Който се страхува от мечки, го е шубе!!!


    

Лутането:една жена от месоядна към веган и защо пак яде месо

Подфорум за здраве и живот чрез хранителни режими и диети

Модератор: cchery

Лутането:една жена от месоядна към веган и защо пак яде месо

Мнениеот cchery » Вто 08 Окт 2013, 14:15

Личната изповед на Кайла Принс: Пътешествието на една жена от месоядна към веган и какво я накара отново да започне да яде месо?
17/09/2013 By Инес Субашка

Днес съм приготвила едно много интересно интервю с една жена, която е извървяла пътя от месоядна, през вегетарианка, до веган и после отново се завърща към яденето на месо. В нейната “лична изповед” ще видите какво я е накарало да премине към всеки един от изброените варианти на хранене, как се е чувствала, как това се е отразило на здравето и тренировките ѝ, както и какво я е накарало отново да започне да яде месо. Ще разберете какъв е най-ценният урок, който е научила от всички опити и грешки.

Днес ще ви запозная с Кайла Принс. Вижте какво сподели тя с нас.

Инес Субашка: Представи се!

Кайла Принс: Казвам се Кайла Принс, а в интернет пространството съм известна, като @MissSkinnyGenes. В момента водя блог, свързан със здравето, фитнеса и възстановяването ми от хранително разстройство-inmyskinnygenes.com, както и подкаст, наречен“Finding Our Hunger,” където интервюирам хора, които откриват къде ще ги отведе пътешествието наречено живот- към по-добро възприемане на външността си, удовлетворителна кариера и всичко останало.

Възстановявам се от анорексия. Повече от 13г. се борих с пристрастяване към тренировки и хранене, и сега съм посветила живота си на това да помагам на другите да намерят изхода от хранителните разстройства и вманиачаването в тренировките. Освен това съм сертифициран треньор, като получих сертификат от Institute for Integrative Nutrition.


ИС: Вдигаш ли тежести? Как тренировките с тежести промениха живота ти?

КП: В момента се завръщам към тренировките с тежести, макар че за момента е повече, като рехабилитация.

През 2009г., за първи път открих магията на залата. В началото тренировките ми бяха комбинация от информация, която съм сглобила от интервюта на популярни фитнес модели. После започнах да чета много, научих много и се сертифицирах в NASM.

Тренировките с тежести промениха живота ми, защото бяха катализаторът, който ме сближи със собственото ми тяло. Освен това беше първата стъпка към това да открия, че искам да бъда треньор.

В момента се възстановявам от няколко много тежки контузии (бях блъсната от кола на една пешеходна пътека), така че в момента използвам фитнеса, като средство да възвърна сила, баланс и функция.


ИС: Имаш доста богат опит с различни хранителни режими. Била си месоядна, вегетарианка и после веганка. Би ли споделила как се чувстваше, следвайки всеки един от тези начини на хранене- предимствата и недостатъците?

КП: В общи линии съм следвала почти всяка една „здравословна диета”, за която можете да се сетите. Дълги години бях вегетарианка ( защото се страхувах от калориите и мазнините в месото), но когато започнах да вдигам тежести, осъзнах, че не мога да живея и да тренирам, хранейки се така.

Преминах на ниско-мазнинна,ниско-въглехидратна, високо- протеинова диета. Ядях „много”, но основно протеинови пудри и пилешки гърди, както и риба тон, така че умирах от глад непрекъснато. Изглеждах невероятно, но се чувствах ужасно.

След това започнах да се занимавам с йога и преминах към веганството. Реших, че ще пробвам само за месец, нещо като пречистване, но се чувствах толкова добре,че реших, че ще остана веган за цял живот.

Проблемът беше, че след няколко месеца, „чудесното чувство” взе да изчезва. Депресията ми се завърна, появи се ужасно акне, чувствах се подута и уморена през цялото време. Непрекъснато ме болеше корема и винаги бях гладна. Бях пристрастена към зърнените храни и зърнените закуски без глутен. Психически се самобичувах всеки път, когато ядях още нещо, но не можех да се спра-просто бях гладна.

Моментът, в който разбрах, че нещата трябва да се променят, беше, когато месечният ми цикъл безвъзвратно изчезна. Не можех да пренебрегна и акнето и газовете, но когато тялото ми спря да функционира, така както би следвало да функционира тялото на 25г. жена, знаех, че трябва да направя нещо.

Внимателно започнах да ям животински протеини- белтъци и риба тон, бяха първите ми опити. Лека полека свикнах с мисълта отново да ям животински храни ( и осъзнах колко много тялото ми е искало месо и мазнини). Сега нямам проблем да ям пилешки дробчета на закуска или пък телешка пържола. Все още не ям млечни продукти, но по-скоро защото тялото ми се бунтува срещу тях.

Все още лекувам последствията- акнето още го има, месечният ми цикъл не се е завърнал, но преминах през много положителни промени, откакто ям повече мазнини, протеини и откакто не ям зърнени храни: депресията ми изчезна, без да пия хапчета, имам повече енергия, по-силна съм и вече не съм роб на храната.


ИС: Какво те накара да спреш да ядеш месо? Само по етични причини или, защото вярваше, че месото е вредно за здравето ти?

КП: Честно да си призная, спрях да ям месо, защото исках да отслабна. Четях книги, като „Crazy Sexy Diet” и чувах, че не само, че ще сваля килограми, но ще се чувствам по-добре, отколкото, ако съм месоядна. Смятах, че ако в момента се чувствам доста ужасно, единственото място, към което мога да отида, е към по-добре, нали?

Проблемът беше, че се чувствах зле, защото ядях прекалено много месо без мазнини и протеинови пудри. Освен това не ядях достатъчно мазнини, за да да може тялото ми да произвежда хормони и да прави мозъка и тялото ми щастливи и функциониращи.

Едномесечното ми веганско пречистване, се превърна в начин на живот, тъй като в началото се чувствах по-добре- и аз се придържах към философията, защото диетата се превърна в моя идентичност. Смятам, че това се случва при доста хора, които са принудени да защитават диетите си пред приятели и семейство, които се придържат към стандартната, модерна диета. Откриваш друга общност, която приема избора ти и си спечелваш място в тази общност, така че да има на кого да се опреш, когато всички останали поставят под въпрос решенията ти.

За мен веганството не беше по етични причини, но когато някой ме пресираше прекалено много, че диетата ми е прекалено рестриктивна, можех просто да вметна нещо за правата на животните. Така не правех всичко само за себе си, а за благото на целия свят.


ИС: какво те накара да преосмислиш веганския начин на живот и отново да започнеш да ядеш месо?

КП: Тогава науката зад храненето и начина, по който тялото функционира не ми беше позната. Когато обаче месечният ми цикъл изчезна безвъзвратно, знаех, че това, което ядях, по някакъв начин разбъркваше правилното функциониране на тялото ми.

Сега, когато вече имам достатъчно познания, разбирам, че ми липсваха градивните елементи, за да хормоните ми да са в баланс, тъй като не ядях никакви животински мазнини и протеини.

В момента на собствения си блог, стартирах поредица от статии за веганството.

Вижте ги тук:

Part 1: What is Veganism?

Part 2: What Happened When I Was a Vegan

Part 3: But I Supplement!

Part 4: Tofu is a health food. Right?

Part 5: Macronutrients and Why They Matter

Всичко беше процес на проба и грешка, и все още продължавам да се уча всеки ден. Но съм на правилния път на оздравяването, и ако това значи, че мога да ям бекон със салата си, тогава няма да се оплаквам.


ИС: Като човек, който е преминал от месояден, към веган и после отново към месояден, какъв мислиш, че е най-ценният урок, който научи? Какво ти даде този опит, което никой не би могъл да осъзнае, освен ако не е минал по твоя път?

КП: Най-ценният урок, който можех да науча е, че не можеш да позволиш на някой друг да казва какво е най-добре за тялото ти, освен, ако този някой не живее в твоето тяло. Ако не се научиш сам да слушаш собствения глад; сигналите, които тялото изпраща, тогава никога няма да постигнеш оптималното здраве.

Винаги ще има експерти, които да ти казват какъв е техния начин на хранене и те ще имат философия, наука, рационалност и примери, за да подкрепят твърденията си. Но, ако игнорираш това, което тялото ти казва- тогава просто се самозаблуждаваш!

Преди обяснявах на хората колко добре се чувствам, докато се храня, като веган, но беше просто, защото исках да имам нещо, което да затвърждава правилността на решението ми.Разказвах тази история на себе си, защото тя подкрепяше разбиранията ми за света. Но в същото време, беше история, написана с грешната информация и разбирания.

Повечето хора, които се борят с хранителни разстройства, неразположение, застой, всичко опира до това, че не слушат какво казват телата им. Вместо това те казват на телата си историята, която са научили от някой друг- дали е веган блогър, сайт за бодибилдинг или Д-р. Оз.

А повечето хора дори не осъзнават това, защото не са принудени да конфронтират тези истории лице в лице, за да открият дали са изцяло верни. Когато месечният ми цикъл спря, това ме накара да се замисля, защо си вярвах на историята за добро здраве и каква информация ми беше необходима, за да стигна по-близо до здравословния живот, към който се целях.


ИС: От гледна точка на силата, кога се чувстваше най-енергична? Когато ядеше месо или когато беше веган?

КП: В момента определено съм по-силна, когато ям животински протеини и мазнини. Имам енергия по цял ден и никога не съм се чувствала по-добре. Дори по-добре, отколкото, когато ядях само протеини. Тогава изглеждах силна, но не се чувствах така. Освен това бях изтощена и гладна през цялото време.

ИС: Какъв би бил съветът ти към веганите? Ако трябваше да им кажеш едно нещо, което има потенциала да ги накара да преосмислят диетата си, какво би било?

КП: Не искам да карам някой да променя диетата, начина си на живот или идентичността си. Знам, че храненето е доста деликатна тема, така както политиката и религията и независимо от това колко факти има, които подкрепят аргументите ти, хората трябва да подходят към промяната със свое собствено темпо и по своя собствен начин.

Единственият ми съвет е да слушат тялото си. Да, можете да сте здрави, като веган, но може би не живеете в оптималното за вас здраве.

Аз трябваше да се изправя пред някои лоши последствия, които превърнаха живота ми в борба- но, ако не сте склонни да подложите под въпрос философията си, ще имате ли желание да се справяте с последиците, които могат да се появят?

Установете, защо толкова много се придържате към историята си.
Изследвайте здравето и щастието си. Ако избягвате промяната, защото тя е срещу вярванията ви, може би само си вредите повече, отколкото подозирате. Търсете и се учете. Научете защо ограничаването на протеините и на мазнините, вреди на хормоналния баланс или води до дефицити на хранителни вещества, които са срещу вашето здраве. Поставете маркетинговото съобщение под микроскоп и открийте истинската наука, ако имате нужда от още убеждение.

Но в края на деня, трябва да се научим да слушаме собственото си тяло и все по-малко да се доверяваме на това, което комерсиалните медии диктуват, че е здравословно, в рамките на 140 знака или 90сек. От нас зависи да поемем отговорност за здравето си- а това може да означава да оставим догмата и да си признаем, че има много повече опции, които да ни отведат към здравето.


Източник
Изображение

"Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш."

Стилиян Петров (капитан на НО по футбол на България)
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
 
Мнения: 7133
Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 11:12

Re: Лутането:една жена от месоядна към веган и защо пак яде

Мнениеот Мърмори » Вто 15 Окт 2013, 15:15

Най-ценният урок, който можех да науча е, че не можеш да позволиш на някой друг да казва какво е най-добре за тялото ти, освен, ако този някой не живее в твоето тяло.

Ей това е ключовото според мен.
Един прост пример- докато бях бременна с Дари изяждах по 3-4 кг портокали на ден, просто изпитвах неистов глад за портокали. По-късно разбрах за съдържащата се в тях фолиева киселина и тъй като личната беше "пропуснала" да ми каже да вземам допълнително, явно тялото ми търсеше своето.
Друг случай- преди 4-5 години, тези от вас,с които се познаваме по-отдавна вероятно помнят, имах мания за моркови. просто ставах сутрин и вместо да се отправя към кафемашината аз залепвах за мивката да мия моркови и докато не изядях поне 2-3, не можех да направя нищо друго. И така за деня съм яла може би над 1 кг. Всеки път щом си помислех за моркови, устата ми странно се пълнеше.
Това са съвсем елементарни примери,които ми дойдоха ей така, на прима виста.
Миналата година,когато започнах гладуването-просто усетих, че тялото ми го иска. Толкова бях чела и преди това,но точно в този момент почувствах, че тялото ми ПОИСКА да го направя.
Вероятно така е и с храненето в по-дългосрочен план.
Никой не може да каже кое е най-доброто хранене, кое е най-здравословното- само нашето тяло.

Ани,благодаря за хубавата статия!
Аватар
Мърмори
Философска система
 
Мнения: 1335
Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 21:51

Re: Лутането:една жена от месоядна към веган и защо пак яде

Мнениеот Kleo » Пет 15 Ное 2013, 17:07

Много интересно за четене интервю, от което и аз взех ценни и полезни неща за себе си, мерси, Черита! :954
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11606
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Лутането:една жена от месоядна към веган и защо пак яде

Мнениеот cchery » Съб 16 Ное 2013, 11:16

vihrogonche написа:Много интересно за четене интервю, от което и аз взех ценни и полезни неща за себе си, мерси, Черита! :954


Да, Деси, и аз си извадих няколко заключения... никак не е зле човек да разчита сигналите на собственото си тяло. Важно е и да се образова непрекъснато с нещата, които се откриват в областта на медицината и диететиката, ако наистина иска нещо добро. Това не значи да получаваме академични знания, но и да се оставяме на инерцията "аз не мога, волята ми е слаба", също не е добре.
Изображение

"Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш."

