Ловци на мигове

Подфорум за поддържане на тялото чрез спорт
Публикувай отговор
Ver

Ловци на мигове

Мнение от Ver »

Въпреки, че следващото не е толкова спортно, колкото духовно изживяване, смятам, че тук му е мястото да го споделя:


Пътуване отвъд времето
Почти средата ма Март е. Време е да изпратим зимата. Взехме скромен багаж, леки дрехи, малко храна, доброто си настроение и потеглихме към дълоочакваия маршрут в Голямата планина: Огоя-Билото-Лескова махала-Огоя.
Времето е повече от прекрасно! Слънчо пече така ласкаво, че този път наистина съм убедена, че пролетта е наблизо. Тихо е. Чуват се само стъпките ни и птичите песни. С навлизането в гората усещането за пролет се притъпява – започваме да газим в сняг (от най-качествения – мокър и тежък ;)) Да, бе, да ще си обувам зимните обувки то да не е Март, пък и с тези плувам по-лесно :mrgreen: Смело напред през преспите! Много, много колко да е много не повече от 3 часа :1062
И така шляпайки в добро настроение ето ни на Билото. Пред нас в цялата си прелест е в. Козница, в далечината далечните внушителни скали над Очин дол, върховете Мургаш, Ком, Издеремец и цялото Било е пред очите ни. Няма други стъпки в снега. Хора не са минавали. Чуват се само кълвача и пролетните песни на птичките.
След някой и друг час ще се стъмни. Трябва да намерим място за нощувка. Наоколо хижи няма, палатка не взехме. Отправяме се към Лескова махала.
Навремето тук е имало хора, деца, училище. Жилави Балканци чиито дух е оживил планината. Хората вече ги няма. Махалата обаче е там. Някои от къщите са порутени, други здрави и сгушени една до друга сякаш да си правят компания. Сядаме да попием атмосфера. Уж е пусто, уж няма хора, а мястото е Живо! Дори не трябва да затваряме очи за да видим хората тук. Живота е оставил видими и невидимми следи. Ние сме само миг. Човешкия живот е само миг ...
На моменти ми се струва малко призрачно. Все едно хората са се нахранили и са отишли да се разходят за малко. Къщите са сякаш непокътнати: снимките са още по стените, козяците и чергите в ралката, везаните възглавнички подредени по креватите, кувьорчета, съчки пред печката ....навън в праника доматите стоят на колците, а на въжетата за пране има щипки.....
Имам чувството, че всеки момент някой ще дойде. Но никой не идва. Сами сме .... и не сме. Лескова махала е жива! Усеща се физически.
Нощта наближава. Изпращаме Слънчо зад хълма и влизме в най-крайната къща. Тук ще нощуваме. Поизметохме, хапнахме на две на три, запалихме свещ и вдъхнахме от къщата. Някога навярно е била огласяна от детски гласчета. Кой ли е спал на леглото на което ние днес ще спим? Щастливи ли са били хората тук? Обичали ли са се? За къде бързаме? На къде отиваме? Усещам, че тук времето сякаш е спряло или по-точно не съществува.
С настъпването на нощта въпросите намаляват. Сякаш се сливаме с къщата. Сега тя е наш дом. Чувстваме се добре, защото вкъщи това не е място, това е чувство! В къщи сме си! Щастливи сме.

---------------------------------------
Филмът
Последно промяна от Ver на 17 Сеп 2013, 08:40, променено общо 1 път.
Аватар
mari_ko
Форумна палавница
Мнения: 1135
Регистриран на: 19 Авг 2010, 21:43

Re: Тичането и аеробните занимания на открито :)

Мнение от mari_ko »

Вер, уникално е. Изгледах и филма, но разказа ме грабна :923
[url=http://line.romanticcollection.ru][img]http://line.romanticcollection.ru/ba/7_43b_47911350_Rviki_0.gif[/img][/url]
Ver

Re: Тичането и аеробните занимания на открито :)

Мнение от Ver »

Знаеш ли, Марианче не мога да се съвзема от усещането. Толкова истинско, толкова силно ... не си спомням да съм чувствала друго място по подобен начин. Разказът е семпъл, но се постарах да предам част от това което почувствах. Както винаги изпитвам огромна радост да го споделя :923
futarela
Философска система
Мнения: 1205
Регистриран на: 19 Авг 2010, 21:42
Местоположение: София

Re: Тичането и аеробните занимания на открито :)

Мнение от futarela »

ВЕР <МНОГО ХУБАВ РАЗКАЗ ! И после филм ... Браво!
Истинското откритие е не да изнамираш нови пейзажи, а да придобиеш нови очи.[img]http://lines.ladoshki-forum.ru/showgif.php?imgfile=1_5Priroda_lines/1275646909.png[/img]
Аватар
Сиренце
Със словото напред
Мнения: 1652
Регистриран на: 13 Окт 2010, 13:58
Местоположение: Черни Вит

Re: Тичането и аеробните занимания на открито :)

Мнение от Сиренце »

Иска ми се да кажа нещо, а не мога. Знаете това усещане - мускулите на гърлото се съкращават, трудно ти е да дишаш, иска ти се да заплачеш, а не успяваш... Искам да излея всички емоции, които ме връхлитат, но мислите препускат бясно в главата ми и думите се изплъзват. Ужасена съм! Страх ме е! Защо ли?! Познах моят дом след 50-60 години.
Не искам това да се случи, опитвам всичко, за да предотвратя тази тенденция, но не мисля, че има надежда, не и без политическа воля. Един от коментарите към видеото е "Много е миличко!" - не, не е УЖАСЯВАЩО Е, потресаващо и жестоко!

