Първи клас ще бъда аз, от сега се чудя как е в час!

Публикувай отговор
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Първи клас ще бъда аз, от сега се чудя как е в час!

Мнение от Kleo »

Ехо, ще има ли първолаци през септември? :222
Ще ми е интересно тук, в тази темичка, да обменяме идеи, опит, да споделяме мисли и чувства, свързани с тръгването на детето ни на УЧИЛИЩЕ!
Ще давате ли на децата си дребни джобни пари, ще ходят ли на стол, ще им приготвяте ли сандвичи и плодове от вкъщи, целодневно ли ще ги запишете, на колко навършени години ще тръгнат в 1 клас, абе въобще всякакви въпроси ме вълнуват.
Днес записах моя Алекс за първокласник, тоест дадоха ми входящ номер, че съм подала успешно документите му (молба-заявление, копие от акта за раждане).
Много се разчувствах ви казвам, ама много!!!
Моето бебче - УЧЕНИК?!
Кога мина това време???
Чакам ви.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Dari09

Re: Наесен с песен...

Мнение от Dari09 »

Е, щом ни чакаш - да вземем да дойдем! Поне още един – ДА! И моят син наесен е първокласник, така че няма да те оставя сама в тази тема :923 ! Ще ми бъде интересно и на мен да коментираме как протича едно и също нещо на две различни места. А и като гледам как с теб все пишем по малките часове, има да се срещаме във форума посред нощите :221 !
За мен най-голямото предизвикателство ще бъде да се науча да оставям професията си пред входната врата и да влизам вътре като майка. Самата аз съм учителка и наесен (или малко по-късно) ще трябва да започна работа (работя в друго училище, а не в това , в което ще бъде синът ми) , връщайки се след майчинство с дъщеричката. А определено да бъдеш ученик и да си дете на учител изобщо не е лесно! То хората са казали, че учител не е професия, а диагноза :221 ! Но ще ни се наложи с моя син да се справяме!
Така че - БЛАГОДАРЯ за темата и ДОБРЕ ЗАВАРИЛА!
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Наесен с песен...

Мнение от Kleo »

Супер - няма сама да си пиша тук :1062
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Наесен с песен...

Мнение от cchery »

Охохо, майки на първолаци, чак сега ви виждам темата. Децата растат - това е генералния извод. И вчерашните мъници вече седят и ни гледат предизвикателно от чиновете. А пък ние бършем аха невидимо сълзите си. Какво е 15 септември за мене?!? Миналата година отговорих с това: "15-и септември - всяка година по това време!" Вихърче, знам че си го чела и не го пускам защото е нещо много хубаво, а защото там е цялото ми отношение към тази дата, към ученика вкъщи, към бившата ученичка, която още живее в мен.

Дари, и аз съм учителско чадо. И като такава винаги съм се чувствала горда, че майка ми е учителка. О да, като са ме питали какво работи майка ти, определено съм чувствала задоволство и преимущество да кажа - учителка!!!! Това е прекрасна професия, даваща познание за човека, който я практикува дори и с една единствена дума - учител!!!

Вихърчето и тя е учителско дете. :954 :954 :954 Въобще... все от сой сме тук. :1062 :1062 И в тази връзка:
Dari09 написа: За мен най-голямото предизвикателство ще бъде да се науча да оставям професията си пред входната врата и да влизам вътре като майка.
да, много си права!!! Много!!!!!!!! Пожелавам ти да го постигнеш. Майка успя да го направи по един страхотен начин - никога не ни провери домашните - на мен и на брат ми!!! :221 :221 Може и да звучи налудничаво, но от това, че нямам контрол аз станах в пъти по-отговорна към процеса ми на учене и това ми помага и сега. За съжаление моят Коко ....... не е такъв. Проверяваме домашните първо защото понякога забравя да ги напише, второ защото явно не е достатъчно концентриран в час и пропуска важни неща - специално за БЕЛ говоря - и трето, защото учат по системата "тъгъдък" :126 :126 ...... много материал - малко часове за затвърждаване!!!!