Стилиян Петров (капитан на НО по футбол на България)
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
 
Мнения: 7133
Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 11:12

Re: Лутането:една жена от месоядна към веган и защо пак яде

Мнениеот Kleo » Съб 16 Ное 2013, 19:45

Определено! :524
Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11606
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Лутането:една жена от месоядна към веган и защо пак яде

Мнениеот Ася » Сря 22 Яну 2014, 14:53

Интересна статия :524

Спомням си за един корабокрушенец, изкарал над 60 дни в една лодка - той разказваше, че първо ядял само бялото месо на рибата, която си улавял, и смучел цялото месо, за да набави вода, но постепенно започнали да му се приискват странни части от рибата - ядял очи, хриле и перки, а оставял месото. Много се чудел какви извратени неща прави, но като го спасили, лекарите му казали, че ако не е ял очите и другите части, в които били концентрирани витамините, е можело и да не оцелее.
Така че телата ни говорят, остава и да се вслушаме в тях.
Аз наскоро опитах за пръв път люта чушка и вече не сядам на масата без чушки, явно имам нужда от техните витамини.
Аватар
Ася
Аз пиша, пиша вече час
 
Мнения: 213
Регистриран на: Сря 05 Яну 2011, 10:00

Re: Лутането:една жена от месоядна към веган и защо пак яде

Мнениеот cchery » Сря 22 Яну 2014, 15:02

Ася написа:Аз наскоро опитах за пръв път люта чушка и вече не сядам на масата без чушки


Аз пък след като ям такава чушка трудно сядам :1062 :1062 . Но много ги обичам.
Изображение

"Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш."

Стилиян Петров (капитан на НО по футбол на България)
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
 
Мнения: 7133
Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 11:12

Re: Лутането:една жена от месоядна към веган и защо пак яде

Мнениеот bobichan » Вто 17 Мар 2015, 04:35

Доста интересно интервю, но не мога да кажа, че е изчерпателно и безпристрастно. Почти всички въпроси се въртят около "кажи сега на хората що трябва да ядат месо". Кефя и се на Инес, ама за мен и тя е с хранително разстройство. Та, въпросите, които аз бих задала са:
- кога се установи анорексията и как се лекува от нея? - това за мен е ключово. Не става ясно тя преди диетите ли е била с анорексия или през цялото време на всички хранителни режими.
- Установено ли е от какво е спрял цикъла - едва ли е само от липсата на месо, въпреки че при вегански режим се препоръчва прием на суров растителен протеин - конопен, грахов, оризов, в краен случай соев (според мен соевия по-скоро не, но хора разни). Обикновено нищо в организма ни не е следствие само не 1 причина, а по-често е комбинация от поне 2-3. В случая трябва да се има и предвид възрастта - на 25 години тя вече е минала през всичко това, а знаем, че в ранна възраст не е препоръчително да се правят изтощителни диети. Също знаем, че при анорексичките спирането на цикъла е често срещано явление, не само защото не ядът месо, но и плодове и въглехидрати и приема им на минерали, витамини и всички основни нютриенти е сведен до минимум.
- Не знам колко е компетентна тая мацка сега, но от отговорите и съдя че е била доста не информирана относно хранителните режими, които е спазвала. И акцента на интервюто според мен трябва да е там, а не в месото! При високо протеиновото хранене трябва да ядеш и много мазнини, които тя е избягвала, затова е нямала енергия (все пак нещо трябва да замести въглехидратите и мазнините изпълняват тая роля), но трябва да ядеш и много фибри, които да набавяш от зеленчуци или капсули, защото в противен случай ще си прецакаш храносмилането тотално - нещо което тя е направила според мен. По време на веганския си режим пък е яла основно въглехидрати, което се е отразило "много добре" на прецаканото и храносмилане и малко протеин, за който вече писах.

- темата плодове и зеленчуци направо липсва, а знаем колко е важна.

И последно, въпросите трябваше да насочват повече към това, защото определено имаше какво да се поучи

"Не искам да карам някой да променя диетата, начина си на живот или идентичността си. Знам, че храненето е доста деликатна тема, така както политиката и религията и независимо от това колко факти има, които подкрепят аргументите ти, хората трябва да подходят към промяната със свое собствено темпо и по своя собствен начин.

Единственият ми съвет е да слушат тялото си. Да, можете да сте здрави, като веган, но може би не живеете в оптималното за вас здраве.

Аз трябваше да се изправя пред някои лоши последствия, които превърнаха живота ми в борба- но, ако не сте склонни да подложите под въпрос философията си, ще имате ли желание да се справяте с последиците, които могат да се появят?"
Аватар
bobichan
От писане глава не боли
 
Мнения: 833
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 12:02

Re: Лутането:една жена от месоядна към веган и защо пак яде

Мнениеот Kleo » Вто 15 Дек 2015, 15:48

Синът ми е на 13. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Живееща мечтите си. Центрирана в собственото си сърце. Блажена.
Изготвям хороскопи - за повече информация - на лични.
Kleo
Вятър в косите...
 
Мнения: 11606
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София


Назад към ХРАНЕНЕТО - СИЛА ЗА ЖИВОТ

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron