се затъпява, нищо че имаше и свестни учители. Реши да се върне, защото тук щял да остане на изпит. Аз не се уплаших и знаех, че ще успея и не мислех гозпожата за лоша, както повечето я описваха, а за учител, който обича и държи на предмета си. Същата година остави много ученици на изпит и казват за нея че всяка година го правела. ДА спомена, че в 7 клас по геометрия имах само 2-ки и 3-ки, никак не я разбирах и ме бе мн трудно с решаване на лица на фигури и т.н. Алгебрата ми бе по-лесна, но текстовите задачи ми бяха трудни, много трудни. БАща ми ме бе накарал да преписвам целия учебник с Теореми и ... другите не се сещам. Единственото, което ме е накарал (сега го осъзнах), че ме пристрасти към писането. :1062
В осми клас, геометрията ми се стори преобразена с магическа пръчка. Не съм имала шестици, но не се затруднявах. От тогава не изтръпвах при мисълта, че ще имам геометрия, а я обичах.
И в девети и единайсти клас, ми бе един любим предмет. И за втората ни госпожа по математика, приказваха какво ли не от по-горните класове, но аз пак не се стреснах. Учител, а не змей, макар че от опита на мъжа ми има и такива и то по математика, но нека да пиша от моя си опит.
Чудех се как има ученици, които не могат да решат обикновени задачи. За мен беше така, научаваш определената формула и решаваш задачата по нея, като си сигурен, че е тази формула. После следващия урок с новите формули, трети... и накрая обобщение, но като си бил в час и си разбирал, не ти е трудно да решаваш задачи с няколко формули. А и на контролни ни позволявах ада си имаме таблица със задачите. Не знам дали се насочих правилно в темата, но Нели, ти ме върна в детските години, които искам да споделя.
В единайсти клас имахме друга учителка, млада, хубава...но ми уби интереса от математиката. При нея нямаше мислене, а наизустяване, не преписвахме, но някак не ми вдъхваше желание да се развивам, като човек ставаше, но не и като учител.
Имахме учителка по Технология, както ни преподаваше и по други специални предмети, за нея горните класове не казваха нищо лошо, тя беше страхотен човек, влизаше в положение. Но моите наборчета раздухваха, че при нея няма как да се препписва, че изисква много... Да така беше, но тя е учител, изискваща знания по предмета и, а и те бяха по специалността ни, влизат в дипломата ни. Несебеуважаващ се учител, никога няма да оценява предмета си, труда си, нито да уважава учениците. Същото важи за обикновенния човек, за учениците, за обикновенните служители и работници, и за всички.
Учителката ни по Технология ми стана една от най-любимите, и днес където и да я срещна я поздравявам с почит и уважение, защото така тя ме научи без да ми е диктувала за урок или да ми е била с пръчка, за да го запомня, а с уважение и почит към мен и съучениците ми. Тя мразеше лъжата, и наказваше строго ако хване някой да преписва в нейния час.
Друга учителка - по литература - преподава ни в 9 и 10 клас - извинявам се за израза, но беше като дърта чанта в тийнейджърски дрехи, но няма какво да я описвам, да се надявам аз да не стана като нея.
При нея литературата и бълг. език беше мн скучен, само преписвахме по време на контролни, нищо че се опитваше да ни контролира, но най-важното не ни вдъхваше респект, а само присмехи зад гърба и съжаление (от моя страна), че тя ми е учителка.
В 11 клас, ни преподава друга, за която казаха, че била много строга, че по време на контролни слагала чантите на прозорците, че не може да се преписва и т.н. Аз пак не се уплаших, знаех, че щом се старая и си уча, няма да имам проблем, все пак е човек. И така си бе, за учението беше строга, понякога ни разсейваше, на вън беше човечна и приятел. Една сутрин като ходех до училище, я пресрещнах, а тя живееше в моя квартал, не мислех, че ще закъснея, но тя така реши и ме взе в таксито, което си хвана. Това ме трогна.
Един път тя ни разказваше за мъжа си, който също бе учител по български и литература. Когато се карали, те си говорили на тих тон и дъщеря им ги питала, дали се карат или си говорят. Това ме замисли и до ден днешен се опитвам да съм така, но без успех. Това за мен е един ценен урок за живота.
Нямам оплаквания към никой учител, който ми е преподавал - за подценение, расизъм или т.н. (расизъм към мои съученици). Но тези две учителки, ми остават като пример.

