Вчерашния ден беше много емоционален за нашето семейство и пълен с куриози.
И така, отидохме на горе-споменато Съ.Битие. просто за забавление, да прекараме един ден на открито, да се поизпотим малко
и да се заредим с положителни емоции.
С мъжа ми се записахме за състезанието (което тук се нарича Съ.битие, между другото много точно казано!) с идеята просто да покараме. Трасето е ''само" 20 км чисто крос-кънтри (т.е. никъде не се кара по асфалт). След минало-седмичните 70 км това си изглеждаше, като детска игра. Да, ама само на пръв поглед
Защото трасето се оказа с доста голяма денивилация (800м) за скромните си 21км. За тези, които имат представа от денивилация само за сравнение, от х.Вихрен до върха...., но с колело
И така, оказа се че лежерното каране се превърна за мен в изтощително катерене със елементи на бутане
Егати и карането - 18км нагоре, за да се спуснем 3 км по един невероятен наклон, който не стига не беше страхотно стръмен, но и с най-различни по големина и форма камъни и скалички.
Както и да пристигнахме на финала след 3ч 20 мин
(много бавно), за да разбра че съм 3 сред жените :shock:
Стартирахме 7 мацки, но по тресето се загубиха няколко
, така че въпреки бавното ми и мъчително придвижване се оказах на почетното столче:
[img]
http://media.snimka.bg/8713/023682266.jpg?r=0[/img]
[img]
http://media.snimka.bg/8713/023682267.jpg?r=0[/img]
Втори куриоз:Понеже ние с Явор карахме, а бяхме взели и децата с нас
през времето когато ние нямало се е провело детското състезание. Но, сестра ми (която се занимаваше с децата в наше отсъствие) докато се е занимавала с Ава,изпуснала Мони от поглед.Детето отишло и само се записало в състезанието, врътнало си обиколката и отишло да си играе. След няколко часа при нас пристигат двама от организаторите с думите:
"Кой не внимава?!"
"Ъ?"
Оказва се, че Мони си е врътнала обиколката най-бързо за възрастовата си група и й връчиха Златен Медал
, а ние нищо не бяхма разбрали
Нали ви казвам куриози