|
Който се страхува от мечки, го е шубе!!!
Подфорум за поддържане на тялото чрез спорт
Модератор: cchery
от Ver » Сря 17 Ное 2010, 10:54
Отварям тази тема, не защото очаквам голямн интерес (но, защо пък не!), а защото ми омръзна да гледам подфорума за спорт празен Та ние не сме мързеланки. Ето с Чери подтичкваме в паркове и градинки  Аз онзи ден малко увеличих дистанцията, спонтанно (еднократно за сега  ) изтичах по селските пътища към 6 км. Резултата: доволство и леки болки в кръста и "оловни" крака. Много обичам и всякави разходки на открито. Особено тези в планината с дълготрайност повече от 3 часа. Когато човек ходи по-дълго, се включват други обменни процеси и пречистването и снабдяването на мускулите с кислород става на по-високко ниво. И друго теми сега ми хрумват: Йога, Какво спортуват децата ни, например  Хайде да раздвижим темичката! Има какво да се пише 
-

Ver
- Свободна душа
-
- Мнения: 4414
- Регистриран на: Пон 30 Авг 2010, 11:43
от cchery » Сря 01 Дек 2010, 21:54
Еееееееее, доживях и аз да пиша вече в тази тема. Верче, изоставих те, ама не изоставих тичането. Сега се поправям отвсякъде. Та СПОРТ!! Да, за мен очевидно формулата е СПОРТ + ДЕТОКСИКАЦИЯ!. Аз така или иначе ако почитам някакъв бог, то това е ДВИЖЕНИЕТО! Много пъти съм казвала, че не се ли движа, сигурно съм умряла..  . Пробвах различни спортове като малка и в никой не се задържах. По ред причини. Е, към днешна дата мога да се похваля - на 33 годишна възраст най-сетне проявих постоянен интерес към БЯГАНЕТО! Бягам сутрин преди работа в парка. В делничните дни (когато не вали и трещи). Почнах от 7 минутки на 4 май. Хич даже не си спомням дали имаше една обиколка на парка. Ама що срам му брах докато сляза долу. Пък как ще ме гледат околните, пък как ще пухтя и пръхтя... За всеки случай си забучих МПтройката в ушите и така, с песните на Меноар....... напред към слабото тяло  . Сега тичам 2 и 3/4 обиколки на парка  , почивам около минута и още една минута бягане в много бързо темпо. Със сигурност има 23 минутки. Което за крос преди работа си е повече от добре. Само мързелът ме дели от 3 пълни обиколки на парка  . Но и това ще стане  . Какво постигнах от 4 май досега. Едно със сигурност - здрави прасци  ....... божеееееее, не е за вярване. Очевидно ще се простя завинаги с късите поли......, не че някога съм носила или пък съм мечтала да нося, но искам да нося къси дънкови панталони...  . Там по може човек да си позволи прасци на кобила  . Кво да се направи, като дойде времето да мина по червения килим  , ще съм облечна в дълга рокля, и тогава важни ще са ръцете и рамената  ....... а те..... те вече се повлияха от тичането. Истината е, че бягането повлиява цялото тяло - корема и неговите коси мускули, бедра, прасци, ханш, рамена, врат...... всичко. Колкото и странно да му се струва на нетренирания човек, но идния ден след първия крос, има болки дори в носа си.... Не е за вярване, че човек с моите проблемни ходила, може да издържи на такова натоварване, но аз толкова много искам да отслабна, че бягам ли бягам. Аз съм с плоскостъпие. Откак се помня. Лявото ми ходило е по-плоско от дясното и има бонус едно кокалче повече от десния.... на сантиметър под глезена и около 2 сантиметра по-напред в сравнение с него (глезена) по посока пръстите. Навремето искаха да ми го режат този кокъл.... майка не разреши и си го нося оттогава...... Боли не боли..... Лятото пък получих плексит вдясно..... болка, която реално се намира на гърба, където са "лопатките", но се проектира и отпред към гърдите и сърцето. Е, и тогава не спрях да тичам. Тичах и си мислех, че ще е хубаво да си направя една превръзка на дясната ръка и така да си я нося, за да не ме боли. И това мина. После си изкълчих зверски левия крак. При това в 2 последователни дни....  И пак не спрях да тичам. Защо ли?!?! Защото.... съм вдъхновена от нещо и от някой  . Ето за какво говоря: Белият кон и cвръх-хората на планинатаЖената, която падна от небетоТичайте свободни! (НАЙ-ГОЛЯМАТА ТАЙНА)И така. И аз тичам боса. Или почти. Защото ползвам вибрамки. Адски са удобни. И си заслужават цената.
"Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш."
Стилиян Петров (капитан на НО по футбол на България)
-