Ох, това е най-дългия пост, който съм писала някога. за сега не се сещам друго.
Ааа, всъщност, мога да дам пример и за учениците преди 4 години, но не ми се пише сега за тях, 2 случки знам, които ме озадачиха.
Забравих какво щях да ви пиша, за това ще опиша двете фрапиращи истории:
Преди три години, мъжа ми пътува с влак до София, сяда в едно купе с възрастен мъж, но на вид не толкова, колкото са годините му. Преди години бил футболист във вече несъществуващия отбор Дунав-Русе, а тогава (преди 3 години) бил охрана в музикалното.
Разправял как ученик и ученичка, се затворили в стая и правили секс. Лелката ги хваща и ги казва на директорката. Момчето плаща на някакви да я пребият или изплашат, но не знам точно, а бащата на ученичката, след като бил уведомен от директорката, се сопнал на нея в училище, защо му се обаждала да го занимава с глупости :shock: :shock: :shock: :1053 :1053 :1053
Друг случай: ученичка избягала от час, баща и-полицая птива и разбира, че я няма, изчаква я, и пред всички и се кара и бие :shock: :shock: :shock: :1053 :1053 :1053
И в двата случая, не е правилна постъпката на бащите за възпитание. Мисля че бащите трябваха да бъдат разменени, но съдбата си е съдба.
Та сега, не се сещам друго, освен ще заключа:
връзката родител-ученик-учител е много важна и не трябва да се прекъсва!!!
Ver

Re: Тъжна статия за БГ образование

Мнение от Ver »

Нели написа:Образователната система е част от обществото. Не е по-добра от него, не е и по-лоша. Не ви харесва образът в огледалото? Дали е виновно огледалото? ...
Момичета, образователната система има проблемите на обществото, носи неговите белези – добри и лоши. Нашите деца са в същата тази система, но такива ли са? Ако станат такива, това ще е и защото са наши деца, нали? Ако станат мислещи хора, пак ще е по същата причина. Въпросът е: къде в цялата тази ситуация сме ние? Как присъстваме в живота им? Какви препятствия ги караме да преодоляват ...
:326 Цитирам само това, за да не цитирам всичко.
Най-накрая нещо смислено, цялостно. Мерси, Нели.
Мисля, че схемата не е нова. От край време е било така, така и ще бъде. Масите не мислят, те се водят. Оглупяват и след време имат нужда някой да ги води. Супер, готово! Винаги ще се намери кой. Нормално е да си подготвят кадри. Овци колкото щеш. Има и единици, които са извън схемата. Въпросът е колко осъзнато и силно е желанието да си вън от руслото и да мислиш сам, ако все още можеш....
emi-1

Re: Тъжна статия за БГ образование

Мнение от emi-1 »

Ver написа:
Нели написа:Образователната система е част от обществото. Не е по-добра от него, не е и по-лоша. Не ви харесва образът в огледалото? Дали е виновно огледалото? ...
Момичета, образователната система има проблемите на обществото, носи неговите белези – добри и лоши. Нашите деца са в същата тази система, но такива ли са? Ако станат такива, това ще е и защото са наши деца, нали? Ако станат мислещи хора, пак ще е по същата причина. Въпросът е: къде в цялата тази ситуация сме ние? Как присъстваме в живота им? Какви препятствия ги караме да преодоляват ...
:326 Цитирам само това, за да не цитирам всичко.
Най-накрая нещо смислено, цялостно. Мерси, Нели.
Мисля, че схемата не е нова. От край време е било така, така и ще бъде. Масите не мислят, те се водят. Оглупяват и след време имат нужда някой да ги води. Супер, готово! Винаги ще се намери кой. Нормално е да си подготвят кадри. Овци колкото щеш. Има и единици, които са извън схемата. Въпросът е колко осъзнато и силно е желанието да си вън от руслото и да мислиш сам, ако все още можеш....
Мммм да,за съжаление такава е ситуацията...
Между другото точно,защото тук видях мислещи хора,се включих и продължавам да посещавам този наш виртуален дом.Тук е като един оазис на търсещите,на мислещите и на тези,които се опитват да се "събудят от сън" и да се опитат да променят мисленето и мирогледа си...
Нели,определено липсваше...
Вер,ти уж си тук,но сякаш бягаш от действителността./Първо написах злободневие,но не бях сигурна правилно ли използвам думичката,защото отдавна не ми се е налагало да я ползвам.Замислих се над смисъла на тази дума.Потърсих я в чичко Гугъл и тя се оказа синоним на злоба на деня.Това чувство ми е чуждо и може би затова съм я изхвърлила от речника си.../
...За съжаление току що получих следващата ф-ра от М-тел за сметката на сина ми и тя ме изкара от релси...Не мога да си събера мислите,затова ще приключа за сега и ще продължа,когато съм във форма.Сумата е ужасна и дори е малко по-голяма от цифрите,които чух точно преди да прибера картата в портфейла си...Не знам как от там успя още да се повиши...
Ver

Re: Тъжна статия за БГ образование

Мнение от Ver »

emi-1 написа: Вер,ти уж си тук,но сякаш бягаш от действителността.
Хм , това сякаш съм го чувала и преди ;)
Чия действителност Еми? Тази на медиите, тази на политиците, тази на майките, на свободните хора... няма да продължавам :) Действителността не е абсолютно понятие! Всеки гради сам своята действителност.
До тук с моята скромна личност :)
Да не оспамвам хубавата тема ;)
Последно промяна от Ver на 22 Яну 2011, 14:42, променено общо 1 път.
Аватар
Сиренце
Със словото напред
Мнения: 1652
Регистриран на: 13 Окт 2010, 13:58
Местоположение: Черни Вит

Re: Тъжна статия за БГ образование

Мнение от Сиренце »

Първият ми учител по физика успя да ме накара да мисля за физиката като за най-вълнуващото нешо на света. Той беше поставен в невъзможност да си върши работата по време на т.нар. възродителен процес и емигрира в Турция през 1989 г. След време разбрахме, че там подготвя националния отбор на Турция по физика. Този човек не беше случаен. А за нас беше просто учител. Един от многото.
Нели, да не би да говориш за Кадир Кадиров? Ако е така, аз имам какво да добавя по въпроса. Той е от хората, оставили ярка диря в съзнанието и живота ми. Освен, че часовете му бяха за мен всичко друго, но не и задължение, той реши, че аз 13 годишното тогава момиче, имам талатн да преподавам. И направи всичко възможно да ме зарази с професията си. Често ме караше да подготвям уроци или части от тях и да ги представям на съучениците си. Казваше ми, че щом човек има някакъв талант, той трябва да работи върху него цял живот, започвайки възможно най-рано. Не зная дали е бил прав за мен. Но е факт че станах учителка и си обичам безкрайно работата.
emi-1

Re: Тъжна статия за БГ образование

Мнение от emi-1 »

Ver написа:
emi-1 написа: Вер,ти уж си тук,но сякаш бягаш от действителността.
Хм , това сякаш съм го чувала и преди ;)
Чия действителност Еми? Тази на медиите, тази на политиците, тази на майките, на свободните хора... няма да продължавам :) Действителността не е абсолютно понятие! Всеки гради сам своята действителност.
До тук с моята скромна личност :)
Да не оспамвам хубавата тема ;)
Вер,отговорът ти преди поправката повече ми допадна.За щастие успях да го прочета.Там всъщност получих отговора на въпроса ми в смисъла,в който го зададох.Не случайно обясних присъствието,но не включването в предното изречение,на думичката злободневен.Просто не можах да намеря по-подходяща дума от думата "действителност",затова я ползвах.
От много време не съм те мяркала в спам-темата,но те "проверявам" от време на време по другите темички :221 .Но не ползвам СРС-та :221 .
emi-1

Re: Тъжна статия за БГ образование

Мнение от emi-1 »

Преди няколко дни бяхме на заведение с наши приятели и с дъщеричката на друг наш приятел от Ивайловград,която завърши в Германия и остана да работи там.Става въпрос за нивото на образованието по времето,през което тя е била ученичка/грубо около 5 год/ и за нивото днес.
Приятелката ми разказа какво се случва в ТОХ,където учи племенника й,който е 11 клас.Много от съучениците му въобще не ходели на у-ще,защото....работели в Банско,на морето...Не им пишели отсъствия,защото са на делегиран бюджет.Смятам,че коментара е излишен...
Другото нещо,което ми направи силно впечатление,че младежът не е разпознал хит на Енрико Иглесиас.На въпроса на леля си каква музика слуша,той отговаря-чалга.Лелята,която е интелигентна жена задава 2-ри въпрос."Добре,чалга,чалга,но не познаваш ли и не харесваш ли някой по-известен в друг стил музикант?"Отговорът му е "не".Същият този младеж е отличник,но не защото много знае,а защото се е насочил в "правилното" у-ще.
И няма нищо лошо да харесваш песен в този стил.По-скоро се ужасявам от чалга-културата,която съпътства този стил...
Публикувай отговор