Вихърче, на твоите въпроси: джобни на Коко не давам и сега!!!!! И да ти кажа - справя се перфектно в училище и без тях. Не му липсва нищо и съответно не купува нито боклуци от лавката, нито от книжарницата в училище. Защото в тяхната лавка се продават много от кофтите храни - брускети, зрънчовци, бейкролсове и евтинажи "плодови" сокове - неща, които не одобрявам. А в кинжарницата им наред с училищните помагала и пособия, се продават топчета йо-йо, фигурки на анимационни герои, светещи играчки и род неща, които са ми последната необходимост в живота, а и в живота на ученика ми.

Давахме пари, в периодите, когато програмата "безплатна закуска" за учениците до 4-и клас не беше финансирана и закуска нямаше. И за мое удоволствие, класната водеше децата да закусват с топлите току-що омесени и изпечени пици, кексове и др. от училищния стол, а не със сандвичите от лавката.

Телефон сме му купили точно в началото на първи клас и го считам за необходимост. Имам постоянна връзка с него. За да не се заиграва с телефона и той да му пречи, както и за да не му го откраднат, му взехме елементарен тел. апарат - за 10 лв.

Отвкъщи в първи клас пращахме кроасанче, кексче или плод за следобед, т.к. след като се наобядват, следват часовете на занималня и нямат повече закуски, а какво точно е ял и дали е ял нещо на обяд, винаги е било под въпрос. Сега не правя това нещо, т.к. закуската е достатъчна и често съпроводена и с плод, последвана от обяда и след това детето е вкъщи, т.е. може да хапне още нещо, ако му се яде.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Наесен с песен...

Мнение от Kleo »

Благодаря ти, Черита :923
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Наесен с песен...

Мнение от Kleo »

Побуууут :940
Моят бъдещ първолак с всеки изминал ден и с всяка изминала седмица все повече ме кара да се гордея с него! Дано винаги е така. В обичта ми е примесено вече и едно уважение към личността му, ако ме разбирате какво имам предвид. Много повече решения го оставям да взима сам. А в същото време все още си е моето малко момченце :1062
Снимката му от градината с трогателното "Обичам те, мамо!" ме гледа отсреща :329
Вече започна да срича и да иска да чете, както и да пише. Което много ме радва!
Преди малко свекърва ми го взе да го разходи в хубавото време, а аз ще използвам момента хем за релакс, хем за чистене, миене на чинии, подреждане, ще се опитам сама да се боядисам и после ще се изкъпя. Може да остане време и за някое филмче, ще видим. Сега си пия съботно-следобедното кафенце във вашата страхотна компания! Чета ви и съпреживявам :923
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Смехурко

Re: Наесен с песен...

Мнение от Смехурко »

Късно се включвам, но надявам се да съм полезна.
Моето пораснало момиче другата седмица завършва първи клас. Кога порасна? А още няма навършени 7год. Миналата година началото на септември направи алергична реакция с избиване на 20-30 пъпки на ден. Спряхме месо, яйца и мляко. Трябваше поне 2-3 месеца да бъде на такава строга диета. От ДГ ми отказаха да я хранят диетично (а са длъжни). Педиатърката ни се скара заради нас със сестрата на ДГ. Но от ДГ казаха да я водя за 2часа сутринта и 1час следобяд. Тоест в 8ч водя двете момичета, оставям малката, прибирам се храня голямата и я водя пак до градината, в 11ч я връщам, храня я, спи, следобяд пак я влача. Ако не ми харесва да я дърпам напред назад неизвестно колко дълго време да я запиша в подготвителен клас в училището. Е, да де, ама места в този клас няма. Ако искаме първи клас.И така стана първокласничка без време. Пропусна дори първия учебен ден. Но пък се справя чудесно и всички състезания и постоянно е за пример в класа.

