Е, Деси, ако подхождаш по този начин:vihrogonche написа:Мдааа, аз започвам работния ден в офиса точно в 8.30 часа Събуждането ми е между 6.30 и 6.45, следва тоалет и приготвяне сандвич на Алекс за училище, изпращане на детето, евентуално гримиране и излизам.
Прибирам се към 18 часа. Кога тепърва да почна да спортувам, и то вкъщи? Не ми го побира акълът, честно!
Затова към Ани питая съвсем дълбоки и искрени адмирации!!!
никога няма да почнеш да тренираш. В крайна сметка видеата на Руми са между 20-30 минутки и то ако се правят по 2 кръга от упражнения във всеки от тях. Не ми казвай, че няма начин да тренираш половин час вкъщи. Въпрос на желание е.vihrogonche написа:Прибирам се към 18 часа. Кога тепърва да почна да спортувам, и то вкъщи? Не ми го побира акълът, честно!
Деска, ти просто написа "Кога да почна да спортувам?" и аз ти отговорих. Това, че имаш проблеми вкъщи наистина води до невъзможностvihrogonche написа:Не желая спор в ТВОЯТА тема. Моето "вкъщи" не е твоето "вкъщи". Имам проблеми от обкръжението ми, които не ми позволяват да тренирам у дома. Затова може би вариантът за мен е НАВЪН. Спорт - навън. Било то танци, йога или каквото и да е.
Чери, а продължаваш ли да тичаш? Скоро май не си споменавала нищо по въпросаcchery написа: В делнични дни ставам в 6,30 часа. Но не за тренировки, а за да пия кафе и да направя закуска за децата. Изпращам Бели до училище - часовете й почват в 8,10 часа, и после се прибирам. Като почна тренировка от 8,30 часа, времето ми е напълно достатъчно така че между 9,30 - 10 часа да съм в офиса.
Уф.... как да го напиша. Значи почивах 3 седмици - последната от декемри и първите 2 от януари. И миналата се разтичах. Понеделник усетих лека болка в прасеца на десния крак, но не й обърнах внимание. След петъшното тичане, болката беше такава, че вече куцах . И оттогава не ми е минавала - доколкото усещам крака, съм разтегнала жестоко мускул и сухожилия - боли ме от коляното, та чак до ходилото. И сега съм си налегнала парцалите и не излизам да тичам, пък белким мине по-бързо.Бъни написа:Чери, а продължаваш ли да тичаш? Скоро май не си споменавала нищо по въпроса
Ех, Деси.....vihrogonche написа:Чериииии, много ми стана жал за крака ти и тичането...
Винаги съм чувствала колко много се кефиш от това да препускаш из парка... неведнъж съм си те представяла и съм се усмихвала широко от това...
Не съм ходила на лекар. Няма и да ида. Кракът ще мине и ще се оправи. Вярно - ще отнеме време. Но повече ме притеснява следното - че травмите зачестиха през последните години . Явно, че и годинките си казват думата. Не че съм престаряла, но просто с увеличаване на възрастта, физическата издръжливост на човек си намалява. Както и да е. И това ще мине!vihrogonche написа:Беше ли на лекар да те види? Щом куцаш, може да е нещо сериозно? Не дай си, Боже! Въобще, как се грижиш за себе си и да ти мине болката? С теб съм, пиши пак.