cchery
- Завършена форумна мечка
-
- Мнения: 7133
- Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 11:12
от олеся » Чет 02 Дек 2010, 01:32
И аз цяло лято тичах през ден по 25-30 минути. Чувствах се много добре. Но сега септември като се прибрах в блока и въпреки близост с парк не мога да се преодолея и да ходя да тичам. Подтиска ме градската среда, блоковете, навалицата. А в покрайнините на София се чувствах свободна и с удоволствие тичах съвсем сама и редовно  .
-

олеся
- Рицар на перото
-
- Мнения: 562
- Регистриран на: Пон 13 Сеп 2010, 22:34
- Местоположение: София
от cchery » Нед 05 Дек 2010, 20:23
олеся написа:И аз цяло лято тичах през ден по 25-30 минути. Чувствах се много добре. Но сега септември като се прибрах в блока и въпреки близост с парк не мога да се преодолея и да ходя да тичам. Подтиска ме градската среда, блоковете, навалицата. А в покрайнините на София се чувствах свободна и с удоволствие тичах съвсем сама и редовно  .
Не знам къде са тези покрайнини, но все пак - не те ли е страх да тичаш съвсем сама?!?! Преди известен брой години, бях студентка в Пловдив и от другата страна на булеварда, където беше разположено нашето общежитие, се намираше парк "Лаута" - доста голяма гора, тук.таме осеяна с асфалтирани алеи и неасфалтирани такива. И тогава отслабвах....  аз май цял живот това правя. Та излизах да тичам в "парка"..... а той е ..... е не в центъра на града, но е на централно място. Случи се така, че...... за малко един тип не ме ..... поздрави неприятно. Едвам се измъкнах..... с тичане. Рядко се сещам за тази случка, но определено ме е страх. Тук, в нашия парк няма опасност от такива дейности, но за сметка на това все ще се намери някое и друго куче, което да ме залае.... Отделно и бездомните кучета идват в парка точно щото собствениците на домашни разхождат своите там.......... а имаше заповед на кмета на район Младост тази година, с която се забрани разхождането на кучета в нашия парк....  ......
"Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш."
Стилиян Петров (капитан на НО по футбол на България)
-

cchery
- Завършена форумна мечка
-
- Мнения: 7133
- Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 11:12
от олеся » Нед 05 Дек 2010, 21:29
Знаеш ли го с.Казичене. На неговия стадион си тичах редовно през ден. Имаше трениращи футбол момчета. Да притеснявах се, но по-скоро когато тях ги нямаше и бях сама. Даже се радвах когато и те бяха там, защото се зареждах със спортен хъс да си протичам определените 30 мин. А в Младост къде е парка? Аз не знам остана ли нещо незастроено в квартала. Иначе зимата съм в съседство с Южния парк, но стана пренаселен и няма нищо общо с онова, което беше преди. 
-

олеся
- Рицар на перото
-
- Мнения: 562
- Регистриран на: Пон 13 Сеп 2010, 22:34
- Местоположение: София
от cchery » Вто 28 Дек 2010, 14:13
Само да кажа и скрооооомно да се измъкна  , че поради така сковалия България студ, за последните 3 седмици съм излизала да бягам само ...... 2 пъти  . Малко ме е яд, защото реално не е толкова студено. Или аз не го усещам така, но си признавам, че откровено ме мързи да сляза в парка.  И тъкмо си мислех, че си имам оправдание заради студа, тази сутрин отивайки на работа, пресрещнах една жена в парка, която ........ даааааа, тичаше  . От утре съм в отпуска и ще взема да се стегна малко. Ако ли не, си давам заявката за начало на новите спортни занимания от първата работна седмица на 2011 г.  Обмислям и вариянта да подновя плуването. Само ме е страх заради проклетите гъбички, които си лепнах есента.....
"Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш."
Стилиян Петров (капитан на НО по футбол на България)
-

