Tami написа:... започвам гладуването по Лидия Ковачева.
Плодуването, което е 20 дни можеш да си направиш и сама у дома. Стига,разбира се да нямаш някакви сериозни болести.
Достатъчно е да се прочете книгата на Л.Ковачева "Гладът - приятел и лекарство" и да се действа стриктно по нейните препоръки.Успех!
Забравих да кажа също - хубаво е когато човек се занимава с подобни режими да се храни здравословно, да употребява повече натурална храна, за да не се изгуби ефекта от детоксикацията. Е...най-добре е да е вегетарианец,де...
Последно промяна от Kalia на 10 Яну 2014, 14:15, променено общо 1 път.
Вчерашния ден 1- мина леко, почти не съм изпитвала глад, защото наблягах на топли течности. Вечерта як студ обаче. Спах с пуловер върху пижамата. Изядох 2 портокала и 2 мандарини. Нямам особен апетит,по-скоро е на "кризи". Спасява ме малка бучка мед, която смуча като бонбон. Не надхвърлям позволеното количество нито на плодовете, нито на меда. Това е засега. Утре ще отчитам днешния ден. Благодаря на всички за подкрепата!
Многократни "кризи" на силен апетит, главно към солено и тестено. До степен, в която се разтрепервам. Но държа фронта.
Чувството за студ продължава, но все още съм енергична, няма я още характерната слабост.
От преди 1 час чернодробните болки се възобновиха. Но са търпими.
Абе, знам си аз, че първите 3-4 дена ще са най-трудни.
Днес съм изяла 1 портокал и 2 ябълки. Не смятам по-късно да ям пак. Течностите са ми малко назад, но тъкмо преди малко прочетох в книгата, че не трябва да има насилие над организма, а да се приема вода и чай,колкото усещаме нужда. Въпреки това смятам, че не е много правилно да не се пие достатъчно количество-поне 2,5-3 л.
Мърмори написа:Вчерашния ден 1- мина леко, почти не съм изпитвала глад, защото наблягах на топли течности. Вечерта як студ обаче. Спах с пуловер върху пижамата. Изядох 2 портокала и 2 мандарини. Нямам особен апетит,по-скоро е на "кризи". Спасява ме малка бучка мед, която смуча като бонбон. Не надхвърлям позволеното количество нито на плодовете, нито на меда. Това е засега. Утре ще отчитам днешния ден. Благодаря на всички за подкрепата!
Успех ти желая.
И да ти напомня да се пазиш - обличай се топло , пий само топло течности и се пази от големи групи хора,кихащи,кашлящи и пр.,защото по време на гладуване тялото е по-чувствително и трябва да се пази.
Успех Зори, 3- ден ще е най-труден. А минеш ли 5-я вече няма да има проблем.
Съгласна съм с не насилието, но ей така от раз 3 плода ми се вижда малко. Внимавай и не се насилвай! Ще успееш! Ние сме с теб.
[url=http://www.vdahnovenia.bg/]Вдъхнови се за голямата промяна![/url]
Ти си герой Зори! Браво! И държиш фронта страхотно! И мен ме вписвайте тук на 17ти...но нека ударжа детокса най-напред!Кали, аз незнам дали бих могла да карам на водица всеки ден като теб.....Браво на упоритостта и постиженията! Страхотни сте!
Хайде най-накрая с няколко думи да се отчета. Ден 3 (събота)
Изкушенията бяха стотици. Защото всички бяха у дома, правих закуска, обяд,вечеря... Леле ка треперих само. Ама вече не толкова от студ. Треперих за храна. Като някакво гладно циганче. Иначе физически- малко студ, малко болки в черния дроб и доста повече във вените на краката, отпадналост.
Ден 4 (неделя) Кризата с апетита достигна връхната си точка. Ей сега разбирам как се чувстват наркоманите,когато нямат доза. Същото е, повярвайте! Физически без особена промяна.
Ден 5 Ураааа, отново на работа! Няма тенджери, чинии и мляскащи хора около мен. Гледах да съм повече в движение и да не мисля за храна. Леко примлясквах, виждайки някоя баничка, но бързо се връщах на земята. Вечерта сложих вечерята и дори не ми се дояде. А бях сготвила боб- едно от любимите ми ястия. Дойде ми доста по-рано, НО ...без характерните вече за мен кисти на гърдите, без големите пристъпи на глад и желанието за огромни количества сладко.
Днешния ден 6 Вече не съм зависима от храната. Дори аромата на апетитните соленки, които бях направила вечерта не ми подейства по никакъв начин. Все едно бяха някакъв пластмасов предмет- виждаш го че е там, но знаеш, че не е за ядене. Нищо не съм яла днес и никак не ми се яде. Карам на топла вода и чай- детокс е все пак!
Зоричка, стана ми мъчно за онова, през което си минала неделята.... Адски е трудно като си у дома и да готвиш, шеташ, а самият ти.... да не можеш да си позволиш нищо. И всичко това до момента, в който осъзнаеш, че си ЗАВИСИМ!!! От храната, при това. Тъпо, но факт. Дано да ти остават само леки дни оттук натам! Прегръщам те много силно!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
... започвам гладуването по Лидия Ковачева.
