Вчера попаднах на един изключително интересен термин - "Невро-лингвистично програмиране". И се втрещих - е сега що е това?!?! Порових малко в нета и по-долу ще цитирам на какво попаднах. А защо пускам темата в подфорум "ОБРАЗОВАНИЕ", ще стане ясно, ако зачетете съвсем малко от това:
:?: Какво е Невро-лингвистично програмиране?
НЛП е поведение... характеризирано от чувство на любопитство, авантюризъм и желание за придобиване на нови умения, нужни за разбиране на видовете комуникация, които влияят на хората около нас. НЛП е желание да знаем това, което заслужаваме. Нека за вас то бъде рядка възможност за себеусъвършенстване.
НЛП е методология... базирана на принципа, че всяко поведение има структура, и че тази структура може да бъде извлечена, научена и дори променена. Водещият принцип на този метод е да знаем какво е полезно и ефективно.
НЛП е технология... която ни позволява да организираме информация и възприятия, за да постигнем резултати, смятани за невъзможни в миналото.
Невро-лингвистичното програмиране изучава структурата на субективния житейски опит и това, което можем да извлечем от него.
В основата на НЛП е разбирането, че ефективните стратегии на мисълта могат да бъдат идентифицирани, анализирани и използвани от хората, които желаят.
НЛП е рожба на дългогодишните проучвания на Ричард Бандлър и Джон Гриндър върху елементите на поведението и езика, позволили на психотерапевти от различни школи като Фридрих Перлс, Милтън Ериксон и Вирджиния Сатър да постигат неизменно положителни резултати.
Тези резултати се базират на извличане на специфични и възпроизводими поведенчески стратегии и структури на езика.
НЛП е създадено, за да ни помогне да разберем още по-добре как комуникацията, вербална и невербална, влияе на човешкия мозък.
НЛП България
НЛП България е единствената българска организация, която работи интегрирано за това НЛП да допринесе за вътрешното развитие на всеки българин.
Ние съчетаваме теория и практика, като правим Курсове за специализация по Невро-лингвистично програмиране, сертифицирани от American Society of Richard Bandler, Курсове за постигане на цели в личен и професионален план и Курсове за разширяване на лидерски и комуникационни умения.
Разгръщаме теория и практика, като предоставяме на български език книги и електронни издания, дело на най-уважаваните НЛП автори и консултанти, между които Джери Ричардсън, Ричард Бандлър, Робърт Дилтс, Тед Джеймс и др.
Допълваме теорията с практика за тези, които желаят да постигат цели в личен и в бизнеса си или на подобрят постиженията си в сферата на даден спорт. НЛП България извършава индивидуални и групови коучинг сесии, консултации.
МЕТОД
Нашата цел е да помагаме на хората да дадат най-доброто от себе си във всяка ситуация. Следователно вярваме, че тренинг и коучинг програмите трябва да бъдат приложими в ежедневната практика. Методът, който използваме в залата и по време на сесиите е насочен към научаване чрез опит. Всеки тренинг и всяка коучинг сесия са съобразени със специфичните нужди на човека или екипа. Десетгодишният ни международен опит ни позволява да разбираме същността на всяка ситуация. През годините сме работили с големи международни компании и с по-малки компании от българската действителност, допринасяйки клиентите ни гарантирано да постигат максимален резултат.
ВИЗИЯ
Ние от НЛП България смятаме, че грижата за човешката вътрешност е също толкова увлекателна и важна, колкото грижата за материалното здраве. Работим за това, невро-лингвистичното програмиране, коучингът и всеки иновативен и признат метод за усъвършенстване на човека да допринесат за качество, успех и развитие на всички българи.
МИСИЯ
Мисията на НЛП България е да осигури най-добрите специалисти, курсове, книги и инструменти на български език, така че всеки да може да използва своя мозък за личностното си и професионално развитие.
Сайт на НЛП България
И да питам, някой има ли опит с това НЛП иииии въобще какво мислите за тази методология?!?!
Невро-лингвистично програмиране - що е това?
Невро-лингвистично програмиране - що е това?
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Радостина А. Ангелова - поетеса
Радостина А. Ангелова - поетеса
Институт по нервно-лингвистично програмиране
Оказа се, че НЛП е нещо сравнително популярно и в България и си има цял ИНСТИТУТ. Освен организацията, за която писах в предния ми постинг. Освен всичко друго, този институт е инициирал една любопитна кампания тази година:
ПРОЕКТИ
"Да направим нещата които винаги сме искали!"
Омръзна ли ти всички около теб да мрънкат, да се оплакват и да недоволстват от всичко и всички? Да те заливат отвсякъде с лоши новини и негативни настроения, да виждаш около себе си намръщени физиономии?
Не е чудно тогава защо и ти понякога се чувстваш обезверен и губиш надежда. Вероятно това е причината не винаги да успяваш.
По Коледа и Нова година традиционно си пожелаваме прекрасни неща, даваме си новогодишни обещания за промяна и по-добър живот. Но колко от тях изпъляваме?
Затова, ние от Института по НЛП, вече 6 години помагаме на хората да бъдат успешни и решихме да подемем национална кампания „Да направим нещата, които винаги сме искали!“. :idea: Кампания, която цели да накара хората да направят нещо за себе си. :idea: Колкото и малко да е то – направи го! Отиди на фитнеса, който отлагаш, подари цветето, което очакват, обади се на стар приятел или роднина, ей така, без повод.
Не чакай някой да направи нещо за теб, направи го ти. Постави целите си така, че да ги постигнеш. Веднъж постигнал нещо, което винаги си искал, ще усетиш колко хубаво е усещането, колко пристрастяващо е и колко заразно е. Лесно ще го предадеш на всички около теб, а те на хората около тях, което, бъди сигурен, ще се върне при теб! Ще започнеш да виждаш по-малко недоволни хора, по-малко хора с „липса на късмет“ и повече приятели, които са доволни, че са постигнали нещо. Не е трудно, нали? Една малка стъпка и сивото ежедневие се превръща в смислен ден!
За да видиш как другите успяват и да разкажеш за своите постижения, включи се в каузата на страницата ни във Фейсбук.
МАТЕРИАЛИ
За да подпомогнат кампанията си, ИНЛП са създали и ръководство за постигане на цели!!! Ще ви пусна линк, а за да привлека вниманието ви към идеите, ще копирам съвсем накратко увода му:
"Ето една история, която силно ме впечатли.
Става дума за интервю с американски милионер от армен ски произход. Вече на преклонна възраст той разказва за живота си. Пристигнал в Америка по време на Голямата депресия, започнал търговия с плодове и бързо развил бизнеса си. Когато го попитали как е успял в условията на криза, той отговорил:
„Аз тогава не знаех добре английски, не можех да чета вестници и не знаех, че има криза.“
Тази история е чудесен пример за това как рамките, в които мислим, определят поведението :!: :!: ни и съответно успеха или неуспеха ни. Кризата е реален фактор, но гледната ни точка към нея е най-важното, а тя за разлика от кризата, :idea: подлежи на промяна от наша страна :idea: ............."
Ръководство за постигане на цели
ПРОЕКТИ
"Да направим нещата които винаги сме искали!"
Омръзна ли ти всички около теб да мрънкат, да се оплакват и да недоволстват от всичко и всички? Да те заливат отвсякъде с лоши новини и негативни настроения, да виждаш около себе си намръщени физиономии?
Не е чудно тогава защо и ти понякога се чувстваш обезверен и губиш надежда. Вероятно това е причината не винаги да успяваш.
По Коледа и Нова година традиционно си пожелаваме прекрасни неща, даваме си новогодишни обещания за промяна и по-добър живот. Но колко от тях изпъляваме?
Затова, ние от Института по НЛП, вече 6 години помагаме на хората да бъдат успешни и решихме да подемем национална кампания „Да направим нещата, които винаги сме искали!“. :idea: Кампания, която цели да накара хората да направят нещо за себе си. :idea: Колкото и малко да е то – направи го! Отиди на фитнеса, който отлагаш, подари цветето, което очакват, обади се на стар приятел или роднина, ей така, без повод.