Вер, прости ми за тези думи, те не са срещу теб. Чудесно е, че хора като теб преоткриват тези домове и с такава почит и уважение се отнасят към тях и хората, живели там.

наистина ми е адски трудно да пиша.........
Ver

Re: Тичането и аеробните занимания на открито :)

Мнение от Ver »

Сиренце, няма за какво да ти прощавам :923
знам, че думите ти не са насочени срещу мен :)
И ние си мислехме, какво е накарало хората да си тръгнат от там; какво кара хората да напускат родните си места?! Тази конкретна махала е била населена, и определено живота там не е бил лесен. Но живот е имало! Години наред, въпреки трудностите.
Сега може би хората търсят по-лесното, а дали е по-лесно?! Много въпроси, много отговори ...
Сиренце, аз досега не съм ти казвала, но ти се възхищавам за решението да заживееш на село! Мисля, че не трябва да се страхуваш, нито да се ужасяваш. В крайна сметка ти правиш това, което осмисля твоя живот. Децата и внуците (живот и здраве) ще взимат техните решения. Живота наистина е кратък и всеки си решава как ще го изживее.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Тичането и аеробните занимания на открито :)

Мнение от cchery »

Верче, уникален разказ! :922 :922 Не толкова заради пълнотата на съдържанието, а заради прекрасно предадените усещания и породените от тях чувства...... Вярваш или не, имах чувството, че ти съм аз, че всъщност аз съм била в тези стари къщи, гледала съм оставените сякаш преди минути съдове и покъщнина и съм чертаела в съзнанието образите на техните собственици. Боже, обърна ли внимание на снимката, където са леглата - има едно килимче за стена. Така де, обърнала си, то бива и ти да не си го направила, нали си била там :1062 :1062 :1062 ..... Картината на това килимче е лунен пейзаж.... река, лебеди, къщи, тъмно небе и една прекрасна луна, разпростряла лъчите си зад облаците - толкова добре е предадено сиянието й.... Колко ли мечти е отнесла тази картина?!?! Поне една малка част от тях сбъднала ли се е?!!?

Знаеш ли, на едното ми село - Крушето, Горнооряховско..... там имаше много такива килимчета за стени. Там къщата също е кирпичена, а вътре се измазваше всяка година с вар. Тези килимчета се слагаха едно за да е красиво, и второ за да не се цапат спящите до стената с бяла вар. Моите баби са ги бродирали сами. Едно от тези килимчета винаги съм харесвала. На него в далечината се виждаше замък, пред него езеро или море, а на преден план прекрасна гондола и в нея принц и разнежена принцеса..... и това е бродирано в началото на 20-те..... а говорим, че животът е бил труден тогава. Труден и въпреки това е имало време и за подобна романтика, защото не можеш да създадеш такава красота, ако не идва от душата ти. И се чудя и се мая, защо сега я няма, защо само се търсят оправдания с трудния ни живот! Та преди 100 години да не е бил по-лесен?!?!

Вер,
благодаря за разходката. Не успях да пусна видеото, щото нямам фейсакаунт :) .
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Hrisi
Аз пиша, пиша вече час
Мнения: 212
Регистриран на: 22 Авг 2010, 13:50

Re: Тичането и аеробните занимания на открито :)

Мнение от Hrisi »

Вер, наситих се на разказа ти.Така ми стана хубаво на душата от милите ти думи.Признала съм те-новия Елин Пелин.Не! Не си Елин Пелин-ти си Вер -неповторимата. :923
[img]http://lh4.ggpht.com/_BHk1DgHMxuQ/TCCTB35EBWI/AAAAAAAAKF0/aSEpkVesDH0/1337833_9d0899a2.jpg[/img]
УСМИХВАЙТЕ СЕ!ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН!
Ver

Re: Тичането и аеробните занимания на открито :)

Мнение от Ver »

Hrisi написа:Вер, наситих се на разказа ти.Така ми стана хубаво на душата от милите ти думи.Признала съм те-новия Елин Пелин.Не! Не си Елин Пелин-ти си Вер -неповторимата. :923
:826
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Тичането и аеробните занимания на открито :)

Мнение от cchery »

"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Ver

Re: Тичането и аеробните занимания на открито :)

Мнение от Ver »

Да, материалчето е пълно с разни данни и маршрути. Има някои неточности, но като цяло е истинно. Сухичко е, но какво пък :) Истина е, че мястото на Лескова е ключово, особено за правещите маршрута Ком-Емине. Но, хижа вече няма за съжаление ....

Ние този уикенд заведахме децата над Черепишките скали и направихме първото съвместно спане на открито ;) Както се казва открихме сезона. Тъй като дечките не носеха никакъв багаж, нашите раници бяха по 20-30 килограма .... издрапахме до горе, посетихме някоя и друга дупка в района, на другия ден отидохме до Водопада Скаля над Бов. Доволни и щастливи, природата се събуждаше пред очите ни :) Пеперуди, мухи, гущери, змии, скорпиони ... хора :1062 , изобщо всички земни твари се бяха втурнали да търсят пролетта.
И щъркели видяхме, така че обявихме "официален" край на зимата и свалихме мартениците.
Публикувай отговор