За класната стая - имаме си индивидуални шкафчета. Там стоят доста неща - учебници по музика, рисуване, домашен бит и техника (ДБТ), роден край, тетрадки за упражнения, нещата по рисуване, ДБТ, физическото. Въпреки това раницата й е ужасно тежка. Особено като се съберат всички учебници и тетрадки (БЕЛ, математика, английски). Един ден слагайки я на гърба й тази раница, детето ми политна назад и щеше да падне, но я хванах. Класната я видя, каза че прави всичко възможно да не носят тежко, но понякога се случва. А и моята госпожица не носи допълнителни тежести в раницата. Някои деца носят от албуми с лепенки, енциклопедии, книжки, комикси и какво ли не в раниците. Но като й сложа някаква храна и вода става доста.

За телефона - моята има телефон (един мой стар апарат). За моя радост не го използва за друго освен за връзка с мен. Два-три пъти класната ми е звъняла от него. Наблюденията в класа са ми, че децата имат хубави скъпи телефони с над 8 мегапикселови камери. Правят непрекъснато снимки с телефоните, слушат и чалга. За радост госпожите забраняват чалгата в класната стая, въпреки че на детето му е разрешено да я слуша в къщи.

За джобните - давам й пари всеки ден. Заради диетата не се храни на стола - всеки ден е с месо (вече само него не яде) храната там. Често й слагам сандвичи, но често не й се яде точно това. На ден й се полагат около 2лв и стотинки. Класната забранила да се носят повече от 2лв, за да не си купуват боклуци. И при настояване да дам повече, тя казва, че не може :221 А ако иска да си купи сандвич - 1,50лв, чай -0,50лв, не остава за втори чай за следобяда. Но след разговор с класната, ми обясни жената, че на нея може и 10лв да й давам, защото не тича всяко междучасие до лавката, не си купува нищо от книжарницата (освен 1 тетрадка, че й свършила). Тоест съм щастлива с едно скромно, изпълнително, дисциплинирано и добро дете.

Безплатната закуска при нас е ябълка, сандвич със сирене или кашкавал, или шунка, плодово кисело мляко, банан - тези неща ги редуват. Началото на календарната година още нямаха пари да я започнат програмата (парите за нея се отпускат на календарна година). Подновиха я средата на март.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Първи клас ще бъда аз, от сега се чудя как е в час!

Мнение от Kleo »

Много интересни неща ни разказа, Смехурко :923 Благодарности от мен! П.П. Промененото заглавие много ми хареса.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Смехурко

Re: Първи клас ще бъда аз, от сега се чудя как е в час!

Мнение от Смехурко »

Радвам се, че се одобрява заглавието :923 Иначе и аз все повтарям "И на есен с песен", ама ще е втори клас. Така става по-ясно за какво иде реч в темата. А темата мисля, че може да се превърне в отчетна. Ако искате мога да сложа в първия пост имена на децата, рождена дата, училище, или каквото искате :954 Но от друга страна това е доста информация за малко дете, което не е съвсем обезопасено в училището (предвид охраната и достъпът до училищата). Решете си вие доколко искате да е публична тази информация :923
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Първи клас ще бъда аз, от сега се чудя как е в час!

Мнение от Kleo »

Александър, 15.08.2004 год., 102 ОУ - инфо за сина ми :)
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Сиренце
Със словото напред
Мнения: 1652
Регистриран на: 13 Окт 2010, 13:58
Местоположение: Черни Вит

Re: Първи клас ще бъда аз, от сега се чудя как е в час!

Мнение от Сиренце »

Открих много интересна статия за социализацията на децата. Тъй като тя разглежда процеса от раждането на детето и го проследява в предучилищна и училищна възраст, мисля тук да постна втората част, а началото е тук

Социализацията - една от най-сложните човешки дейности


Социализация, в най-общ смисъл, означава приобщаване към среда, колектив, общество.