Не чакай някой да направи нещо за теб, направи го ти. Постави целите си така, че да ги постигнеш. Веднъж постигнал нещо, което винаги си искал, ще усетиш колко хубаво е усещането, колко пристрастяващо е и колко заразно е. Лесно ще го предадеш на всички около теб, а те на хората около тях, което, бъди сигурен, ще се върне при теб! Ще започнеш да виждаш по-малко недоволни хора, по-малко хора с „липса на късмет“ и повече приятели, които са доволни, че са постигнали нещо. Не е трудно, нали? Една малка стъпка и сивото ежедневие се превръща в смислен ден!
За да видиш как другите успяват и да разкажеш за своите постижения, включи се в каузата на страницата ни във Фейсбук.
МАТЕРИАЛИ
За да подпомогнат кампанията си, ИНЛП са създали и ръководство за постигане на цели!!! Ще ви пусна линк, а за да привлека вниманието ви към идеите, ще копирам съвсем накратко увода му:
"Ето една история, която силно ме впечатли.
Става дума за интервю с американски милионер от армен ски произход. Вече на преклонна възраст той разказва за живота си. Пристигнал в Америка по време на Голямата депресия, започнал търговия с плодове и бързо развил бизнеса си. Когато го попитали как е успял в условията на криза, той отговорил:
„Аз тогава не знаех добре английски, не можех да чета вестници и не знаех, че има криза.“
Тази история е чудесен пример за това как рамките, в които мислим, определят поведението :!: :!: ни и съответно успеха или неуспеха ни. Кризата е реален фактор, но гледната ни точка към нея е най-важното, а тя за разлика от кризата, :idea: подлежи на промяна от наша страна :idea: ............."
Ръководство за постигане на цели
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Радостина А. Ангелова - поетеса
Радостина А. Ангелова - поетеса
Re: Невро-лингвистично програмиране - що е това?
„Аз тогава не знаех добре английски, не можех да чета вестници и не знаех, че има криза.“
Това горното е толкова вярно и показателно за нещата от Живота, че заслужава да бъде запечатано със златни букви
А също така ми напомни за историята на малките жабчета
Знаете ли я? Страшно поучителна притча! Прииска ми се да я предоставя на вашето внимание, приятелки:
История за малките жабчета
Живеели някога малки жабчета, които си организирали съревнование. Тяхната цел била да стигнат до върха на една кула. В деня на състезанието пристигнали много зрители, които искали да погледат и да се присмеят на участниците. Съревнованието започнало, но никой от зрителите не вярвал, че жабките могат да стигнат до върха на кулата. Чували се възгласи като „Това е толкова сложно!Никога няма да стигнат до върха!" или „Нямат шанс.Кулата е твърде висока." Малките жабчета започнали да падат едно след друго с изключение на тези, които, си поемали дъх и продължавали да скачат все по високо и по-високо. Но тълпата викала:
- Това е твърде тежко. Нито едно няма да стигне.
Още много жабчета се изморили и паднали. Само едно продължавало да се качва все по-високо и по-високо. Накрая всички изпопадали с изключение на това жабче, което положило всички усилия, за да стигне до края. То единствено не се подало на виковете. Всички поискали да узнаят, откъде е намерило в себе си сили, за да успее? Оказало се, че победителят бил глух.
Поуката от тази притча е: никога не слушай хората, които се опитват да ти предадат своя песимизъм и негативно настроение. Те ти отнемат най-съкровените мечти и желания, тези, които си скътал дълбоко в сърцето си. Никога не забравяй за силата на думите. Всичко, което чуваш или четеш, въздейства върху поведението ти. Затова бъди винаги положително настроен и освен това бъди глух, когато хората казват, че мечтите ти не могат да се сбъднат. Винаги си мисли: „Аз мога да направя това! Аз мога!"
ИЗТОЧНИКЪТ
Чери, мерси за темата! Да, аз знам за НЛП отпреди, но благодаря за напомнянето!