cchery
- Завършена форумна мечка
-
- Мнения: 7133
- Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 11:12
от Ver » Пон 03 Яну 2011, 16:41
Да се отчета тук и тази година Тичкането върви по-добре от очакваното - 2-3 пъти седмично за мен е Ок  Днешното тичане беше един от опитите ми да разбера докъде мога да стигна.... Излезнах с децата на пързалка, без никаква нагласа (разбирайте екипировка  ). Зимните ми туристически обувки (всяка тежаща около 800гр), чиито подметки за нищо на света не се огъват, са прекарасни що се касае за ходене в сняг, но за тичане  Чувството се доближава да тичане със скиорски обувки. Резултат: схвана ми се сухожилието на стъпалото от яловите усилия на крака да се свие  Мисля, че повече няма да повторя. Колкото и да е шашаво, все пак не може да бие тичнето с 5мм цял неопрен, което опитахме с Явор в един прекрасен майски ден Айде Чери, Олеся спорна, тичаща и бес контузии година!
-

Ver
- Свободна душа
-
- Мнения: 4414
- Регистриран на: Пон 30 Авг 2010, 11:43
от cchery » Сря 05 Яну 2011, 12:44
Аз вече не излизам сутрин - не че не мога, но истински ме мързи. Вместо това вечер съм на степера. Знам, че ще почна пак да тичам сутрин, но ми трява и малко покой. Отделно онази вечер в понеделник излязохме с децата след работа да ги возя на чук и гека - дядо Коледа им го подари  ......... Боже....... разсипах се..... тежат, тежат, то няма и достатъчно сняг да се пързаля тая шейна..... а аз на всичкото отгоре намерих начин и да бягам, докато ги дърпам - тъкмо те се кефят на скоростта, а и аз да спортувам. В резултат и аз като Верчето съм с болки, но в десния глезен...... така че определено скоро няма да тичам с около 50 кг чук и гек завързан за мене  .
"Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш."
Стилиян Петров (капитан на НО по футбол на България)
-

cchery
- Завършена форумна мечка
-
- Мнения: 7133
- Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 11:12
от Ver » Сря 05 Яну 2011, 13:46
Теееежък сезон е зимата, Чери  откъдето и да го погледнеш! Съвсем нормално е след активност да има покой. Аз подтичвам напоследък, не защото ми идва от вътре, а защото съм много гузна пред себе си  Напоследък все едно участвам в състезание по надяждане .... как да обясня ...не само не спирам да ям, но все с едни шоколадчета, сандвичета .....мани, мани не е за разправяне  и това в комбинация със зимната летаргия ....
-

Ver
- Свободна душа
-
- Мнения: 4414
- Регистриран на: Пон 30 Авг 2010, 11:43
от cchery » Чет 06 Яну 2011, 10:28
Ver написа:Теееежък сезон е зимата, Чери  откъдето и да го погледнеш! Съвсем нормално е след активност да има покой. Верче, много ми харесва като ми говориш така  Истината е, че имах нужда мааааалко да позабавя темпото, с което живея дните си - просто лек покой. И понеже покоят ми е неприсъщ, знам че скоро ще се изкобиля и пак ще хукна да тичам. Ver написа:Аз подтичвам напоследък, не защото ми идва от вътре, а защото съм много гузна пред себе си  Напоследък все едно участвам в състезание по надяждане .... как да обясня ...не само не спирам да ям, но все с едни шоколадчета, сандвичета .....мани, мани не е за разправяне  и това в комбинация със зимната летаргия ....
Аз също последната седмица проявявам завиден апетит и направо не е истина - даже не знам защо е така. Поне ми дойде МЦ онзи ден и някакси се успокоиха нещата. Аз пак да подпитам - ти колко свали с житния режим и колко запази. И още нещо - как ти се отрази на здравето? Чудя се също така колко трябва да тренирам на степера?!? Засега гледам да достигна 300 ккал изразходени - това достатъчно ли е или още трябва да се тормозя?!?! Някой да има идейка?
"Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш."
Стилиян Петров (капитан на НО по футбол на България)
-

cchery
- Завършена форумна мечка
-
- Мнения: 7133
- Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 11:12
от Ver » Чет 06 Яну 2011, 16:12
cchery написа:. Аз пак да подпитам - ти колко свали с житния режим и колко запази. И още нещо - как ти се отрази на здравето?
Свалих 6 кг, задържах 3. Но допуснах грешки в захранването, които надявам се да не направя този път. Може и по - добре  Режимът е великолепен. Тялото става леко и гъвкаво. Чисти се осезателно. Аз се влюбих 
-

Ver
- Свободна душа
-
- Мнения: 4414
- Регистриран на: Пон 30 Авг 2010, 11:43
от олеся » Нед 09 Яну 2011, 14:59
Аз открих сезона. Бях 7 дни на ски. Отново най-вероятно в междусрочната ваканция. После има бяло училище за дъщеря ми, но тя не ходи. Най-вероятно ще си отидем семейно отново на ски за около седмица.
-

олеся
- Рицар на перото
-
- Мнения: 562
- Регистриран на: Пон 13 Сеп 2010, 22:34
- Местоположение: София
от Ver » Пон 10 Яну 2011, 08:16
Супер Олеся Подишали сте чист въздух, поразкършили сте се  Аз карам ски от 6-годишна и допреди няколко години ми беше интересно. Сега имам желание само за пантене. Да ходя по места на които няма хора, да се спускам откъдето си реша, ей такива Но за тази работа трябва да сменям целия екип ....
-

Ver
- Свободна душа
-
- Мнения: 4414
- Регистриран на: Пон 30 Авг 2010, 11:43
от cchery » Пон 10 Яну 2011, 10:39
Открих сезона на бягането в парка тази сутрин.  Толкова добре се почувствах  , че се чудя как можеше да ме мързи досега!  Не бях изгубила тренинг и си изтичах същото разстояние, което тичах преди да спра, т.е. преди 3 седмици. Единственото, което си пожелавам е днес да се поразтопят още малко алеите, че все пак се пързалям с маратонките и не смея да тичам по-бързо! Оли, браво за ските! Аз все още не умея да карам и все си мисля, че и това ми предстои след не много години. Верче, когато като ученичка ходех на екскурзионни летувания, съм се връщала с по 4-5 кила по-малко! И това за 2 седмици. Отделно, че разходката в планината действа лековито и на душата и на психиката най-вече! Пак бих го правила, стига да имах времето за това.
"Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш."
Стилиян Петров (капитан на НО по футбол на България)
-

cchery
- Завършена форумна мечка
-
- Мнения: 7133
- Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 11:12
от cchery » Сря 12 Яну 2011, 10:50
Най-сетне тази сутрин алеите в парка бяха разтопени  и тичах спокойно. Защото вчера........ паднах  и то баш на края като спирах да тичам..... не беше нещо страшно, ама не е и приятно. Обаче каква мускулна треска имам, не е истина...... а бях спряла да тичам само 3 седмици  . Искам да питам нещо - как се казват тези устройства дето ти мерят натоварването, километрите и темпото докато тичаш?!?! И дали си заслужава да си купувам такова. Онзи ден се зачетох в моя вестник в нещо и мисля, че е резонно. А имено - една мацка се оплаква, че тича здраво от месеци, но вече нищо не сваля. И й обясняваха, че трябва да сменя натоварването докато тича, т.е. 5-6 минутки със слабо темпо, после да забърза, след което пак почивка с по-ниско темпо и т.н. Аз знам, че е така, но не мога да си регулирам сама темпото....... т.е. тръгвам да тичам по-бързо, но по някое време съм забавила и то неусетно...
"Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш."
Стилиян Петров (капитан на НО по футбол на България)
-

cchery
- Завършена форумна мечка
-
- Мнения: 7133
- Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 11:12
Назад към СПОРТЪТ - НАЧИН НА ЖИВОТ и ЗДРАВЕ
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта
|
 |