Човекът е определено социално същество. Неговата дейност протича при социални условия, в групи или под натиска на социално обкръжение. Нещо повече, социалните аспекти на индивида започват да се развиват от най-ранно детство, още при грижите за новороденото от страна на неговите родители. Понякога се казва, че с израстването намалява зависимостта на детето от оценките и одобрението на възрастните, но пък то започва да е зависимо в същите отношения от връстниците. Следователно, няма възраст, при която човекът да не се нуждае от социализация.
Социализацията на личността е процес, съпътстващ целия живот на човека, който се осъществява под влиянието на фактори: като семейството, формални и неформални социални групи, процеси на обучение, възпитание и др. Тя е процес на моделиране на индивидуалното функционално поведение в съответствие с очакванията на културата или обществото, в която човек живее.
В социологията в съдържанието на процеса социализация обикновено се включват процесите на усвояване от индивида на знания, умения и ценности, социални норми и роли, приети в обществото и необходими за неговото ефективно функциониране. Тези норми обаче са различни за всяко общество. Или с други думи, всеки социум има своите проявления и норми, които трябва да се дефинират и да се вменят на отделната личност.

Началото е тук

Известно време преди да пристъпи прага на училището (предимно на 6-7 годишна възраст за българските деца) у бъдещия ученик възниква т. нар. готовност за училищно обучение. Това е комплексно състояние, включващо психофизиологически, познавателни и мотивационни съставки. Главното в училищната готовност у детето е неговото желание да бъде ученик. Тръгвайки на училище, малкият човек всячески се стреми да бъде като възрастните не само изпълнявайки възрастни роли в игрите, но и реално, практически. Изобщо от I клас нататък то все повече бърза да порасне.
Първокласникът има желанието и възможността да се приобщава към извън-семейния социум. За него се разтварят широко други два жизнени свята - на училището и на връстниците. В средното детство училището, макар и не много, доминира в ценностните ориентации на малките ученици, а през тийнейджърското училището отстъпва водещата си роля на връстниците.
С кого от многото близки на детето хора се идентифицира то, като се знае, че от най-ранна възраст е в тясното обкръжение не само на родителите си, но и на много други хора?
Детето поема ролите и нагласите на значимите други, т. е. интернализира ги и ги прави свои собствени и по този начин придобива субективно завършена и приемлива за другите идентичност. Но освен тези роли и нагласи детето поема и света, в който е формирана тази идентичност.
Емоционално идентифициране на детето със значимите други в разширеното семейство, взаимоотношенията с другите и училището.
Знае се, че при първичната социализация се конструира първия свят на индивида и особената му устойчивост може да се обясни с неизбежността на отношението на индивида към неговите най-първи значими други. Първоначалната реалност на детството е домът.
Всеки индивид се ражда в обективна социална структура, локализирана във времето и пространството. Именно в рамките на конкретната група, той се сблъсква със “значимите други”, отговорни за неговата социализация.
Първичната социализация включва нещо повече от познавателно научаване. Тя се разгръща при обстоятелства, които са силно емоционално натоварени. Смята се, че без подобна емоционална подкрепа от “значимите други”, процесът на научаване би бил труден. Детето се идентифицира със “значимите други” по множество различни емоционални начини.

Средното детство - време на широка социализация

В нашата страна за детето от 7 до 11 години се казва, че то е в начална училищна възраст. Обозначаването на възрастови периоди в зависимост от училищната степен, в която се учат децата, е несполучливо, защото така изпъкват институционални критерии като водещи черти на даден възрастов период, а не техните иманентни особености. В англо-американската психология е прието този възрастов период да се нарича средно детство. Всъщност в последното понятие се влага по-широко съдържание - средното детство обхваща възрастта от 6 до 12 години. В така обособената възрастова група попадат както 6-годишните деца, така и 12-годишните, които обикновено са петокласници. И едните, и другите споделят сходни психо-поведенчески черти с децата, учещи в I-IV клас. Названието средно детство е подходящо, защото периодът от 6 до 12 години е не само хронологическа, но и психологическа среда на детството.
Учителите неслучайно се наричат “втори родители” не защото могат да отменят и заместят истинските, а защото изпълняват изключително съществени възпитателни функции. Обучението протича почти ежедневно в продължение на много години, които са най-важни за формирането на човешката личност. Учителите предават не само своите знания, но и своите нагласи, ориентации, дори предразсъдъци. Не е за подценяване и фактът, че в голяма степен начина, по който възпитателят се отнася към детето, ще се отрази върху начина, по който детето ще се отнася към себе си.
Редица изследователи на детството намират, че спецификата на този период е в това, че тогава детето се учи и училището е ключова институция в детския живот. Предположението за централната роля на училището може да е било вярно за децата преди две поколения, да речем, но едва ли и в един мултимедиен свят, в който протича средното детство в европейския тип култура в началото на ХХI век!
В съвременната психология на развитието средното детство продължава да се разглежда като период на ускорено развитие на интелектуалните психични функции и най-вече на мисленето под въздействие на учебния процес. Вече има достатъчно данни да се ревизира това становище и да се докаже, че във възрастовия период между 6 и 12 години водещо е формирането на социални умения и мотиви, които изтеглят учебната дейност след себе си. Ето защо е оправдано да се каже, че средното детство е време на широка социализация на детето. От тази гледна точка оптимизацията на социално-публичния живот на детето е предпоставка за растеж на психичните му възможности.
Методологическото положение в психологията на общуването е твърдението, че човешката личност се развива и формира в социалното си обкръжение. Във взаимодействието с това социално обкръжение, то придобива свое човешко личностно съдържание. Във връзка с това, то би могло да се разглежда като продукт и резултат от собствения си индивидуален опит, придобит в общуването с другите.
Разглеждайки проблема за социализацията и общуването на децата в теоретически и практичен план, трябва да се подчертае, че успехите и неуспехите в процеса на обучение до голяма степен зависят от това, доколко пълноценно и разумно са използвани възможностите на общуването при организирането на този процес, доколко общуването е създало благоприятни предпоставки за удовлетворяване на потребностите на децата, превръщайки тези потребности в социален опит. Зависят още от това, какви условия на емоционален и интелектуален комфорт са създадени в процеса на неговата реализация, как чрез общуването педагогът успешно осъществява част от образователните си и възпитателни цели. В бурния процес на демокрация и преустройство на обществото е проблемът за динамиката в управлението на взаимоотношенията, в управлението на взаимоотношенията на обществото, където в обществото на другите хора човекът става личност. Благодарение на общуването се формира личността. При социалното формиране на личността общуването се откроява с актуалността и значимостта си.

Помогнете на детето да повярва и развива в себе си:

Както и в предходните възрастови периоди самооценката в средното детство е сума от оценките на значимите възрастни (най-често на майката, бащата и учител/ката и евентуално на дядовци и баби). Ако те дават на детето високи оценки, хвалят го и му вярват, че то може да се справи с много неща, то проявява високо самочувствие, повишени претенции и мисли себе си като заслужаващо уважение и внимание. И обратно, при незачитане, недоверие и непрестанни упреци, то не очаква от себе си високи постижения, а заедно с това не полага усилия за постигане на висока норма на развитие. В цялост самооценката на момчетата и момичетата през средното детство е нещо като самоизпълняващо се пророчество: за да повярва детето в себе си, нужно е първо значимите възрастни да повярват в него.

Три групи умения:

Така или иначе началното училище развива у детето три фундаментални групи умения, които ще са основа на развитието му в бъдеще. Това са:
грамотността като средство за приобщаване към дълбинните пластове на общочовешката и на националните култури;
научните понятия като средство за създаване на истинна картина на света;
волята като набор от умения за самопринуда, така че да се преодоляват трудности и пречки от всякакво естество.
Тези три вида компетентности са най-важните предпоставки детето да стане добре адаптиран гражданин на обществото, в което живее.

Социализация и интеграция

Процесът на социализация и интеграция представлява единство и едновременно постоянно възпроизвеждащо се противоречие между двете страни: социализация и индивидуалност. В това си качество той представлява единен възходящ поток, встъпване на израстващия човек в света на възрастните, в социалния свят.
Социализацията представлява реално израстване на детето, реализиращо се в два взаимно свързани процеса - социализация и индивидуализация, където се формира собствено социално съзряване и активната творческа дейност. Тук социализацията се явява като усвояване на човешките норми на общуване на детето, а индивидуализацията като постоянно откритие, утвърждаване и формиране на детето като субект.
Но човекът в обществото не само изпълнява дадена роля; той е ролята. Обучаващите се в университета са студенти, техните преподаватели са доценти, професори и пр. лекуващите са доктори, а лекуваните са пациенти.
В обществото ние сякаш играем ролята на актьори, които от своя страна поемат персонажите за изпълнение на социално значими функции. В ежедневното си мислене обаче, ние не си даваме сметка за това. Почти винаги оставаме слепи за закономерностите и механизмите, които управляват живота ни; движим се по инерция, приемайки, че всичко е исконно - зададено веднъж и завинаги. Съвсем нормално и обяснимо е, че в ежедневните си контакти с останалите хора ние не виждаме в тяхно лице актьори, изпълняващи стриктно поетата от тях роля. Не е проблем факта, че във всекидневния си живот се ръководим от наивни представи. Проблемът е, че често се задоволяваме с тях. Ние приписваме на социалните факти едва ли не природна предопределеност, сякаш са обусловени по силата на някаква абстрактна и анонимна необходимост. Съвсем не си даваме сметка за огромното въздействие, което обществото оказва върху нас, върху живота и личността ни. Или ако съзнаваме, че обществените и социалните влияния ни формират и моделират, тогава започваме да се чувстваме жертви. Започваме да усещаме социалната среда като външна принуда, без да осъзнаваме, че в крайна сметка сме част от обществото, че нашето мнение е част от общественото и следователно самите ние сме носители на тази принуда спрямо другите - било то децата ни, близките, приятелите или цяла обществена прослойка. Общественото мнение и до голяма степен обществените предразсъдъци налагат стереотипи, налагат рамки, в които определени хора трябва да се впишат. Човекът е нещо съвсем различно от биологичен вид, пък дори и най-еволюиралия.
Несъмнено човек се смята за онова, за което смята, че е смятан. От чуждото поведение той съди за чуждото отношение и това е основната информация, от която той изгражда своята самооценка.
Обществото обхваща множество човешки индивиди. А всеки човек е уникален и неповторим, той е единичност и идентичност.
Не бива да се забравя, че социализацията трае през целия човешки живот. Един от най-добрите начини за въздействие върху хората, особено през нашия информационен век, са средствата за масова информация - масмедиите. Те влияят, създават или затвърдяват нашите наивни предразсъдъци, оказват въздействие и при тълкуването на половите роли. Ярък пример в това отношение са различните реклами, клипове, постери. Само колко често виждаме жената в “нейната” роля на добра домакиня, любяща съпруга, всеотдайна майка. Съпругът е представен съответно като преуспяващ бизнесмен, прилежен работник, а може би спортист или учен. “Дребна работа - ще кажат някои - това са просто рекламни клипове!”. Да, сами по себе си рекламите са дребна работа, но не е за подценяване влиянието, което оказват като се има предвид съвкупното им ежедневно действие върху нас.
Динамика на личността обхваща факторите или силите, които определят развитието на личността и нейното приспособяване. Развитието на личността се свързва с развитието и удовлетворяването на потребностите и адаптацията.
Поведението на човека е социално обусловено. Това твърдение произтича от факта, че всеки човек живее в обществото и се формира в и чрез него, разбира се това въздействие е във всички случаи опосредствено - човек се намира постоянно в малки социални групи, които оказват влияние върху него и където той извършва своята дейност. Както е многообразна човешката дейност, така многообразни са и обществените взаимоотношения.
Под формата на “нормативни ориентации” социализацията структурира социалните действия на индивидите, които от своя страна поддържат социалните структури и функционирането на социалната система. За други автори социализацията е процес на усвояване на начина на живот на обществото или на социалната група, процес на възприемане и адаптация към определени социални роли. В елементите на социализацията на личността би трябвало да се включи още един процес, който създава и развива едно различно, определено отношение към природата и действителността, освен това формира способност да се възприема, разбира, цени, пази, съпреживява и създава красота не само в заобикалящия личността свят, но и в нейния живот.
Публикувай отговор