Ръководството за постигане на цели толкова ми хареса и ми се стори полезно, че си го изпринтих да го разгледам и вкъщи по-подробно и на спокойствие!
Това горното е толкова вярно и показателно за нещата от Живота, че заслужава да бъде запечатано със златни букви
А също така ми напомни за историята на малките жабчета
Знаете ли я? Страшно поучителна притча! Прииска ми се да я предоставя на вашето внимание, приятелки:История за малките жабчета
Живеели някога малки жабчета, които си организирали съревнование. Тяхната цел била да стигнат до върха на една кула. В деня на състезанието пристигнали много зрители, които искали да погледат и да се присмеят на участниците. Съревнованието започнало, но никой от зрителите не вярвал, че жабките могат да стигнат до върха на кулата. Чували се възгласи като „Това е толкова сложно!Никога няма да стигнат до върха!" или „Нямат шанс.Кулата е твърде висока." Малките жабчета започнали да падат едно след друго с изключение на тези, които, си поемали дъх и продължавали да скачат все по високо и по-високо. Но тълпата викала:
- Това е твърде тежко. Нито едно няма да стигне.
Още много жабчета се изморили и паднали. Само едно продължавало да се качва все по-високо и по-високо. Накрая всички изпопадали с изключение на това жабче, което положило всички усилия, за да стигне до края. То единствено не се подало на виковете. Всички поискали да узнаят, откъде е намерило в себе си сили, за да успее? Оказало се, че победителят бил глух.
Поуката от тази притча е: никога не слушай хората, които се опитват да ти предадат своя песимизъм и негативно настроение. Те ти отнемат най-съкровените мечти и желания, тези, които си скътал дълбоко в сърцето си. Никога не забравяй за силата на думите. Всичко, което чуваш или четеш, въздейства върху поведението ти. Затова бъди винаги положително настроен и освен това бъди глух, когато хората казват, че мечтите ти не могат да се сбъднат. Винаги си мисли: „Аз мога да направя това! Аз мога!"
ИЗТОЧНИКЪТ
Чери, мерси за темата! Да, аз знам за НЛП отпреди, но благодаря за напомнянето!Ръководството за постигане на цели толкова ми хареса и ми се стори полезно, че си го изпринтих да го разгледам и вкъщи по-подробно и на спокойствие!
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм 
Re: Невро-лингвистично програмиране - що е това?
Момичета, не зная дали помните, но преди доста време Чери беше разказала една история за деца, излезли сами от горяща сграда. Когато хората отвън се зачудили как са успели да излязат от бушувашия пожар, един старец казал: "Нямало е възрастен да има каже, че не могат" :!: :!: :!:
Искам да ви разкажа нещо, което ми се случи днес в тази връзка и което, ако ми го беше разказал някой друг, а не ми се беше случило лично на мен, щях да кажа, че е измишльотина. Имам предвид следното: от около два месеца клубът по йога и карате, където ходя на йога, организира всяка събота тичане в Морската градина, което е около 3-4 километра (има по-къс и по-дълъг вариант на маршрута, които в голяма част съвпадат и който иска тича три, а който иска - четири километра). Досега обикновено трите километра не са ми били никакъв проблем, като се има предвид, че миналата седмица беше минус 11 градуса.Тази седмица обаче беше далеч по-комфортно, около минус 3-4 градуса и слънчево. Наистина беше хубаво времето. Започнахме да тичаме и след не повече от половин километър компанията вече беше разтеглена на групички - 5-6 човека, които обикновено тичат по дългия маршрут се отделиха напред, а аз, която обикновено отначало тичам с тях поне 1,5 км, а после ги следвам плътно, сега някак си останах с втората групичка, която обикновено изостава и минава по по-краткия маршрут. Така се случи, че тичах много плътно до една жена, която миналата пролет ме заведе за първи път на тичане и която обикновено се е справяла много по-добре от мен и все ме подканяше на тичанията да не спирам. Идиотското в историята е, че тичайки до нея, аз имах чувството, че не ми стига не само въздуха, ами и мястото, при все, че се намирах на морския бряг с цялата му способност да внуши чувство на простор и широта. И, познайте какво, започнах да изоставам много сериозно, до степен да се чудя дали въобще ще мога да измина разстоянието! Съвсем трезво си казвах, че това са глупости, защото е ОЧЕВИДНО, че мога да измина това разстояние, просто защото го правя всяка събота, обаче това не ми помагаше особено за бягането. накрая стигнахме до завоя, на който тичащите по краткия маршрут обръщат обратно и моята позната, до която тичах задушавайки се и страдайки от клаустрофобия на най-откритото пространство, за което може човек да се сети, внезапно реши, че не може да тича повече, че е много студено, много трудно (тя досега беше тичала само от април до септември, в студеното - не), че се е уморила (а преди тя ми казваше "Не спирай, можеш!"), че ще се връща вървейки, а не тичайки и че всичко е много зле... Аз за момент помислих да се върна с нея, но после си казах, че това винаги мога да го направя и продължих напред. След около 50 метра, просто отдалечавайки се физически от нея, установих, че мога да тичам спокойно още, без да издъхвам като парен локомотив на баир. Е, обърнах обратно малко по-рано от предвиденото за 4-километровия маршрут, така че групичката, която го измина целия в един момент беше не пред мен, а зад мен и малко по-късно ме настигна. Познайте какво стана после - след като физически се оакзах близо до тези, които тичаха 4-те км, аз просто си тичах спокойно и нормално до края и чак когато спряхме си дадох сметка, че в края на тичането не съм била уморена и съм можела да тичам още, и въобще да тичаш е леко, и... Разбрахте ме, нали? Имам чувството, че хората около нас ни предават нагласата си дори и без думи. Аз не знаех за негативната нагласа на моята позната и не е имало как да я предположа (ако допуснем, че несъзнателно съм се настроила спрямо нея), тъй като отсъствалата известно време моя позната преди това беше мотивирана и моивираща останалите, не знаех за настъпилата у нея промяна (после разбрах, че наистина си е промяна в човека, а не временно неразположение). "С какъвто се събереш, такъв ще станеш" в директен, буквален, физически осезаем вариант! Давам си сметка, че звучи налудничаво, вероятно самовнушено, случайно, грешно изтълкувано, изсмукано от пръстите. Самата аз бих се отнесла много скептично към подобен разказ, ако ми беше споделен от мой познат, обаче...
Искам да ви разкажа нещо, което ми се случи днес в тази връзка и което, ако ми го беше разказал някой друг, а не ми се беше случило лично на мен, щях да кажа, че е измишльотина. Имам предвид следното: от около два месеца клубът по йога и карате, където ходя на йога, организира всяка събота тичане в Морската градина, което е около 3-4 километра (има по-къс и по-дълъг вариант на маршрута, които в голяма част съвпадат и който иска тича три, а който иска - четири километра). Досега обикновено трите километра не са ми били никакъв проблем, като се има предвид, че миналата седмица беше минус 11 градуса.Тази седмица обаче беше далеч по-комфортно, около минус 3-4 градуса и слънчево. Наистина беше хубаво времето. Започнахме да тичаме и след не повече от половин километър компанията вече беше разтеглена на групички - 5-6 човека, които обикновено тичат по дългия маршрут се отделиха напред, а аз, която обикновено отначало тичам с тях поне 1,5 км, а после ги следвам плътно, сега някак си останах с втората групичка, която обикновено изостава и минава по по-краткия маршрут. Така се случи, че тичах много плътно до една жена, която миналата пролет ме заведе за първи път на тичане и която обикновено се е справяла много по-добре от мен и все ме подканяше на тичанията да не спирам. Идиотското в историята е, че тичайки до нея, аз имах чувството, че не ми стига не само въздуха, ами и мястото, при все, че се намирах на морския бряг с цялата му способност да внуши чувство на простор и широта. И, познайте какво, започнах да изоставам много сериозно, до степен да се чудя дали въобще ще мога да измина разстоянието! Съвсем трезво си казвах, че това са глупости, защото е ОЧЕВИДНО, че мога да измина това разстояние, просто защото го правя всяка събота, обаче това не ми помагаше особено за бягането. накрая стигнахме до завоя, на който тичащите по краткия маршрут обръщат обратно и моята позната, до която тичах задушавайки се и страдайки от клаустрофобия на най-откритото пространство, за което може човек да се сети, внезапно реши, че не може да тича повече, че е много студено, много трудно (тя досега беше тичала само от април до септември, в студеното - не), че се е уморила (а преди тя ми казваше "Не спирай, можеш!"), че ще се връща вървейки, а не тичайки и че всичко е много зле... Аз за момент помислих да се върна с нея, но после си казах, че това винаги мога да го направя и продължих напред. След около 50 метра, просто отдалечавайки се физически от нея, установих, че мога да тичам спокойно още, без да издъхвам като парен локомотив на баир. Е, обърнах обратно малко по-рано от предвиденото за 4-километровия маршрут, така че групичката, която го измина целия в един момент беше не пред мен, а зад мен и малко по-късно ме настигна. Познайте какво стана после - след като физически се оакзах близо до тези, които тичаха 4-те км, аз просто си тичах спокойно и нормално до края и чак когато спряхме си дадох сметка, че в края на тичането не съм била уморена и съм можела да тичам още, и въобще да тичаш е леко, и... Разбрахте ме, нали? Имам чувството, че хората около нас ни предават нагласата си дори и без думи. Аз не знаех за негативната нагласа на моята позната и не е имало как да я предположа (ако допуснем, че несъзнателно съм се настроила спрямо нея), тъй като отсъствалата известно време моя позната преди това беше мотивирана и моивираща останалите, не знаех за настъпилата у нея промяна (после разбрах, че наистина си е промяна в човека, а не временно неразположение). "С какъвто се събереш, такъв ще станеш" в директен, буквален, физически осезаем вариант! Давам си сметка, че звучи налудничаво, вероятно самовнушено, случайно, грешно изтълкувано, изсмукано от пръстите. Самата аз бих се отнесла много скептично към подобен разказ, ако ми беше споделен от мой познат, обаче...
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Re: Невро-лингвистично програмиране - що е това?
Обаче, Нели, лично аз не само че напълно ти вярвам, а и смятам, че си е напълно резонно и логично това, което ти се е случило! Ние сме свързани с невидими нишки
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Невро-лингвистично програмиране - що е това?
Уау, Нелка, много силно ме впечатли с този разказ! :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: Мисля, че са ми се случвали подобни неща, но както казваш, все едно..... някой ми разказва измишльотини - не съм вярвала в тях! Твоята история е адски поучителна! Благодаря, че я сподели! Сега подозирам, че ще я мисля цяла нощ...... 
Сега подозирам, че ще я мисля цяла нощ...... "Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Радостина А. Ангелова - поетеса
Радостина А. Ангелова - поетеса
-
Ver
Re: Невро-лингвистично програмиране - що е това?
Защо? Това е толкова логичноНели написа:.... Самата аз бих се отнесла много скептично към подобен разказ, ако ми беше споделен от мой познат, обаче...
Разбира се, че сме свързани
Че защо иначе ще си избираме определени хора за приятели/компания и пр. а други ще отбягваме
Спомням си, когато карахме Обиколката на Витоша имах подобен на твоя случай: към 70-тия километър, изтощени сме, но сме далеч от финала. Пред нас един черен път, леко нагоре, само 8-км. Напълно караем! Но, компанията с която се придвижвах така се беше отчаяла/уморила/дехидратирала и пр., че и аз бутах колелото редом с тях по пътя, по който спокойно бих могла да карам. Сигурна съм (и тогава бях!), че ако с мен бяха други хора, които караха и аз щях да карам. Но при така създалата се ситуация не намерих сили
Re: Невро-лингвистично програмиране - що е това?
Напълно съм съгласна с написаното от ВерVer написа:Защо? Това е толкова логичноНели написа:.... Самата аз бих се отнесла много скептично към подобен разказ, ако ми беше споделен от мой познат, обаче...
Разбира се, че сме свързани
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм